Работа, CV-та, HR-и, съвети - 90

Много бях афектирана по празниците от "колежката" и място не можех да си намеря. Ще я нарека условно Ана.

Малко контекст- голяма мултинационална корпарация сме, аз съм в малък бутиков екип - 3 американеца, една англичанка и аз. Подчинени сме на един от старшите вице президенти, който е супер зает, но някак си успява да ни отдели време. Но той не е оперативен, а и не му е работа. Даже не знам защо сме под него, той има доста по-големи проблеми да решава.

Та, аз работя за английския пазар с въпросната колежка. Работата е за 0,5 FTE, но са я раздули за двама човека, тъй като въпросната англичанка постоянно бучи колко много работа има. Което е пълна лъжа. Ана е от малко провинциално английско селце, най- интересното, в което е кога минава камиона за мляко. Дълги години е страдала от депресивни състояния, родила е на 18, бащата я е изоставил и няма човек до себе си. Постоянно поства във фейсбук от онези статуси, модерни преди 20тина години: " Измих банята, отивам на пазар в Теско, а довечера ме чака вечеря в нашите"; Има втора "работа"- била дистрибутор на Ейвън и това било признак колко трудолюбива била.

На всяка среща ни занимава постоянно какво й се случва, от какво се разболяла, какъв ремонт имала, какво станало с колата й. Постоянно се изтъква и самопотупва по рамото, но като цяло е абсолютно average английска лелка, без образование, без компетенции, без компютърна грамотност, която не вижда по-далеч от носа си и не приема чуждо мнение.

До сега винаги съм я игнорирала и се опитвах комуникацията да е на работно ниво и да не проявявам лични отношения, че тя така ме занимава, а какво остава, ако се позаинтересувам.

Да дойдем на проблем- има една малка част от работата, да речем процес, който тя прави, защото тя така иска и настоява. Не дава аз да го правя. Ако тя отсъства ми казва тези поръчки да ги оставям тя да ги прави като се върне в офиса. Да, ама на няколко пъти се случи да трябва да реагирам спешно, докато я няма и да се намеся и реша спешната ситуация. Казах й, да ми ги даде поръчките, да се дообуча на тях, за да мога да ги правя и аз.  И тогава се почна драмата - не можело, не трябвало, само тя трябвало да ги прави, защото тя живеела на близо (wtf, ние поръчваме по имейл, не ходим на място до доставчика!!), била измислила процес, който работел, бла - бла бла. От 100 кладенеца вода донесе, абсолютно безсмислени доводи.

Този път се запецнах, че няма да я оставя да си прави каквото иска и да крие умишлено процеси. Ядоса ме, че първо това не е никакъв процес дето пуска 2 имейла и хоп-  наричаме го процес, второ не съм й  на гости, че да крие от мен фирмена информация, трето- т.нар. й процес е баси и мазалото, то цветове, то шрифтове, то хиляда реда. цяла легенда ти трябва за нещо елементарно. И се опитва всичко да го представи хипер дупер сложно, че видиш ли тя открила топлата вода. Прикипя ми и пратих имейл на вице президента, че това не е професионално, не е отборен играч и ала- бала в този дух.  Той ми насрочи 1:1, че видиш ли, тя имала много несигурности в себе си, много комплекси, емоционално не била ок и затова правила всичките тези неща, да се чувства важна и значима. Викам добре, ама ние сме на работа и не ми е ок някой да си превръща личните проблеми в проблеми на целия екип и да ми спъва работата.

Оплаках се и на американските колеги, те също ми съчувстват, и вдигат ръце, щото виждат, че с нея на глава не се излиза- дървен професор е от всякъде.
Старшата американка и тя говори с вицето, той ги помолил за търпение и да постъпим с разбиране. Да, ама мен това не ме устройва- Ана се чувства царица, че прави каквото си иска, а никой нищо не й казва. Даже ми обяснява и ми държи сметка да не съм поемала допълнителни проекти и задачи, щото нямало да ми ги платят.  Казах й да не ми дава наклон на професионалния живот и като иска да се скатава- нейна работа, ама да не си позволява да ми държи сметка. Разбирам, че я е страх, че поради липса на професионални качества + мързел тя не може да надскочи кой знае колко нивото си, и не иска и другите около нея да се развиват. Все тя трябва да е най- можеща, разбираща, знаеща, ама реално си е на гол тумбак чифте пищови.  Шефът я държи, защото само тя остана в Англия, където е и основната дейност, екипът е минус 3ма човек (което не се усеща чак толкова) и има фрийз и не наемат, но благодарение на нейното пищене колко много работа има, той си мисли, че ние се скъсваме да преработвам (абсолютна лъжа). 

Мразя да съм в конфронтация с някого, до сега такова нещо не ми се е случвало, особено на работното място, и полудявам  от безсилието, че някаква смотла си развява коня и никой нищо не може да й каже.
В момента вицето има семейни проблеми, с които се занимава и отсъства, но много се надявам в следващите седмици да се задейства по въпроса, защото това не е нормално. В предишната ми компания Ана щеше сигурно да е отдавна дисциплинарно уволнена.