Имоти за деца и внуци

Хечи, това и за чужди хора се прави, защо смяташ, че за грижа за родител в тежък момент заслужаваш цялото и имущество.
Грешно е, разбери.
Хем те разбирам, хем се чудя как може да парадираш с подобно нещо.

Каква финансова изгода? Не е очаквала да изгуби наследство, а майка й да стои и да гледа.

Като го правех, не съм го мислила. Виждах, че има нужда и толкова. Нямаше кой да помогне. Обаче като видиш, че няма капка благодарност си казваш, абе аз ли нещо съм луда? За какво се хабих. Ходих в съда, защитих я. И ако не бях, онзи ап нямаше да е за брат ми. Видяла съм кога е изповядана сделката - точно дни след моето свидетелстване в съда. Можеше да не направя нищо и да не си мръдна пръста. Тогава бях добра, щото давах. А сега майка ми не искала да дели децата, не можела. Аз разделих родителите си, защото не мисля, че е нормално баща ми да я бие. Нито мисля, че брат ми се държи нормално към майка ни. Това е, Тайс. Щом не иска да дели, няма проблем. Ще дели съдът. Аз продължавам да твърдя, че не разчитам на това имущество. Ако разчитах, нямаше да съм се изнесла на 20, а щях да си живея в детската стая като брат си. И да не смея гък да кажа в съда, че да не ме ощетят с имот. Аз сега се чувствам неоценена. Това е. Ако разчитах на имот от нашите, нямаше сигурно да водя дело. Понеже съм наясно със загубите от едно такова. Ако се вразумят да делим честно - спирам делото. Ако не, ще ходим по търгове и ще влачим това в бъдеще.

Какво наследство е изгубила?

100 пъти е писано в темата.

Каква финансова изгода? Не е очаквала да изгуби наследство, а майка й да стои и да гледа.

Чета с интерес...Не съм се притеснявала, че след време дъщерите ми могат да се изпокарат, като не зачетат волята ни, нооо тази тема....Имаме 2 равностойни жилища. Новото при покупката беше записано на името на голямата дъщеря, като ние си запазихме доживотно право на ползване. Другото е семейното ни жилище, мое, наследствено. Оставила съм саморъчно написано завещание, в което посочвам, че то е за малката дъщеря, като съпругът ми запазва право на ползване до живот /и обяснявам, че сестра й е равностойно компенсирана тъй като няма принос за "нейното" жилище/. И двете имат копия от този "документ". Мислех си за дарение, но  не дай боже нещо да се случи с някое от децата ми, трябва да не зависим от добрата воля на зетьове/внуци за семейното ни жилище. Имаме и други имоти, но не са равностойни, особено ако се наложи да се използват за живеене. Но пък в случай на необходимост /за здраве, безработица и закъсване с ипотека, мизерстване с пенсия/ могат да осигурят кеш. Така че, докато сме с акъла си, по-добре е да са под наш контрол.
А по линия на мъжа ми разделиха наследството "по човешки". Наследствената къща ползваме с братовото му семейство, една друга продадоха на безценица, повече, за да не се налага да я поддържат,  а разни  нивички, гора, ливади дариха -при изявено желание, на някого от широката рода. Останаха земи, които не си заслужават издирването, още повече, че  наследниците също са много и не се познават.

А по  казуса на hechicera - нека си има едно наум, че ако майка й закъса здравословно, въпреки че сега се зарича, сърце няма да й даде да се дистанцира. Брат й както винаги няма да бъде фактор в отглеждането /независимо, дали ще продължават да делят едно жилище - наложи ли се отглеждане, набързо ще се изнесе в неговото/. Така че, личният й интерес е, майка й да е максимално добре и осигурена.

Докато писах е публикуван горният пост. Явно нашият подход е различен. Знам за поне 3-4 случая на загубени наследствени жилища, които върнаха "младите" в детските им стаи. В повечето случаи причината беше в неуспешни бизнес начинания или опити за релокация,  в единия - лоша компания.  Вярваме на децата си и партньорите им, но тъй като не заставаме зад  "каквото си надробят това ще сърбат" предпочитаме да имаме "спасителни мрежи" в семейството.

Не, ние казваме, че ти и брат ти имате еднакви права / дялове там. Той ползва своето право с живеене там, а ти завеждаш дело да си вземеш парите или имот на свое име. И двамата сте прави и няма нищо противозаконно.
Майка ти няма никаква вина, защото едното й дете живее там, тя е предложила същото и на другото.
Хрумвало ли ти е, че нито майка ти, нито брат ти имат парите да ти наплатят дяла? И че не го правят не просто защото не искат, а защото и не могат? Ти си им г искаш, знаейки, че ги нямат. Оттам без адвокати няма как да мине.

Чак пък за чужд човек да се прави, айде да не бъдем чак толкоз лицемерни, не мисля, че някой би издържал 2-3 години чужд човек в разцвета на силите му, защото едно време не е мислил к не си е подсигурил авариен фонд.
Айде моля ви посмалете малко...

Хвърлям по едно око на темата още от началото. Много се акцентира върху самите имоти в казуса на съфорумката, обаче аз виждам друго и със сигурност съм на нейна страна. Виждам, че от цялото семейство тя единствена се е осмелила открито да се противопостави на насилието и след това всички останали по един или друг начин са я наказали за това. Тя не иска имущество, иска справедливост. Иска един вид уверение, че нейната позиция против насилието е правилната.