Има ли следродилна депресия при мъжете

На човека отсреща също му е неприятно когато не знае причината за настроението ти!
По-добре да споделиш,отколкото да се чудят,абе аз да не сгреших нещо,да не е заради мен така.
Мъжа на авторката не споделя,затова е това чудене какво му е всъщност.
Може да е всичко,дори нещо дребно,но да не иска да сподели,затова авторката се допитва,макар че тя си го познава много по-добре от нас.

Звучи ми като някой, който се е носил по течението, и сега не му харесва къде го е отвело то.

Звучи ми като изчерпана връзка след 10 години, с наличието на някакви минали грешки и прошки. Решили сте да имате бебе като естествено продължение на връзката, човекът е бил ентусиазиран, може да си е мислел, че наистина ще настъпи някаква чудотворна промяна. А се оказва, че получава ревящо бебе и недоспала жена. Отделно навън сигурно има някоя красива и необвързана колежка/ позната, която му хвърля белтъци и на него му се иска, ама не му стиска. И ето я депресията. Добре, че мъжете не износват и не раждат, че щяха да се изпонатръшкат от следоридилна депресия всичките.. Направи си е следродилна лиготия това. Примесено с емоционална незрялост малко. Ангажирай го повече с бебето, с домакинстването, да си влезе в ролята на родител и голям отговорен човек.

Мирише ми на друга жена....и не особено желание да бъде родител. Явно е имал розови очаквания за живота с бебе и сега...драма

Авторке, нито при мъжете, нито при жените има следродилна депресия. Това е измъкване от отговорност. Родителският инстинкт може да не се появи веднага даже и при майката, има такива случаи, но въпреки това майката дава необходимата грижа на новороденото.  Но тук това прехвърляне на вината към вас говори много лошо за него. Това са чисти лиготии, много удобни за него. Ама той и жертва тръгнал да се изкарва даже, вместо да се засрами от бездействието си. Той какво иска и него ли да го гледате като бебе. Какви принципи и морал, нещо не виждате истинската същност на мъжа до вас. Той бяга и ви натоварва в най-тежкия момент, спи му се на човека, не му се говори с вас, подхвърля някакви минали неща, имал нужда от време… пълни глупости. Този въобще ако има намерението да бъде дори що-годе добър баща та на. Огромната промяна е и за вас, но вие си гледате детенцето и поне се опитвате и връзката нали, правите всичко възможно, докато той какво прави за вас по-точно? Натоварва ви с недомлъвки и оправдания, вместо да ви цени. Вие сте жената, благодарение на която той е баща, недопустимо е подобно поведение. Той ви се подиграва направо. Кога смята да се включи в родителския и партньорския живот и да осъзнае, че няма как да я кара по стария начин?  И какъв баща и съпруг е когато най-много имате нужда с детето от него? Прави са коментиращите, сваляйте розовите очила, този човек няма никаква депресия, той просто не иска да бъде нормален родител и партньор, не му понасят семейните отговорности.

Rumi11111, браво. Много точно казано.

Руми... Даже няма да коментирам. Разбира се, че има следродилна депресия при жените.
При мъжете.. Не знам. Струва ми се, че някои мъже малко по-трудно приемат новата си роля и отговорности, което може да доведе до депресия.

В случая на авторката и от нейните няколко поста, обаче, мисля, че причината може и да е точно тази, която мъжът ѝ казва, че е. Че след раждането е станала несигурна в себе си (което е нормално), твърде привързана (с уклон към обсебващо поведение). Тревожи се за мъжа си, пита го безброй пъти какво става, говори с родителите му, пуска тема във форума... Човекът може просто да има работен проблем някакъв, или да се тревожи за зимните гуми, или дали ще е добър баща - каквото и да е, несвързано с нея, за което не иска да сподели в момента - и това дълбаене да го изкарва извън нерви.

Депресия ли?
Я направо на въпроса:
На кого е жилището?

На когото и да е, е безсмислено авторката да се разделя с мъжа при положение, че има толкова малко бебе. Сега поне има кой да ги закара до болницата и да напазарува в студа. Реално мъжът не и пречи. Нищо не иска от нея и с нищо не я занимава.

Е, да. По-добре да преживеят зимата. Пък напролет любовта може да се върне под една или друга форма.

Никой не познава никого напълно, дори себе си не можеш да познаваш в абсолютна дълбочина, защото хората сме динамична величина - имаме свойството да се променяме. Съпругът Ви видимо се е променил, промяната е доста рязка и драматична, и всъщност този нов човек Вие изобщо не познавате. Във Ваш интерес е да пуснете представата за него като за човека, който е бил преди и да започнете с отворени очи да опознавате новия.

Има събития, които могат да ни променят в значителна степен или по-скоро да осветят и извадят на преден план части от нас, за които не сме подозирали. Родителството е едно такова събитие. За много хора, то е повод да си започнат да си задават сериозни въпроси. Прави впечатление, че той на някакво ниво усеща вина, задето се е затворил за Вас, но не иска да я допусне като интензивно преживяване у себе си, затова обвинява Вас. Вие не го разбирате, вие сте направила нещо.

Истината е, че не се сещам и за един случай, в който мъж е започнал да избягва да се прибира, да спи в отделна стая и да отказва конструктивен диалог по проблемите, в който да не е замесена друга жена. Или поне проект за такава. Дано Вашата ситуация да е изключение.

Заради всичко казано дотук, бих започнала да влизам в настоящето и бих опитала да стигна до дъното на нещата тук и сега. Защото няма никаква гаранция, че бащата на детето Ви ще се върне към предишния си облик. Доста е възможно да продължи да се променя в непредвидими посоки.

Колко голямо е бебето?
И от колко време не сте правили секс? Ти, де, не той? Той ли не иска? Най вероятно има друга, щом го дразниш с присъствието си даже. И му е гузно да те зареже заради бебето.

Бях в такъв филм навремето, оказа се, че човекът въпреки всички гръмки фрази просто не бил готов да стане баща, да спре да се чувства млад и свободен. Трябваха му около две години само за да си го признае, а читав баща така и не стана.
Моя позната ми разказа как с мъжа си сключили граждански брак, а църковният бил уреден за след месец заедно с празненството в ресторанта. И той взел да залинява така като нашия лиричен герой, един ден хъката-мъката изплюл камъчето "ъъъъ, таковата, аз май не съм готов да се оженя"
- Миличък - рекла му тя - ама ти ВЕЧЕ си женен!
На другия ден като се прибрала от работа, жената заварила вкъщи само празните гардероби.
И този момък ми прилича на някой льольо, дето не иска да осъзнае, че вече е баща.

Пълно е с такива мъже, за съжаление. Чудя се как е възможно някой да е толкова заблуден, да няма грам представа от себе си. Щеше да е добре, ако се усещаха да си тръгнат преди някой друг да пострада от неадекватните им решения.

БНД пробля тотално първото дете. Аз тогава си мислех, че така е ок. Добре, че беше свеки, царство й небесно!