Случи ми се нещо странно XXIX

Сега и аз се сетих за една случка с куче. Бях около 10-12 г. и пътувахме с дядо ми за село. Изведнъж пред колата изскочи едно бяло куче и усетих как колелата минават през нещо, още помня усещането и звука. Колкото и да ми беше гадно, веднага се обърнах да видя какво е станало и бях готова, ако има надежда, да го взимаме да го спасяваме. Ами...нямаше нищо на пътя. Нито кръв, нито каквато и да е следа от куче. Нямаше и как да избяга да се скрие някъде, бяха само големи окосени поляни от двете страни.

Стоя на спирката, по улицата бясно профучават коли и виждам как от отсрещната улица една котка черна тръгва лудо да бяга и да пресича, смразих се, предчувствах как ще я размажат, точно пред мен една кола я удари, но вместо да я убие на място, котката леко отскочи, но нищо й нямаше, тръгна да си бяга, пресече си бягайки, мина бързо покрай мен и някъде се шмугна, толкова беше бърза.

Много красиви, загадъчни и с щастлив край истории с животинките. Благодаря, че ги споделихте!

Тези истории ми напомниха за една моя странна история с куче.
Бях 16-17 годишна и с моя приятелка отивахме към тях. Бях облечена с едно любимо снежнобяло лятно яке, което майката на най-добрия ми приятел ми беше донесла от Англия. Обожавах го, носех го непрекъснато, въпреки че се налагаше да го пера на всеки 2-3 дни.

Вървяхме по тротоара покрай булеварда, когато видях това куче да се втурва да пресича пред една кола. Беше голямо куче, неопределена порода, но добре хранено. В квартала имаше много автосервизи и всеки си гледаше по 2-3 такива кучета за пазачи. Шофьорът нямаше време да реагира, блъсна го тежко и после наби спирачки. Кучето излетя напред, падна и не помръдна. На главата и тялото му зейнаха огромни рани и покрай него започна да се събира локва кръв.

Шофьорът гледаше през стъклото в паника, колите зад него започнаха да надуват клаксони. Хукнах към кучето, гушнах го и го пренесох на тротоара. Беше напълно отпуснато, без признаци на живот. Положих тялото му на земята и двете с приятелката ми седнахме на бордюра до него. Започнахме да плачем и двете. Една възрастна жена мина и каза нещо в смисъл "Браво, трябва да има повече такива деца като вас!" Аз не се чувствах особено горда, мисля, че направих това, което всеки би направил на мое място. Следващият който спря при нас беше млад мъж, не го видях ясно през сълзите, но гласът му беше странно весел, като се има предвид сцената - окървавено мъртво куче и две плачещи момичета до него. Каза нещо в смисъл "Нищо му няма, ей сега ще сте оправи!" Аз се опитах да го фокусирам, за да проверя изглежда ли ненормален. Кучето очевидно е мъртво, как ще се оправи?

Усетих движение до мен, и не можех да повярвам на очите си. Кучето се надигна, залитна една-две крачки, отърси се и хукна към близкия автосервиз. Мъжът каза - "Видяхте ли? Не случайно се казва "ще му мине като на куче" - и си продължи по пътя. Но това не беше най-странното в тази случка. Най-странното беше, че когато станахме от бордюра, за да си продължим по пътя, видях, че върху снежнобялото ми любимо яке няма дори капка кръв. Нито следа от това, че съм носила гушнато окървавено едро куче. Нито едно петно по коленете на дънките ми, където бяха опрени в земята, когато коленичих да го взема. Сякаш това не се беше случило.

Като човек носил бутани на пътя животни на ветеринар, мога да кажа, че ако ударът не е "на място", пак по-често е фатален. Ако ударът е в главата, могат да тичат и вървят известно време, но след това ги постига. Ужасно е. В повечето случаи не оцеляват

Историята с възкръсналите кучета ми е още необяснима обаче, но пък авторката каза, че са ги снимали (даже безжизнени) и явно имат legit доказателства...

Може би животните живеят между двата свята. За котките съм убедена.
Имах един Кот, почина преди 14 години на почти 13. Той не можеше да стои вкъщи, и аз го пускай и всеки божи ден той си идваше, или аз отивах да го търся из улиците и да си го прибера. Наспеше , наядеше се и пак навън. И един Великден, да си дойде, да си дойде, няма го, а беше вече на 12, но в пълните си сили, но ако не ядеше три дена по ред, нямаше да издържи. Вече беше изчезвал за четири дни. Може би съм ви разказвала как майка беше направила некролог на нейния котарак, който беше с подобно име на моя, но на некролога беше написала името и на моето момче. Тогава тя живееше на квартира и аз отивам да й кажа, че Кот го няма и виждам некролога. Беше четвъртия ден от изчезването му. И виждам некролога с името му и откачам. Майка веднага го свали, и накъса на парчета. Ма другия ден Кот се завърна. Полужив, но жив. Влачеше се, нямаше сили да върви, от глад и обезводняване. Но се върна и аз го съвзех с няколко седмици интензивни грижи.
Та да се върна на последното му изчезване по Великден. Пак четири дни минават, аз съм претърсила всяко ъгълче на улицата и в околията. Поболях се от мъка.
Тогава медитирах интензивно и вече имах доста голям напредък, и реших, че ще правя рестарт. Ще го взема от свят, където е жив, или аз ще се преместя там.
Честно, стигнах до епифизата и преминах, и нещо ми каза, преди да заспя Кот ще си дойде в два часа през ноща излез на вратата.
В два се събуждам и чувам мяу. Излизам той. Влезе си през вратата Мур Мур, бодър, нито грам отслабнал, нито дехидратиран, само малко налепен с репеи.
Имаше болно сърце и вече накрая лекарството, което го държеше жив го спряха от производство. Какво ли не направих, нищо не помогна. Отиде си на близо 13 години.

Бях на около 10-11 години, когато бях у приятелка и си играехме в двора им. У тях имат огромна плътна желязна порта. Мястото е на края на селото, там рядко минават хора. Играем си и по едно време чуваме толкова силен трясък, сякаш кола се удря в портата. Излизаме, гледаме - няма нищо. Отпред е равно поле (мера) и дори и да имаше някого или някое животно, веднага щяхме да го видим. Изключвам предположението да е било малко животинче, защото ударът беше страшно силен.

Използва се радиестезия за откриване на геопатогенни зони.

Затова казах багети, но има и уреди, които измерват такива зони, но не знам кой ги има и ги измерва.

Нещо необяснимо, което ми се случи преди малко - седя си на лаптопа и изведнъж усещам силна миризма на ракия (сякаш чаша с ракия ми е до носа буквално), а в стаята няма нито ракия, нито плодове, нищо. Не разбирам от какво може да се случи.

alessaray, на мен така ми се е случвало с миризма на цигара и на пържена риба. Аз не пуша и бях сама в колата която шофират. В два различни дни беше ми се случило. Нямам обяснение.

Ако беше ацетон, би било по-обяснимо

Сетих се, че баба ми ми е казвала, че често е усещала аромата на парфюма на дядо ми, с който е бил погребан, като полъх често покрай нея, но това с ракията е съвсем различно. Едва ли е някой дух.

Тази нощ, към 4:30, което си е направо сутрин се събудих от усещане за присъствие до мен в леглото. Спя сама. Странно беше. Като се събудих чак подскочих от стряскането че има някой до мен, но не защото го видях, а защото го усетих. Нищо общо със сън или някакви парализи. Нещо/някой ме стресна..и избяга:)))

Единствено се сещам, ако парното е работило, да не би вентилацията да е вкарала миризмите отвън.

Pea, аз също съм непушач, но съм много чувствителна към миризмата на цигари. Не знам при какви обстоятелства ти се е случило, но при един отворен прозорец дали в движение, дали на светофар, ако човекът в колата пред теб пуши, не е невъзможно да си усетила.