КГБ = Клуб на Готините Баби - 219

  • 38 169
  • 736
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 1 179
Добър ден в деня на розовата фанелка Simple Smile  

При мен също нищо интересно, но да се включа по покана на Красива Бела за приятелските от детството. Едва ли има някой който да няма. Та и при мен така, имам, но само с 2-3 поддържаме по близка връзка. В смисъл, с другите се "виждаме" май само във фейса. С всички имам много, много скъпи и мили спомени. Преди си мечтаех някой ден да се организираме и поне на село там от махалата да си направим една среща както едно време на поляната.  Почти го бях намислила и започнала организацията, но докато това-онова и едното момиче почина в катастрофа, после родителите ни се изпоразболяха, починаха, някои продадоха къщите там и..... А можеше да го направим докато  родителите ни бяха по млади, а и ние докато си ходехме по често, можеше и сега ме е яд, но минало заминало.   Ееех, Красива Бела, къде ме върна .... !
Хайде времето ми изтече, връщам се на работа. После може пак.
Ааа, Нинка къде си, аз може да не пиша, но сутрин пия от кафетото ти. Не искам да кажа, че не ми харесва кафето на Борянка, но просто взех да се питам какво се случва, добре ли си?  И Диди отдавна я няма Thinking , то всъшност не са само те, има още няколко момичета..... Хейй дружки мили, обадете се плиииз Kissing Heart

Сега вече наистина изчезвам, чаф и хубав да е денят ви Heart Eyes

# 466
  • Мнения: 2 278
Прибрахме се, в пералното помещение беше паднала бомба, чичо само е хвърлял 6 дни- от спално бельо до гащи, ужас! Аз изсипах още, та на Пена свят ще и се завие, дано не гръмне.
ПИятелят тръгва на градина утре, голямо мрънкане, голямо чудо. Баба му ще врътне един боб, че с тия месища аман. Докато опитам от всичко и килата готови, не че се меря всеки ден, пък и има къде да ги разпределям, при 175 см...Или поне така се успокоявам. Stuck Out Tongue Winking Eye
От утре пак по конете и напред!
Усмихнат ден!
О

# 467
  • Мнения: 2 071
Здравейте.
Ей тук съм, на балкона по боси  крака и голи ръце, чакам телефонно обаждане и до тогава се припичам на слънце.
Всъщност неправилно използвам думата балкон, моето е лоджия - част от сградата, заградено от всички страни. Не ми се слага линк, да не се изтрие и това, което съм написала, че в последно време често ми се случва и затова липсвам в темата. То като ми изчезне написаното 1-2 пъти и излизам от темата - значи не ми е ден.
Всичко съм изчела ( уж), чета на куп по няколко страници и затова не мога да реагирам на новините и емоциите ви - освен да тренираме целенасочена телепатична връзка Simple Smile.
За приятелствата ...
Аз съм бялата врана или черната овца, която нямам приятелства от детството.
Родена и израснала съм на едно място, на 20 събрах катуна, загърбих всичко и заминах на друго място, след 30 - тина години отново на друго, междувременно три години се опитвах да се ,,присадя"" неуспешно на коренно различно - и така връзки, които не се поддържат се избледняват и се губят....
Имам  приятелка/позната от 40 - тина години, но с времето и с начина ни живот доста се отдалечихме и вече не съм сигурна дали мога да я нарека приятелка.
Та такива ми работи....
Но да не вкарвам минорни нотки в темата....

И аз мисля за Нина НН, за Мамси, за Дидиа - сигурно има и други, но в момента не се сещам.
Как сте, момичета?

Еее, от нас хубав ден!
Ениска, изпревари ме Simple Smile!
Прегръдки за теб и малкото ЛъФи, тъй ли беше !?

# 468
  • София
  • Мнения: 10 456
Брей, оживила се темата. Добра идея за споделяне - приятелствата от детството. Браво. КРАСИВА БЕЛЛА! Чудесна идея!
Имах приятелка от първи клас и дружбата ни продължи до края на гимназията и няколко години след това. В девети клас към нас се присъедини още една съученичка и така продължихме още няколко години след завършването на училището. Всичко свърши, когато разбрах, че в една ситуация те ме предадоха. Дръпнах чертата и толкова.
И все пак си имам приятел от детството. Семействата ни общуваха, та и ние до ден днешен. Хубавото е, че още преди да се изпоженим си паснахме и с половинките ни. До ден днешен знам, че по всяко време мога да се обадя или те на нас и помощ ще пристигне! Да са ни живи и здрави още много време.

# 469
  • Мнения: 2 203
И аз си имам приятелка от най-ранно детство- от както се помним🥰
Една година е по-малка от мен.
Къщите ни са през една .
От много години е далече от Бг,но върне ли се веднага се събираме.
Децата ни,докато бяха по-малки също другаруваха и подържат връзка с тях.
И още една дружка от далечната 1974.Бяхме четири години в един курс,а по-късно ни станаха кумове.
Какво по-хубаво от това 🥰🥰

Днес се поошетах по -рано и вече приседнах със следобедното кафе.
Открих сезона .Пия го навън,макар че още не съм слагала покривки и т.н.по външните маси.

# 470
  • Мнения: 2 278
За приятелството-в първи клас се сприятелихме с едно много свито момиченце по една единствена причина. Момчетата много я дърпаха за плитките, тя не можеше, но аз нямах проблем да раздавам шамари. Та така доста години, до гимназия, когато замина с техните за Мароко. После учихме в различни ВУЗ-ове, тя се омъжи във Варна, аз в Перник, но почти всяка година се срещаме. Имам и още 2 такива дружки във Филибето, но времето и растоянието си казват думата. Имам много повече приятели тук по местожителство, отколкото там за съжаление. Чуването по телефона не е  приятелство.

# 471
  • Варна
  • Мнения: 542
Салют, девойки!  Nerd
То пък толкова да няма нещо интересно около мен, просто не е било! 
Стоя си на топло в къщи, пия си хапчетата за кръвно, дъщерите ми пазарят, гледам си сериялите, мажа коленете си с йод- една дама от Пенс.клуб сподели,че така си излекувала шиповете по гр.стълб, та и аз като жабата, дето видяла че подковават коня и тя вдигнала крак!  Laughing
Преди няколко вечери реших да си легна рано в 23 часа и към 1.30 се събудих от силна болка в дясното коляно, намазах го с йод и като ми успокои болката съм заспала и до 8.20 часа, сън! От тогава всяка вечер преди да си легна с клечка за уши си намазвам и двете колене и чакам добри резултати!
Аз също имам две приятелки от детството- Сузито съседче /в селото на единия ми дядо/ от както се помним и Ленчето от гимназията.
Но и двете живеят сега в едно и също село на 18 км. от Варна, случи се така, че мъжът на Ленчето е от селото на Сузито. Виждаме се когато дойдат по магазините или по доктори. И двете имат апартаменти във Варна, но на село им било по-добре. В дворове по един декар копаят, сеят, гледат кокошки, пчели, от една мандра купуват мляко и си правят кис.млако, сирене, кашкавал..... ох, много си ги обичам, ама този живот не е за мен!
От време-навреме и аз им отивам на гости, но все по-рядко, че ДАП-а им спря автобуса сутрин, обяд и вечер и моето гости стана трудно.
Току що поздравих и двете си приятелки от детството с празника ни, бяха много изненадани, но искрено се зарадваха.   People Two Women Holding Hands
Приятна вечер и налейте си по ЕДНО за приятелството!  Наздраве!   Sake

# 472
  • София
  • Мнения: 4 503
Здравейте! Не пиша, защото съм болна. Хванах някакъв вирус и съм у дома. Всеки ден по доктори, на рентген ме пращаха. Не бях боледувала от много време, но сега някак си се успокоих и ми падна имунитета.
Иначе у дома е като у Айша и Касс- пълно с играчки. Много се карам с ММ, но не мога да се преборя, всяка седмица се купуват големи пакети зрънчовци с играчки, шоколадови яйца, киндери, от РЕП-а едни приказки и т.н. Отделно и играчки. Апартамента става тесен.
Приятелките ми са от техникума и след това. Имам бивши колежки,с които сме станали много близки след като не работим вече заедно. За съжаление някои приятелки вече не са между живите. Тамън три. Това е живота.
И да се похваля, докато се лекувам наредих още един пъзел от 1000 части.
Лека да ви е вечерта!

# 473
  • София
  • Мнения: 18 768
Ето съм!
Ще познаете ли от първия път как се събудих  какво ме боли? За да не се чудите - гърло ме боли, наливам се с бульон.
Получава се, че като се похваля и някой от четящите наблюдатели ме уручасва. То не ми пречи гърлобола, мълча си на различни теми. Пл. е доволен - не му дърдоря. Но утре ще ми доведат Мрънла, в петък баткото и мама ще дойдат и се опасявам да не ги заразя.
Янке, аз забрана да показвам внуците нямам. Не го правя по мой избор - за да не ги уручасат и тях разни вайбър-вещици.
Може да ви е смешно, но вярвам в такива неща.
Приятелки от детството нямам. Не сме се карали, просто с времето се отдалечихме. Живях в чужбина, върнах се в друго у-ще, после следвах във В. Търново. И да се видехме със старите приятелки вече нямаше какво да си кажем. Всеки си тръгна по негов път. Като се видим на улицата се спирахме протоколно - кой къде работи, има ли деца и до там. Явно не си липсваме, щом не се търсим. То и координати си сменихме. Колкото и да е тъжно няколко съученици от двата пола ги виждам само по некролози.

# 474
  • Вила Великула
  • Мнения: 3 899
Хубава тема сте захванали, да се включа и аз.
Ако се броят пубертетските години, имам приятелка, с която и сега сме като сестри, въпреки че живеем на различни континенти. Тя ми е най-близката и при всяка възможност сме заедно. Съответно и родителите ни имат същото отношение към всяка от нас. Тя се прибира веднъж в годината в България и през другото време нейната майка разчита само на мен.
Айша, аз съм ги виждала Мрънла и Мрънчо. Много са красиви.
То май всичките ни внучета са страхотни. Ама при такива баба, какви да са?

# 475
  • Мнения: 2 751
За приятелите!
Не напразно се казва
,кажи ми кои са приятелите ти,  за да ти кажа какъв си"
 Едно приятелство може
да е от години и да рухне
за минути.
Най-много боли от предателство на приятел.
С годините все по-трудно
се създават приятелства,
има добри познати,близки.
А вие, как мислите?

# 476
  • София
  • Мнения: 4 503
Бела, така си е!
Аз за щастие не съм била предавана от приятел. Това може би означава, че предусещам хората и предателите просто не ми стават приятели.
 Айше, да не чуеш нещо!

# 477
  • Мнения: 2 751
Мериан, желая ти никога
да не изпиташ това усещане. Боли, много боли.
Някой си отива, когато е
изпълнил мисията в животът ни и идва друг.
Няма вакуум във Вселената.

# 478
  • София
  • Мнения: 18 768

 Айше, да не чуеш нещо!
   
Ъъъъъ, какво стана, къде сгафих пак?
Пледирам невиновност!

# 479
  • Вила Великула
  • Мнения: 3 899
Красива Бела, права си. Аз се бях предоверила на бившата ми съдружничка, приемах я като сестра, запознах я с хора, които могат да са и от полза и накрая тя ми заби нож в гърба и ми открадна клиентите. Това не са приятели. Жалко е, че понякога се предоверяваме, но в случая това "приятелство" продължи повече от 15 години.

Общи условия

Активация на акаунт