Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 83

  • 51 679
  • 775
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 296
Една такава, да, наистина, малко като шамар дойде, и аз така го усетих, ама карай Simple Smile Simple Smile Simple Smile Само споко, не се впрягайте, морето е дълбоко, корабът потъва бавно, има вода за всички,.. някои неща не потъват Simple Smile
Сигурна съм, че сега трябва да се усмихнеш, и дори да си усетила нападка, то не си го слагай, чуЙш ли ко ти казвам, защото човек трябва да е над нещата Simple Smile
Да запазим психиката, още повече, че това е  тема в която е желателно да се чувстваме добре.. Всеки има право на избор в крайна сметка, може пък, някой да е решил да умре, щото му е писнало от химии, лъчета, хапчета, нови тумори, а може би някой има по-силна вяра, вярата в Бога, вярата в лечебните свойства на меда, на истинската дъвка, която лично препоръчвам, в жилото на пчелата, и прочие Simple Smile
Баси, хората сме с много интимна емоция, и до някъде и аз правя така, провокирам вас или себе си с въпроси, за са убедя сама себе си на къде да тръгна.. после съжалявам или пък плача, щото някой ми казал нещо по начин дето не е паснал на характеристиката ми.. луда работа не, ами луда работа Simple Smile
Исках само да кажа, че шамара не е бил умишлен Simple Smile HeartFlowers Rose

# 586
  • Мнения: 657
Е, стига де! Нали не си го слагаш на сърце? Вярно е, че хората сме различни, но понякога малко наритване е много полезно, за да се освести човек.  Тук поне аз не съм видяла да си мерим нещо или да си начукваме канчетата. В крайна сметка всеки прави своя избор, но е добре, когато си информиран за опциите.
За съжаление това, което ни е събрало не са екстеншъни, мигли или козметика, но пък точно причината  ни прави по-искрени и по-толерантни една към друга.
Една такава,  ако съм те засегнала, извинявай! Не е било с умисъл.Heart

# 587
  • Мнения: 688
Нови мацки, истерията е нормално състояние, което няма да как да ви утеша, че ще мине - само се примирява човек с времето. Относно операцията, преди всяка такава съм подписвала съгласие най-общо казано хирургът да действа по негово усмотрение. За сега не съм съжалила. За ваши спокойствие, той не е сам - цял екип са, така че за да направят нещо всички трябва да са в кюпа, което е малко вероятно. Местните упойки и венозните пълни упойки държат по малко време - например до половин час. Пълната упойка с интубация, колкото и да е гадно излизането от нея, дава повече време за работа, изследване на материала и оглеждане. Затова при съмнения за злокачествена гад се ползва последната, освен по изключение. Единственото й предимство за пациента е, че после по-малко и по-кратко боли раната в сравнение с местната упойка. Вие ще си усетите дали можете да се доверите на даден лекар. Усетите ли, че това е вашият човек, не се размотавайте!

# 588
  • Мнения: 776
Не разбрах само защо с пълна упойка да боли по-малко и по-кратко? Би ли обяснила?

# 589
  • Sofia
  • Мнения: 1 845
Не разбрах само защо с пълна упойка да боли по-малко и по-кратко? Би ли обяснила?
Моето първосигнално обяснение - при локалната анестезия си в пълно съзнание и колкото и да не усещаш нищо (понякога е възможно и да не "хване" докрай упокойката, но тогава би трябвало лекарите да реагират), напълно разбираш, че се случва нещо, може да усещаш придърпванията например. При пълната анестезия заспиваш и се събуждаш готов, че и обезболен. И биопсия ми правиха с локална упойка, и порта така ми слагаха. Ако имах избор, никога не бих го изживяла отново, а не съм от пъзливите, дето се казва и акъл давам на лекарите, и проблем нямам да разпитвам какво точно правят.
И аз познават жена, оперирана преди 12 години, отказала лечение. Кара на духовни практики, преоткриване на себе си, лечебни гладувания. Била в хармония със себе си, заобичала се и това я излекувало. А твърди, че имала и възел заразен. Всеки си избира пътя, но какви ли приказки щеше да говори, ако заболяването й беше прогресило? И как се живее с тази мисъл, че не си се лекувал? Руска ролетка. Който има куража, да я играе.

Лейди и Касаби да се отчетат как са.

# 590
  • Варна
  • Мнения: 1 634
Момичета,пак съм аз.Първо да се похваля днес станах баба,но не мога напълно да се зарадвам,както трябва.В момента съм като линейка и обикалям всички болници.Взех ме  ревизията на хистологията,няма промяна никаква.Ки-то е паднало с 5%,но доц.Калчев каза че няма никакво значение.Обясни ми много подробно,че това Ки освен,че показва колко агресивен е рака,показва и дали ще се повлияе от химиотерапия.Посъветва ме и да маркираме тумора,преди химиотерапията.Утре ще пробвам да запиша час за др.Иванов,да коментираме и с него.Записах час и за доц.Цонев онколог,за другата седмица в сряда.Комисията била в четвъртък.Някой ако е бил на комисия в Терапията,да каже дали е добър избор.Пет скенера ще е готов и той в сряда,но ще го получим в четвъртък.Искаме да направим,консулт с доц.Консулова,но и не искаме да губим време.При нея само лично трябва нали,по документи може ли да стане.В Сити Младост е някакъв голям ужас.Никакви часове не се спазват и сестрами категорично отказва да се лекува там.И двата дена стояхме по 5 ,6часа.

# 591
  • Мнения: 776
Честито бебче! Радостите ви да са повече от тревогите! Много да ви радва цялото семейство!
Child of June имаше болка ли , защо ако имаше избор би избрала пълна? Миналата година имам 3 пълни и не искам да си тормозя организма, а и много емоционално и тежко ме извеждаха от нея - плачех, виках и вдигах кръвното, не знам защо.

# 592
  • Sofia
  • Мнения: 1 845
Честито бебче! Радостите ви да са повече от тревогите! Много да ви радва цялото семейство!
Child of June имаше болка ли , защо ако имаше избор би избрала пълна? Миналата година имам 3 пълни и не искам да си тормозя организма, а и много емоционално и тежко ме извеждаха от нея - плачех, виках и вдигах кръвното, не знам защо.
Защото с местната също се натоварвам емоционално. Колкото и да съм над нещата, преживявах всяко едно нещо. Но не съм имала (или не са ми казвали) проблем с излизането от пълна анестезия, имала съм последващи проблеми с кръвотечение от носа и то когато ми се натрупаха няколко операции всеки месец. Анестезиологът ми обясни, че е от газа, който съм дишала с маската. Не искам да налагам мнение кое е по-добре, всеки го усеща по различен начин, пък и организмът реагира различно. При порта освен, че ги чувах какво говорят, имах всички усещания налице, но без болка. Вдигнах кръвно на масата, оставиха ме да пренощувам, защото обикновено се сваляло кръвно, а самата процедура се води манипулация...

# 593
  • София
  • Мнения: 3 933
Аз пък не се извинявам!
И смятам, че "наритването" е полезно 😉
Тук има ли някой ненаритан?! 😁

Всичко ще е наред, Една такава!
Никакво образувание няма място в тялото ти!
Вече не всеки втори, а всеки човек в определен момент в живота си се сблъсква с тази гад, но медицината много напредна в последните години в областта на онкологията и вече са под контрол процесите.
Преди 24 години, когато "тръгнах по пътечката" режеха до кокал (и пак питаха), сега операциите са органосъхраняващи.
Поискай второ мнение за твое успокоение.
Но каже ли ти някой "да чакаме да се развие", колкото и да ти харесва такова мнение, не му се доверявай!
И това със "силната воля" и с лечението с "билки и отвари" е пълна глупост!
Не се сърди, че ти се "накарахме" ( не сме, ти така го приемаш) 😘 Пиши и споделяй! Има смисъл!

# 594
  • Мнения: 27
Здравейте на всички ,нови и стари Heart

Аз съм от новите и днес не ми е ден... Angry Нещо се смахнах ...и моловете не можаха да ми  оправят настроението ,въпреки покупките и новия стайлинг.Искам да се изкажа и аз като прясно "нова" и в някаква степен "стара"/защото повече от 5 години / "смо.....те" /доктори ми казваха ,че нищо ми няма .Е ,идва ми да взема калашника и да ги опъна на една стена ...Misc Bombзаради причинения ми психически стрес и физически последствия .Трябва да има ОСЪДЕНИ доктори ,не само заради грешна преценка ,но и заради ГРЕШНО лечение .Но доколкото знам такива няма  ,с някои изключения ,които може да намерите в нета /не обаче персонално на доктори ,а на клиники забележете!!!/
Системата е отвратителна , а квалификацията на докторите било то образни диагнистици,хирурзи ,онколози ,ПАТОЛОЗИ и т.н.няма  нищо общо с Хипократовата клетва /и аз съм се клела,да отбележа/ ,която гласи  „Primum non nocere“ т.е. „Преди всичко не вреди“.
И като си празноглав или търсиш начин да изкараш пари от клинични пътеки "Ти доктор ли си или ТЪРГАШ"Moneybag
Та ,разбирам притесненията на всички новодиагностицирани Heart
Да речем ,ок направил си операцията ,няма значение каква...Какво следва:
1.Съмняваш се дали имаш чисти граници ,ако не е мастектомия ,въпреки че и там не е ясно ,ако не е радикална.
2.Съмняваш се в ПАТОЛОГА -най-важната фигура в пъзела
3.Съмняваш се в решението на т.нар."ОНКОКОМИСИЯ",която често чеква едни квадратчета.
4.Съмняваш се в лечението ,назначено от онколога ...И

Тръгваш по мъките за мнения ,блокчета клиники,диспансери ...и т.н.
В крайна сметка едно е ясно "ЦАРЯТ Е ГОЛ"
Мога да пиша още ,защото аз самата минавам по този път...и в крайна сметка преценката за всичко горенаписано е МОЯ

Благодарна съм на всички вас ,че споделяге Heart

# 595
  • Добрич
  • Мнения: 6 236
Мисля, че на първо място в лечението е психическата нагласа на човек. Каквито и терапии да се прилагат, ако човек се е предал и не се бори, е малко вероятно да се излекува.

Едната лекарка ми каза "ние не знаем кои са причините за рака и го лекуваме, чак след, като се прояви"... Като се замисли човек, наистина  е така. Със сигурност има причини, които невинаги разбираме (стрес, наследствена обремененост, начин на живот и пр.). И да отстраним образуванието (а то е следствие), ако първопричината стои, е много вероятно заболяването да се завърне по същия или по друг начин... Независимо от лечението.

За мен интуицията е много важна и за да избера лекар или лечение, трябва "да го усещам в хармония". Когато изпитвам притеснение продължавам да търся, докато намеря "моето си нещо".

Съветът ми към всички новодошли е да намерят "своя си лекар". Даже и терапиите невинаги са едни и същи, когато са назначени от различни лекари. Когато лекарите се разминават в становищата е още по-трудно да направим избор. Затова информацията и интуицията са много важни. След като се запознаем с публикации от лекари, от пациенти и т.н., претеглим наученото и се вслушаме във вътрешния си глас вероятно ще направим най-добрия за нас избор.

# 596
  • Мнения: 8
Здравейте мили дами,
Преди три седмици ми поставиха диагнозата РМЖ. В търсене на информация, попаднах на темата. Изчетох почти всичко 😊. Направи ми впечатление колко сте позитивни, силни и борбени и реших и аз да се включа. Моята история на кратко.. Имах болка от известно време в гърдата, такава стрелкаща. Отидох за всеки случай при личният ми лекар (живея в Холандия) и той ме прати за всеки случай на мамограф. От там всичко стана в рамките на един ден. Мамограф, Ехограф + Кор Биопсия на гърдата и стражев възел. След два часа беше ясно: инвазивен дуктален карцином. Лимфен възел чист. Веднага ме пратиха на  MRI с контраст и PET скенер. За щастие всичко чисто.Хистологията показа тройно негативен 😓 Миналата седмица ми беше първата вливка червена химия. От всичко, което изчетох в темата, благодарение на чувството ви за хумор и позитивизъм, се сдобих с повече кураж и вяра 🩷

# 597
  • Мнения: 776
Уж в чужбина няма такъв достъп до здравеопазване, а когато нещата са спешни се случват мигновено. Виж да вземем една биопсия- в България се чака 10 дни ,а там за два часа са ти я изготвили .Пожелавам ти възможно най- леко да преминеш през това!

# 598
  • Мнения: 525
Tanita и на всички “нови” дами в тема, Успех, кураж и силни прегръдки за силен дух Hug

Tanita - как извършиха кор биопсията на стражевия? И него ли прободоха с иглата?

# 599
  • Мнения: 8
Tanita и на всички “нови” дами в тема, Успех, кураж и силни прегръдки за силен дух Hug

Tanita - как извършиха кор биопсията на стражевия? И него ли прободоха с иглата?


Здравей Еа_,
Благодаря 🍀 Прободоха ме на друго място за лимфния възел. Даже и два пъти, за да е сигурно,че има достатъчно материал. Всичко под ехогр. контрол.

Общи условия

Активация на акаунт