Да продължа ли да уча нещо, което не харесвам, за да е по-добре семейството ми

  • 14 434
  • 290
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 8 477
В кръга на шегата, но винаги може да стане един общо практикуващ лекар, който се доближава повече до администратор, отколкото до лекар. 
Един спортен лекар и ще гледаш млади, красиви футболисти по цял ден.
Ако искаш пък и на кораб можеш да работиш.
Или пък на детски лагер.
Или лекар в завод.
Повярвай по цял ден ще четеш вестници и списания.

При тези, така неустоими предложения за реализация ,бих допълнила и лекар на космическа совалка. Защо не?
Бъдещето е необозримо.

# 181
  • Мнения: 90
В кръга на шегата, но винаги може да стане един общо практикуващ лекар, който се доближава повече до администратор, отколкото до лекар.  
Един спортен лекар и ще гледаш млади, красиви футболисти по цял ден.
Ако искаш пък и на кораб можеш да работиш.
Или пък на детски лагер.
Или лекар в завод.
Повярвай по цял ден ще четеш вестници и списания.

При тези, така неустоими предложения за реализация ,бих допълнила и лекар на космическа совалка. Защо не?
Бъдещето е необозримо.
Разсмяхте ме. Повечето хора около мен ми предлагат такива специалности. Изкарват го все едно лекарите взимат пари само за едното добро утро и по цял ден си клатят краката. Баща ми и другата част от родата са ме убеждавали с такива доводи, че само ще си стоя в кабинета, ще изписвам рецепти и ще давам направления - направо работа мечта.
Благодаря за мненията. Явно проблемът ми е не е, че не знам какво искам, а че ме е страх да се отделя от нашите и да нося отговорност за действията си.

# 182
  • Мнения: 22 242
Ами това е тяхната представа за хубава работа. Така я виждат.

# 183
  • Мнения: 8 477
Написах го, защото доста глупости се изписаха по темата вече се ядосах. За да  станеш лекар, камо ли добър, трябва да го искаш,  да ти идва отвътре, да вложи години в  години учене, специализации и всичко това е в Болнична среда, не зад  бюрото.
И когато го постигнеш, което не всички успяват, можеш да си седнеш зад бюрото и да консултираш само. Ама ще си на 65г. примерно Но, дотогава минават години в упорит и всеотдаен труд.

# 184
  • Мнения: 5 128
Според мен, най-добре да си избуташ годината, още повече щом на тази сесия ще си вземеш всички изпити и лятото да го мислиш отново. Поне досегашния труд да не е на вятъра.

# 185
  • Мнения: 25 072
Здравейте и преди съм пускала подобна тема. Ще се опитам да съм максимално кратка. Момиче на 21 години съм, 3 курс медицина. Тази специалност не ми харесва,
Скрит текст:
не желая да пипам хора, да ги виждам голи, да им гледам различните здравословни проблеми. Не знам защо, гнус, непоносимост или нещо друго. Толкова много хора се борят, за да станат лекари, но явно не съм нормална в това отношение. Записах го, защото ме беше жал за парите, дадени за уроци, които не са малко. Надявах се в някакъв етап да ми хареса, но малкото ми студентски години бяха просто тъжни, непълноценни, не се чувствах в средата си. С посещенията в болниците тази години, осъзнах, че ако работя това до края на живота ми, ще ми е доста зле психически. Отивах на университет/болница, изключвах се ментално, прибирах се вкъщи и забравях, че изобщо съм студентка. На родители и приятели не съм споделяла какви неща уча, защото темата ми е неприятна и не искам да си припомням в свободното време. Сама съм си виновна, че не отказах, когато е трябвало. Но сега съм категорична, че не искам да си го причинявам.

Проблемът е баща ми. Това му е мечта да има доктор в семейството. Говори ми още от 2-3 клас. Не прие особено добре, че не искам същото. До последно се надява да размисля. Когато му заявявам категорично, че не желая, става раздразнителен и по-добре да не му се мяркам пред очите. Ако успея да се откъсна от тази професия, най вероятно няма да го преживее много дълго време и ще си развалим отношенията, защото го приема като разочарование и предателство. Аргументите му да продължа медицината са:
- конкурентоспособна и доходоносна работа - вярвам, че има за какво лекарските заплати да са по-високи, но не съм особено склонна да жертвам психическото си здраве за повече пари, особено като жена, на която й предстои да отглежда деца
- семейството ни трябва да има лекар с връзки - не съм от най-социалните хора и едва ли ще направя връзките, които му се иска
- престижност - за него фармацевтите (към което съм се насочила) са просто продавачи и ще падна ниско, ако го запиша
- по-висока социална класа - още от малка ми говори, че докторите са върхът на обществото и мястото ми е там
- много хора се надявали на мен, ще уморя семейството си, ако не стана доктор, защото всички останали са некадърници.

Доводите са много. Майка ми не се меси, защото не иска да има скандали. Моето притеснение е, че в случая изборът е между мен и него. Правилно ли ще е да бъда егоист или трябва да се жертвам за семейството ми?

Зарежи тая работа, лекарската профасия е призвание, макар че в последните години се нагледахме на неспособни и бездушни представители на гилдията не е нужно да увеличаваш редиците им и най-вече - не е необходимо да си нещастна. Нежеланата професия е едно от най-тегавите неща, то там ти минават две трети от ежедневието, кажи -речи от живота. А и не е някоя работа, дето да можеш да се абстрахираш, отговаряш за здравето и живота на хората, колкото и лека служба да си намериш.

Поговори откровено с вашите, реви, тръшкай се, кажи ина тях, че не издържаш, гнус те е, страх те е и прочие. И мен ме е страх, не всеки става за лекар.

Намери си пътя докато не си загубила още повече време.

# 186
  • Мнения: 18 362
Джипитата основно мерят кръвно, пресллушват и гледат гърло, пишат рецепти . За другото пращат на специалист, основно административна работа вършат, а и доколкото знам, за тях не се изисква специализация. Някои, ако имат много пациенти, и печелят добре. Моето например, няма много пациенти, само старците около кабинета, и работи по два часа дневно, сутрин от 8 до 10...
Ха, спрете се!
Изисква се специализация.
Като е толкоз лесно и просто - хайде де, заповядайте на терен, като прости джипита или каквото там сте си наумили.
П.п - мъжът ми казва, че лекарската професия е една от най-измамно примамливите, особено, когато отстрани изглежда, че нищо не вършиш.
😀

# 187
  • Мнения: 1 637
Общо взето е така, нищо не правят.
Правили са 10 години, учили са, тежки изпити и т.н.,  но после само берат плодовете.
Да завършиш медицина е като да прехвърлиш един тон лайна с чаена лъжичка или да се научиш да пиеш вода от пожарникарски маркуч.
После вече идва лесното.

Последна редакция: вт, 16 яну 2024, 16:58 от Tina*

# 188
  • Мнения: 1 458
Припадам, как не се сетихме. Само трябва да преглътне всичкото нежелание, гнус и фрустрация и да избута и другите 3 години /ако издържи психически без да прегори, щото много лесно се учи трудна и омразна материя/. Още 4 години специалност, същото. Тук скоба, бащата така ще се надъха, че тя следва насоката му че и специалност ще й избере, къде ще ходи. И парите и престижът падат от небето!  Тя медицината ще си остане на 1 ниво следващите 30 години, никаква нужда да се развива и надгражда. То затова на добрите лекари във визитките им има допълнителни обучения, квалификации, семинари. Е може да е с по-скромни цели без напъни, да пише рецепти  и мери кръвно, ноо така май няма да покрие профила на амбициите описани в първия пост.

# 189
  • Мнения: 8 477
Общо взето е така, нищо не правят.
Правили са 10 години, учили са, тежки изпити и т.н.,  но после само берат плодовете.
Да завършиш медицина е като да прехвърлиш един тон лайна с чаена лъжичка или да се научиш да пиеш вода от пожарникарски маркуч.
После вече идва лесното.
Майкоо,  ще припадна,  честно. Ти изобщо влизала ли си в някоя болница скоро?  Даже реанимация ?  И имаш ли изобщо и бегла представа, за какво иде реч 12ч.? И какво аджеба  правят тия хора там?
Ма, естествено пият кафе и си клатят краката по 12 часа., па клетниците мрат по креватите.

# 190
  • Мнения: 1 637
Хайде сега примери с най-тежката специалност.
Има и много леки и приятни специалности, без работа в болница.
В алергологията лекарят спи и сестрата до него. Няма нужда от примери за анафилактичен шок.
Същото в дерматологията.
Вие в ДКЦ влизали ли сте?
Място за посредствени лекари има.

Последна редакция: вт, 16 яну 2024, 17:37 от Tina*

# 191
  • София
  • Мнения: 16 556
Общо взето е така, нищо не правят.
Правили са 10 години, учили са, тежки изпити и т.н.,  но после само берат плодовете.
Да завършиш медицина е като да прехвърлиш един тон лайна с чаена лъжичка или да се научиш да пиеш вода от пожарникарски маркуч.
После вече идва лесното.
Майкоо,  ще припадна,  честно. Ти изобщо влизала ли си в някоя болница скоро?  Даже реанимация ?  И имаш ли изобщо и бегла представа, за какво иде реч 12ч.? И какво аджеба  правят тия хора там?
Ма, естествено пият кафе и си клатят краката по 12 часа., па клетниците мрат по креватите.
Ако си влизала в софийска болница и след това влезеш в общинска болница в малко градче някъде из България ще разбереш какво е написала Тина. В общинските болници лекарите отбиват номера срещу 6-7 К заплата на месец, без да лекуват, и си движат междувременно страничен бизнес - хотели, къщи за гости, фотоволтаици...

# 192
  • Мнения: 8 477
Такива по- добре да си скъсат дипломите.

# 193
  • София
  • Мнения: 16 556
По-правилното е да се закрият тези болници. Що пари от републиканския бюджет се изливат в тях...

# 194
  • Мнения: 19 571
Джипитата основно мерят кръвно, пресллушват и гледат гърло, пишат рецепти . За другото пращат на специалист, основно административна работа вършат, а и доколкото знам, за тях не се изисква специализация. Някои, ако имат много пациенти, и печелят добре. Моето например, няма много пациенти, само старците около кабинета, и работи по два часа дневно, сутрин от 8 до 10...
Тия старци нали се събличат да ги преслуша? На моя близка лекар (която не е искала да е лекар), й беше гадничко - миришели.
Стига сте я карали. Ето откъде идват грубите, отегчени, дезинтересирани лекари с лошо отношение, на които може би всеки е попадал. От такива студенти, дето са се назорили заради парите.

Общи условия

Активация на акаунт