?Въпроси всякакви за СО? 2024

А, Фивър, аз спорта и ученето в свободното време ги слагам. За мен само времето, през което съм на работа не е свободно.

И кое му е свободното,ако не е тайна ?
Значи след работа през ден съм по развозвания за тренировки,уроци,зъболекари,къде фризъор ,да се напазарува или да се свърши нещо друго и  работният ми ден скача на 15ч....егати и почивката след работа...

Аз ги броя за ангажимент, защото отнема време и изисква внимание и съсредоточеност. Имам си график за спорта и за курсовете и си го спазвам. За мен свободно е времето, през което мога да променям плановете си или изобщо да не ги осъществя, но за мен всичко с график не е свободно време, независимо дали работя или не.

Почивката след работа се нарича сън. Всичко останало никога не е било и няма да бъде почивка. Ако не са деца, ще е нещо друго, което ще ангажира будния човек.

Развозването на децата си е ангажимент с тях, както и останалите дейности като зъболекари, домашни и т. н. Спорта го броя по-скоро към времето за себе си. Иначе, да работният ден на жена с деца е минимум 15 часа.

Спортът е моето си време. Четенето и слушането на подкасти също. Време, в което не завися от никого и никой не зависи от мен - свобода.

А аз релаксирам докато шофирам. Обикновено има задръстване и половин час става на час, час и половина. Или слушам радио, ако има интересен подкаст, или музика, или аудиокнига. Точно по същия начин се чувствам, както го описваш.

Шофирането ме напряга, но живея на място, където е наистина трудно. Най-обичам бягането след първите 20 мин. Усещам си скоростта на комфорт и мога да бягам в продължение на часове. Влизам в някакво почти медитативно състояние.

И аз така. Бягане и плуване. Изпадам в безвремие.

Я в каква хубава посока е завила темата! Това безвремие и аз го приемам като почивка, нарича се флоу. Понеже съм мързелива си го докарвам с други дейности, по-рядко със спорт.
За мен почивката също така е всичко, което няма елемент на задължителност. Може даже да работя нещо, и пак да го усещам като почивка.

Имах позната ,която кърми до над 2г. Ами това върви с добавката детето да не се отделя от нея.  Но за моята позната това не беше проблем. Тя си искаше така. Даже свекървата изгледала всички внуци на двамата братя отказа да се занимава,  щото то лепнато и реве за всичко. Почти на 3 го отби. Не случайно хората ти казват да почнеш оттам.

Причината детето да е привързано към нея съвсем не е кърменето. Не разбирам защо сте се захванали с него, особено когато лично не сте го правили.
Майката избягва други майки и площадки, сама казва, че има контакти в родния си град, но не и там, където живее. Бащата няма да коментирам. От всичко, което прочетох усещам една голяма напрегнатост, напрежение и неудовлетвореност в това семейство. Няма как детето да е спокойно, уверено и самостоятелно (доколкото му позволява възрастта) при условие, че майката не излъчва спокойствие и увереност.
Съветите, че детето трябва да посто гладно и ще прояде са също за пренебрегване. Детето търси в кърмата повече утеха и по-малко храна.
Моят съвет е ако жената желае да продължи с този мъж първо да говори с него и тогава да предприема действия.
Ако кърменето много те изморява и напряга може постепенно да го намалиш и да го разредиш. Консултант по кърмене ще ти даде най-правилните съвети. Кърмих до 2 г. и 4-5 месеца и детето нито било лепнато за мен, нито ревящо и изнервено. Даже си ходеше на ясла и никой не разбра, че е кърмено дете.
Трябва да имаш време за себе си. Време за хоби, време за почивка. Трябва да изпускаш напрежението и мъжът ти е този, който трябва да ти помага. Не разбирам защо отбягваш жени с деца, но много майки се събират с децата на по чаша вино и съвсем не е задължително да се говори за памперси, има спорт за майка и бебе. Много неща може да се практикуват заедно с майката.
Надявам се всичките тези обвинения от нетактични и груби потребители да не са те натъжили повече. Ти си добра майка и правиш всичко по силите си. Не е страшно, че се чувстваш така. Мъжът ти също трябва да го знае. Колкото и да е голям з@дник в момента все пак си се събрали с него и имате дете заради други неща, които отново може да ти покаже. Ако и това не се получи бъдещето е пред теб и винаги можеш да намериш щастие. На детето са му нужни щастливи родители. Това не означава непременно щастливи заедно. Успех!

Почна се с психопрофилирането.

Кърменето е много изнервящо след определена възраст. Баш от него следва да се почне. И да, детето ще прояде след това. Което не означава, че утре трябва да отбие. Просто да се настрои, че е време, пък когато има сили, психологическа нагласа и желание, да действа. Пък сега, че някой е кърмил кротко дете, което е било с разредено сучене и не е било лепнато за майката, не означава, че няма и друг вид кърмачета. Има и още как.

Какво значи лично не сте го правили кърменето? Напротив, аз лично кърмих до 1 година. Имам две деца, едното беше изцяло на адаптирано мляко, другото на кърма.
С детето на АМ беше милион пъти по-лесно, не се будеше през нощта след третия месец. Много по-рядко боледуваше в градината. Детето на кърма се будеше до 2 години, всяка нощ, в градината боледуваше много.
Кърменето е страхотно усещане, но е полезно за малки бебета.
За мен няма по-грозна гледка от голямо дете, вдигащо блузата на майка си да суче.
И да, точно утре трябва да отбие. От раз.