?Въпроси всякакви за СО? 2024

На мен ми е изключително полезна дискусията, имам тийн и пред тийн и никаква идея за трева и дрога.

Тенденцията е за легализиране в много страни. От 1.04 тази година в Берлин е разрешено да имаш в себе си до 25 гр трева, до 50 гр вкъщи и да отглеждаш до 3 растения у дома за лично ползване, ако си над 18. Три растения на човек, не на домакинство. Ако сте двама възрастни и един пълнолетен вкъщи, работата отива на малка плантация.

Интересно, при нас е на домакинство. Май са 3 броя.

Здравейте,
В общи линии, просто искам да споделя, защото се чувствам зле. Предпочитам да остана анонимна, без ника си.

Имам детенце на годинка и три месеца. Първите месеци бащата се включваше активно, но в последствие спря.

Кърмя, приспивам, преобличам, опитвам да храня с друга храна  (отказва; злоядо върви, иска си цоците и е залепено за мен/за тях през половин час).
Той си има своето време навън с приятели, с хобита. Аз нямам. Ако поискам, ми казва да се разбера с майка му (живеем в един град). И се дразни, че искам той да остане с детето, а не тя. Нямам нищо против нея, но искам с него да можем да се разбираме  - той иска време за почивка, аз гледам детето, когато аз искам един-два часа почивка, искам да го гледа той. Майка му си е отгледала децата вече. Искам той да е баща. А той... играе петнадесет минути с детето и това е. А детето го обожава.

И още по-зле се чувствам от факта, че от както имам дете, сякаш не мога да му се зарадвам. Отдавна исках, и то е точно, каквото го мечтах. Често чувам, че майчинството е най-хубавото време и така нататък, но изобщо не го чувствам така!  Толкова ми е скапано, че нямам търпение да се опитвам да бутам две лъжици ядене в детската устица, нито да съм забавна и да измислям постоянно игри. Особено сега е много, много жега, и през деня след единадесет часа не можем да сме навън. И детето скучае. На мен също ми е ужасно еднообразно.

Чувствам се много зле. Плача и се самосъжалявам. И още по-зле от това, че детето ми е точно, каквото мечтах, а аз не мога да му се зарадвам и не съм майката, която исках да бъда. Щастлива, игрива, забавна.

* Детето беше планирано, и двамата искахме.

Анонимен,  първо се успокой. После слез на земята. Бебетата плачат, врякат, получават възпаление на ушите, повръщат. Това е положението. То си е бебе.

Единствения проблем е, че мъжът ти се опитва да прехвърля отговорности на майка си. Ако тя е от българските майки юнашки, които ще поемат всичко от плещите на синчето, рано или късно ще се спасяваш от тях. Но сега вземи се успокой и се радвай на детето си. Какво всъщност може да ти е по-важно от него? Да, ти самата, разбирам. Не си свикнала още. И това ще мине, грижите стават навик постепенно

Майката на мъжа ти героиня ли е, иска ли да гледа внуци вместо татко им или е по-нормална?

А  това, че се самосъжаляваш малко не го разбрах. Здраво дете имаш, желано от теб и мъжа ти, ти си здрава и се самосъжаляваш защото...?

Разбирам напълно, че искаш бащата да си влезе в ролята, но те съветвам да се задоволиш и със свекървата. Просто скъсай пъпната връв и ще ти просветне. Може би вторият ми съвет ще ти дойде много хард, но ако го отбиеш също ще ти е по-лесно. И ще прояде. И хормоналният ти фон ще се нормализира.
Колкото до майчинството... за мен това бяха 2 много тежки периода. Радвам се, че са зад мен. Не си само ти, която не харесваш да бавиш бебе. Просто много не си признават.

Ако се задоволи със свекървата, така и ще си остане. Мъжът с хобитата, важен и навън, тя с бебето / детето и свеки да помага. Женско царство за гледане на деца, а мъжът "на свобода". Идеалът на всеки български мамин син.

Не е сега моментът да го превъзпитава. Да не говорим колко е реалистично да превъзпиташ възрастен мъж. Важно е да вдиша въздух, да излиза, да има социален живот... за да не пропадне в някоя депресия, че оттам излизането е трудно.

Свекървата не е панацея. Тя е път към ада за в бъдеще, ако синът е абдикирал от фемили грижите. Извинявам се за мрачните си прогнози. Но това е реалността понякога.
Авторката трябва да намери сили у себе си. Да сметне колко й остава, докато даде детето на ясла / градина и да си измисли подходящ за нея план. Ако има някакъв шанс мъжът да бъде приобщен, той е тук и сега. По-късно по-трудно става.

Е, ти направо ги разведе

Опитвам се да кажа, че сега е момента това да се предотврати, ако е възможно. След още някоя година тя ще е крайно изнервена, ще се карат и после знаем. Точно аз приветствам всяко семейство да е заедно и да се запази. Това никога не става, като таткото е вечно на хоби, а свекървата се старае да дундурка внуче, за да иде снахата на кафе с приятелка или на маникюр.

Чудесно, остава само да кажеш как да му препрограмира чипа

Не е толкова лошо да имаш свекърва под ръка. Така може да излизате И двамата като млади влюбени. Използвай тази възможност. Аз си мечтая за това.

Съгласна съм. Само че не четеш добре. Мъжът иска да ходи на хоби, а да тропоса жена си  и бебето на свеки. Не да излизат заедно. Има разлика, голяма.
Понеже съм била в различни филми и ситуации, лично или чрез приятелки, адски ми е познато нейното. Няма оправия, ако не подхване отсега. Евентуално.

А защо не използвате свекървата и да се позабавлявате, починете и двамата- майката и таткото.
На теб ти е писнало, разбираемо, таткото не му се замества, също донякъде разбираемо…имате възможност за помощ и си мерите родителството.

Анонимна, започни да се грижиш единствено за детето си и себе си.
Готвиш си за себе си, переш си твоите неща.
Майчинството е за да гледаш бебе, а не да обгрижваш голям мъж.
Ако свеки не може да гледа, наеми бавачка за моментите когато ти трябва.
Мъжа да плаща. Ако не иска, връчваш му бебето, взимаш си чантичката и излизаш.
И телефона може да изключиш да не ти досажда.

Колкото до това, че уж сте искали и двамата.
Да искаш, не значи да можеш.
Аз искам да мога да рисувам, ама нямам таланта.
И да пея искам, ама фалшиво мога само.
Така и твоя мъж. Може да те оплоди и толкоз.