Освен това тези, които казват, че могат да живеят щастливо сами, не ги разбирам. Не може да се живее щастливо сам, ако ще да запишеш 100 хиляди курса по езици, да се скъсаш от екскурзи и т.н. Мъжът е центърът на живота на една жена. Докато умра, ще вярвам в това. След това идват децата и те стават център, но без мъж не може да се живее щастливо.
Разбира се, че може. Просто с мъж се живее по-щастливо, в някои отношения... в други не, но то не може всичко Аз лично предпочитам с мъж, но и без мъж съм живяла щастливо. Децата също не смятам да ми стават център и смисъл - смисъл ще ми е да ги отгледам добре, да ги обичам, да им дам един хубав старт - но не да нямам живот извън тях.
И не, не трябва да сме перфектни, за да ни обичат. Никой не е перфектен, а хората обичат себе си на първо място, тоест перфектните хора обикновено им пречат (ако привидят някой като такъв, защото то такъв всъщност не съществува). Човек трябва да се обича, да се приеме, и после да намери някой, който също го обича и приема. Не всеки ще ни харесва, приема, ще е съгласен с нас, ще одобрява изборите ни - това е нормално, хората са различни. Няма нищо лично в това и не трябва да е повод за тревога.
А мъж как да си намери някой, който е още дете на мама и тати? Първо трябва да смени ролята. Като начало с тази на жена.