Публикувана: 1 ян. 2024, 00:11 ч.
Последно мнение: 31 дек. 2024, 23:52 ч.

Да се оплачем... 2024

1 996 853
30 883
1

Отговори

1
...
9
10
11
...
2059

# 135 2 ян. 2024, 10:13 ч.

SF
Мнения: 26 490

Честита Нова година!!!! Simple Smile

Нека да сме здрави! Много здрави!
Пожелавам ви повече спам в темата с оплакванията и много несериозни оплаквания! Simple Smile

Между другото, моят анализ показва, че току-що приключилата тема за 2023, не беше така наситена с тежки оплаквания, както тази за 2022. Тогава се наложи да се отвори нова тема, защото бяхме преизпълнили плана. Миналата година се побрахме в една-едиствена тема и сякаш доста по-лека. Нека тази нова тема да е още по-лежерна!

За себе си пожелавам добре платена и любима работа, която да ми носи доходи, удоволствие и готини колеги. Разбира се, че и здраве, за да мога да си я работя необезпокоявано!
За вас - каквото си пожелаете!!!! Simple Smile

# 136 2 ян. 2024, 10:27 ч.

ново
Мнения: 6 605

За малко да започна годината с гръм 😀 Идвам на работа, правя си кафе и решавам да включа хладилника, който изключих на 22-ри (когато отсъстваме дълго не оставяме нищо включено). По едно време чувам нещо да жужи и започвам да слухтя от къде идва. С ужас установих, че е от разклонителя, в който е включен хладилника и бързо го дръпнах, а той целия горещ и започнал да мирише. Чак тогава видях, че крана на парното е капал точно върху разклонителя и той целия мокър. Не искам и да си представям каква беля можеше да стане. Та си желая безопасна година 😀

# 137 2 ян. 2024, 10:29 ч.

Мнения: 2 326

Тази сутрин и аз си направих джогинга, еми заболяха ме колената. Това ми е червена лампичка, че задникът ми е натежал Simple Smile

То се очакваше де, от толкоз черпане и лежане. Да минава Ивановден, че да вляза в релси. Дотогава все с този да се видим, с онзи.. и черпането си върви Simple Smile

Blackcat, много ми се свива душата като те чета. Специално за теб ще споделя нещо лично. Дълги години работих убийствена работа, смачкваща с темпото си, бях зомби, всеки ден си казвах... трябва да спра този ад, тази работа ще ме убие.... е, тя ме уби! За един ден приключих с нея. И бях дотук. Вече никой и нищо не могат да ме съборят. Здравето и животът ми са преди всичко друго!!!

Последна редакция: вт, 02 яну 2024, 10:39 от Vanne

# 138 2 ян. 2024, 10:51 ч.

София
Мнения: 36 021

Днес не ми е ден.
Ставам сутринта и виждам половината коледна украса на пода. Котката явно ѝ беше писнало да ни чака да я махнем и се беше заела сама. Оправих.
Тръгвам да пускам пералнята, дъното на праха за пране се скъса и се изсипа на пода. Изчистих.
Тръгвам да си правя овесени ядки и не знам как, но обърнах кутията на земята. Изчистих.

Явно до края на деня трябва да седя мирно и кротко, и да гледам в една точка. Най-безопасно ми звучи.

# 139 2 ян. 2024, 10:55 ч.

Мнения: 5 461

Значи вселената ти праща сигнали, ама ти си продължаваш😂😂😂ми евала ти за упорството👍
И това ще мине 😊

# 140 2 ян. 2024, 10:56 ч.

Мнения: 13 187

Ванне, аз съм работохолик, не работата ме стресира, тя дори ми помага.

Благодаря ви, момичета. Силна казват, че съм всички около мен. Истината е че не съм, но ставам и започвам да правя най-спешното нещо, оттам насетне каквото ми поднесе денят.

Последна редакция: вт, 02 яну 2024, 22:53 от blackcat6

# 141 2 ян. 2024, 10:57 ч.

София
Мнения: 36 021

Цитат на: ccvet в вт, 02 яну 2024, 10:55

Значи вселената ти праща сигнали, ама ти си продължаваш😂😂😂ми евала ти за упорството👍
И това ще мине 😊

Още не си бях изпила кафето, та ми е простено

# 142 2 ян. 2024, 10:58 ч.

София
Мнения: 7 509

Аз не съм качила, а очаквах Все пак цял месец само лежа заради крака. Но явно разболяването си казва думата. Не съм се ограничиавала, но като се има предвид, че нямам нито вкус нито обоняние, а синусите са ми задръстени още, не ми беше много-много до ядене. Не ми пука за килограмите, само да съм здрава.
Сега след голямото лежане и мързелуване трябва сериозно да се заема с един куп задачи. Чака ме организиране РД на дъщерята, новата работа, трябва вече да започна да пиша дипломната работа, това означава да си търся материали, да тръгна на физиотератия за крака, да извадя европейски здравни карти за пътуването......

# 143 2 ян. 2024, 11:00 ч.

Мнения: 5 461

milenaka изпи ли двойно кафе за по сигурно?😂
Оплаквам се , че от шампанското ме боли гърло.

# 144 2 ян. 2024, 11:16 ч.

Мнения: 1 498

blackcat6, първи курс ли е? Тогава е най-тегаво и после е по-лесно. Моите впечатления са, че всички почвахме работа към 3-ти курс, но все пак може да са се променили нещата. Предполагам е информатическите специалности и ще е хубаво да си намери стаж по-скоро.

# 145 2 ян. 2024, 11:23 ч.

Мнения: 13 187

2-ри курс е вече, но си има ангажименти и не ми изглежда много лесно и съвместимо... Има дни в които е от 8 и се прибира в 8.

Последна редакция: вт, 02 яну 2024, 11:32 от blackcat6

# 146 2 ян. 2024, 11:53 ч.

тук и там
Мнения: 13 959

Аз също много съм качила, направо се търкалям вече.От два месеца само лежа и нито съм ходила на фитнес , нито на разходка. Ама то над един месец(докато боледувах), едва качвах стълбите от първия до втория етаж в къщи-налагаше се да си почивам след всяко качване, така се изморявах и задъхвах.Та не знам какъв беше този вирус, но ме разби !!! Още точа сополи и съм задръстена от тях, чак се зачудих да не отключих алергия, на всичкото отгоре ми се струва че ми е намалял сериозно слуха на едното ухо. Два месеца съм с оплаквания някакви-направо ми писна.И това от вирус, донесен от децата(които го изкараха за няколко дни, за разлика от мен) .Та мисля от утре малко по малко да се връщам към обичайните си занимания, макар че още не се чувствам съвсем здрава.

Последна редакция: вт, 02 яну 2024, 11:59 от Кайсия

# 147 2 ян. 2024, 11:58 ч.

Бургас
Мнения: 26 191

Аз утре ще видя как съм с килограмите.
Крива съм,всичко ме боли. Цикъла ми подрани с три дни и съм дроб. Искам да си лежа завита,но трябва да сготвя че няма нищо.
Забърках два кекса за закуска. Единият е история вече.
А утре съм на работа.

# 148 2 ян. 2024, 12:22 ч.

Mediterraneo
Мнения: 43 263

Изобщо не смятам да обръщам внимание на кантара, отдавна не му говоря изобщо. Влизам си в дънките, другото слабо ме засяга. За половин кг не си заслужава да си тровя живота ( за 1-2-5 също).
Относно пиленцата, знаете ми дерта. Моята навърши 18, завърши учебната година и се изнесе. 4 месеца работи като бясна далеч от нас, после пак се премести да учи. Сега живее на 900 км далеч, идва си на 2-3 месеца. Предстои да си тръгва и всичко ми е свито. Говорим си постоянно, но не си ли е вкъщи, все я мисля. Чакам Великден да си дойде пак. Поне обмисля лятото да се върне да работи тук, хем ще спести всичко изкарано, хем ще ни е пред очите.

# 149 2 ян. 2024, 12:23 ч.

Мнения: 2 326

Blackcat, разбирам, пропуснала съм какво му има на мъжа ти, но все пак не позволявай на тъгата да те съсипе. Детето ти има нужда от здрава майка!
Свалям му шапка на моя мъж, че не трепна когато разбра че съм неизлечимо болна. И досега продължава да се държи към мен така, все едно нищо ми няма. Настоя да задържим кучето, за да имам за какво да мисля. Когато хленча за косата, казва "Да ти покажа онези снимки, страшните?" Постоянно ме снимаше, случайно видях някои от снимките на телефона, направо се стреснах. Това съм била аз!! Представям си какво му е било да ме гледа всеки ден. Но не е показал страх, нито ужас, нито тъга. Не се товареше двойно заради мен.И може би така ми помогна да се стегна и да продължа напред.
Сега като се замисля, какво значи да си силен? Да се товариш с още повече товар не значи че си силен, а че си магаре. Аз бях магаре. Ако бях силна, щях да хвърля товара много по-рано.

Препоръчани теми

Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 90

На море в Турция - тема 83

Неуспешна операция на перде

Камъни в жлъчката - тема 11

Причина:

Причина: