Номинации за най-голяма муня (тема 8)

Кая, представих си го цветно това твоето... не за друго, ами защото и аз съм ги правила такива Може и да съм разказвала тук, отдавна беше.
В предишна работа имахме по 2 пъти в годината супер натоварени периоди от по 3 седмици. Ама като казвам натоварени, 12 часа на ден ти излиза душата и обикновено и уикендите пак така. Към третата седмица май беше, вече не знам на кой свят съм и хич, ама изобщо не си вярвам че ще стана за работа. Съответно се уговарям с един момък с когото се бяхме сближили тогава да ми се обади сутринта, той пък беше нощна смяна и съответно знаех че ще е буден по това време. Изрично заръчвам докато не чуе кафемашината да бръмчи, да не ме оставя намира, защото ще го излъжа че ще стана и ще се завия пак. Знам си се, аз така правя и без да съм изморена на зомби.
Не знам дали ми вярвате, но по-късно видях че сме говорили 20 (двадесет!) минути, от които аз не помня нищо. Ама нищичко, дори му се обаждах после да го питам дали не съм го наругала нещо и да се извиня евентуално, че в 6 сутринта и аз не мога да се понасям.

Аз така една сутрин преди много години закъснях за работа, но даже на мен ми беше интересно, че преживях такава странна хронология (с реалното време в самото преживяване) насън - алармата настроена да звъни сутрин по обичайното време, трябваше в 8.00 да съм на работа. Живеех буквално на 5 -7 минути път от работата си, така че тръгвах в 7.50 м и стигах навреме. Въпросната сутрин обаче алармата е звъннала, прекъснала съм я и сънувам спокойно следната хронология - ставам, пия кафе, вземам душ, пак кафе, обличане, грим, път до работата и в 8.00 седнах на бюрото си. Точно в този момент се събудих, а всичко в този сън беше като реално и това ми е дало спокойствие да си доспя. Отидох на работа в 8.30 (с кафе на крак, естествено и без грим) 

Обикновено сутрин излизаме заедно с ММ,обаче днес му се наложи да тръгне по- рано от мен.Разбира се е заключил външната врата и разбира се на муна ключовете са забравени в колата...отивам до прозореца с ключа за колата, изчаквам да мине някой надежден човек и разгеле минава един младеж с борда сутрешната походка.Муня крещи ,,момче,отключи ,моля сребристата кола,вземи връзката ключове и ми ги донеси.Аз ще отключа портата отвътре.  Справи се точно за минута и половина!

Ама много си съобразителна,на мен нямаше да ми мине през акъла това./ хич не си муня/
Най-вероятно щях да върна мъжа си да ме отключи....

Ох, днес имах толкова мунски ден, че просто не мога да не го споделя.
По принцип не обичам да ходя на работа с кола; и сутрин, и вечер съм в най-големия трафик, което много ме напряга, и ходя или с колело, или с градски транспорт, и прибягвам до колата само ако се налага. Та днес имах задачи за вършене и се наложи. Тръгнах аз, и още на излизане от квартала, от задния автомобил почнаха да ми махат и жестикулират нещо. Спрях аз и стана ясно, че ми е хвръкнал тасът стотина метра назад. Тук трябва да поясня, че въпросният тас е чисто нов, защото преди няколко месеца по чудните ни улици бях загубила вече един. Нямаше как да се върна директно, наложи да направя обиколка на квартала, да намеря къде да спра и да пообикалям малко докато го открия (с предишния нямах този късмет). Закъснях за работа, разбира се.
В обедната си почивка тръгнах да си върша работата, заради която бях тръгнала с кола, за да паркирам се наложи да направя две обиколки по еднопосочните улици в района. На връщане вече нямаше места и на паркинга на работа, та излизах на задна и правих някакви невероятни маневри да обърна. В този момент ми звънна шефът. Ама удобно е, разбира се, естествено, че мога да говоря. Пак закъснях.
Вечерта се прибрах, трябваше да карам детето на тренировка, тя се замота нещо, не беше готова. Закъсняхме. Спрях да слезе пред залата, а аз продължих, за да паркирам някъде. Обикновено се разхождам наоколо и я чакам, че е само за един час и няма смисъл да се прибирам. Паркирах, слязох и се усетих, че съм си забравила телефона. Ни да дремя в колата, ни да седна някъде, пък и не бива да се отдалечавам много, че нямам друг часовник. Направих строг график - първо до едно Пепко за торбичка за подарък, после до един супер с топла витрина, да сготвя вечерята. До топлата витрина всичко вървеше наред, после някак в иначе супер празния магазин се материализираха огромни опашки на касите. На тази, която си избрах, първо се оказаха някакви чужденци, които искаха да си купят нещо си за електронните цигари, което принуди касиерките около 10-ина минути да се суетят, търсят, проверяват и превеждат, докато успеят да им дадат нещото. След тях последва двойка, която плащаше с електронен ваучер и отново последна петминутка на касиерките, може ли да се плати така алкохол и да се делят ли, или не сметките, после пък ваучерът не стигна, та се опитваха да нацелят сумата. Мен вече по това време взе да ме присърбява всичко от нерви. Детето не знае къде съм паркирала, не знае и, че съм си забравила телефона, късно е и тя си знае, че я чакам на залата. Нямам представа колко точно е часът. Докато ми дойде редът, вече бях изтръпнала направо. Добре, че поне картата ми не поиска пин код, че плащам все с телефон и тотално съм го забравила. Поглеждам касовата бележка, имам 4 минути! Бегом към залата, успях преди детето. И вече само се молих да се приберем по живо и здраво и да се свършва този карък.
Извинявайте за фермана, ама трябваше някак да го приключа този ден!

Наистина труден ден, Лютиен, важното е, че все пак е приключил живо здраво. Взела съм част от кармата ти днес, поне не си се омазала - тръгнах да правя торта, не знам как вдигнах каничката със сметаната за ганаша, та олях и себе си, и кухнята, а бързах, бързах...пък чистих, чистих 
Докато правих тортата и пекох еклери, си направих кафе. Изпих го набързо, ама понеже едновременно отварям фурна и миялна - хем да извадя поредната тава, хем да си зареждам ползваните съдове и прибори, обърках се и понечих да сложа чашата с чинийката във фурната. Учудих се, че кошницата е сякаш друга, че и топлина лъха, ама навреме се спрях да я пусна. Сега отивам да глазирам тортата и да я декорирам, дано не пиша трети път днес

Мили муни, явно в петък даваме най-доброто от себе си.
И аз вчера се изявих, добре че нямах свидетели, че ме е срам и от себе си.
Малкото дете се раздриска и взех да му пека едни ябълки, уж диетично било. Ама те много вкусно миришеха и като ги извадих от тавата, едно сосче се беше събрало отдолу на хартията за печене. Около мене хаос - чинии, разни сготвени недоготвени манджи, аз гладна и
 решавам, че това сосче е за мен...вдигам хартията с идеята ей така като фунийка да я направя и да го изпия. Е, влезе нещо и в устата, но...дрехите, плота, пода, бяха по-големи късметлии от мен. Понякога се чудя дали не съм малоумна просто.

Това със сънят и приготвянето и тръгване на работа и аз го имам. И на училище съм ,,ходила,, така 😂

Току-що:
В метрото сме - аз и дъщеря ми.
Тя: Кажи ми число от 1 до 3.
Аз: 7.
Тя ме поглежда многозначително, аз чак се чудя за какво.
Тя: От 1 до 3 - 7?
След което избухнах в смях, а тя се хвана за главата.

Не малоумни ами сме много хитри. Искаме бързо и без особено напрежение да направим каквото сме намислили.

Все едно чета себе си.

Преди два дена у дома решаваме,че за вечеря ще си вземем китайско. На големият ми син му се казва,да вземе парите,които са на бюрото му . Аз си слагам в джоба 3лв за биберон пиринско. Обличаме се и тръгваме. Поръчахме китайското, питахме кога ще е готово и колко ще струва. Всичко ок. Обаче аз се усещам,че синът ми трябва да е взел 10лв,които бяха на бюрото. В моя джоб имам 3лв. Не нося нито портмоне,нито дамска чанта. Не ни стигат около 1-1,50 за да платим.
Питам синковеца, ,,Ти имаш ли някакви други пари в себе си?" А той ,,Чи аз нямам никакви!" 😱 Е,как нямаш,нали взе 10те лева от бюрото? Той ми се хили и ми вика  ,,не,нищо не съм взимал,, . Помислих,че се шегува с мен. Но уви! Казах му,че и аз нямам други!
Добре,че живеем на две минути от китайския,че той прибяга да вземе пари да си платим!
На връщане - той бяга,носейки дамска чанта в ръце! Заявява ми,че са го изгледали странно по улицата 😂
Майка и син - муни! По две!

А реакцията на малкия му брат,когато разбрал какво сме направили е пляскане по челото! Обикновенно малкия ги прави тези неща със забравени пари, забравени покупки,и какво е трябвало да купи 😂

Аз вчера спах следобед. Събуждам се, ама съм замаяна. Отварям форума и чета една съфорумка, писала, че единият ден от уикенда си е заминал. Буквално изтръпнак и рязко се разсъних, мислейки, че съм проспала съботата. С разсънването осъзнах, че там, където тя живее, уикенда е петък и събота.

Eх, тези пивовари. Все нови опаковки измислят.

И все са малки 😱😂 Какво са 2,300мл за един бироман!?😉😂