Имах колежка, на която родителите бяха ливанци. Беше си намерила гадже българин от друг град. Не й разрешаваха момчето да спи у тях, трябваше да е на хотел и тя не можеше да е нощно време сама с него където и да е. Натискаха момчето да се обрязва и да приема тяхната вяра. Разделиха се, тя се запозна в нета с някакъв мисулманин. Той дойде тук за две седмици и ги ожениха, след което я пратиха да живее с него в Австрия. За него нямаше спане по хотели като беше тук, като син го гледаха. Даже й апартамент им купиха като идват тук да има къде да отсядат.
И последно, моята бивша най-добра приятелка се беше хванала с един, който беше фен на Хитлер, иначе българин и християнин. Той също я следеше къде ходи, какво прави, как се облича. Ако не излизала с него можело само по анцунг да излиза, без да се гримира. Аз й казах, че това не е нормално и в крайна сметка излязох лошатта. Тя спря да подържа връза с мен. До колкото знам, сега е вече омъжена за друг, но така и не си оправихме отношенията.
Познавам и турско семейство, което живее в града, тук празнуват Коледа, Великден заедно с нас, но като си отиат на село жените са със забратки и шалвари.
Големи различция, било то религиозни или по друга линия почти никога не завършват с хепи енд. Така че според мен авторката само е спечелила от това, че не се е развила връзката й.