Дете от предишна връзка и брак в чужбина

А редно ли е детето да става заложник на майката, която познава този чужденец от август - разгледах мненията ѝ. Не се задълбочавах да разследвам, но не ми се мерна мнение за жив контакт, онлайн е връзката, е, все пак, за да обсъждат брак вероятно са се виждали 1-2 пъти...

Не мисля да анализирам връзката на авторката, нито дали е в интерес на детето да живее в чужбина, но ме учудвам някои коментари и че много хора не разбират, че решението за децата е на двамата родители, независимо че детето спи при единия.  И да, родителите сме заложници по принцип, не само в тази ситуация. Родителските задължения те лишват от доста свобода и разведен или не, трябва да се съобразяваш с другия родител. Формално, в такава ситуация, според закона,  се гледат интересите на детето, не на майката и на бащата. Не съм 100% сигурна, но 90%, че съда няма да види никаква необходимост детето да се мести, ако е добре там където е.

Сори, не видях в подписа на авторката възрастта на децата..
Да, 12 г и 5 г и половина са определено възраст, в която и за двете деца ще е много трудно адаптирането, не 4е не е възможно. Но живият контакт с бащата няма да е ве4е същият ..
От друга страна не може да не признаем на  майката, 4е след 2 неуспешни брака, в новия проект с нов партньор, мисли да вземе  и  децата си. Но една хубава мисъл, не озна4ава автомати4но, 4е вси4ко ще бъде хубаво.
Всеки има право да оби4а и да бъде оби4ан, да следва ме4тите си. Но... когато има малки деца, не би трябвало така шеметно да се преобръща живота им. Не маловажен е въпроса за иденти4ността на един 4овек, на едно дете, а тя се формира още от първите години и са необходими доста години за това. После се 4удим защо у някои деца и юноши се появяват проблеми, за които и медицината не намира отговор.

Труден избор за авторката на темата.. Може би е добре да отиде сама за месец при партньора си в 4ужбина, разбира се, ако има на кого да остави грижата за децата. Това е малко време и недостатъ4но да разбере вси4ко / имам предвид да живее с новия партньор в града, жилището и т.н. Не в съседното село. Да се срещне поне 3 пъти за 1 месец и с детето му, да види какъв баща е, да види роднините му, приятелите му, съседите. Да види дали си пасват за съжителстване, което е разли4но от това да се виждаме 4есто или за 2 дни в края на седмицата. Един вид стрес-тест за партньора, без да му казва за при4ината, ина4е може да се държи другоя4е.. Да види дали това подхожда за децата й, дали това е което тя иска. После ще има пове4е основания пред бившия защо е добре за децата, евентуално пред съда и т.н.
И пак е недостатъ4на представа, трябва поне 1 г да живееш като резидент в една страна, за да разбереш поне малко действителността. Но по-добре недостатъ4на от никаква..

Извън темата, но толкова ли е трудно да натиснете ''ч'' на клавиатурата, вместо ''4''?

А въобще знае ли се за коя държава става дума и защо давате пример с Франция? Може да е Турция, например.
И не мисля, че майката отива заради детето си, за да имало то по-добра среда. Отива заради себе си, защото се е залюбила с новия мъж. И мисли да помъкне двете си деца по чужбина, да сменят дом, училище, приятелчета и т.н. Едва ли и работа има уредена отсега - просто авантюра. И новия мъж уверена ли е, че ще отглежда тези деца добре (вкл. финансово) като ги откъсне от баща им?

Съдейки по предишните постове на авторката, наистина връзката с новия мъж е от август 2023. При това положение и след като този човек живее в друга държава и контактите им са били основно виртуални, едва ли е много наложително бързо да се местят чак и децата, даже ако е възможно.

Авторке, разгледах и аз стари мнения и се надявам тази тема да е само за доста предварително проучване какви са възможностите. Мисля, че прекалено избързваш. Отношенията с новия мъж не ми изглеждат стабилни по прочетеното, ти не звучиш сигурна и за три месеца колко да са се променили нещата...

Малко ми е трудно да си представя как се случва на практика разпределението с бившия. Той взима детето от детска, правят каквото правят и всеки ден го кара при теб да спи? И ако правилно разбирам, по негова инициатива, значи наистина трудно ще се навие да я пусне. Което е напълно разбираемо. Че той реално се грижи за детето повече от теб. Нямаш и право да настояваш или да прилагаш някакви тактики, които да го насилят.

Помисли сериозно дали си струва да правиш това. Не е речено да си слагаш живота на пауза заради децата, но все пак те са ти приоритет. А има начини да си живееш живота и без те да страдат. И според мен веднага трябва да уведомиш бившия какви планове имаш и да видите кой на какво е съгласен, не да чакаш до последен момент с надежда, че проблемът магически ще се изпари.

Залагам на Германия. Вчера един немец искаше приятелство. Да си скрия  бабешките снимки, децата, да го пусна да видим няма ли да ми предложи. Ще съм на 35 примерно, с деца на 13  и 8.
 толкова бързо и лесно стават връзките в интернет и се представят за какви ли не,  пък истината там  никой не знае.
 Най-лош сценарий - сводник.
 Добър съвет да види роднини, приятели ,среда ,тогава да мести деца,  ако позволи бащата.
 Първото дете няма защитник, баща му не се интересува ,но малкото поне баща има.
 И съветът да ги  качи на самолет, че Шенген идва - много добър - Ив
Интерпол ще го върне  и баща му на това дете ще си реши проблемите с майката завинаги.  Това е отвличане.

За връзка от август 2023 не бих си и помисляла да местя деца. Пък и само себе си не бих.
Извинявам се, но се надявам бащите да не се съгласят. Две малки момиченца по чужбините...
И подозирам, че чужденецът не е от ЕС...

Сега и аз погледнах мненията на авторката и видях, че е летяла до Москва - дано не се омъжва там.

Мдаааааа, ужас......
100% от републиките...
Две момиченца! Бре, мислете бе хора!

Голямо разследване и като цяло никой не е на прав път в предположенията си. Не мисля, че дължа повече обяснения от това, което съм написала. Голямата ми дъщеря познава човека, харесват се и се разбират, познава и сина му. Аз познавам семейството му, общуваме ежедневно. Разбира се, че имам притеснения как биха се адаптирали децата, а и аз самата в чужда държава. А въпросът ми беше конкретен, по отношение на малката дъщеря. Бащата на голямата не е фактор в живота ѝ, това е човек, който 10 години не е търсил детето си. Тя нито го помни, нито го търси, нито изпитва някакъв сантимент към него. Обаче малката обича баща си, както казах, той е добър баща и въпреки че връзката ни е приключена, не съм някакъв злодей, който иска да раздели детето от баща му с цел да навредя на него или дъщеря си. Затова търся максимално щадящ вариант как могат да се получат нещата

Бащата има право да е притеснен - жена с две момиченца се омъжва за мъж, когото е срещнала скоро, и отиват в неговата държава. Доста е рисково.

Човекът да дойде в БГ.  От това по-щадящо.

Авторке, с толкова ангажиран и отговорен баща, някак не ми се вярва дори по съдебен път да се получат нещата.
Без да се заяждам, но в светлината на двете ви провалени връзки(всяка приключила с дете) , не е ли по-разумно да пробвате първо съжителство, преди да променяте живота на всички около вас? Влюбване, дистанционна връзка и съвместен живот са много различни  вселени.
Как ще издържате себе си, и двете си деца?
Ами ако не се получат нещата? Обратно?