Може и да съм разказвала тук, отдавна беше.В предишна работа имахме по 2 пъти в годината супер натоварени периоди от по 3 седмици. Ама като казвам натоварени, 12 часа на ден ти излиза душата и обикновено и уикендите пак така. Към третата седмица май беше, вече не знам на кой свят съм и хич, ама изобщо не си вярвам че ще стана за работа. Съответно се уговарям с един момък с когото се бяхме сближили тогава да ми се обади сутринта, той пък беше нощна смяна и съответно знаех че ще е буден по това време. Изрично заръчвам докато не чуе кафемашината да бръмчи, да не ме оставя намира, защото ще го излъжа че ще стана и ще се завия пак. Знам си се, аз така правя и без да съм изморена на зомби.
Не знам дали ми вярвате, но по-късно видях че сме говорили 20 (двадесет!) минути, от които аз не помня нищо.
Ама нищичко, дори му се обаждах после да го питам дали не съм го наругала нещо и да се извиня евентуално, че в 6 сутринта и аз не мога да се понасям.