?Въпроси всякакви за СО? 2024

Ох, като каза помощ с колата, и аз имах такъв случай, ама сме били женени (вече разделени) При мен беше адски полезно, че после никога не си и помислих да повторя.

И ние бяхме още женени, но разделени, ама ми помогна тогава, де. То така даже по-лошо, като ти е полезен.
После ми се разсърди и спря да ми говори и изцелението ми започна!

Викаш накриви ти шапката

И моят бивш мъж изведнъж почна да прави всичко, когато тръгнах да се изнасям. Само дето на мен от това не ми стана мъчно и болно, а се разгневих ужасно. Толкова много страдах заради едно или друго и той изведнъж се сетил, че може да го прави, щото ще се изнеса. Мисля, че това само ми помогна да втвърдя решението си. И той ми помогна да се изнеса и беше мил и внимателен и готов да се отзове във всеки един момент. До момента, в който ме осъзна, че аз не съм си тръгнала за малко, а окончателно. После спря, а сега от време на време избухва с такива глупости, че ме оставя безмълвна
Не се връзвай на тези неща, припомни си ежедневието ви. Не хубавите спомени, не началото, не трепетите, а ежедневието. То няма да се промени, ако се върнеш. И пак няма да ти вдига и тн.

Уейв ни подготвя нас за връщането ѝ, сама знае, че ще го направи.

И аз мисля, че 7-8 години изтраях (много съм зле с периодите и не броя години, дати и т. н). 12-13 години бяхме заедно с БНД. Първите 4-5 бяха супер, сърца, цветя и рози. Имала съм червени флагове, като се замисля, но бях много млада и не-отракана. След като се роди детето всичко рязко се промени - не вдигане на телефона, прибиране сутрин, пиене и шофиране в нетрезво състояние, никакво желание за съвместност, отговорност и т. н. Някъде около 5-6 години се лутах между отчаяние, опити за оправяне на отношенията, обвинения, че аз съм виновна - периоди на крайни кризи и любовен романс. Получих нервен срив и паник атаки. Последните две години го мразех и ненавиждах. Но пак едва събрах смелост да се изнеса.

Та има и други такива патици.

Моите с пиянката бяха 7. Първа връзка, първа голяма любов от тийнейджърка. 2 години прекрасни, но после...
После скъсих на 3 и на 2 години търпение
(От които, да кажем, половината време е било ок).

Аз имах едни 2 години, в които живеехме заедно, но в съзнанието ми вече не бяхме двойка. Просто по онова време се занимавах с толкова много неща, че все не намирах време да се изнеса. В крайна сметка го направих за 24 часа. Партньорът ми беше много учуден, което пък беше учудващо за мен. След това прекъснах всякакъв контакт с него, но той беше много настоятелен и активен доста дълго време. Не се изкуших да възстановим комуникация, защото всичко беше изчерпано. След тази връзка имах едни страхотни години, пълни с пътувания, забавления и време за мен си.

За мен всичко е опит в живота. Но много хора просто остават в даден момент и никога не продължават и не си позволяват да им се случи нещо друго.

Приятелите могат да станат двойка, но от двойка да останете приятели е супер рядко и невероятно, почти невъзможно. Разкарай тая идея.

П.п. Не, вие няма да бъдете изключението, което потвърждава правилото.

Той си има тертип, начин да се забавлява и да си почива. Това поне се е видяло с години.
И какво, сега рязко ще спре да си почива по този начин и ще започне на чисто? Айде бе. Фасада - на добър и търпелив, на грижовен, на готов на всичко за теб. Виж, за него ти си навик и част от нормалната картина в дома му. За него отсъствието ти е голям дискомфорт, а той си иска конфорта, той също страда. Ти си решаваш дали да поддадеш, колкото да видиш как решимостта му се стопява като сняг на слънце и си става все същия (уж) интелигентен пияница, с когото няма как да имате нормални уикенди.

Тази работа със зависимостите е много страшна, сблъсквала съм се челно с проблема, освен това съм се интересувала и говорила със специалист, който работи в такава клиника в чужбина. Няма да разказвам на дълго и широко тук, писала съм другаде, но истината е, че даже когато зависимият е много мотивиран и отделен в клиника, пак след връщането в старата среда и при старите приятели доста повече от половината се връщат към старото. Веднага, разбираш ли? А с течение на времето, и както животът е труден и човек има разочарования и притеснения, връщането към старото си следва почти автоматично.
А той даже не е отделѐн от средата, той си е в нея. Това са му приятелите, това му е радостта от живота. Сега се е съсредоточил да си те върне, а после - и ти знаеш какво ще стане.

Така и така боледуваш сега от раздялата, поне я направи пълна, за да не подхранваш страданието си.

Всички сте много прави, но дали момичето иска и може да ви разбере. Затова  аз бих  и предложила  да се връща, аз на времето направих такава тъпотия, но не съжалявам. За три месеца стана ясно, че всичките обещания са били пълни циркове и след това вече нямах абсолютно никакви съмнения, че постъпвам правилно. В моя случай ставаше въпрос за брак и дете.

Не е коректно спрямо наемодателите да си хванеш партакешките след една седмица престой. Освен при форсмажорни обстоятелства. (Важи и обратното, разбира се).
Аз лично не вярвам в кармата, но някои хора казват, че се трупа.

Чета ви, момичета, както вече бях казала, съгласна съм с повечето ви мнения.

Опитвам се да си спомням основно неприятните неща и ми помага да не се разпадна. Сещам се за други работи, които бях забравила и си давам сметка колко много съм търпяла и съм се опитвала да се примирявам. Той ме караше да си мисля, че аз съм трудната за отношения, че искам твърде много. Като съм му казвала, че ще ми е приятно да е по-инициативен и поне да не се случва всичко с караница (дори на почивки не искаше да ходим докато не ставаше скандал и той се съгласяваше) ми казваше “ходи си намери някой богат програмист, ама не знам защо си мислиш, че ще те търпи и ще прави толкова компромиси колкото аз”. И аз наистина го вярвах… може и да е прав, аз наистина не съм жената мечта. Просто исках взаимност и никога не я получих.

Чувствам се толкова объркана, дори не знам кой е той като човек. Все едно има двама човека в него, единият ще сготви, ще напазарува, ще ми прави често комплименти и ще търси вниманието ми, ще се държи мило и сладко, ще ми бъде емоционална подкрепа, ще се смеем и забавляваме супер много…другият почва да крещи, да пие, да прави пиянски изцепки и да се държи грубо. Вторият рядко се появяваше и аз се успокоявах, че може и да не се покаже повече, докато не дойде следващият път дори и след месеци.

Хем ми липсва, хем съм ужасно наранена и разочарована. Защото той сега е точно такъв, какъвто го исках, но знам че тоя демон в него си го има и аз повече нямам силите да го посрещам.

Явно ви изглежда така сякаш ще се върна, защото ми е мъчно, радвам се че вие сте били категорични в своите решения и сте могли да се откъснете бързо. За мен е трудно, защото въпреки всичко, той ми беше единственият близък човек в последните 8г, аз на семейството си не мога да разчитам по никакъв начин, имам приятели, но не мога да ги товаря постоянно със себе си. Съвсем сама съм и това ме ужасява.

Той не смятам , че може да ри в опора за нещо , според мен и да ти е трудно сега сама ще е добро. Наистина поработи над това да се обичаш , хората те възприемат по тоаа  как се оценяваш ти самата .

Не си сама, но така ти изглежда сега. Защото си изплашена и ужасена. Ако се чувстваш сама пиши тук, оплаквай се, мрънкай, каквото ти е нужно. Винаги ще има някой насреща.
Сигурна съм, че в хората около теб ще намериш много подкрепа, стига да я потърсиш. Понякога идва от хора, от които не си го очаквала.
Всичко ще мине, дай му време.