Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Здравейте, пиша с молба за насока към клиничен психолог или детски психиатър да се насочим. Имам син на 4г7м. Посещавали сме веднъж психолог по повод сензорни проблеми. Като тя заключи, че има СИД и да се насочим към някой да ни даде упражнения. Конкретен вид специалист не предложи. Прегледа беше аз и бащата говорихме, докато той се заигра и тя с него интеракция не е имала. Само хвърли два погледа, докато той оглеждаше. Минахме през киндиру и там ни дадоха упражнения за вкъщи. Проблемите с дрехи, обувки, звуци понякога и миризми обаче не изчезват. Даже мога да кажа, че от 2 месеца нещата са много зле. Облече/обуе нещо, независимо дали е било по някое време "удобно" прави meltdown. Пиша го така, защото съм убедена, че не е просто лигавене и тръшкане. Стига до състояние да не може да говори, текат лиги, вече започна и да удря (предмети и себе си), крещи. Има периоди на затишие, но са за кратко. Става тревожен като има промени в рутината (сменят например дейности в градината, защото си имат специфична програма за всеки ден). Вкъщи съм свикнала от малък да му обяснявам какво предстои, какво се очаква от него и т.н. Тогава е спокоен. Тантруми не прави. Като кажа след 5 мин. тръгваме или днес не е ден за сладко няма спорове.
От известно време има проблем, че "не може" да отмие сапуна от ръцете си при миене. Винаги оставал. Плаче и носът му се разтича и вече бил заразен. Трябва определени неща да са в права линия спрямо други. Например стола спрямо масата спрямо падчето и т.н. Стигнахме до там на заведение да не сяда на стол, че не може да го намести. С храната не е злояд, но кашкавала не трябва да се разтяга. Нещо не трябва еди как си да мирише или праскови например не яде заради нишките вътре. Също и говори много негативно. Все му е лош деня, бил никой, искал да не живее в този свят, а в друг. Гарантирам, че това няма кой да му го е казал.
Относно играта:
Обожава да се люлее. Играе много често на задръстване (скоро забелязахме, че всъщност това е внимателно редене на коли една зад друга в дълги редици и после извозването им внимателно една по една в нова поредица). Както и на паркинг пак наредени. Ролевите игри ги играе, но е по все едно зададен сценарий. Ние сме му показали и той преиграва. Преиграва неща от книги. Обича и настолни игри за по-големи. Правила помни много. Търси деца. Не е срамежлив и може да говори с всеки. Особено за неговите си теми. Тези теми се сменят на определени периоди, но са му като фикс идея. Може някой нещо да му говори и той да започне да си обяснява за интереса си (в момента електрически автомобили и как работят, какво не замърсяват и т.н.). Може и просто да иде при някои деца или познати и през техния разговор да започне да си говори за неговите си неща. Не е много тактичен (все пак е на четири) и доста се червя с него особено като каже на висок тон кой мирише на еди какво си, кой е надут (пълен) и ще се опира на седалката в автобуса до него, кой е невъзпитан, защото не е освободил място в рейса. С децата също играе по различен начин. С едно си играе по един начин, с друго по друг. Като е влязъл в една игра първия път например и после очаква всеки следващ път все това да се играе и трудно излиза от тази фаза. Обожава книги. Четем страшно много и с часове може да стои и да му се чете.  Речникът му е много богат, но воденето на разговор е трудно. Все едно му е трудно да обясни каквото иска да каже. Понякога започва, но ако сме на място с много стимули (оживен тротоар до булевард) просто се отнася. Може да прочита думи с главни печатни букви, да пише също с такива и да смята до 10. Като нищо от това не сме го учили. Много в любознателен, но той води в това какво ще се прави. Дали ще кара кола пред блока или ще иска да пише, решава лабиринти или ще учим за костите на човека.
Не застава на едно място, постоянно вибрира. Труден е със съня. Сам много трудно може да се успокои и да заспи. Отделно рядко се сеща за базистните си нужди. Сеща се вече като е много гладен, много му се пишка и т.н. Но спи ми се не съм чувала от него.
Ограничрно екранно време има откакто е на 3г. Като максимално да е гледал по 2 пъти в седмицата до 30мин. нещо. Има и месец да не се сети и естествено не пускаме. Телефон и таблет не използва.  Ако гледа, то е едно и също, ако от него зависи и серията ще е същата. Нови неща не иска.
Много неща мога да пиша. Нямам идея дали някои не са от много вглеждане, както коментират близки. За това и търся помощ. Благодаря, че ме изчетохте

Това поведение е за консултация с психиатър.

Извинявам се за забавяне в реакцията.
Пишете ми на лични моля ви. Искам  да задам няколко допълнителни въпроса и знам, колко е деликатна ситуация да се обсъжда в общодостъпното пространство дете, което е на друг. Пък било то и племенница.


Според наръчниците по детско развитие, най - важната задача в този период е физическото развитие, овладяване на тялото и неговите двигателни шаблони и умения. Тази задача се изтъква като най-важна, но на един заден фон върви една не по- малка задача и това е постигане на емоционална саморегулация. Това не е научен термин, пиша го така, за да е разбираемо за какво става въпрос. Това са ситуации в които детето губи емоционален контрол, реве тръшка се, изпада в истерии. Може да го прави, защото иска да получи нещо и "проучва" стабилността и отстъпчивостта на родителите си, но най-често се случва защото  околните условия му идват в повече, а то не умее все още да се саморегулира. Емоциите го заливат и всичко избухва като вулкан. Важна, задача на родителя е да подкрепя и насочва детето в този период. Примерно, детето иска шоколадов заек. Но по някаква причина родителя няма да му го купи. Детето изпада в истерика, почва да се въргаля по земята. Ролята на родителя не е веднага да купи заека, а да ги прегъре, да му каже че го разбира, че съчувства на "мъката му", но заек няма да има, да го остави да си поплаче, да го подкрепи емоционално, но не и да му покаже, че с тръшкане ще постигне всичко. Или ако детето  има прекалено много дразнители - шум светлина тълпи уморено е - то си  "изпуска нервите". Родителят трябва да прояви разбиране. Защото детето е малко, сега се учи. Чрез родителското отношение, одобрение или неодобрение, чрез подкрепа или чрез наказание (в смисъл на лишаване а не нещо друго. Тук е сложно да го обясня с две думи), детето разбира кое държание е правилно и кое не е и се учи да се самоконтролира в поведение и емоции. Едно е да се тръшка дете на 2 г. , друго дете на 4 г. Очевидно че при второто говорим за, евентуален проблем. Примерно противодействие на родителския контрол.

Относно пърхането с ръце, това е емоционална самостимулация. Това пърхане се свързва с Рас, но това не е главен симптом на състоянието. Това е сензорен симптом. Пърхането с ръце, съвсем естествено, с порасване на детето, ще се замени с други типове социално приемливо поведение - подскачане, пляскане, викове Еха, Уха, Ура ( ако стимулира положителна емоция) . Ако стимулира детето в момент на притеснение ще е почесване на главата, търйане на челото, бърчене на челото, замисля е, обикаляне и т. Н.

Момичета, за theory of Mind, на каква възраст децата трябва да могат да дават правилни отговори? На 5 години и 10 месеца?
Ако Гошко е скрил шоколад в шкаф 1, а Ана премести шоколада в шкаф две, къде ще търси Гошко шоколада? Моето дете все още казва шкаф 2

Вероятно не ги целят. Стимулират наобщо и следят дали има резултат. И така постъпково - въздействие резултат. Не че са се концентрирали именно в тези зони на тази наша "1ерна кутия" мозъка, за която знаем толкова малко.

Според, това което чета, първонасочеността на ТЕС е била далеч от идея да се прилага при спектрални , хиперактивни или деца в други специфични състояния, но в последствие те попадат в сферата на това приложение. Никой обаче не обещава удивително излечение , което някак остава между редовете. По същия начин както хипербанарната оксигенация (базово - възстановяване, регенерация, укрепване на имунитета, ушни проблеми), томатис терапията (базово използвана за хора в увреден слух ) или "лечението" със стволови клетки (онкопроблеми) и още много много примери на терапии - които притеглят към себе си и своите активности децата с различни дефицити в развитието. Има резон да се експериментира какво би могло да подпомогне. Но и критичност в четенето е нужна, защото е ясно че подпомогне не е "да премахне изцяло проблемите" . И може би на някои деца помага, дори и само в цялостното състояние е някаква полза, заради принципни - "подобрявайки едно е логично да подпомогнеш функционирането на друго. В случая ТЕС не че точно "лекува" но някак "цели" слабите места на някои деца и ги подкрепя и им помага да ги преодоляват. Има специалисти, които яхват подобни "вълни" и натам насочват вниманието си. Добро ли  е лошо ли е - не ми е работа на коментирам. Истината е, че понякога родителите са готови и на напълно нелогични постъпки ( да отключва детето сутринта определена църква за да проговори) от безизходица или защото някой им представя информация по някакъв привлекателен за тях начин. Критичното мислене както казах иска натрупване на знание и отнема време за съжаление.

Здравейте,кажете моля някои посещавал ли е Sense center в София-Карпузица,може ли да каже каква им е цената горе долу на пакетите виждам,че имат доста различни пакети

Може ли да се притеснявате за такова нещо изобщо.

Защо?
Аз вече не знам какво е нормално и какво не е 😀

Има различни етапи в теория на ума. Този въпрос е за деца около 4-5г възраст, но темповете на всяко дете са различни. Ако детето е до 6г възраст и няма никакви други притеснителни признака според мен не е толкова притеснително.

Здравейте. Извинявам се, че нахлувам без много да съм чела от темата, но трябва днес да реша нещо и търся съвет. Някой ползвал ли е услугите на "Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър" на бул."Стамболийски "?
Синът ми доста време беше с диагноза смесено специфично разстройство, тази година обаче в Св.Никола му поставиха "друго генерализирано разстройство в развитието " и препоръчаха този център. Тогава говорихме с тях и нямаха места, съответно аз търсих и уговорих други подходящи занимания. Вчера са ми писали, че щели да започват процедура по оценка и искат да потвърдя дали имаме интерес. Честно казано, като работно време и място не са никак удобни за съвместяване с училище, но дали специалистите там са от съществено значение за подкрепата му?

nikidim, детето ти непременно трябва да го види психиатър, но може да са хиляди неща, хич не е задължително да е аутизъм, а може да е чисто сензорно да е. Аз също много съм пърхала с ръце като детенце и съм ходила на пръсти. Исках да пиша и за сензорното. Детето ми имаше огромни сензорни проблеми в периода 2 до към 5 години. Чувствителност към шум, не толерираше вода - в басейн или в морето влизаше само с гумени ботушки, и най-гадното -- ядеше сигурно 3-4 вида храни. Имаше половин година от развитието му, когато е ял само веднъж на ден вкъщи,в детската градина не се смиляваха дори хляб да му предложат,а той не можеше да яде манджите им. Като с вълшебна пръчица мина това --- в момента плува много добре, яде почти всичко, все още има чувствителност към шум и не обработва добре слухова информация. Та бих се консултирала с психиатър,но и ерготерапевт, защото ерготерапевт може да помогне с някакви игрови терапии за  интегриране. Но имай предвид, че нервната система си узрява и често сама си намира начин да интегрира сензорната информация.

И на мен не са ми ясни тия симптоматики за аутизма. Аз съм от семейство на математици, физици, информатици и никой никога не се обръща по име, ако е зает и си мисли за нещо. Ни майка ми, ни мъжът ми...На майка ми е трябвало винаги сто пъти да кажа "мамо", ако тя си мисли за някаква задача. Тоест, не знам как обръщането по име е някакъв симптом. Малкият ми син, който е  с доста нормално развитие, бих казала, изобщо не се обръща по име, понякога и на въпроси не ми отговаря... и даже мислих, че има проблеми със слуха и то питам "Добре, де, защо не ми отговаряш?" "ами така искам!". И баткото, който е с нетипично развитие го питам "Добре де, защо не ми отговаряш като те викам?" "Ами така!". Вчера видях малкият да светка с лампата, той е на 5 и никога не го е правил като малък. И знам, че батко му като малък се самостимулираше с лампата и това беше симптом. Та го питам малкия "Добре,де, защо си играеш с лампата?" и той "Пускам СОС сигнал" (в смисъл с морзов сигнал пускал бил с лампата)...Та според мен,не може родители по някакви поведения да диагностицират децата си, защото мотивацията зад тезиповедения може да е тотално различна. На мен това с обръщането по име винаги ми е било много странно, защото се очаква детето, което е вглъбено в играта си, да си я прекъсне и да каже "Да" на някой си. Чисто интуитивно не ми се струва ненормално детето да си продължи вглъбено играта...

Може И трябва. Една от второстепенните черти на спектъра е именно това - забавяне при разбиране какво би трябвало да е виждането на човек (друг човек, не Аза), в зависимост от някакви известни фактори. Задачата е класическа и се нарича Задача за Сали и Ан. Често се предлага на деца при диагностика.

 
Теорията на ума е пряко свързана с  множеството етапи на развитие на психиката и психичното , като  началните не само са задължителни, но и имат възрастови параметри. Ненапразно в психологията на детското развитие има описани възрастови етапи с умения  за мислене (предметно-образно, абстрактно-логично и т. Н.) , които трябва да се овладяват. Съгласна съм, че всяко дете е индивид, но и учебните ни програми са съобразени именно с тези етапи. Ако детето не ги е преминало ще се затруднява и в дадената образователна институция.  На възраст от почти шест години, това че детето не демонстрира това умение, вече е някакъв малък сигнал за забавяне или за спектър. Спектърът изпитва затруднения да овладее този начин на мислене, поставянето на чуждо място с представи как мисли този човек. Не че не може да се постави. Счита се, че задачата за Сали и Ан се решава между 4 и 5 години или казано с техни думи - "4, 5 годишните деца". Ако детето изпитва затруднение да прозре задачата  на тази възраст, то може би трябва да предполагате, че има възможност да не следва нормотипичното развитие. Особено, ако с него се извършват занимания и все пак тази "логика" продължава да му убягва.

Аз правих на моето дете теста и то е било под 4 г. С диагноза - атипичен аутизъм. Реши я. Но доколко това го вади извън спектъра е друг въпрос. По принцип невербалният му интелект винаги е бил е изключително висок. Но когато му правеха векслер не са му давали подобна задача.

Тази задача не мисля, че е свързана с интелекта, а точно с умението на детето да разбира, че всеки има свой умствен свят.
Но теорията на ума се отрича в днешно време, тъй като се при комуникация между нормотипичните и аутисти се наблюдава т. нар. "двоен проблем с емпатията" -- за нормотипичните също е трудно да си представят света на аутиста. Така, че не е като едната страна да е по-облагодетелствана в емпатията, просто има късмет, че повечето хора функционират като нея.

Интелектът според съвременните виждания с сбор от съставни части. А не само умението да се решават задачи логически. Затова и говорим за вербален, невербален интелект (по спомен оценка на висшите мисловни процеси памет, мислене, концентрация, логика), емоционална интелигентност и т. Н. Именно на това, стъпва Уекслър и затова се препоръчва и прилага за аутисти. Защото има невербални такива, с висок невербален интелект... и вербални, но с нисък невербален интелект.
Задачата за, Сали и Ан може да  се реши на принципа на логиката, като математическа. Прави се таблица, да се разписва с данни, от там решението излиза. Малките деца обаче не го умеят. Затова  за тях тя е задача касаеща психично развитие и представи, умение да се поставиш на мястото на другия.

Що касае теорията на ума, то мисля че тя може да се нарече  актуална за невротипичните. Не мисля че  въобще  отразява отношенията между спектрални и не спектрални и  кой какъв свят може да си представи. Един типичен спектрален,  не мисля че ще може да достигне да се кахъри за дилемите на Колбърг, просто защото той е центъра в своят си цвят. Не че е лошо, има и хора егоисти, но теорията на ума ми се, струва че опитва да надскочи мое и твое, а да разглежда правилно и погрешно от морална гледна точка. Или по скоро понеже няма погрешно именно в този тип дилеми, по- скоро разглежда правилно и неправилно според индивида. Междувпрочем, и един човек с нисък интелект и ниска  обща култура, концентриран върху себе си и насъщното, също няма да ги постигне, но ще премине през ниските етапи, и ще може да реши спокойно Сали/Ан задачата.

В светлината на това, четох в една книга за едно изследване, проведено върху деца с аутизъм, което се разпростира в дълъг период, мисля че беше повече от 25 години. Всички деца," излезли от спектъра", достигайки възраст между 25 и 30  ( а такива има и не са малко, моето дете е също пример) демонстрират много по- високи  нива на развитие на "психичното" по сравнение с техни невротипичните връстници. Имат много по-добра емоционална интелигентност и по-силно изпитват и  демонстрират  емпатия. Теорията е, че те имат заложените възможности, просто в този аспект се е работило с тях много повече и по-задълбочено, докато при невротипичните това е  ставало стихийно и насамотек, в зависимост от среда, семейство, житейски път.

Някои деца, видимо в спектъра, от малки са емпатични. Ако им разкажеш как си се търкаляла по стълбите, няма да се замислят колко е смешно, а колко те е заболяло.