Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 19

Алинче, съжалявам да чуя, че сте сбъркали с училището. Средата наистина е от изключително важно значение. Проблемът при нас е прекаленото стягане по определени предмети, което също не прави услуга на децата. Кати се отврати от математиката и каза, че не й пука вече, защото колкото и да решавала задачи, нямало смисъл и усилията й отиват на вятъра. Обяснявам защо. Идва време за тест и математичката им изтрясква 20 задачи, половината с подусловия, които да решат за 40 мин. Децата успяват да решат средно по 10 задачи, защото няма време за всички. Равносметката - нито една отлична оценка, една петица, една четворка - на дъщеря ми, всичко останало са тройки и двойки. Учителката казва - сори, ама щом аз мога да реша всички задачи за 40 мин. значи и вие би трябвало да можете. Децата от няколко класа се обединили и направили опит да говорят с директорката, но тя ги изгонила. Явно ще се наложи родителите да се активизираме.
По БЕЛ ситуацията е сходна. Останалите преподаватели са си окей, но пак казвам - взискателни са и оценки не се подаряват, като в доста случаи материалът в учебника не е достатъчен.

А какво иска да работи дъщеря ти или няма особени предпочитания? Според мен в моловете постоянно се търсят служители, особено за сгъване и подреждане на дрехи.

Дъщеря ми можеше да започне в ДМ, но сега с тази компания, която си има, отказва. Искала да си поживее. Щяла да си помисли евентуално за другото лято и то ако някоя от приятелките й също изяви желание да бачка. Не можело те да ходят на море, докато тя работи.

Иска сервитьорка, в мола ама да не е в Парадайс, за ДМ също ми говори, не знам, нещо което е да е подходящо за нея.


Иначе за математиката - кофти. Дано намерите решение. По тези предмети, трудно се намират качествени учители.
Майка ми е учителка по математика в математическа гимназия и е потресена от това как им преподават в това училище, каза че някои неща са тотално грешни.

Алина,  в кое училище учи? В София ли сте? Самото училище ли е зле или детето иска друг профил?

Не иска друг профил, това иска. Училището е зле.
 Фотография в 3то СУ учи. Искаше във фотографското, но не я приеха там.
Имат добра база, по фотография съвсем скоро дойде страхотен учител, но децата не искат да учат това, влезли са, защото не са ги приели друго. Никаква заинтересованост, като цяло, средата е зле там.

Моята е осмокласничка и още вятър я вее и нея на бял кон,та ще видим.

Моята е трети клас, но още от миналата година си има цел - Приложното училище, след това Художествената академия и след нея Париж. Толкова е последователна в желанието си, че и аз започвам да го взимам насериозно. Опитвам се да я насоча към нещо друго, а рисуването да остане като хубаво хоби, но ако след 3 години продължава да настоява, ще е както го желае. Силно е повлияна от моя много близка приятелка, която е стилист и собственик на моден бранд, но аз знам от нея колко е важно да имаш шанса да си на точното място в точното време, не е само до талант.

Догодина изобщо нямам представа накъде ще поеме. Не харесвам образователната ни система, не харесвам идеята за езикова гимназия, не харесвам НВО и истерията след седми калс. Тя се справя чудесно с всичко, взела е от мен и баща си най-доброто, слава богу. Математиката  е топ ( това е от баща й), но не е натюрел за математическо училище.  Английският й е по-добър от българския. Три години ходи на курсове по рисуване и един ден просто каза: "Не искам да рисувам вече!", а е много добра. 
Изобщо не държа на топ училище, а на сносна и читава среда, а гаранции за такава-няма.

И аз не харесвам истерията в 7ми клас, затова на един урок не е ходила. Дори по математика майка ми не й помогна. Изкара 50 точки по математика и 80 по БЕЛ, без уроци, 6.00 диплома.
Ходеше на уроци по рисуване, кандидатства в Приложното и Фотографското, но както знаем, 2008ма имаше свръх много деца и остана под чертата.
Та с този бал в училищата към МОН, нямаше много шанс. Категорично не искаше езикова паралелка, избра си фотографията, там я приеха веднага, защото имаше висок бал за това училище. И тогава разбрах, защо е важно да си е в училище с деца, с поне колкото нейния бал, а не със 100 точки надолу.

Така че относно кандидатстването в художествените училища, нека си кандидатства, но не подценявайте изобщо и кандидатстването в МОН.

Венче, има тема кандидатстване с рисуване, доста е полезна, потърси я.

А не може ли сега да проверите за освободено място и да я прехвърлите във фотогравското?

Моята е от тези, които не знаят какво искат, не учат и нямат амбиции. Осми клас е. И при нея средата влияе, но нямахме избор, учи в най-доброто училище в нашия град, а до съседния не беше вариант да пътува, въпреки, че има удобен транспорт, поради особености на нейния характер. Като по-малка беше много убедена какво иска да прави по натам, но в пубертета се разколеба. В пети клас например искаше да учи в София езикова гимназия с първи език японски. Даже се беше уговорила с едно наше приятелско семейство, което се премести в София, като я приемат в осми клас да живее при тях през седмицата. После доста време искаше да учи за готвачка. След това реши, че иска да отиде в техникум с разширено изучаване на компютри, който се намира в град на 80км от нашия и да живее там на общежитие, за да се махне от нас с баща си. Тази паралелка в която учи си избра, защото й харесваше името на паралелката. И при нас има деца с бал близо 200 точки под нейния, но има и добри деца, а и поне са кротки, че като слушам от познати какви класове има, изтръпвам. Аз също късно реших с какво искам да се занимавам, но поне учех по всичко и успях да се подготвя дори само в 11 клас. Иска ми се от догодина да започне да учи по всичко, за да се ориентира кое й е интересно, все пак само в 9 и 10 клас се учат всички предмети и после само профилните. Казала съм й, че ще я подкрепя на 100% ако избере да кандидатства с някой различен от профилираните предмети, ще търсим вариант за частни уроци, само да реши с какво й се занимава. Мисля, че не е фатално едно дете в осми клас да не знае още какво иска, искам на първо място детето ми да е здраво и щастливо (защото тя си има проблеми) и по възможност да учи повече. От един два месеца се съгласи на онлайн срещи с психолог и да чукна на дърво има някакъв напредък, но нещата се случват много бавно. Съобразявам се с нейното темпо за дати на консултациите, за да не се откаже съвсем. Само с говорене от моя страна и този напредък нямаше да го има.

Вчера писах, но не публикувах, но днес ще си кажа.
Аз знаех какво искам в 7 клас, даже преди това. Не знаех обаче, че това не е за мен. Приеха ме, но не се чувствах добре през всичките 5 години в гимназията. Искам да кажа, че децата в 7 клас нямат реална представа какво е добро за тях. Затова сега не се меся в изборите на детето си, но когато излязат резултатите от матурите ще се намесят, ако трябва. А решението пак ще е нейно, защото животът си е неин. Но ако виждам, че детето е математик, няма да го тикам към езикова. И обратно.

Алина, благодаря ти 😊 Обаче според мен тя е още малка и много неща могат да се променят до 7ми клас. Аз я навивам да опита за Класическата гимназия другата година, с уговорката, че след 7ми клас ако все още го иска, ще опита да влезе в приложното.

И аз искам да кажа че тази истерия с кандидатстването и при мен беше проблем. Изкарах ужасни 5г в гимназията заради средата. Но за щастие не ми повлия на бъдещето; мотивирах се да уча каквото исках и да си правя кариера.. и така.
Важно.. езиците. Това което най-много ме е дърпало напред е че говоря добре 6 езика. На 14г говорех 4 и съм много благодарна за всичките пари вложени в уроци и у-ща.

И моето е двуезично, плюс още един език на много добро ниво за сега и продължава да го учи усилено.  И започва четвърти език на есен. Но тя инак си е насочена към точните науки. Много добре знае какво иска и си преследва целите методично. Което мен много ме радва. Само още малко повечко да си подрежда нещата...Ама и така бива де, не е катастрофа. Дразни ме, защото аз съм педант, а за нея това не е толкова важно.

alina_si редовно в по-високобалови училище през годините се освобождават места.
Ако и дъщеря ви иска може да опитате да я преместите.
Малко отчет и от мен. Близначките правят тази година 18 г. Едната има гадже от една година, другата все още не. Тази с гаджето почна работа предният месец, 20 часа седмично, защото заявих, че освен морето от училище, второ море с компанията им няма да плащам. За пръв път ги пускам с компания на море, но към даденият момент повечето деца, включително и моите ще са вече пълнолетни. Не че на лагера от училище има някакъв контро реално.
Масово в момента съучениците им записват шофьорски курс малко преди да станат пълнолетни, нямат проблеми с листовките след това, но масово ги късат на първо явяване на кормуване.
Малката скоро прави 15 г. В осми клас е в 35-то с френски, изобщо не харесва класната си и доскоро имаше само едно момиче с която си говореше от класа. След лагера сега във Франция има напредък с децата и има влошаване на нещата с класната. В техният клас дойде преди седмица дете от ФЕГ, което до 7-ми клас си е било в 35-то, но учудващо не обявиха свободно място за ФЕГ.
Като цяло не помагат особено, ударили са го на живот. Едната близначка засега се е насочила да учи архитектура в чужбина или тук, другата и това не е измислила. Успеха е като цяло ок и при трите.