Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Включвам се пак с въпрос. Ерготерапевтката ми казва, че детето приема нещата буквално. Освен странностите с ръцете, това е другото, което я притеснява. Как се разбира, че дете на 5г. приема нещата буквално? Като му кажа да изсипе чашата на цветето отива и изсипва водата. Като му давам сироп със спринцовка от Нурофен пита колко спринцовки сироп ще пие. Искам да работим върху това и вкъщи, но не знам как да стане като самата аз не знам с какво точно да го занимавам, за да се подобри в тая насока. Иначе играе с докторския комплект и си храни мечока наужким, прави се че лети с едно наметнато одеало. Моля за съвет!

При малко дете не помня как беше, но сега е на 16.5г. с богат речник когато говори, но когато аз използвам дума или израз в преносно значение и буквалното значение е меко казано странно в случая, следва въпрос свързан с буквалното значение и отказ да приеме преносното значение на думите, които използвам. Често се случва и в момента не се сещам за пример, но е много очевидно, че  приема всичко буквално. Понякога се чудя как се разбира толкова добре с учителите и получава само отлични оценки като е такъв буквалист. Набива се на очи когато се случи да приеме нещата буквално. Просто досега не сте обръщали внимание защото детето е мъничко. При нас понякога започват спорове и дискусии какво съм казала, какво съм имала впредвид и какво се разбира от думите ми.

А от кога трябва да започнат да разбират такива изрази? Знае ли някой?
Например
"Качваш ми се на главата" 😀 или "плюл си на петите" на 4 и половина трябва ли да разбират такива нещо?

Аз се сещам за конкретни ситуации за около 8,9 годишно. Например, учителят казва - излез навън. Смисъл гони го от класната стая, заради пречене в часа. Но детето излиза чак в двора ( голямо училище, доста път) и не знае изобщо какво да прави, защо е там. Друга случка, по- голямо. Детето говори с баща си по тел. И той пита " Какво прави майка ти?" Детето я вижда, че е на стълба под асмата и казва - "Бере грозде"
Е, да ама е април и тя просто сменя крушка.
И в други ежедневни ситуации си личи, изказванията , разбирането е не на място, защото именно се приема буквално казаното от другия събеседник или каквото вижда, без да се търси и улавя смисъла. Също помня, че едното дете го бяха водили на Задушница по гробища и му бяха обяснявали как дядо е звездичка и подобни и то изобщо не разбра преносното значение и последвал нелогичен разговор.

Темата за буквалното разбиране ми е много интересна. Според мен е свързано с недоразвитата  (рецептивна) реч. И като цяло късното осъзнаване за значението на нещата. Когато не са се случили навреме...

Моето къснопроговарящо дете, което е вече на 7 години (без диагноза засега) доста неща разбира буквално. Не само изрази, но и например: като намери косъм на земята, го хваща и си го слага на главата (връща го обратно на мястото му). Ако сменя капачките на флумастерите, тя веднага ги връща - всяка на мястото ѝ. Тоест има някаква представа  за нещата и иска да си я запази същата. Но, ако разместя мебелите или разни предмети вкъщи, няма никакви проблеми да си останат така, стига да не е нещо от нейните неща. Също така, от 1-2 години разбира шегите, баща ѝ като ѝ каже "дай да ти изям крачетата" - тя ги подава плахо и се смее и пищи. Също така го кара да имитира страшни животни и тя се крие и пак се смее и пищи. Осъзнава, че е на ужким всичко. "Храним" се взаимно с нарисувани храни...и цял куп подобни занимания.
Но...зимата, ако си сваля чорапите, веднага ми ги носи да ги обуя (защото така ѝ изглеждам "завършена" явно), докато сега, лятото си ходя боса, тя е боса и няма никакви проблеми с това.

Някой има ли обяснение за всичко това?

И моят синковец (5г.) има проблем с разбирането на преносно значение и разни шеги. Изключение правят нещата, които многократно са обяснявани и той някак ги е запомнил. Запаметил е конкретна формулировка. И си я разпознава всеки път...
Но обичайно реагира по определен начин. Примерно, ако кажа: "Много си сладък. Ще те изям." и с жест подкрепя "намеренията си", следва неистов писък, опит за бягство, а на лицето му е изписан истински страх. Приема го абсолютно буквално. След това аз започвам да се смея. А той, все още разстроен и уплашен, пита: "Шегуваш ли се?"

Веднъж в градината учителката му казала, че след миенето на ръце ще си лягат. Пошегувала се. По принцип следвала закуската. Но той има навик да пита за всяко нещо. Просто непрекъснато задава въпроси. За последователността на действията. За неща, които добре знае... Сякаш си затвърждава знанията. Но си е досадно. Особено, когато са едни и същи. Или твърде елементарни...
И учителката се пошегувала. Той се разстроил. Плакал силно и продължително. Трудно го успокоила. И само повтарял през сълзи "Ти шегуваш ли се? Ти шегуваш ли се?"
За него е много важно всичко да следва определена последователност. Също така много обича да си хапва. И е преживял двоен ужас.
А тя много ми се извини. Не очаквала, че ще реагира така...

Друго нещо ме занимава повече напоследък. Не може да стане и дума някой да му пипне вещите. Всъщност само аз успявам да осъществя пробив донякъде. Но е наистина неспособен да приеме мисълта, че някой ще му вземе играчка. Дори за мъничко. Пищи, плаче, трепери целият.
А иначе, ако е в обратната ситуация, е по-склонен да разбере. При подходящо обяснение. Аз се намесвам, казвам му, че детенцето се сърди, защото си е негова. И той веднага я връща.

Много иска да покани едно момиченце на гости. А аз използвах повода, за да го стимулирам да споделя вещите си. Попитах го дали, ако тя дойде, ще и дава да играе с неговите играчки. А той отвърна, че тя щяла да си донесе нейните.

Днес даже каза никой да не яде от сиренето. Защото си било само негово.

Чудя се какъв подход да предприема. Сигурна съм, че може да се отработи някак. Може би с порастването и общото развитие, ще стане по-спокоен по отношение на притежанията си...

Това неразбиране на контекста и прякото тълкуване на смисъла е един от си симптомите на спектъра. Именно това е залегнало като признак в "Международния класификатор на болестите" по симптоматичното направление : "проблеми в комуникацията и социализацията". Какво се има предвид.

Когато четете: "проблеми в комуникацията" всеки от вас си представя че детето не може да комуникира и не говори.  Обаче това не е така. Според последното МКБ симптомите на Разстройство от аутистичния спектър са специфицирани по две направления
1. Проблеми в комуникацията и социализацията
2.  стереотипно и консервативно поведение.

Тези симптоми присъстват при всички от групата с Разстройство от Аутистичния спектър (съкратено РАС - вътре са и аспергерите и ранния детски аутизъм и атипичиния аутизъм всички в тази нова 11-та версия на МКБ!). Но освен това, от там нататък ,  в групата на РАС  - всички деца се класифицират в подкатегории  по два показателя :
1. интелект и
2. функционален език.

Комбинациите между двете чертая категории в секцията РАС, всяка с отделен код. Има с висок интелект и  развит функционален език, същото но или с неразвит или без функционален език. Има и обратно още две категории с нисък интелект -  със или без функционален език.

Сега си представете примерно според класификатора едно дете  с РАС ( проблеми в комуникация и социализация и стереотипно и консервативно поведение) И  със запазен интелект и развит функционален език. Ще Ви все строи противоречие. Но няма противоречие ( хем има развит функционален език, хем проблеми в комуникацията!)  , точно в това се крие спецификата. Неразбиране на начина по който невротипичните ползват езика, дълбочината на контекстите, двусмислеността, преносното значение, понякога сарказма/иронията и много много други. И понеже този тип общуване на тях им е трудно ( освен ако няма усвоени, "наизустени шаблони" за някакви сциални ситуации) от това страда и социализацията им, в обществото, връстниците, групите, колективите   - те изглеждат странни. Част от тях не се вълнуват от това, на част им липсва комуникацията с връстници, деца - но все пак това умение им е неестествено.

От там, този проблем макар и класически при РАС, който се среща при всички и на всички възрасти ( както казах чрез усвояване на шаблони , адекватно поведение в ситуации или при разговори или правилна реакция на фрази, фразеологизми - може да се преодолее, но това е все едно да им сложите стелка), всъщност се среща и при невротичпини деца на по-малка възраст, тогава когато те "узряват" и би трябвало процесът да приключва някъде до 7-8 годишна възраст. За някои по-абстратни езикови категории и до 12.  Ако някой специалист ви каже че детето ви има този проблем, това означава че той е преценил че на тази възраст невротипичните вече са го усвоили като похват или вие трябва да поработите допълнително за да може или когнитивно детето да навакса след връстниците си и ттака тези умения да му дойдат естествено. Или ако няма да му дойдат естествено да се опитате чрез обучение да замените "странните му реакции" с по-естствени. По същия начин както децата учат фразеологизми на чужд език.


Що касае темата с голотата, децата с РАС от ниския спектър (т.е. такива с  РАС и интелектуални затруднения, вече можело да има двете на едно място , вероятно това са децата с интелектуални затруднения демонстриращи симптоми на аутизъм), та тези деца са като" Адам и Ева в райската градина преди ябълката" . Те нямат капацитета да разберат че това е нещо неприемливо според нормата. Езикът и интелекта имат регулиращи функции в поведението. Когато те са в дефицит -  децата демонстрират незрялост. Дали деца на 3 години се страмуват от голотата, освен ако това виждане не е  насадени от родителите ?. За тях голотата няма значението на нормата, както и те могат да се подлъгват по вредни влияния, да дават пари или ключове на непознати, да сядат с непознати в коли и т.н.За тях голотата не е срамна, нито Кекс@, това са инстинкти. Внушава им се че е нередно чрез наказания.. Тук се използват наказания в АВа а не отрицателни мотивация както при осъвремените й версии. Отново това е така заради капацитетата им и невъзможността от разбиране защо е примерно нередна голотата а редно да се яде. Това е същото като примерно законовите наказания за неща, които някои хора не разбират защо трябва да спазват. Примерно - да карат с ограничение на скоростта или да слагат колан. Има такива които не "разбирането" ги кара да спазват правилата а страхът от наказание (глоба, книжка и т. Н.).

За консерватизма мога да пиша отделно, но вече стана много дълго отклонението ми и затова ще прекъсна.

В нашия случай функционалната реч не е добре развита. Говори като 3-4 годишна, а е на 7. Куца най-вече разбирането на сложната реч. Но вече е на ниво да иска да ѝ разказваме/четем приказки, като аз максимално ги опростявам, за да може да ги разбере. И когато разбере нещо, усмивката ѝ е до ушите, а очите ѝ греят от щастие. Сама ме кара да ѝ разказвам, като тя задава темата/приказката. Слуша аудио дискове с песнички и доста се заслушва, рисува по темата на текста.  Емоционално е по-незряла от връстниците. И на целия тоя зор, става все по-комуникативна и жадна да опознае заобикалящия ни свят. Носи ми книжки с картинки и иска да ѝ разказвам история по тях. Чака баща си да се прибере, за да започнат техните си игри... Иначе вече пише ръкописно под диктовка и чете думи, но бързо се уморява. Вече изговаря правилно всички думи, дори "р"-то ѝ е перфектно. Но с това разбиране на речта напредваме много бавно...

При нас също функционалната реч не е добре развита. Тя никога не е била добре развита.В момента е на 11, но говорно е на ниво 4-5 годишно.
Не знае азбуката, преди знаеше да брои до 10 , но даде тотален регрес и в момента нищо не знае.Опитва се да изговаря думички, които аз не разбирам. Изнервя се, знае, че не я разбираме.
От центъра, който посещава ми казаха, че дъщеря ми има огромен потенциал, да видим...Дано успеят да го развият.

Момичета , моля за малко помощ. Моя син вече е на 3г . От септември ходи на градина . Още много малък ми правеха впечатление някои неща при него ,но все си мислех ,че всичко просто ще отмине . В градината няма проблеми ( поне не се оплакват ) Има реч ,колко е функционална не мога да кажа . Може да си поиска всичко , показва и разпознава всички - животни ,членове на семейството. Отскоро започна да изпада в страхотни нервни кризи. Давам пример последните две сутрини - събужда се и започва неистов рев ,направо се дере и започва " искам близалка ,искам мечо ,искам еди какво..." подавам каквото иска и щом го подам започва още повече да реве. Не мога половин час да го успокоя . Много често повтаря заучени фрази . Например когато го успокоявам му казвам миличко и той като започне да реве казва "искам миличко " . Вече е голям , не мога да се справя с него ,когато сме навън ,ако си науми ,че иска да остане на площадката същото се повтаря , много обича деца .  Тези състояния много  ме плашат ,защото не успявам да го успокоя  и се налага просто да разреждаме излизанията . Обяснявам ,изобщо не ме чува. Искам да попитам на какъв специалист, трябва да го заведа най - напред - невролог, психолог ..?

Благодаря много за подробния и изчерпателен пост, _re_ge!
Отново изключително полезна информация!

Моят синковец не получи диагноза аутизъм. Но проявява такова поведение. Има сравнително развита функционална реч, поне според мен. И артикулационно е доста прилично, остава само звук "р" да изчисти. Но има една специфика при него. Много бавно преработва информацията. Когато беше по-малък, често повтаряше това, което е чул. Някои от специалистите обясниха, че това не е типичната ехолалична реч. Според тях посредством тези повторения той усвоявал езика.
И до днес се случва дори при зададен към него прост въпрос да попита "Какво?". Аз машинално повтарям въпроса в повечето случаи. Но установих, че, дори ако не повторя, той пак ми отговаря. Изисква повече време обаче. Повече отколкото при невротипично дете.
Същото ми каза и УНГ- специалистът, когато тествахме слуха. Каза, че има отличен слух. Абсолютно точно реагира при всеки звук, но с известно забавяне.
Явно мозъкът му така функционира...

Диагнозата, която му поставиха, е Изоставане в психичното развитие - лека степен. И според обследването отговаря на година и половина по-малко дете.

По повод голотата - точно преди една година (на 4г.) имахме доста конфузен период. Човекът беше решил, че е много интересно да си показва пишката на всеки. Вижда някой и веднага бръква в гащите да го извади. И се смееше жизнерадостно. Е, аз го приемах спокойно, въпреки неловките ситуации. Но учителките в градината го изживяваха доста драматично. Заради примера, който дава на другите деца. Заради срама от колеги, който изживяваха на репетиции за общоградинското тържество... Обсъждахме го доста пъти. С тях. С детето - ежедневно. За щастие, отмина. Неусетно. Явно осъзна. Узря. В онзи период това му беше тема номер едно. Външни полови белези. Женски. Мъжки...

Не мога и да не се похваля. Опита се да играе на криеница. Едно детенце на площадката му предложи. Каза му първо да брои, после да търси. Е, той не разбра напълно какво се иска от него. Но пък се включи с желание. И изглеждаше щастлив. После се опита да се скрие, заставайки зад едно дърво...
Не мога да кажа, че играта се получи както трябва. Но съм удивена и обнадеждена. Комуникира си с другото детенце съвсем самостоятелно. И без аз да оказвам някаква помощ, да обяснявам допълнително, за да адаптирам играта към неговото ниво на разбиране, той се справи. Т.е. поне опита. Може и да са играли някога в градината. Нямам представа. Но аз лично не съм го учила на тази игра.

Ей така ме изненадва приятно. Понякога. Дори вече доста често.

Моят след 2 седмици става на 16 и все още не може да разбере какво е метафора, хипербола и т.н.
За хапчетата както писах когато се изписват на сляпо има повече вреди отколкото ползи.Бях писала в какво състояние изпадна Слави ,тогава вземаше Хедонин и още едно,но не помня... От сперидан имаше ефект,но и много напълня и го спряхме, защото той е труден за контролиране на храненето -ако реши да яде го прави дори изобщо да не е гладен,мина и през фаза ,подобна на булимия,за щастие от 1 година насам е добре,но направо се беше стопил(50 кг при ръст 180 изглеждаха плашещи).

Здравейте! Имам опасения,че детето ми е от аутистичния спектър. На 1г и 3м е и е момче, като от известно време започнах да забелязвам определени признаци по време на играта му и в самото му държание. А именно: от доста време търкаля по пода кръгли играчки- кръгове от сортерите най-вече, обожава колите, често държи определен предмет в ръцете си, водеща ръка е лявата, доста е нервен, агресивен е, ядосва се за най-малкото, не ходи самостоятелно, не имитира животни и не казва почти нищо освен баба(неосъзнато) и бебешки звуци, не маха да поздрав,не сочи с пръст. Обръща се на името си като го повикам, прави очен контакт не само с мен,но и с други хора, обича да се крие и да го откривам, от скоро започна да се храни с ръце(преди изобщо не посягаше да вземе и поднесе към устата). Според педиатъра няма място за притеснение,а и било твърде рано да се разбере.

невролог е лекар. психолог е терапевт. Единият поставя диагнози - само. Ако това което му има на детето може да бъде "измерено". Другият терапевтира, работи по контрол на емоциите, емоционална интелигентност в различни социални ситуации ,  но не  работи с невербални деца и с деца които не са "повдигнато" до ниво да работят в психолог. В противен случай на тази възраст той дублира работата на специален педагог за когнитивно развитие.
Всъщност какво искате от този "специалист"?


Има програми за ранна диагностика и вие сте в подходящата възраст. Търсете такава някъде, където е възможно да бъде направена - Сф или Вн и я преминете. Каквото и да сте описали диагностика по думи не може да се направи- всяко нещо съдържа двоен смисъл. Може да е  нищо но може да е всичко. За всяка особеност може да има разумно обяснение без детето да е в спектъра. но може и да е риск да се окаже във спектъра, да сте с емоционално разстройство, да сте със сензорна дезинтеграция, да сте с прекалено силно реагираща нервна система. Колкото по-рано се разбере дали сте в рисковата група, толкова по-добре - ранната терапия дава най-добри резултати.

Честно казано , не знам от къде да тръгна ! Наистина не знам  ! Притеснявам се всеки Божи ден , започнах да вдигам кръвно без причина ,положението е трагично , от малък град сме , Пловдив ми е най -близката дестинация . Нямам идея на невролог ли да отиваме или на психиатър . Отчаяна съм до краен предел