Февруарчета 2024 - Тема 10

Хаха, Бочи, нося си розовите очила 😆 Но се бях настроила, че ще има болка, няма как без нея.
Мама Еднорог, пожелавам го наистина на всяка една от нас. Няма гаранция, че и сега ще е така при мен, все пак първия път бях на 28, сега съм на 38 🫣 Но пък тялото си знае неговото...важното е здрави мами и бебоци на финал.
Дописвам.....за престоя в болницата спомените ми са ужасни, само аз си знам как съм се тормозила заради отношение и т.н. Силно се надявам сега да не е така, макар че ми е голям спек че сега ще съм без екип (в Надежда няма опция да избираш). Дано да улуча на "човеци", че всички сме хора, ама масово губят човечността си.

Аз имах някаква инфекция около 10 дни след раждането. Вдигнах 40 градуса температура и се оказа, че crp ми е високо, та ми биха инжекции да предизвикат контракции ако евентуялно нещо от плацентата е останало. Мина ми след 3 курса инжекции и до ден днешен не разбрах какво е било.
Кърменето ми беше дива Индия, но знаех, че искам и не давах да дават ам на бебето в родилния дом. В крайна сметка си тръгна кърма, никога не съм имала проблем с болка в гърдите, явно е до човека. Честно казано и за това не се говори също, мен никога не ми е било приятно да кърмя. Правех го точно до годината единствено и само заради детето. Сега се надявам отново да кърмя, но пак заради детето.
Другото, което е хубаво да се сподели, е че в първите дни вкъщи ме беше страх дя оставам сама с бебето, да не се задави уж, но май си бях в някаква следродилна история. Строих майка ми, а след това и свекърва ми да идват да помагат, но ние се разбираме и с двете, така че нямаше драми.
За мен най-трудно е раждането и първия месец. После някакси се подреждат нещата. Сега приоритет ще ми е да се напаснем с бебе и 4-годишно дете.

еми пожелавам ти го пак да ти е така
Като цяло всички сме различки и имаме различни чувства и преживявания и е трудно да се каже на кой от какво де му тресне стреса Една моя приятелка се филмира от болно дете на месец и половина без причина и даде антибиотик макар че 25 пъти и казах без кръвни не го прави не мисля че е толкова зле. Докара брутална бактерия в червата на дете о и вече 5 месеца детето страда от това и сегя тя се вайка. Не я обвинявам всеки може да направи някаква подобна неосмислена простотия от стрес и нее застрахован от нищо за жалост. Някои ще се шашардисат и оплескат кърменето , някои ще оплескат захранването , други ще оплескат спането . Никой нее идеален никой нее робот. Моя съвет е да се стараете да не действате никога прибързано дори ако детето ви има температура 3.5 а педиатърката е казала 3 дена. Да не спирате да кърмите защото са ви казали еди кво си , да не прибързвате с нищо подобно само защото ви е страх да не стане по зле. Ще имате много подобни ситуации , и ви желая на първородните майки да си казвате винаги СТОП детето ми има температура 3.5 дена но от половин ден има супер ниска , и значително по добре , ще дам още време до утре и утре ще взема решение какво да правя.
Примерите ми се хипотетични че иначе може да описват трилион ситуации И никога да не се обвинявате . Ако сте почувствала че имате нужда да спите и кърмата не ви е на всяка цена давайте си АМ за да храни бащата , спете си.

Аз съм на мнение че всичко е до нагласа, аз не веднъж съм казвала, че гледам на този момент като “благословия”, на болката като -такава каквато тялото да издържи за да даде живот, все пак това е причината да съществуваме. Това е магически процес сам по себе си, не се втелясвайте в болката, това е единственото, с което можете да си помогнете и на вас и на детенцето.🙏♥

Аз бях много неподготвена за първото изпражнение на бебето - като погледнах памперса и то едно черно и лепкаво, такъв шок преживях. После разбрах, че въпросният мекониум си е напълно нормално нещо, ама кой да ти каже. Освен това така го бях навлякла и гушнала и завила с одеяло първия ден, че щях да го сваря горкото, от зор да не го простудя. Като влезе акушерка сутринта и като ме видя, така ме овика, отвори прозорците, разсъблече го, живна детето. Та така

Аз също не мога да кажа, че кърменето беше от най-приятните ми изживявания. Цялото тяло ме болеше от заемането на какви ли не пози и особено в началото с това дъъълго, дъъълго кърмене...някой път в продължение на час. Правех го заради детето и защото мисля, че все пак е по-лесния вариант. Макар че с АМ и таткото може да помага, което си е доста голямо облекчение. А и храненето не се случва толкова бавно. Шишета пуска повече мляко, бебето не се "труди" толкова много както при кърменето и се засища по-бързо. Така че не съм сигурна кое е по-лесното от двете. Но повечето майки казват, че да кърмят е едно от най-приятните и най-лични изживявания. Разбирам ги, но аз просто не го чувствах толкова надълбоко.

При мен кърменето се превърна в приятно преживяване след като минаха първите 2-3 месеца,като се бяхме напаснали вече с бебето и знаех какво и как се прави,бяха минали първите кърмачески стачки,скокове в растежа,регулиране на кърмата и т.н и аз се чувствах вече уверена.Тогава даже ми стана на автопилот и си вършех и други неща докато кърмя.Доста късно се научих да кърмя в раница,но този път ще се пробвам да давам гърда в раницата още от началото,че е голямо улеснение на живота.

На мен най- големия шок ми беше, че бебето не спи Живеех си с идеята, че бебето яде, спи и отначало. А то съвсем не се оказа така. И към 4м на регресията бях пред нервна криза живи и здрави да са консултантите по сън, без тях все бях откачила

Контракции всички имат след раждането, така се събира матката. Просто някои ги усещат, други - не.
Аз не усещах.
Но кърменето си болеше. Все едно ток преминава през тялото ти за секунда. Крем с чист ланолин много помага и до седмица, две вече не се усеща тази болка.
За майките, които искат да кърмят мога да кажа, да стоят далеч от помпа всякаква и да слагат бебето на гърда максимално често. Общо взето на всяко мрън първите три месеца. След това се регулират нещата и може да се направи нещо като режим (аз не съм, де, хранех си на всяко мрън, но имам приятелки, които си чакаха да минат по 2, че и три часа и всичко им беше успешно. Но пак казвам след 3ти месец).
И моите наблюдения са, че повечето майки не успяват с кърменето, защото не са подготвени емоционално колко време отнема и как за някакъв период от време трябва да си залепен за бебето, а не че нямат кърма. Има, разбира се, и други притеснения, които допринасят. Някои влизат във филма колко изяжда това дете и се почва едно цедене и мерене....ама това е друга тема.
Татковците и на кърмените бебета могат да помагат, моят играеше чудесна роля на възглавница и бебето като се наяде отиваше да спи върху него   това защото, ако го оставиш някъде беше равносилно на край на съня изобщо. Та си бяхме възглавници доооста дълго време.
Сега се притеснявам как ще е с вилнеещ тодлър наоколо.... ама да живеят слинговете вероятно

Депресията сте я коментирали....докато се напаснат хормоните си е голям купон. Ама минава
Но то с бебетата всичко е период и минава все някога ахайайа

Та, така, прочетете за регресиите в съня и растежните скокове първите месеци, за д асте подготвени, не като мен

И аз бях секцио с първото раждане и ми биеха инжекции окситоцин и инжекции Б12 ,  желязо ми влизаха че бях на 85 хемоглобин. Иначе никакви контракции не съм усещала след раждането, както и при кърменето - и да е имало не съм ги усещала. И аз имам гадни спомени още по време на операцията, след това, отделно бебето като беше на 30 дни започнах да вдигам високи температури и ме взеха в болница 10 дни и той остана в къщи с баща си и баба и дядо и това беше ужасен шок и за него и за мен. Така и не разбраха от какво вдигах общо 20 дни температура но това ми беше нй ужасния шок и ми остана като травма дълго време. Та... Хубаво е когато раждането е свързано само с хубави емоции , спомени и преживявания, ама често се случва и да не е така и трябва после да не задълбаваме много много в нещата, особено като са минали вече, че наистина се изпада в дупка и се чувстваш ужасно. Понеже моята нагласа и виждания и очаквания се разминаха тотално с реалността, от там много често идва след това и шока според мен.

Първо , за да не забравя - фраксипарина ще го бия от 0,4 три седмици след раждане, декември мисля съм изкарала и ковид, защото ми се сгъсти кръвта и показателите ми се измениха доста, но не и фатално. Сега съм в 33 края и ще спирам аспирина от 0,75 , който по всяка вечер. И се надявам месец да не родя, за да мога да се възползвам от екстрата упойки в гръбнака.
При мен бетър ю не действат и вигантол действа, дъщеря ми също е с дефицит и го почна с мене. При нея също подейства, сгъсти й се косичката, спряха болките в костите к почна да се храни нормално.До организъм е.
Аз раждах естествено януари 2016. Повечето неща момичетата са ги обяснили. Аз изпаднах в дупка, че бебето вече не рита в корема ми и ми беше шок,че се е родило 🤭🤣
Кърмата не тръгва веднага, пак към ден 2-3-4, и преди да се напълнят гърдите ме втрисаше ужасно, имах обилно потене и вдигнах и температура до към 38. Забраних да дават АМ в болницата, единствено веднъж ми носиха помпа, за да изцедя и облекча и да смъкна темп и да ни изпишат на другия ден.
Като кърмех имах контракции, раждах с епидурална и накрая окситоцин. При всяко слагане на гърда на бебето отдолу потичах, свързани са гърди и матка.
За болката отдолу ползвах свещи Профенид и крем Лидокаин, имах и хемороиди и за тях същите неща, първите ми 48 часа бяха критични , после всичко се успокои.
Болки в зърната нямах, моите са груби и с дебела кожа. Но мажех с Матернеа , който е съвместим с кърменето след това и няма нужда от отмиване. Просто от влагата по някое време почват да се разраняват гърдите. Също за кърмещите майки - внимавайте с козметиката за мишници, защото бебето може да алергизира. Аз лично от кръста нагоре се миех с бебешкото шампоанче всеки ден по няколко пъти. Не ползвах дезидоранти и парфюми първите 3-4 месеца.
Също майките на момиченца да не се шашкат, има един тънък момент с кръвенисто зацапване при малките дами еднократно. Водят го хормонално и нормално. Не е задължително, но е често срещано.
Ще минат много бури емоционални при всички ни, поставяйте като приоритет себе си и бебето, искайте си помощ. Аз бях вечно жадна и гладна , кърмех на поискване. Най-важно ми беше бебето да е накърмено, а а хапнала и пийнала, за да имам сили и мляко 😊В помощ ми беше някой да пазари и сготви. Всичко друго с времето си го нагодих много бързо сама.
Аз също ходех с шезлонга до банята, за да се изкъпя, но и това отмина.
Фактор дали бебето е ок ми беше желанието му да яде, спи исъответно броят пълни памперси. Не съм мерила, теглила, бе съм се цедила. Понякога кърмех много на често, има си фази на растежа и е нужно да се качи количеството на производство на кърма. Най-важно е вечер да не се правят дълги паузи, а напротив, тогава е май-засилено производството  на повече.мляко.
Сега съм се настроила така - каквото такова. Ако не успея естествено няма да се обвинявам. Ако не успея да кърмя, няма да позволя да ми натякват гадости! Все пак детето е мое и ако аз не съм с всичкия си ще страда и то.
Успех на всички мами,много мина, мъничко остана 🙏🍀🥰

Аз съм много доволна от спрея на Бетър Ю витамин Д. Пръскам по 3000 Е. Резорбцията е много добра от вътрешния край на бузата. Отделно пия витамини, в които уж има всичко, но честно казано не мисля, че нещо се набавя с тях. Ама казали са ми, пия ги.

исках да кажа на всички в София най вече. Че ако няма да си запазвате стволовите клетки и не искате просто да идат в кофата можете да ги дарите на Александровска болница

Може ли да обясниш, ако искаш и на лично, за това хормонално зацапване при момиченцета?

Количката ни е Easywalker Harvey 3 Premium и искам да поръчам онлайн кошница за колата (не столче). Всякаква кошница ли мога да сложа както в колата, така и на самата количка. Имам адаптерите за височина към тази количка, това същите адаптери ли са, които ми трябват, за да монтирам кошницата върху шасито на количката или трябва да купя специална кошница за тази количка… Дано някой разбра какво искам да кажа🤣🤦♀

Аз след раждането не съм имала никакви контракции или поне не съм усетила нищо.Не знам дали защото кърмех,но корема ми се прибра много бързо.А иначе-да си знаете т.нар. четвърти триместър е не по-лек от останалите три,а майките обикновено не са подготвени за това.Приемете,че първите 3 месеца трябва да сте като залепени с бебето и че това ще отмине и после ще ви олекне.То и затова на повечето не им се получава с кърменето,защото не са подготвени,че бебето ще виси нон стоп на гърда,после се намира някой да им каже,че явно на бебето не му стига кърмата и да дохранват с АМ и край на кърменето.Общо взето липсата на правилна информация и нереалистичните очаквания,които не съвпадат с действителността са причината за депресивните мисли,самообвиненията,че сте лоша майка и за неуспехите с кърменето.