Винаги има хора, които нарочно или поради психични проблеми злоупотребяват. Освен това за човек, който не е медицинско лице е трудно да прецени. Трябва да има някакво степенуване по спешност. Но си мисля за една съседка на майка ми, която почина, точно защото, не е имала пари за "неспешното" си състояние. Нека да има едно място(може и да има), примерно ДКЦ, където винаги е безплатно и има дежурени кабинети. Така няма да ходят хора към спешното за прорязани пръст. Това, което пиша е утопия, знам.
- Публикувана: 1 ян. 2024, 00:11 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2024, 23:52 ч.
Да се оплачем... 2024
Димис, в Германия за такъв случай ще си получи после сметката за линейката (преди беше 800евро, сега не знам колко е). Не може да се използват линейките за такива неща, те са за СПЕШНИ случаи.
В работно време има лични лекари, ако той е в отпуск/болнични посочва няколко колеги в района, а за вечер/събота/неделя/празници си има дежурни кабинети за преглед. Тези кабинети не са спешните кабинети, а са точно вдигнал температура, повръща, ечемик, боли ме ръката от три дни... даваш си здравната карта и те преглеждат, дават рецепта, болничен безплатно.
Оплаквам се, че не се научих, че не трябва да имам очаквания, дори от близки... Всеки път очаквам, че както аз давам всичко на максимум, дори ощетявам себе си, така и другите ще постъпват. Особено по празници натъжава най-много.
В работно време има лични лекари, ако той е в отпуск/болнични посочва няколко колеги в района, а за вечер/събота/неделя/празници си има дежурни кабинети за преглед. Тези кабинети не са спешните кабинети, а са точно вдигнал температура, повръща, ечемик, боли ме ръката от три дни... даваш си здравната карта и те преглеждат, дават рецепта, болничен безплатно.
Оплаквам се, че не се научих, че не трябва да имам очаквания, дори от близки... Всеки път очаквам, че както аз давам всичко на максимум, дори ощетявам себе си, така и другите ще постъпват. Особено по празници натъжава най-много.
По телевизията веднъж дадоха репортаж по този повод, как от циг@нската махала редовно звъняли примерно да им се премери кръвното или температурата, което си е живо нахалство, защото именно те са тези, които нямат и осигуровки в повечето случай вероятно, но всичко знаят как се ползва и на какво имат право.
Винаги има хора, които нарочно или поради психични проблеми злоупотребяват. Освен това за човек, който не е медицинско лице е трудно да прецени. Трябва да има някакво степенуване по спешност. Но си мисля за една съседка на майка ми, която почина, точно защото, не е имала пари за "неспешното" си състояние. Нека да има едно място(може и да има), примерно ДКЦ, където винаги е безплатно и има дежурени кабинети. Така няма да ходят хора към спешното за прорязани пръст. Това, което пиша е утопия, знам.
То кръвно ще се мери, то тук ме боли, то там ме сърби...
В общи линии, за София, покрай моето дете, сме си научили урока - проблем с дишането, усложнения при вирусна инфекция - детска пулмология в Александровска болница, удари и наранявания - Пирогов, ако се разболява, и не ми харесва как кашля, търся болница/клиника с педиатър и рентген.
Засега имаме възможност да плащаме прегледите.
Така действаме почивните дни/празници, когато нямаме достъп до личния лекар на детето.
Да де, но ако някой беше решил да викне линейка щото го боли ръка, крак, нещо си, а мъжът ми имаше минути преди да се задуши в ръцете ми от анафилатичен шок…
Винаги трябва да мислим че може ние да сме тези с инсулта, инфаркта или шока и други животозастрашаващи състояния, линейките са за това. Твърде малко са, за да се викат за глупости… Това струва нечий живот:(
Винаги трябва да мислим че може ние да сме тези с инсулта, инфаркта или шока и други животозастрашаващи състояния, линейките са за това. Твърде малко са, за да се викат за глупости… Това струва нечий живот:(
В повечето градове има неотложни кабинети или поне ЛЛ са сключили договор с болница имаща спешно приемно отделение.
В нашия град има три ЛЛ, които се редуват да дежурят в почивните дни. Например от 10 до 12 ч. Пациентите им си знаят и търсят връзка с тях.
Знам, че е трудно да се прецени състоянието от самите хора. Но....ето вчера има пет деца, които са прегледани в спешното отделение заради висока температура, направена е рентгенова снимка, вижда се пневмония и родителите отказват прием в болницата. Как ще се развие по нататък болестта и ако стане нещо....има много гледни точки.
Затова най-важното е здравето.
В нашия град има три ЛЛ, които се редуват да дежурят в почивните дни. Например от 10 до 12 ч. Пациентите им си знаят и търсят връзка с тях.
Знам, че е трудно да се прецени състоянието от самите хора. Но....ето вчера има пет деца, които са прегледани в спешното отделение заради висока температура, направена е рентгенова снимка, вижда се пневмония и родителите отказват прием в болницата. Как ще се развие по нататък болестта и ако стане нещо....има много гледни точки.
Затова най-важното е здравето.
А защо се плаща изобщо? Нали сте осигурени?
При нас има т нар walk in clinic, където “спешни”, но не животозастрашаващи състояния могат да бъдат обслужени. Примерно, дете с висока температура и притеснена майка, “ечемик”, с други думи, това, което описвате.
В бърза помощ също се ходи при подобни състояния.
Аз бях разказвала как отидох на гости в ОК на свекърите, но още в самолета ме заболя зъб. Болката се засили и на другата сутрин отидох при зъболекаря на свекърва ми. На снимка нищо не се видя, но ми даде антибиотик и ми каза ако се влоши директно в бърза помощ. До вечерта се бях подула ужасно. Отидохме в A&E. Приеха ме в болницата на венозен антибиотик. На другия ден бях добре и си тръгнах. Нищо не съм плащала.
И английската система и тази в Онтарио си имат сериозни проблеми, но когато има спешно състояние, дали реално, дали погрешно преценено от пациента, минаваш триаж, прави се преценка от медицинско лице и ако не си особено спешен, чакаш с часове, но никой не ти иска пари.
Пак да кажа, че не разбирам как така ще се плаща от пациента, който е здравно осигурен.
При нас има т нар walk in clinic, където “спешни”, но не животозастрашаващи състояния могат да бъдат обслужени. Примерно, дете с висока температура и притеснена майка, “ечемик”, с други думи, това, което описвате.
В бърза помощ също се ходи при подобни състояния.
Аз бях разказвала как отидох на гости в ОК на свекърите, но още в самолета ме заболя зъб. Болката се засили и на другата сутрин отидох при зъболекаря на свекърва ми. На снимка нищо не се видя, но ми даде антибиотик и ми каза ако се влоши директно в бърза помощ. До вечерта се бях подула ужасно. Отидохме в A&E. Приеха ме в болницата на венозен антибиотик. На другия ден бях добре и си тръгнах. Нищо не съм плащала.
И английската система и тази в Онтарио си имат сериозни проблеми, но когато има спешно състояние, дали реално, дали погрешно преценено от пациента, минаваш триаж, прави се преценка от медицинско лице и ако не си особено спешен, чакаш с часове, но никой не ти иска пари.
Пак да кажа, че не разбирам как така ще се плаща от пациента, който е здравно осигурен.
Да де, но ако някой беше решил да викне линейка щото го боли ръка, крак, нещо си, а мъжът ми имаше минути преди да се задуши в ръцете ми от анафилатичен шок…
Винаги трябва да мислим че може ние да сме тези с инсулта, инфаркта или шока и други животозастрашаващи състояния, линейките са за това. Твърде малко са, за да се викат за глупости… Това струва нечий живот:(
Винаги трябва да мислим че може ние да сме тези с инсулта, инфаркта или шока и други животозастрашаващи състояния, линейките са за това. Твърде малко са, за да се викат за глупости… Това струва нечий живот:(
Така е, Жаки, но понякога трудно преценяваш спешността, като не си медицинско лице. В нашия случай със свекъра, вероятно нищо нямаше да стане, ако не извикаме линейка, а го заведем в болницата. Но, откъде да знаем ние това? Приличаше си на инфаркт. Ами ако беше, и ако беше... Как щяхме да си простим после, че не сме реагирали навременно, не знам. Спомних си, че веднъж виках бърза помощ посред нощ с едното дете. На около пет да е било. Събуди се, каза че не може да диша и стана цялото на червени и бели петна. Докато дойдат се беше оправило вече, нищо му нямаше и не му личеше нищо. И тогава не ме мъмриха.
Да де, но ако някой беше решил да викне линейка щото го боли ръка, крак, нещо си, а мъжът ми имаше минути преди да се задуши в ръцете ми от анафилатичен шок…
Винаги трябва да мислим че може ние да сме тези с инсулта, инфаркта или шока и други животозастрашаващи състояния, линейките са за това. Твърде малко са, за да се викат за глупости… Това струва нечий живот:(
Винаги трябва да мислим че може ние да сме тези с инсулта, инфаркта или шока и други животозастрашаващи състояния, линейките са за това. Твърде малко са, за да се викат за глупости… Това струва нечий живот:(
Така е, Жаки, но понякога трудно преценяваш спешността, като не си медицинско лице. В нашия случай със свекъра, вероятно нищо нямаше да стане, ако не извикаме линейка, а го заведем в болницата. Но, откъде да знаем ние това? Приличаше си на инфаркт. Ами ако беше, и ако беше... Как щяхме да си простим после, че не сме реагирали навременно, не знам. Спомних си, че веднъж виках бърза помощ посред нощ с едното дете. На около пет да е било. Събуди се, каза че не може да диша и стана цялото на червени и бели петна. Докато дойдат се беше оправило вече, нищо му нямаше и не му личеше нищо. И тогава не ме мъмриха.
Тези с алергии, задължително носете със себе си епипен. Пак се вика линейка задължително, но епипена спасява живот.
Излиза, че е без пари само ако умреш.
При мен ефектът от ашвагандата беше жестока алергична реакция и месеци лечение. Отключи се след близо месец прием, нищо, че навсякъде пише, че не предизвиква алергии.
Абаджиева, никога и към нищо не е имал алергия за 54 години. През живота си е приемал пеницилин няколко пъти, включително венозно.
Шока направи от 1 таблетка Оспампкс перорално.
Сега имаме две инжекции и ги носим с нас навсякъде.
Но тогава, когато се случи …
Не искам да си спомням.
Това е най- ужасният момент в живота ми.
Да виждаш че заминава, а нищичко да не можеш да направиш.
Всеки ден благодаря на Бог, че линейката дойде, че лекарката буквално тичаше с адреналина, аз на 112 казах че е с шок, защото той не можа да преглътне вода… Абе имаше си дни и късмет.
Сега живея в постоянен страх да не се случи пак.
Не пие лекарства никакви, ако се налага АБ тестване преди прием.
Носи гривни с предубеждение за алергията.
Мен ко питаш бих му го татуирала на гърдите
😂
Шока направи от 1 таблетка Оспампкс перорално.
Сега имаме две инжекции и ги носим с нас навсякъде.
Но тогава, когато се случи …
Не искам да си спомням.
Това е най- ужасният момент в живота ми.
Да виждаш че заминава, а нищичко да не можеш да направиш.
Всеки ден благодаря на Бог, че линейката дойде, че лекарката буквално тичаше с адреналина, аз на 112 казах че е с шок, защото той не можа да преглътне вода… Абе имаше си дни и късмет.
Сега живея в постоянен страх да не се случи пак.
Не пие лекарства никакви, ако се налага АБ тестване преди прием.
Носи гривни с предубеждение за алергията.
Мен ко питаш бих му го татуирала на гърдите
😂
Abadjieva80 много са неуредиците тук. Държавата е прехвърлила по голяма част от финансирането на болниците на здравната каса. Здравната каса заплаща обаче отчетените т.нар. клинични пътеки. Прегледите в спешните приемни кабинети се заплащат от министерството на здравеопазването със смешни суми. Последно беше 10 лв/ пациент. В тези пари е включен и труда на персонала. И ако в провинцията няма постоянно дежурен рентгенолог, той се взема от тях, плаща се такси, плаща му се извънреден труд, консумативи и те парите свършили. И накрая пациента казва "аз няма да остана тук за лечениe" . Ако остане да речем да лекува пневмонията болницата ще отчете лечението към здравната каса и ще има приведени пари. Но така... разходи има, но финансово те не са покрити. И понеже болниците са търговски дружества от 2000 г. си търсят разходите.
В същото време този здравноосигурен пациент е от 2,3 дни така, но не е потърсил ЛЛ. Този ЛЛ има направления за рентгенографии и те си стоят, ей така неизползвани. Друг е въпросът, че ЛЛ може да не чуе хрипове и да откаже направление. Пациентът обаче е решил, че иска рентгенография и отива в спешно приемно отделение и то след 18 ч или в почивни дни. И как ще чака час, той е спешен, на момента трябва да се реагира.
Жаки , алергичния шок,хипогликемията и фебрилния гърч за мен са най- големия кошмар. Не искам да си спомням случаите.
В същото време този здравноосигурен пациент е от 2,3 дни така, но не е потърсил ЛЛ. Този ЛЛ има направления за рентгенографии и те си стоят, ей така неизползвани. Друг е въпросът, че ЛЛ може да не чуе хрипове и да откаже направление. Пациентът обаче е решил, че иска рентгенография и отива в спешно приемно отделение и то след 18 ч или в почивни дни. И как ще чака час, той е спешен, на момента трябва да се реагира.
Жаки , алергичния шок,хипогликемията и фебрилния гърч за мен са най- големия кошмар. Не искам да си спомням случаите.