Звездопад от две черти новата година ще дари. ~бебеправене 426~

tity, нещата които сте пуснали за мъжа ти няма да дадат информация за качеството на мъжкия материал. Ако има инфекции и бактерии е хубаво да се лекуват, но според мен е добра идея в даден момент да пуснете спермограма с морфология.

За връщането на два ембриона с цел да си помагат - лекаря ми каза същото, аз го бях чувала и преди това. Ама след трансфера много се рових и в общи линии от докладите, които намерих явно няма категоричен отговор. Някъде се твърди, че така се повишава LBR (шанса за живо родено дете), други проучвания не са установили разлика в LBR спрямо трансфер само на един ембрион или спрямо трансфер на 2 с добро качество, а на места беше описано и казаното от salsera - че ембриона с по-ниско качество понижава шансовете на другия.

Одри, по думите на ембриолозите и двата имаха добра преживяемост след размразяването. А той още от замразяването си беше с такава форма (наистина е издължен и лесно го познах на снимките, които ми дадоха като ги замразяваха), но не успях да намеря и информация дали формата е критерий за качество.

Към момичета, които не правят инвитро - извинявайте, че разводних малко темата и почнах да дълбая в броя ембриони при трансфер, но се надявам все пак да е полезно за някой.

Аз много благодаря за информацията, 2402. На мен ми е много полезна. Аз съм казвала и преди, някои момичета знаят, че на нас не ни препоръчват естествени опити.

2402, на мен ми е полезно, защото ми предстои лапароскопия за проверка на тръби и сраствания от ендометриозата. Най-вероятно не е розово положението, а и с намаления яйчников резерв вече... Отделно ендометриозата води и до запушване на тръбите, та и инвитро стои на въпрос при мен.

Ох, момичета,  не знам аз ли съм прекалено емоционална или хората са лицемерни, обаче днес разбрах, че една много близка моя приятелка (явно само за мен е била близка) е бременна. Познаваме се лично, доста си говорехме колко искаме да ни се случи да забременеем. ВСеки ден си пишехме. Тя също имаше няколко БХ, аборти, даже бяха почти на косъм от инвитро, но се е случило естествено. И аз днес разбрах като случайно се зачетох в бременните теми, че тя пише там от ЕДИН месец (ако не и повече). През това време ние си пишехме като аз всеки ден я питах как е, какво се случва покрай тях. Тя или не ми отговаряше или със закъснение. Не ме питаше аз как съм. И ми стана странно. Явно се е чудила как да го скрие от мен. И се питам, добре де, защо трябва да се криеш? Ние забременяващите (доскоро и тя беше в кюпа) нещо чумави ли сме? Какво ни е? Толкова ли е трудно да кажеш? Не става въпрос всеки ден да се хвали колко е наддала или как е минал преглед, ама едно как си, аз сме добре, при вас как върви, е достатъчно. Иначе докато имаше проблеми всеки ден ми се оплакваше колко е отчаяна. Ми съжалявам, но за мен приятелството е двупосочна улица. И в добро, и в лошо. Да споделяш и хубавите, и лошите неща. Като те пита другия как си, да го попиташ и ти. В крайна сметка я игнорирах, насила хубост не става. Жалко, че наистина я смятах за приятел, всичко правех да й помогна, особено когато беше изпаднала в труден период. И ако утре нещо пак й се случи сигурно пак ще пише, ама магазина затвори. Хората явно само като се оплакват си им "близък ". Вие как реагирате на такива предателства и то с човек, който е вървял по същия път като вас? На всяка от вас се радвам като забременее или има успех в стимулации, инсеминации, инвитро. Не сме познаваме, но знам колко е трудно, защото всички вървим по този път. И не си представям, че някоя ще каже " аз като съм бременна, тия вече не ме интересуват". Защото утре може пак да е в темата, човек не знае какво му е подготвила съдбата. Извинявам се за плеядата, просто съм обидена и афектирана.

Съжалявам Селсера. Има такива хора които ни търсят само при нужда. Много кофти е постъпила...

Салсера, здравей!
Възможно е да не ти е споделила от чисто неудобство. Щом казваш, че заедно сте вървели по този път много добре знае какво е да си от другата страна и да разбираш за разни твои приятели/познати че са успели да забременеят, а само ти не си все още. Или от суеверие да са решили да не казват на никой до третия месец, да не влизат в зли очи, завист и прочие. Понякога въпреки, че желаем и мислим най-доброто на даден човек пак е възможно да го урочасаме. Не я оправдавам, вероятно ако бях ма нейно място бих ти споделила след като сме заедно в тази битка, но не я и обвинявам. Всеки в крайна сметка си има път който да извърви.
Опитай се да я разбереш, колкото и да ти е трудно в момента, според мен изчакват определен момент за да се похвалят.
 Аз съм казала на всички мои близки приятелки, че правим опити и все още не се получава, защото предпочитам да знаят какво се случва пред това да ме подпитват закачливо дали няма да правим деца и това да ме натъжава още повече, но от друга страна съм си мислила, че скоро като и те започнат да правят опити и дай боже успеят дали ще искат да ми кажат или ще се чувстват неудобно, че при тях се е получило по-бързо. Надявам се да не е така, но никой не знае. ❤

Flowering, е от неудобство. При условие че пише във форума. То винаги можеш да видиш кой какво пише и къде...
Просто е решила да не се обеснява...

Селсера, пожелавам ти да станат нещата при вас в най-скоро време.

Салсера, много кофти ситуация, разбирам как се чувстваш За съжаление, много хора не разбират как да реагират в такива моменти и явно от неудобство е избрала да си замълчи, но поведението ѝ е доста незряло. Никога няма да забравя как една от най-добрите ми приятелки се лекуваше от рак и се наложи да ѝ премахнат всички репродуктивни органи, а аз точно тогава бях бременна. Беше ми адски неудобно, но ѝ споделих. Надали ѝ е било приятно, не знам точно как се е почувствала, но все още сме приятелки. Не мога да си представя да крия.

Аз май ще цъфна с М тези дни, нямаме късмет този месец. Надявам се да дойде по-скоро, даже май ще се окаже, че сме изпуснали О. Като ми дойде, на 3 ден мисля да пусна полови хормони, ТСХ може ли да пусна тогава също? Има ли друго, което мога да изследвам? АМХ?

Салсера, мисля, че много хора смятат, че ако ти кажат, че при тях се е случило докато ти още вървиш по пътя един вид ще им завидиш и спират да общуват на тази тема с теб. На мен също ми се случи наскоро, отново във форума...ами не можем да направим нищо... move on дет се вика и така

Salsera,
Много неприятна история. Абсолютно си права. Жената ако се страхува от уруки нямаше да пише във форума за бременността си.
Обидно е защото все едно гледат на нас като завистници а ни е сме си нормални жени, които минават през труден период. И на мен ми се е случвало нещо подобно, но жената не ми е приятелка а позната. Пак беше неприятно.

Аз от както чета в темите за бременност направо не мога да повярвам колко суеверно племе сме. Наскоро също чух за родител на колега, който получил инсулт, но настоявал, че някой му направил уроки и да го заведат на баячка. Знаете до какво води забавената реакция в тези случаи.

Честно надявам се да на и реагирала така заради това. Струва ми се страшно глупаво.

И на мен ми се случи нещо подобно с момиче от форума, с което си пишехме нон стоп и се успокоявахме една друга, ама дето викаш move on и това е

Салсера, ако ти харесва и държиш на това приятелство говори с нея.
Защото тук гадаем, може да я е страх, че ще се натъжиш. Може да е суеверна. Може самата тя да е много завистлива ... и още неща дето не могат да ни хрумнат.

Пример: Една приятелка от детинство с години избягва да се видим и аз 1000 фантазии защо би могла да се сърди и накрая се оказва, че не искала да видя, че е напълняла... 🙃

Аз лично също се реших следващия път да не казвам на абсолютно никой в началото и когато съм сигурна, че мога да споделя, ще го направя... но на най-близките (майка ми, баща ми и ... това е🙃) не от суеверие, а просто, защото не искам след всеки преглед да се обяснявам, кое как е минало или пък ако пак стане нещо.....пак на всички трябва да обясняваш. Както казах в малък град сме и понеже бях споделила на по-близки за мен хора, но пък не съм казала как се развиха нещата, усещам че някак си ме "третират" и други хора като бременна. Най-скорошния случай е, че близки познати ми казаха "Не, не го вдигай това, тежко е" , като се опитах да им подам нещо😃 кофти е, затова ми се иска следващия път,  когато и да е той да знаем само аз и съпругът ми

Аз също не вярвам в уроки, но да си призная не бих казала на хората извън форума толкова рано за бременността ми - особено с двете загуби зад гърба си. Само сестра ми и една приятелка знаят за проблемите и загубите ни, но още не сме им казали за бременността и вероятно ще изчакаме поне още няколко седмици. Не е защото мисля, че няма да се зарадват или ще ми мислят нещо лошо, а просто защото не искам и те да се разочароват, ако нещо пак се случи. Иначе съм съгласна, че когато е с момиче от форума, това криене вече е странно, дано е само недоразумение, защото иначе е тъжно приятелство така да се затрие.