Защо зарязахте бившия си?

Все пак ви съветвам да внимавате със смуглите ви приятелчета, че някои от тях са и умни, и измъкването може изобщо да не е толкова лесно като в последния пример. Да не говорим, че за някои зарязването е сериозен удар по семейната чест и възмездието става смисъл на живота им от там насетне. Така че плюенето по Ганьо едно на ръка, но реалността с някой мургав неГаньо може да бъде доста по брутална.

Да не сравняваме Ганьовците. Това, че някой в третия свят е ревнив и контролиращ, не прави наш Ганя по-малко мързелив, дребнав, неспособен да се грижи за семейство и комплексар на тема коли, дрехи и марки

Като че ли всяка жена е имала в живота си някакъв лош избор. Важното е да успее да се измъкне овреме и невредима. Ама да се заклеймява българския мъж като Ганьо на общо основание не го приемам. В крайна сметка той си е такъв, какъвто го е възпитала майка му и средата му. Тема на доста по-сериозен разговор е как прекрасната иначе средностатистическа съфорумка е попаднала в една и съща среда с въпросния Ганьо и поради що го е оценила по-високо от другите Ганьовци. И дали си дава сметка, че и тя е част от въпросната възпитателна среда. Въпрос на време е да се разбере дали ще сме се справили като майки и възпитателки по-добре от свекървите ни. Малко ме съмнява да получим такава висока оценка, че и от сърце пожелавам го обаче на всички!

(За да не бъда разбрана грешно, визирам единствено случаите на лошо или липсващо възпитание, но не и тези, свързани с каквато и да е форма на насилие или опити за поставяне в  зависимост).

Ганьо е нарицателно за група хора със сходно просташко поведение (простащина, типична за региона)
Не обобщава нито всички мъже, нито цялата страна.

Моя не беше Ганьо, по - скоро Муньо. Майка му много го манипулираше, а той я слушаше. Тя умееше  сладко да говори, предразполагаше да споделяш и после с твойте камъни по твоята глава. Хитра беше, а той я слушаше. Сега си кукуват двамата, тя болна, а той луд.

Много ми е познато. И последиците и те - в апартамента в центъра на града, който уж беше моя цел стой само маминото синче, а мама е сама на вилата.

Нещо голяма проклетия са тия апартаменти по центъра. Съкровището на съкровищата...

При ония съкровището беше къща на три етажа уж за Муньо. Сами я бяха строили, всичко вътре беше по последна тогавашна мода. Много се гордееха с нея. То си е за гордост, разбира се, ама така и не допуснаха да се отделим да живеем в нея. След години чух, че я продали и с парите купили апартамент на сестра му, защото и тя се разведе. Кой каквото сам си направи...
Сега живее с майка си в старата им къща, не знам тя като умре какво ще стане с него. Сигурно сестра му и децата й ще му берат гайлето.

Това със заветния апартамент го има и при мен.Разведохме се и аз не му взех апартамента,само дето живея в него до навършване на пълнолетие на малкото дете.А можех да го взема и да си разигравам коня.Кости се....т сега щото аз се ширя в него😁Начи,не им е болно,че загубиха две прекрасни внучета и точна снаха,най им е болно за заветните 96 квадрата!О,свещена простота🫣🫣🫣.Ама разни хора,разни идеали!

С първият сериозен - обичахме се много. Имаше екстраординарност (убийство).
Със следващия – ревнив, обсебващ, егоист, неамбициозен, спираше ми развитието, депресар.
Следващият сериозен – мега силен ум / страхотна любов, последните години заспа и забрави дори, че той е жив.
С последния – буквално откачен. Женкар, ревнив, изискващ, държащ се като бебе. Макар невероятен любовник и грижовен.

Заветните 96 квадрата при цена от 1500-2000 евро на квадрат наистина са си трудни за прежалване. Хора се самоубиват и за доста по-малко.

Дано на бившите мъж и свекъри им е някаква утеха, че поне ще бъдат наследени от децата.

На стари цени кв.м/евро работиш, Вятър и мъгла 😄

Ама пък виж хората колко са ларж говорят за заветни 96 квадрата и иронизират, че не били голямо имане. Още малко и ще си помисля, че масовия българин живее в тухлени къщи и мезонети, а не в панелни гарсониери и двустайни апартаменти, които изплаща по над 20 години.

Ами не,не мисля че им пука за внуците. Синчето им ще си живее нашироко,мама докато е жива ще го дундурка ,само ако междувременно банката не го обяви на публична продан😉.Ама това е една друга тема .
Да,ларж съм,нещо лошо ли има в това?Усещам подигравателно тон🙄

Имахме 6-7 годишна връзка. Бяхме на 19-20години. Една година разлика имахме. С него имах най-сериозна връзка. Другите бяха много по краткотрайни.
Живеехме заедно.
Раздялата се случи едно лято на морето,когато отидохме да работим в градчето,където живеят родителите му.
Всичко беше ок,докато той не започна да дружи с един уж ,,приятел,,. Най-големият женкар и е*ач в градчето! Такава му беше славата. Моя хубавец работеше в заведение. Когато видях,че започна да дружи с онзи,му казах най-сериозно,да внимава какво прави и да не се подлъже по ония,да хоцкат заедно!
Та,това и стана!
Хванах ги на седянка да си пийват и да се лиготят с три моми на двора на къщата на онзи негов приятел. Даже бяха и напушени.Казах му кратко,точно и ясно ,,Край!" Пред всички, му забих един як шамар! Пред новата му любов! Одрязах го от раз! Не ми минават такива!
Отидох взех си багажа и се преместих на моето си работно място,имах и квартира осигурена.
До края на лятото, приятелят му и онези кукли,не посмяха да ми се мярнат пред очите! А хубавеца ми,колко пъти идва да ми се извинява,да се връщам,да ме омайва.... Не, благодаря!
Година след това,той още ме търсеше с извинения,с молби!
Беше наговорил приятелката ми,да ме убеждава да се върна при него,че не можел без мен. Тя ме викаше на кафе в тях,отивам и той там! А,не!
След години време,може би 10-12, разбирам нещо,което ме хвърли в ступор!
Майката на другата ми приятелка - комшийки сме по блокове. Засичаме се и се разприказвахме. Тя ми каза,че детето на приятелката ми (дъщеря й) било от моя хубавец!!!
Разпитваше ме за него,защо съм го зарязала и т.н.
Аз слушах и не вярвах на ушите си!
От тук нататък вече излизаме от темата за бившите,така че спирам до тук!