Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Аз имах нормална бременност,най-много три пъти да съм повръщала,хранех се нормално.Слагах си фраксипарин до 4 или 5 месец,бих и витамини,предписани.

И аз така по същия начин
Имах нормална бременност не съм повръщала нито веднъж хранех се нормално.
Пиех и витамини.
Резултатът дете със сензорни проблеми,късно проговаряне.

Забременяването ми - естествено, бременността - лека, без повръщане, малко качени килограми, без стрес, бях много спокойна и щастлива, раждането - естествено и на време, както и първите 2 години от живота на дъщеря ми - бяха "по учебник". Правила съм ѝ десетки тестове, защото съм чела книги за детското развитие и не е имало никакви причини за безпокойство. Без никакви лекарства  по време на бременността, дъщеря ми е на 8 години и все още не е пила нищо различно от хомеопатия. Самата аз не съм пила поне 30 години лекарства. Нито пуша, нито пия, храня се колкото мога здравословно, поддържам здравословно тегло и т. н. И какво?

Според нашия хомеопат е много вероятно да се е получил микроинсулт (безсимптомен) и да е увредил някаква част от мозъка. Изглежда тези микроинсулти се случват на някои бебета/малки деца, без видими причини. Не знам дали това е при нас, но е една от логичните причини, които може да бъдат. И на въпроса ми "ще се оправи ли някога", той каза, че не знае доколко е увреден мозъкът. Тогава малката беше на 3г. После, на 5г. каза, че нещата добре вървят и прочетох в очите му оптимизъм. Не съм го карала да ми обещава нищо, защото прекрасно разбирам, че мозъкът е достатъчно сложен орган, за да правим точни прогнози. Факт е, че детето ми се подобрява, доста неща си влязоха в норма..........

За генетичните мутации, по принцип съм склонна да се съглася, че може и това да е при нас, но в такъв случай, защо първите 2 години всичко е било наред? Никога не е имала регрес. Само напред върви, макар и с бавни крачки.

Толкова искам да разбера истината, но това май няма да се случи, затова съм се концентрирала върху бъдещето и върху това, максимално да доближим нормите. Пък каквото-такова.

Ние трябва да посетим психиатър. Най - близо ни е на 400 км . Може ли да ми кажете как протича едно обследване и колко време горе долу?

Преди почти 11г. ходихме в Св. Никола.
Първо имахме обикновена консултация с лекарката за около 20-30 мин. Тя каза, че според нея детето е в спектъра и трябва да мине обследване и ще ни уведоми кога да го доведем. След около 1.5 месеца на мейл ми прати "покана" с указана дата да "постъпване". Тогава нямаха стационар и всеки ден водех детето в посочен от лекарката час. Имахме срещи с психолог и психиатър. Това продължи от понеделник до петък, като в петък имах финален разговор с психиатърката и "изписаха" детето.Не помня точно, но мисля, че епикризата я получихме по-късно по пощата с обратна разписка.
Предварителната среща беше разговор с нас, докато наблюдаваше детето какво прави с наличните в стаята играчки и моливи/флумастери. Тогава моето дете цеше на 6г., но от около 1.5г. работехме с психолог.

Към днешна дата в Св.Никола е все още така(само дето имат стационар).Синът ми бе там с баща си в началото на октомври .Този път седяха в стационара,през 2022 го водехме сутринта до обяд в продължение на няколко дни.

Това според мен е сензорна самостимулация. Емоционалните  кризи са част от състоянието ви, каквото го наблюдаваме от описанията - липса на емоционален контрол, липса на разбиране на контекста на ситуацията, липса на разбиране кое е приемливо и кое не, тревожност.

Езикът и мисленето по принцип контролират поведението. Ако са в дефицит (както вероятно е при вас) то с думи и внушение подобрение не може да бъде постигнато. Детето няма капацитета да разбере, да се засрами от това което прави, да осъзнае как изглежда отстрани и т.н. Подобно се наблюдава у възрастни в интелектуален дефицит. Затова при по-голямото ви дете е имало ефект ( то е норма, посланието кое е правилно като държане на него му е оказало нужното въздействие),  а при по-малкото няма (очевидно то има развитийно забавяне) .

Здравейте!
Пиша със свито сърце, с надеждата някой да ми даде насоки или каквато и да била помощ, която не успявам да получа от лекарите тук.
Имам момиченце на 1г и 4м, родена секцио в 38г.с., безпроблемно раждане. Роди се с по-ниско тегло - 2400гр., но бързо навакса. Около 5ти месец вече се въртеше от гръб по корем и обратно. Може би от там нататък започна забавяне в развитието. Чак след годината пропълзя на четири крака, преди това се влачеше като ранен войник. На година и 2 месеца се научи да сяда от поза на четири крака, до тогава можеше да стои седнала, но само ако аз я поставя и ако се наклони настрани падаше. На всяка консултация споделях на ЛЛ, че вече доста се притеснявам за изоставането и това, че не прави опити да ходи, а тя ми казваше да пробвам да я водя за ръчичка и с времето ще проходи. Поисках направление за невролог, който заключи, че няма неврологичен проблем и ни насочи към ендокринолог. Направихме изследвания на какво ли не, включително и генетичен синдром, всичко изследвано е в норма. Въпреки това детето доста изостава и физически и нервно - психически. Ходим на рехабилитация и виждам, че има напредък - физически. Това, което ужасно ме притеснява обаче е, че няма никакви умения - не сочи, не имитира, не маха за "здрасти/чао", не праща целувки. Понякога се обръща на име, но по-скоро чувайки гласа ми, а не на самото име. С играчки "играе" като ги хапе, дъвчи, след което хвърля - нищо не използва по предназначение. Има добър зрителен контакт, смее се, когато я забавляваме, също отвръща с усмивка на всеки, който и се усмихва, дори да е непознат, контактна е, обича да се гушка. Забелязвам, че не е крайно привързана към мен и баща си, не плаче като я оставяме при бабите, рядко плаче като излизам от стаята. С други деца не играе често, среща се по площадките и им се усмихва, пипа ги внимателно, но предвид че не ходи не може много да контактува. Съня е спокоен, като изключим, че растат зъби и понякога приплаква на сън. Относно думички, напоследък я чувам да казва само мама и баба, но не знам дали е съзнателно, плюс нещо на бебешки. В началото, когато започна да бърбори казваше тата, да, не, деде, но от месеци не съм чувала други думи. Притеснява ме много, че не разбира кратки команди, общо взето нищо не разбира. От известно време започна да си скубе косата, почти целодневно, но личната не го взима насериозно и казва да и повтаряме да не го прави, ще отминело с времето.  Междувременно сменям ЛЛ, но още не съм срещнала детето с новия. Следващата седмица ще посетим отново невролог за консултация. Моля за насоки към какъв специалист да се обърна и на каква възраст е удачно, понеже всеки ми казва, че е рано и логопед и психолог нямало как да прегледат дете, което все още нищо не разбира.

Какво казва невролога? При нас определяше, че физически е добре, но говора беше много назад. При нас почна да сочи на 1 г и 6 месеца, първите осъзнати думи на 2+ години /мама/. Изречения от 2-3 думи след 3 години. Сега на почти 4 години говори доста, повтаря, опитва да пее песнички, обяснява, комуникира. Все още трудно му се разбира, но речника расте с всеки изминал ден.
Освен консултация, моя съвет е да посочвате всичко непрекъснато. Говорете много, обяснявайте всичко, дори и да ви се струва, че детето не разбира. не спирайте с командите - дай това, донеси онова, ако не изпълнява вие отивате и го вземате и казвате взех това. При нас една голяма част от пасивния речник излезна за броени седмици. Работете за финната моторика с подходящи игри.
При нас се получава така, че като разбере, че има изгода от нещо и почва да го практикува. Като сочи - получава, като извика мама - мама идва, като каже нещо го разбират и го получава.

Здравей, freaky84,

Моето момче се роди в 38+5, само че секцио, извадихме го, защото изоставаше с кг- роди се 2 450 кг. Малко преди да стане на 2 осъзнахме, че
има проблем и от тогава ходим по специалисти и терапии.  Той няма диагноза, но изостава в доста области. За мен много важен маркер е дали детето разбира и кога започва да отговаря с да и не, дали се обръща с родителите си с мамо и тате.
Според мен търси специалист ранно детско развитие. Разбира се, може да изчакаш още няколко месеца, но го следи много стриктно. И не му давай телефон/тв да гледа. Ние направихме тази грешка и със сиг и това е подпомогнало.

Насреща съм, ако искаш да ми пишеш на лично.

Моето момче на 1г4м беше по абсолютно същия начин, Не сочеше, започна да го прави след година и половина, не говореше, не вървеше, не имитираше много, общо взето закъсняваше с всичко в развитието. Сега е на 2г10м, още има забавяне, но с работа в къщи, много говорене и игри съмненията ми отпаднаха, започна вече да говори, макар и не както връстниците му. Ако детето разбира, изпълнява команди, има контакт с вас и близките не се притеснявайте, следете и работете с детето. За мен е рано за притеснения, но за всеки случай следете стриктно всичко

За съжаление,  това което трябва да напиша е, че първо педиатъра и второ невролог не са ви обяснили най-важното в цялата ситуация. А то е, че няма как без нищо , пък да има развитийно закъснение. Съвсем друг въпрос е дали има възможност това "нещо" да бъде видяно и измерено. Ненапразно всяка една диагностика с въпросник , като премине през бременност и раждане следва с въпроси как е било развитието на детето първата, втората  година с базови умения умения като вдигане на глава, сядане,  ставане, стоене, прохождане, лазене, пролазване и т.н.

Преди време имаше една тема за един родител чието дете е проходило на 20  месеца. Родителя твърдеше че в интернет прохождане на дете е норма да е в рамките на 12-18 месеца значи нямало голямо отклонение, но при прохождане на 18 м ( година и половина) трябва внимателно да се огледа цялата ситуация, в каква среда е живяло детето, дали е стояло стабилно на крачета, дали е ходило,  но просто е било осторожно и не се е пускало да ходи само а е предпочитало да бъде водено или да се държи за различни опори наоколо. Същото и във вашия случай, много е специфична информацията за да можем да оценим кое е норма и на какво се дължи закъснението. Очевидно не е на неблагоприятна семейна сред, както се случва при децата в социални домове.  

И така при вас от каквото чета очевидно има първоначално закъснение в физическото развитие и щом няма генетична основа,  то вероятно е нещо свързано с неврология. Но ако мога така да кажа,  в функциониране на ЦНС, а не в нейния строеж. Именно с това ми направи впечатление в  становището на невролога - да,  той не е видял отклонение в структурата, но функционирането на ЦНС няма как да бъде "видяно" . То се "вижда" като следствията от това функциониране  - развитие в норма или развитие в изоставане.

Това което мога да кажа е, че вие от сега трябва да знаете че за всяко умение с детето ви трябва да се работи. Всичко , което при другите деца се случва естествено, при вас вероятно трябва да е отработвано иначе ще се случва с закъснение. Съветът да намерите човек/организация  за ранна детска диагностика и интервенция е много важен, защото над изоставането трябва да се работи от много рано ( сега е много подходящ момент- поздравления че не сте си затваряли очите като като щраус! Вие сте една чудесна майка и вашето дете е късметлия че ви има!) и всичко да си върви комплексно, защото всяко отработвано като дефицит ще се отразява върху другите дефицити силно положително. С това искам да кажа,  че като има проблем в едно, то лавинообразно ще се проявяват пукнатини в много области, но работейки върху всичко, комплексно, ще запълвате дупки и ще градите фундамент.

Вашето личностно израстване като родител също е много важно. Ще ви се наложи много да четете, много да научавате, много да прилагате, много да експериментирате, да станете "експерт", защото прогресът не се случва само и единствено - когато се работи в кабинета на специалиста. Там детето е за няколко часа седмично. Останалото ще е ваша работа и то се измерва в часове на ден.

Започвате да гледате какво не прави детето, като не се ориентирате по вашата реална възраст, а по това на кое ниво на развитие се намира детето в момента. Нива не могат да се прескачат. Примерно ако имаме дете което на 4 години няма водеща ръка  нито АЗ , няма контрол над тазово резервоарни функции, не кръстосва средна линия - ние не го учим на домашни и диви животни както е редно. Ние се спускаме на умения от 18 до 24 месеца. Същото и при вас - работите на подобрение на физически умения, груба моторика. споделено внимание, емоционален контакт. Постоянно жужжите около него, говорите приповдигнато, въвличате в дейности и т.н.

Пишете ми на лични, сега се сетих че наскоро ми беше споделена книга за уменията на децата от 0 до 2 г. от бг автори. Мислех, че скоро няма да ми влезе в употреба, но ето на вас ще свърши работа !

Момичета,има ли сред вас родители на вече пораснали деца?Как преминахте през пубертета?Вече съм писала ,че при нас положението е нетърпимо.Дотам че на 30 ноември дойде полиция и с белезници откараха детето в психиатрията за възрастни (защото тук няма детска такава).Седя там 10 дни и в четвъртък си го прибрахме.Обаче нещата излизат извън контрол и ни предлагат да го настанят в ЦНСТ за деца с увреждания.Аз не съм съгласна, защото се страхувам да не му навредим ,но ако остане вкъщи може да убие себе си или някой(засега предимно само се заканва,но в началото на лятото нападна брат си с удари по главата, едва отървах малкия,октомври излезе на улицата и тича между колите ,за съжаление вече и на мен се пробва да посяга).Пие много силни лекарства, които го правят на парцал и изцяло му промениха погледа,но без особен успех.А в отделението на болницата е бил спокоен през цялото време (но не ни дадоха да го видим).И сега не знам как да постъпя.Още повече,че ми го върнаха в окаян вид -подстриган първи номер,с мръсни дрехи и 10 дни е седял с едни и същи гащи и чорапи (а уж са го къпали два пъти,той не може сам).Като цяло почти нищо не може самичък-нито да се облече и обуе,нито да се хигиенизира,нито да си оправи стаята, нищичко... Единствено до скоро имаше желание да учи и чете,но с тези лекарства не става-правят го на желе,карат го само да иска да лежи и спи и нищо друго...Та кажете ми че след пубертета всичко ще отмине и нещата могат да се подобрят.Чак не се побирам в кожата си като знам какво беше детето и в какво се превърна в последните 1-2 години...

След такъв пост оставам безмълвна. Прегръщам те и ти желая много сили. Не съм преживявала подобен ужас, това е огромно страдание, но искрено вярвам, че ще намерите някакво решение. Лекар ли, лекарство ли или детето някак ще премине през този период...не знам каква помощ да предложа, но много искам някак да помогна. ❤️

Силни прегръдки и от мен. За мен споделеното от теб е от голямо значение и израз на огромна смелост. Знам че е трудно да се "оголиш" така пред всички нас. Имам приятелка, която преминава през подобно, детето е едва в началото на пубертета и разликата за няколко месеца е потрисаща. Надявах се някой тук да сподели нещо положително, с което да й вдъхна надежда кураж, но твоят пост просто ме пресече. Много сили и кураж. подходящото лекарство пожелавам да откриете. това също се оказва от значение.

Аз може и да съм споделяла но имам приятелка, в чужбина живеят,  на която детето е освен РАС е с ИнтЗатр лека степен и много и силна тревожност. Доста дълго време лекарите търсиха лекарства, сменяха ги, накрая са с предписани две лекарства за шизофрения. Майката каза че ефектът е много добър върху детето, то е адекватно с понижена тревожност. Т.е. понякога трябва евристичен подход, и медиците трябва да го имат предвид