Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Много съжалявам за това, през което преминавате. Това, което споделяте ми звучи като филм на ужасите. За съжаление в България нито има добри психиатри, нито добри невролози.  Ако мога да дам някакъв съвет е да търсите варианти в чужбина.
Имам познато дете , което е с високо функциониращ Аутизъм. Кротко, тихо дете, никога нямало поведенчески проблеми, справя се в училище. Майката много работи с него и винаги го е натискала да учи, за да не изостава. И изведнъж като от нищото при едно нейно настояване да си напише домашното той проявява агресия срещу нея. Следват няколко единтични случая , при което тя го води  на психиатър и му изписват лекарства, които го влошават още повече, отиват на второ мнение- същата история. Оттам майката интуитивно дава двойно по-ниска доза от лекарството, което само го успокоява и от тогава са нямали такива епизоди. Промени си и отношението към него , вече не го натиска за учене. Та при тях се тушираха нещата дали от лекарството, дали от променените обстоятелства и нейното отношение, дали от израстване , но нямат такива проблеми над половин година.

Елислава, пожелавам ви много сили и кураж! Възможно ли е да се  получи някаква помощ от Българската Коледа? Ясно ми е, че психиатричните болести са в ъгъла, свекърва ми беше психиатър, но те се увеличават. С настоящите лекарства детето е агресивно. Някак не вярвам да няма начин да получи друга терапия, която да доведе до подобрение.

Миналата седмица бяхме на контролен при детски психиатър и после на индивидуална родителска. Уверяват ни, че на 15-16 г. възраст е пикът на пубертета и до 18 и нататък ще се успокоят хормоните. От личен опит дотам възрастово (и хормонално) още не сме стигнали, но така ни уверяват, че ще стане. Сега сме в пика.
Медикаментозно ни помага рисперидон ниско дозиран и мелатонин, формулиран за продължителност на съня (не просто за заспиване), плюс терапии и спец.педагозите.
Много късмет и сили ви пожелавам❤

Според мен това за пика е строго индивидуално , както и при невротипичните. Има деца които навлизат в пубертета на 12-13 и до 16 вече са ок и такива които навлизат в 15 и го тресе до 19-20г. Не се знае кога ще започне, но както разбирам може да е от раз, с много осезателна разлика дори в рамките на един два месеца.

Навремето и нас ни предупреждаваха за големи проблеми първо като тръгне на училище, после като влезе в пубертета. Но моят син не е класически случай, има нещо много нетипично в него.  Така, че не се случи нищо обезпокоително нито в едната нито в другата възраст. Единствено силно се повиши тревожността, имах опасение че нещата клонят към депресия, консултирах се с психолог на няколко пъти, но и тя след като ме разпитва, обсъждахме как се храни, облича държи тийна - потвърди че няма повод за сериозно притеснение. Обаче тревожността си е типична за състоянието черта, особено ако говорим за дете което има мислене от по-високо ниво, разбиране, умения за емпатия, но  пак е тип "спектрално"  ..... и съответно то вече има разбиране, че не е като всички останали връстници, и онова, което на другите им е лесно за постигане,  за него е борба.

Така че проблеми през пубертета очевидно имат всички, но когато говорим за деца с повишена сензорика, ниско разбиране  и слаб поведенчески и емоционален контрол -  ескалацията е със сила на взрив.

Здравейте!
Не съм писала скоро и влизам с идеята да внеса нотка оптимизъм. Не знам какво се случва, но последните десетина дни, дъщеря ми е някаква фурия. (Да припомня, че е 2. клас и скоро навърши 8 години.) Дъх не ни оставя да си поемем. Има забележителен прогрес. Постоянно иска с някой да чете и пише. Преди малко написа над 50 думи без никаква грешка и то доста дълги, някой от тях. Първо диктува на баща си (буква по буква и накрая казва думата), но му звънна телефонът и тя грабна писалката и започна сама. Искаше ме до себе си, за да я контролирам (да потвърдя вярно ли е).

Освен това, сега се замислям, че аз от доста време не съм чула ехолалия. Разбирането МНОГО се е подобрило. Не знам колко точно, но не се е налагало скоро да повтарям нещо. От раз "чува" и изпълнява (или съответно отказва, ако не иска).

В училище (споделяла съм, че влизам в часовете) поведението ѝ е отлично. Макар че учителката слива часовете и се получават около 90 минути на чина, няма проблем с това да седи и да "слуша" (за разлика от повечето ѝ съученици), но не минаваме без книжки и рисунки (сменям ѝ дейностите). Ходи с удоволствие, общува с децата, радва им се. Преди няколко дни нейна съученичка имаше рожден ден и тя изпя песничката за поздрав, като вмъкна самоинициативно, името на момиченцето. Това ни изуми с учителката. На пръв поглед е нещо съвсем просто и логично, но не и за моето дете - за нея направо си беше скок-нагоре.
В часовете пише част от диктовките, все още не докрай, защото се отказва, но и това, което прави, го отчитам като сериозен напредък.
По английски е просто чудесна. Има вече две шестици, които сама си ги изкара, съвсем честно. В началото много се ядосваше, когато учителят диктуваше азбуката разбъркано, сега вече няма проблем с това-  изчаква го, пише каквото трябва.
Не учи нещата по установения за децата в норма ред, а по някаква си нейна логика, но е факт, че ги прави все по-правилно. Така и не се научи да срича. Направо чете. Бавничко, все още. Аз не я пришпорвам за нищо и резултатите са налице. (Защото миналата година я побъркахме с изисквания, а тя не беше готова и даде назад.)

Превръщаме всичко в игра. Най-много се впечатлява обаче от личното ни внимание към нея - да участваме в игрите ѝ, да пишем заедно, да рисуваме, да четем приказки и като цяло да ѝ разказваме за абсолютно всичко, което може да си представи. Задава някаква дума и по нея трябва да съставим кратка история. Предполагам, че така си подобрява разбирането и си обяснява нещата.

Математиката все още ѝ е по-трудна и не толкова интересна. Решава  съвсем простички задачки и то по най-бебешкия начин, бързо ѝ омръзва. И там действаме, но с по-бавно темпо. От Тему съм ѝ поръчала какви ли не материали, да ѝ е интересно.

Най-големият прогрес е с рисуването. Всичките ѝ съученици споделят, че тя рисува най-добре от целия клас. Имам чувството, че с тази дейност напредва с часове. Има въображение и знае какво иска да покаже. Естествено, че после иска да разказваме история по нейните рисунки.

Та...исках да кажа, че нещо важно се случва в развитието. Детето изпитва някаква силна нужда да навакса максимално, за кратко време. Досега прогресът винаги е бил много бавен и почти незабележим, затова в момента и за мен това темпо е нещо ново. Моля, споделете, ако някой е забелязал нещо подобно с детето си.

Много се зарадвах на последния коментар❤
При нас развитието е на фази, има прогрес, ама има и регрес. В момента също ученето и старанието в училище ни радват, но пък стресът от очакването на ваканцията и празниците ни излизат през носа.
Изобщо с тревожността в пубертета не се справяме добре, да не кажа, че родителите съвсем тревожни мозъци станахме.
Сили и търпение на всички и дано по-често има добри новини!

Даинди, страхотни новини! Много се радвам за детето и за цялото семейство.
Ти свързваш ли тази промяна с някакво преживяване или събитие в което детето е участвало?

Вероятно нещата са комплексни. Нищо ново не се е случило, освен това, че започнах да влизам в часовете. Тя се почувства защитена, имайки на кого да разчита във всеки един момент. Преди просто се разплакваше, като не могат да я разберат и да задоволят нуждите ѝ. Но едва ли е само това. Има някакво съзряване на мозъка, започват да изплуват неща от по-ранното ѝ детство. Иска да гледа клипчета, когато е била по-малка и да ѝ обяснявам всичко. Разбирането се е подобрило и някак си съзнанието ѝ се е разширило. Започва да търси обяснения. Но пак си остава дълъг процес.....много има да вървим още. Трябва да се измине всичко, което е пропуснато в по-ранните периоди.
Миналата година ходеше всеки ден на терапии (логопед, психолог) и в един момент тотално отказа да съдейства, сега ходи само 2 пъти седмично (психолог, спец. педагог) и нещата се нормализират. Но като се приберем вкъщи, всичко пак е едно безкрайно учене, защото има взаимодействие между нас, тя сама ни търси, а не ние да ѝ оказваме натиск.
Иначе си е изцяло при класически хомеопат, той си ѝ дава периодично хомеопатичните. Но то това е от години, не е нещо ново.

Браво , как се зарадвах на вашите резултати. Много е обнадеждаващо това и за останалите. При синът ми също има прогрес последната година в разбирането , оттам поведението и обучителната част. Но той е на 11г и се борим все  с писане, четене смятане. Важно е, че върви напред. Той учи индивидуално понеже е назад с материала , но вярвам, че ще успее да навакса. Днес се почувствах много горда с него. Бяхме в класа за раздаването на коледните подаръци  и неговото поведение беше най-адекватното от целия клас.

Нидитоп3, много се радвам, че и при вас има промяна, която те изпълва с оптимизъм и гордост. Стискам палци детето да напредва бързо и скоро пак да се похвалиш и да си доволна от това, което детето е постигнало и да се гордееш с него.

Мисля че в тези редове е фокусирано обяснението на всички което се случва.
А то е:
1.  че когато  очакванията на родители и специалисти отговарят на възможностите, уменията , нивото на развитие на детето - нещата се случват.
2. Когато работата е съобразена с неговите възможности, а не се борят вятърни мелници - нещата се случват
3. Когато темповете са съобразени с темповете на работа на детето - нещата се случват
4. Когато количественото натрупване премине в качествено и имаме осезаемо "узряване" за това, което трябва да бъде усвоено и съответно да се крачне отново напред - нещата се случват.

Постоянно се чудя какво щеше да е ако детето беше отложено с една година. Неприятно е факт, но цялото това препускане до изнемога да се гонят умения за които детето просто не е готово в първи клас нямаше да се случи.

Това ми хареса много. Изключително прозорливо и коректно.

Здравейте,може би не е мястото да пиша тук, но ще го направя.Майка съм на бебе на 13 месеца и сигурно знаете кое наближава..
Има ли наистина пострадали от в... за мор... ?
Страх ме е много и търся всякаква информация , за да знам как да действам.
Извинявам се предварително ,ако въпроса ми не е за тук 🙏🏼

Това трябва да е въпрос към Вашия педиатър. Той или тя ще знае дали има причина да се отложи ваксина или детето да не се ваксинира. Ако не вярвате на педиатъра, сменете го. За мен е голяма грешка по такъв въпрос да се питат непознати хора.
Също така не разбирам защо си цензурирате въпроса. Нито ваксина, нито морбили са мръсни думи или за санкциониране.

Здравейте, аз ще си позволя да отговоря. Голямото ми детенце е от спектъра, макар и лека форма. Всичко се обърка след ваксината за морбили. Второто ми детенце, което е вече на 1г и 6м, не посмях да го ваксинирам, въпреки че от педиатърката ми бях убеждавана да я постави. Така го усетих, така го направих. Всеки сам носи отговорност за последствията ,след действията си.

Около 30 дни след ваксината МПР на моето дете над ключицата щръкна топче, което се оказа доброкачествен тумор. Месец по-късно го оперираха, но след 2.5г. се появи втори тумор. В момента детето е с физическо увреждане и понеже лекарите не могат да поставят точна диагноза смятат, че тумора (от 13.5г. го следим с ЯМР или скенер) е причина за регреса в опорно-двигателната система. След появата на втория тумор спрях да го ваксинирам. Доколкото знам по онова време е имало още от т.н. живи ваксини и не знам от каква партида е била неговата ваксина.
Но за дефицитите на детето в спектъра обвинявам няколко много стресови за малко дете преживявания.