Звездопад от две черти новата година ще дари. ~бебеправене 426~

Няма как да знам защо конкретния човек е постъпил по този начин, но и според мен може да го има момента на "не знам как да ти кажа" и затова може да се самоуспокоявала, че така или иначе ще научиш от форума. Според мен има хора, които могат да го приемат като предателството, защото сте били заедно в това и с нейното забременяване един вид те оставя сама в тази битка, и от там да идва неудобството.
Разбира се, може да е от суеверие, което и аз не разбирам.
Писала съм и преди - от приятелките ми, които забременяха без проблем и знаеха, че и ние правим опити по същото време, една ми се извини, че е станало толкова бързо при тях и се разплака, друга ме пита дали ѝ се сърдя. Та, може да е трудно за околните да споделят радостните новини без да изпитват някаква вина. А в този случай, вероятно самата жена имат опит с това близки хора да ѝ споделят, че са бременни и знае, че и това предизвиква специфични емоции.
Но разбирам добре и ти как се чувстваш salsera. И аз последно време засичам из форума бременни момичета, които са писали повече от веднъж в темата и се чудя защо не са споделили тук, нали идеята е че като форумно общество сме заедно и в хубавото и лошото, и всички тук имаме нужда да виждаме, че нещата се получават в даден момент (има само едно момиче, за което не съм изненада, че не писа тук). Но в крайна сметка си напомням, че никой не е длъжен да споделя с мен или в темата, или с който и да е. Всеки прави нещата така, както ги усеща.
Все пак ако наистина съм смятала някоя жена за близка приятелка, може би бих се опитала да поговоря с нея, да ѝ кажа, че се радвам за нея и да я питам защо е решила да не ми каже лично.

Този път не мога да се съглася с вас и ще се помъча да се вмъкна в обувките на приятелката на Salsera.
Ще дам пример със себе си.
Когато забременях първия път, то казахме на всички рано, рано тъй като знаеха, че съм след трансфер, а и започна Ковид. Да не говоря, че този момента толкова дълго го бяхме чакали, че ако имаше как щях да пусна и репортаж в централната емисия новини по всички национални телевизии. Слава Богу всичко мина успешно.
След това,  когато забременях 2022, изчакахме да чуем сърчице и тогава споделихме само с родителите си. За съжаление в 20 г.с. стана ясно, че нещата не са ОК и в 22ра седмица всичко приключи. Вече бяха разбрали всичките ни приятели и познати. Тогава си казах: Ами какво да крия в началото, като ето до края не е ясно какво ще стане. За две седмици що обяснения дадох на близките си, какво и как става и трябва да се направи. Не искам да си спомням за тези моменти. Да не говорим, че все още има хора, с които сме просто познати и са ме виждали с корема и ни питат къде е малкото дете и защо сме само тримата?
Март 2023, когато две седмици преди рождения ден на свекърва ми разбрах, че съм бременна и мислех да и кажа на РД. Е да, но два дена преди това стана ясно, че е биохимична и аз трябваше да сложа изкуствената усмивка. Само сетра ми и моя близка приятелка знаеха, освен нас двамата. Никой не разбра.
Септември 2023 когато отново видях двете черти, реших, че ще кажем на всички веднага щом се видя, че е вътрематочна бременност. Нали се опирах на мантрата, че няма какво да се крие. И така до 8 г.с. и медикаментозния аборт.
За всичките си бременности работодателят ми знаеше почти от деня на положителния тест, без тази март 2022.
Исках да е наясно, тъй като сме малък колектив и да търсят от рано човек на мое място. Исках да съм максимално коректна.
Сега, който иска да се сърди. Ако е писано отново да забременея, то няма да казвам докато не започне да ми личи. Да, ще кажа тук във форума, но на близки и приятели категорично не. Не искам да чувам, че не смеят да се зарадват, защото знаят през какво сме преминали. Включително съм чувала коментар: Чудя ти се как все още имаш желание след късния аборт в 22 седмица. Каква психика имаш?
Работодателя ми да се оправя, ако се наложи, както може.
Дълго стана, но не е въпроса само от суеверие. Може така дамата да се чувства по-добре. Да не иска да се обяснява. Не се знае какво е в нейната душа.
Салсера, ако бях на твое място, бих ѝ писала. Бих казала, че съм разбрала. че наистина много се радвам за нея и че ако има нужда да споделя, то аз продължавам да съм насреща. Вече реакцията ѝ след това ще е определяща за продължаване на отношенията ни.

Аз планувам да не споделям, докато не започне да ми личи. Това предизвикателство ме научи да слагам себе си на първо място и не смятам за нужно да се обяснявам защо така съм решила.
Във форума ще кажа, защото съм анонимна и защото само хората тук ме разбират.

Дано всички скоро да имаме тази новина, пък когато всеки си реши да споделя. То рано или късно ще се разбере.

В историята на Салсера, на мен ми направи лошо впечатление, не че приятелката не е казала че е бременна, а че не се интересува от нея. По принцип и аз не бих споделяла преди края на третия месец че съм бременна. Не от суеверие, а предвид историята ни. Защото когато хората знаят, че си била бременна и после трябва да обясняваш, че се е наложил аборт е допълнително мъчение за мен.

Много добре казано. Във форума имаме анонимност и в крайна сметка никоя не знае коя седи зад никнейма. А и това е целта му- да пишеш в теми, които те вълнъват и да не се притесняваш да задаваш въпросите си. Споделянето тук е различно от споделянето на свои близки и приятели. Дори и да не е от суеверие- ако човек е минал през най-лошото /загуба или загуби/ след това става много по-предпазлив със споделянето, най-малкото защото иска да предпази и себе си от въпроси, обяснения и коментари ако недай си боже пак не се развият добре нещата. Както казахте и вие причините могат да са много.
  Казвам го защото наши близки /от семейството/ имаха една загуба около трети месец и въпреки, че бяха казали само на родителите- аз бях разбрала /да го наречем  интуиция- дори казах на мъжа ми, че съм на 90% сиг ще става чичо и той много се зарадва/ Няколко дни след това разбрахме, че нещата не са се развили добре и всички страдахме много от това. За щастие след това успяха пак да забременеят успешно и въпреки, че аз пак разбрах доста рано и всички разбрахме се правехме, че не знаем докато те самите не ни кажат. Просто уважихме техния избор въпреки, че накрая се получи малко комично, защото тя беше вече в доста напреднала бременност едва се побираше на стола си и ние трябваше да се правим, че не виждаме и те ни казаха. Посмяхме се всички.
Идеята ми е, че всеки има своя път и трябва да се опитаме да го разберем за даден избор.
 Според мен също е добра идея да се опиташ да поговориш с нея след като това нещо те е наранило и мислиш, че е лично към теб самата. Само така можеш да разбереш каква е приичината и.

Нещо ми се губи АА сякаш.
Надявам се да е добре.

При мен пак няма овулация
Един по-голям 12 мм на 12 ден от МЦ, няма за кога да расте
АГ също се изказа против прп процедурата, предлага стимулация с кломифен. Някой запознат ли е дали високия фсх би бил проблем за приема на това лекарство? АГ вика, че няма общо с лекарствата, с които се прави стимулация при инвитро и няма да е проблем. Ще пускам, разбира се, на 2-3 ден е2,фсх и лх плюс амх и пролактин, но все пак ми е интересно ако има по-запознат. Честно казано съм мн объркана как да действам, с прп при Калчев или да пробвам с този кломифен при обикновения АГ, или пък да търся съвсем друго мнение 🙄🙄 Ще падне голямо мислене тези дни, но при всички положения трябва да има причина за липсата на овулация, нали така 🙄

Алисън, кофти. Ти каза че и дт път си нямала Овулация. Трябва да има причина

Здравейте и от мен! Шантал, ако може и аз да попитам нещо за акупунктурата. Ако е в София, как се казва мястото и каква е цената на сесия? Аз от месец и нещо започнах да ходя на боуен, но доста се чудех и за акупунктура. Миналият месец имах химическа бременност, която разбрах, че се случва доста често, но на мен психически много ми повлия. Точно преди Коледа... съкрушена бях от това фалшиво чудо
И от тогава се чувствам извън строй и всякакъв баланс. Имах и овулация 10 дни след менструацията, пробвахме и чакам петък-събота да видя какво се е случило, но някак съм супер скептична. Почвам пак с боуен с надеждата да ме поуспокои и да ми върне позитивната нагласа, но сериозно се чудя и/или акупунктура.

Иначе от 6 месеца правим опити и почва да ми става малко трудно това чакане и надяване. Аз съм на 33, а ММ на 36. Направих си тестове на щитовидната, женските хормони, АМХ и Инхибин Б, вит. Д и Б12 и според АГ всичко ми е в норма. Мъжът ми си пусна СГ, която излезе с 4% морфология, но отиде при д-р Кацаров, който му каза, че количеството му компенсирали това и му даде също добавки за приемане. Дано да е така, защото нас малко ни стресира този резултат, но уж се води добър лекар с много доволни пациенти, така че ще му се доверим.;

насито това от скоро се случва да нямам овулация
АГ вика задължително да видим пролактин, за да не ги стопира той нещата. Но не съм сигурна при висок пролактин растат ли изобщо до някакъв размер фоликулите или изобщо не растат 🙄
АА и на мен ми се губи, даже сега не се сещам изобщо в тая тема включи ли се 🙄

Вие пролактин да. Не знам много. Аз пуснах скоро добре беше

И думите ми от по-рано се потвърдиха при мен за съжаление, тази бременност също я пиша вече неуспешна.. Детайлите съм ги описала в темата за абортите, не ми се иска и тук да ги повтарям. Ще се пробвам да гледам напред, ще си отида на всички прегледи, които си планирах за този месец, и ще трябва по-сериозно да поговорим какви са следващите стъпки след вече 3 загуби в рамките на 8 месеца.

Алисън не знам дали ще помогне, но мен заради съмнение за СПКЯ ми пускаха тестостерон, homa ir, DHEA-SO4, prolactin
Файона защо не отидеш до някоя болница?

fayona, прочетох те в другата тема и подкрепям казаното от момичетата там. Дано да е фалшива тревога!

Alison, и аз не съм подробно запозната с пролактина, но знам, че стопира овулацията, значи може би все пак тръгва да нараства фоликул. Трябва да се образовам повече по темата.
Допълвам: кломифена наистина е доста различен от лекарствата при инвитро. Мисля, че shantall я стимулираха с нещо подобно като правиха домашни опити (не помня при нея дали не беше летрозол?), та тя може да се включи.
Според мен след като направиш изследванията, ако там няма нещо сочещо проблем, не пречи да опиташ месец-два така.

Да Файона иди и виж на спешен кабинет.