Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Искам да опиша случая на моята племенница и да ми кажете вашето мнение, rege специално към теб се обръщам понеже виждам, че имаш много познатия по темата.

Детето се ражда преждевременно, стои в кувьоз доста време, около месец.
Според родителите забавянето в развитието идва след годинката и въпросната ваксина за морбили, според мен от самото начало си личеше, че детето има проблем. За мен лично е видима и някаква лицева аномалия, обратна захапка и тн.
Те живяха в чужбина и до 4-5 годишна възраст не предприеха нищо, според тамошните специалисти на детето му нямало нищо, било малко да се диагностицира, имало само “леко забавено развитие”.
Това според мен категорично не е така, детето към днешна дата е на 6г, невербално.
Понякога се храни само, друг път не желае. Рядко прави контакт очи в очи, не се облича и съблича само, не казва кога му се ходи до тоалетна и тн.
С телк е вече в България, мисля че 85%.
Не е агресивно дете, наблюдават се автостимулации при него като въртене на разни предмети или то самото да се върти в кръг, казали са на родителите да стопират това, но виждам, че не го правят.
За това се сещам в момента, вие ако имате въпроси ще отговарям.

Един въпрос имам и аз . В момента сме на море , тази година малкия се държи малко по -прилично от миналата ,но понякога идват други дечица и го заговарят ,възрасни го питат как се казва - доста често крещи насреща им . Как постъпвате в такава ситуация? Какво казвате на хората? На външен вид не му личи ,че има проблем

Благодаря им за желанието за комуникация с детето и им казвам, че детенцето ми е със специални потребности и му е трудно да осъществи контакт. На среща винаги получавам усмивка и разбиране. Важно е да се уточни, за да не останат хората с грешно впечатление. Поне за мен е така.

И аз казвам, че дъщеря ми е с със специални потребности, без да изпадам в подробности. Винаги получавам разбиране.

Ако става, въпрос за транскриална мозъчна електростимулация (ТМЕе) , то може да се намери много информация за нея в Интернет. Методът се води неизвазивен за разлика от Дълбоката мозъчна стимулация при която в'ъв главата се "вграждат" електроди. В случая с ТМЕ, от каквото съм чела, между електроди (два или повече, подобни на физиотерапия) поставени върху главата се подава постоянен ток или променлив ток с импулси. Стимулират се различни зони, повлиява се невронната активност и проводимост. Чела съм за експерименти с успеваемост при подобно въздействие върху зоните на Брока и Вероника, по-специално защото именно този аспект ми е бил важен (ще сложа линк долу).

Ние имаме на местно ниво едно медицински лице, което диагностира и предписва ТЕС на всички които преминават през кабинета му. Има си център и там разполага с апаратура. Лицето предписва тази процедура на  деца от спектъра. Паралелно лицето събира данни от тази своя "дейност", пише  трудове и върви по научни степени. Предписва си това ТМС на деца които бързо категоризира от спектъра, без значение възрастта. Нещо като др. Колев но на наша местна почва. (Гледах наскоро едно интервю с др. Колев, където той казваше че аутизма, според него и колеги от Турция, може да бъде смятан за алергия на мозъка. И ми беше странно как алергията може да бъде повлияване от ТМЕ, но оставям това настрана). Никой за сега, не знае що е аутизъм. Това е състояние със симптоми, свързани с поведение) . За сега всичко е предположения. Все още няма предприети толкова глобални изследвания, които да обхващат здравата и поразената популация, та да се правят някакви глобални изводи. А който  открие "загадката" , ще получи нобелова награда.

Какво мога да кажа аз накрая.
Методиката ТМЕ е позната поне от 20 години. Според руски източници не се прилага на деца под 5 г. (тук в бг такива ограничения няма). Изисква първоначално внимателно медицинско обследване, понеже има противопоказания.

Статии с добро описание на ТМЕ на руски ТУК. използвайте гугъл преводач за уеб сайтове.
https://neocortex-dv.ru/lechenie/transkranialnaya-elektrostimulyaciya.html
https://www.hse.ru/news/science/1016654164.html
https://mcvm.ru/services/nevrologiya/konsultacii/transkranialnay … aya-stimulyaciya/

Да кажем последните десетина години ТМЕ се използва при дефицит на внимание, тревожност, спектър, дцп и други развитийни проблеми при деца  с речеви задръжки.

Сега встрани от методиката, но по темата. В по-голяма част от литературата, която чета последните години, ясно се казва, че след поставяне на диагноза на детето и стартиране на много активна И съобразена работа с неговите дефицити, се оформя буферен период от около две години. Когато основния фокус е към две съставки на терапията
А) . Това е втората съставка но я слагам на първо място. Втора е защото не е задължителна. Но ако вървим от тезата  - здрав дух в здраво тяло или префраьорано - добра обучаемост при добра физиология - то чрез биохимия създаваме добра метаболитна база за обучение.Но важно е,  че дори да имаме  подкрепа  с разнообразни  добавки, дефицитите на детето изискват класическата терапевтична работа защото сам по себе си биохимични подход в повечето случаи не може напълно да " поправи" функционирането на детето.
Скоба - прекалено многото фокус върху БХМ  е честа практика. Чувала съм мнение на родители, които смятат, че ако трябва да заделят средства за нещо терапевтично, предпочитат биохимия пред класическа терапия. Решението е тяхно. Аз дете преодоляло спектрални  дефицити и поговорило само  от добавки до сега не съм виждала. И последно, Нека не бъркаме висок и нисък спектър. Пиша го, за да може да се разграничат в "погледа" към биохимични подход вербални и адекватни видокоспектърни, от тези спектрални, които на 2-4 години  нито говорят нито се обслужват.

Б) първата и най-важда част на терапевтичната работа с едно дете от спектъра е класическата терапия и тя включва ерготерапевт (сензорен специалист), специален педагог, логопед, психолог (според възрастта на детето). Тази терапевтична работа трябва да е активна, съобразена с дефицитите на детето, задължително включваща и работа със/на родител на принципа 1:3 ( АВА предполага 1:4 или дори 1:5 в началото, но това рядко може да се постигне) като 1 е времево работата на специалист на ден , а 3 е времево  работата на дете с  родител на ден  над това, което е работено със специалиста.

И така тук стигаме до там, от където тръгнах. Ако имаме един вече преминал двугодишен срок на активна терапевтична работа, с една добре подбрана терапия, много вложена работа и за съжаление неголяма успеваемост (подкрепена или не с добавки), то е време родителят да се замисли да приложи неща, които до тогава не е допускал като възможно терапевтично въздействие. Тук влагам И медикаментозно такова. Както казах, това не съм го измислила аз, това пише в книгите, които съм чела. Аз съм една от вас и си давам отчет, че по стечение на обстоятелствата при нас, нещата се стекоха точно така. Тъй като след около две години ( година и 9 месеца по точно) много активна терапевтична схема при нас все още нямаше спонтанна реч, а възрастта напредваше, ние предприехме стъпки, които до тогава ни се струваха прекалено драстични - вкарахме медикамент, кандидатствахме за барокамера. Вероятно това е момента, когато един родител, който до тогава е смятал някой метод  за неприемлив, да започне да обмисля варианти за подобна стъпка. Защото ако чисто терапевтичната схема не сработва, то вече не е невероятно да се предприемат и рискови от гледна точка на родителя  решения. Тъй като очевидно традиционното не постига търсената скорост на наваксване. Никой не казва че рисковите мерки ще са успешни, могат да са а може и да се наложи бързото им спиране. Но поне ще е опита о и ще е ясно - таьи мярка работи или не при детето. Предприемането им означава, че класиката (която макар и да продължава като мярка) започва да  се комбинира с "отчаяни мерки".

Може ли да споделите кое е това местно лице или поне за кой град става въпрос.
Ние правим електростимулации в Плевен, в МЦ Галилео

Луда ли ще съм ако отида при личния лекар и поискам нещо успокояващо за дете ми?(След това ще поискам и за себе си) Толкова много енергия има ,не се пази от нищо ,не го е страх от никого ,лесно се ядосва ,инати ,крещи ,не спи на обяд - слава Богу ,вечер спи по цяла нощ ! Постоянно съм на щрек , каква дивотия ще направи,не ме чува какво обяснявам . Споменах в преден пост ,че бяхме на море -последния ден направи истерия ,че не иска да си тръгва ,легна на пода в ресторанта и не мръдна ,рева , съответно 200 човека ни гледат и цъкат ,на мен ми става супер неудобно,вече и мъжа ми не може да се справя с него

Може ли да споделите колко време се правят стимулациите в Плевен, като дни и като времетраене и доволни ли сте,има ли ефект от тях?

Ние правим пет поредни дни по две стимулации. Времетраенето е около 20 минути.
Забелязваме положителни резултати -повече разбиране, нови думички и укротяване.

Здравейте,  включвам се в темата с малко въпроси за насока. Синът ми е на 2 точно. Не говори, но брои до 5 и познава повечето букви. Имитира доста животни и ги разпознава , като примерно казва на кравата муу и т.н. Обръща се към баща си с тати,  но към мен с мама не. Изпада в истерии когато не е на неговото и когато някой непознат не му е приятен, а го заговаря. С деца и общува , и не, само ако пожелае, иначе може и сам да си играе на площадката. Това, което най- ме притеснява е, че когато много се вълнува за нещо пърха с ръце. Не винаги, но често. Има спокоен и дълъг нощен и следобеден съм. Зрителен контакт има. На името си реагира,  но не винаги, не знам дали е когато му изнася или не. Аз се притеснявам заради истериите и пърхането с ръце, а според баща му няма проблем. Скоро бяхме напразник на роднина с много хора и силна музика в ресторант (до сега не е присъствал на такова събитие) и не му беше приятно. Дойде му в повече цялата тълпа, прекаленото внимание и докато се адаптира запопна да се тръшка,  предпочиташе да сме навън и да разглеждаме колите,  да ги назовавам по цветове и да минаваме на следващата за да й кажем цвета. Знам, че е малък, но и се притеснявам. Моля ви кажете мнението си.

Не виждам нещо притеснително.
Подобно е на моя син. И той харесваше коли, чрез тях се научи да посочва. От време на време и той пърха с ръчички, но е малко/рядко. Първата дума мама на 2г и месец. На неговото кръщене рева като заклан, през цялото време на църковната процедура, чак отчето се шашна. Реагиране на името на тази възраст същото, игра с деца на тази възраст същото.
Сега е на 4г 6м - не спира да говори, даже доста добре обяснява дена си, какво прави, какво иска или не иска и т.н. Търси други деца, но пак избирателно, не с всички играе, което е нормално.
Говори му много и всичко обяснявай. При нас има натрупан пасивен речник, който идва на вълни.

Много благодаря за отговора. Баща му казва точно,  че си избира хората , които харесва и които не и за това така реагира, но не знам... Все ме е страх да не би да има нещо и да изпуснем момента. Имаше един кратък период слава богу,  който отмина- когато не ставаше на неговото започваше да крещи и да се удря по главата докато не го гушна да го успокоя, но от известно време не го е правил.

Все едно чета за моят син, когато беше на 2. Сега е на 3 и 5м и е коренно различен. Говори, играе с деца, истериите намалява, не че ги няма от време на време, но разбрах, че са от инат. Не мисля, че трябва да се притеснявайте.

Не мога да си обясня как ще правиш на сляпо транскарниална стимулация, без образна диагностика, че ще целиш и Брока и Вдрнике на сляпо, особено при невродивергентни деца, които често са леворъки или нямат водеща ръка и тези центрове обикновено хич не са там където си мислиш.

Здравейте да споделя и аз при нас ситуацията.
Започна основно всичко преди 1 месец,детето е на 1.9 в момента.Гледаше доста детски филчета и го забелязвах,че беше много динамичен само тичаше и се въртеше,с купчета и такива неща само ги хвърляше,не сочи,казва осъзнато към мен само мама,иначе е казва от време на време баба,бау и на бебешки говори и издава звуци,иначе разбира всичко като му кажа да си донесе шешето или купче го носи,дига краче да се обуе,слиза и се качва по стълбите,пише от шеше със сламка и от чаша,яде с лъжичка,но е много придречив към храни.Заведох го на невролог след преглед ,установи,че доста от симптомите са придобити и е от гледането на телевизия,изписа ни сироп който не съм давала още и логопед и психолог.Скоро започва да работи и с тях и се надявам да навакса.Има тръщкания също,но когато не е неговото и не му хареса нещо.От както му е спряна телевизията определено има повече внимание и вече се заиграва с играчките,но се надявам и скоро да навакса речово.Може ли да споделите при вас ако е имало подобно нещо след колко време работа от логопед и психолог сте забелязали промяна?