?Въпроси всякакви за СО? 2024

  • 505 900
  • 13 417
  •   1
Отговори
# 7 140
  • Мнения: 8 093
Айде аз пак друг поглед да дам. Не е "изгубено" времето. Времето е било за осъзнаване, за откриване на себе си, за онези неща, които не са твоите и с които никога няма да се примириш, за осветляване на травмите ти, за дефицитите ти, за онова, което те дърпа надолу. И за откриване на собствената сила. За онзи вътрешен стимул, които те кара да изплуваш, да се бориш, да преодоляваш, да.. преоткриваш себе си... По-силна, по-можеща, повече.. това не е "изгубено" време, а необходимо време. Необходимо за катаклизма на душата. Да си научи урока. Пречистващо време.
 Адмирации, Уейв. Че излезе на другата страна. Ще видиш, тук е светло, и топло, и приемащо, и.. всичко. Стига само да вярваш в себе си, че го заслужаваш. Heart

# 7 141
  • София
  • Мнения: 22 633
Добра гледна точка особено щом не желае деца.
Успех и бързо възстановяване ти желая, Уейв. Относно времето за съвземане - за всеки е различно. След толкова тегоба,като нищо ще е кратко, такъв воденичен камък ти пада.

# 7 142
  • Мнения: 4 791
Хора аз цял живот живея с мисълта че не ставам за нищо 😀 едва когато тръгнах на психолог осъзнах, че съм човек. Всичките ми приятели виждат промяната в мен и ми се радват. Нямаше да е възможно да го направя това ако се беше случило година по-рано. Тръгнах на спорт, това ако ми го бяха казали че ще стане щях да се изсмея. Пътувах сама в чужбина, което създаваше страшен ужас в мен. Едва сега почнах да си поставям граници и да се опитвам да се опазя и да се грижа за себе си. Късно е - факт. Но да не обелвам дума от каква среда идвам, че всичко ще ви се нареди и няма да се чудите за нищо повече 😀

Някой каза че не можело да обичаш някого ако не обичаш себе си, това е пълна глупост. Тогава най силно и безкористно обичаш защото слагаш човека на пиадестал и какъвто и да е той ти го гледаш със зейнала уста и се радваш че те е избрал. Не очакваш нищо от него защото мислиш че не заслужаваш. Хващаш се за малките неща. Така се чувствах аз. За мен беше най-умния, най-хубавия, най-добрия и миличък. Аз все още мисля че е добър човек.

Няма да дойде да ми се моли да се връщам нито ще каже че нямало на намеря друг като него. Той знае че това е правилното решение и ми каза че не ме заслужавал изобщо. Каза че се мрази.

Последна редакция: пн, 05 авг 2024, 23:56 от Уейв

# 7 143
  • При семейството си
  • Мнения: 7 875
Уейв, не се припознавай в историите на другите.
Изживей твоята, твоя момент.
Обичала си, получила си нещо, пораснала си, сега е време да продължиш напред…да намериш по-добрата версия на себе си и това, което заслужаваш.
Ако трябва, на първо време, не можеш ли да делиш квартира с приятелка, някой.

# 7 144
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 905
Хаха, ей това последните му думи е манипулация баш като по учебник...

# 7 145
  • Мнения: 1 786
Дамммм. "Не те заслужавам" е по-високо стъпало в манипулацията от "Няма да намериш друг като мен".

# 7 146
  • Мнения: 4 791
Наистина ли е манипулация? Явно ще има още много да уча за да ги разпознавам… мислих че е искрен.
Иначе съм при приятелка за малко, но искам да си живея сама някъде, да ми дойде акъла. Повечето ми приятелки или си имат гаджета или жилищата, които обитават не са за съквартирантство. Мислих си и за съквартирантка ама и там може да станат едни… по-добре сама.

# 7 147
  • София
  • Мнения: 16 028
Уейв, тази последните реплики не ги приемай за чиста монета. Той така се поставя в ролята на разкаяната жертва, която да съжалиш.

А колкото до "любовта", когато не обичаш себе си... Бях чела нещо интересно. Че човек дава това, което на него му е липсвало като малко дете. В някаква степен се опитваш да спасиш онази своя версия, която е била лишена от безусловна грижа и любов. Това не е обич към партньора, това е отчаяна, пренасочена вълна на любовта, която е липсвала на самата теб. А той е неангажираният родител, чиято любов никога няма да заслужиш. Много токсични модели са това. Истинската любов е взаимна и даваща, от нея черпиш и ти. Когато си я получавала като дете, ти знаеш, че я заслужаваш и от партньора. Иначе само даваш, въпреки че не получаваш нужното в замяна. Но не можеш да се откъснеш. Всичко това обаче са модели, които могат да бъдат разчупени.

# 7 148
  • София
  • Мнения: 22 633
Хаха, ей това последните му думи е манипулация баш като по учебник...
Взе ми думите от устата.

Манипулация е, защото влиза в ролята на жертва. Реално, той те е наранил, но се очаква от емпатичен човек да започне да го убеждава и да се самогазлайтва, че не е толкова лош.

Прочети за триъгълника на Карпман.

https://leadershiptribe.co.uk/wp-content/uploads/sites/4/2020/12 … gle-Explained.jpg

# 7 149
  • Мнения: 1 786
Уейв, тази последните реплики не ги приемай за чиста монета. Той така се поставя в ролята на разкаяната жертва, която да съжалиш.

А колкото до "любовта", когато не обичаш себе си... Бях чела нещо интересно. Че човек дава това, което на него му е липсвало като малко дете. В някаква степен се опитваш да спасиш онази своя версия, която е била лишена от безусловна грижа и любов. Това не е обич към партньора, това е отчаяна, пренасочена вълна на любовта, която е липсвала на самата теб. А той е неангажираният родител, чиято любов никога няма да заслужиш. Много токсични модели са това. Истинската любов е взаимна и даваща, от нея черпиш и ти. Когато си я получавала като дете, ти знаеш, че я заслужаваш и от партньора. Иначе само даваш, въпреки че не получаваш нужното в замяна. Но не можеш да се откъснеш. Всичко това обаче са модели, които могат да бъдат разчупени.

Абсолютно съм съгласна с това.
Аз също съм го разбрала това за себе си. Но как да се откъснеш, не съм открила. Истината е, че един свестен партньор може да ти обърне мисленето на 180 градуса и да спреш да се буташ да даваш само. Когато получаваш и човекът до теб го е грижа, малко по малко осъзнаваш, че не е нужно да се счупиш от раздаване, за да има щастие. И свикваш бързо с новата хубава ситуация.

Между другото не е никак трудно да напипаш дефицитите от този род. Моят мъж го видя още в началото на връзката ни - едно раздаване, чудо просто. Водим понякога разговори, казва ми - от това нямам нужда, товариш се; детето ще се оправи само - товариш се само; не искам това, това, това - искам да почиваш, искам да разпускаш; не поемай грижи за всичко, всички имаме роли, нямаш ресурс за това, не правиш услуга на никой.

# 7 150
  • Мнения: 22 186
Уейв, ОК, нека приемем, че е добър човек и сам си ти казва - не заслужава жена като теб. Той си знае какъв е, вижда ти каква си - просто не сте един за друг. И 100 години да пробваш, няма да извадиш друго от него, освен това, което получаваш. Та 8 години стигат. Реално човекът е съвсем искрен и ти дава шанс да го зарежеш един вид с достойнство. Много жени са били в твоята ситуация, но вече и с деца. Така че никак не е края на света.

# 7 151
  • Мнения: 10 722
Уейв, имаш голям напредък, щом си задвижила такъв голям процес на промяна. Хора, които не са преминавали през подобно нещо, не могат да разберат дори и да проявяват симпатия и емпатия.
Тази раздяла е просто стъпка от пътя, така че тя идва логично точно в правилния момент. Намери си жилище, заживей самостоятелно. Когато си готова, друг човек ще влезе в живота ти, но не насилвай нещата. Времето в собствена компания е голям дар, който не всеки има. Казвам ти го от личен опит - имах няколко страхотни години, които не бих замела с нищо друго на света.

# 7 152
  • Мнения: 14 904
Следваща връзка няма смисъл, ако ще е пак също толкова несполучлива.
Не пречи да се възхищаваш на партньора си и да го поставяш на пиедестал, ако заедно с това отстояваш себе си, своята личност. Да си дадеш право да има неща, които не те устройват и да не ги допускаш ми се струва много важно за добрата връзка, от гледна точка на доста големия ми опит с такава връзка.

# 7 153
  • Мнения: 22 186
Eee, никой не знае каква ще му е следващата връзка. Че чак пък и да се откажеш от връзки едва ли не, да не би да са насполучливи Simple Smile

# 7 154
  • Мнения: 1 786
Eee, никой не знае каква ще му е следващата връзка. Че чак пък и да се откажеш от връзки едва ли не, да не би да са насполучливи Simple Smile

Оооо, абсолютно.
Аз попаднах на свестен мъж (не че не го гледах под лупа). Вероятността да се "надена" на същия.... беше голяма и го осъзнавам сега, защото си пренесох дефицитите в следващата връзка. И тук човека до теб ти е решаващ дали ще "прегърне" грижа и раздаване без да прави усилия или ще те стопира и ще отвърне на това двойно.

Оптимист съм за такива хора, че има съдба и ще намерят щастието.

Общи условия

Активация на акаунт