В момента чета....88

  • 48 591
  • 751
  •   1
Отговори
# 405
  • София
  • Мнения: 17 318
Бре, толкова да не ми хареса Скулптура, че и не помислих да купувам други книги на Картър. А пък колко го хвалите... Явно е добър автор, но изпитвам просто физическо отвращение към истории със серийни убийци и детски страдания и не мога да се насиля да ги чета.

# 406
  • Мнения: 567
Прочетох една немалка част от" Pieces of her" на Карин Слотър и не мога да повярвам, че точно тя е написала нещо толкова скучно, няма да се мъча повече.
Започнах третата книга за Антония Скот на Хуан Гомес-Хурадо. За мен поредицата не е нещо уау, но става. Симпатични герои и приятно чувство за хумор, които надделяват над самата история и идея за такъв таен отдел. Нещо недовършено има сякаш, не знам как да го обясня. А пък според Goodreads това не е трилогия, а са 7 книги...

# 407
  • Мнения: 16 481
Бре, толкова да не ми хареса Скулптура, че и не помислих да купувам други книги на Картър. А пък колко го хвалите... Явно е добър автор, но изпитвам просто физическо отвращение към истории със серийни убийци и детски страдания и не мога да се насиля да ги чета.
Признавам,  че тази беше единствената книга, която ми беше гадна, заради малтретирането на детето. Малко криминалета съм чела, точно защото не издържам описанията, но с Крис Картър нямам проблем.

# 408
  • Мнения: 603
Описва всичко много добре, Робърт и Гарсия са ми приятни образи, без да ме дразнят. Главите са кратки, което допринася за бързото четене. И нещо много важно - няма излишни описания, ей така да са метнати за пълнеж просто, без смисъл.

# 409
  • Мнения: 11 784
В някакъв момент тогава ще опитам поне малко да прочета от Крис Картър и ще преценя; на мен ми беше интересен и Франк Тилие, но там - макар че не са в постоянно изобилие (надявам се и при Картър да не са прекалено много сцените) кървавите описания ми бяха доста отвращаващи и затова ме спират засега да прочета и от другите му непреведени книги.

# 410
  • Мнения: 1 003

Грабна ме корицата, но съдържанието не отговори на очакванията ми.
Спомени от детството, свързани с мюсюлманските традиции и навлизането на западната мода на остров Цейлон.
Става дума за правата на жените, но ми липсваше живец.


Тази книга ми достави удоволствие да я чета.
Разбира се, че имаше и любовна връзка, но за момент не съм прехвърлила страници от досада.
Ето и малко информация за о. Спиналонга  https://webcafe.bg/gradat/219670286-nay-misteriozniyat-izostaven … atski-ostrov.html

Последна редакция: чт, 29 фев 2024, 08:18 от МАРИ77

# 411
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 085
Свърших "Вината, която носим". Няма ли да има край тази сапунка...

# 412
  • Мнения: 9 057
Свърших "Вината, която носим". Няма ли да има край тази сапунка...
А, де 🤣
Все се надявам, че следващата ще е последната. Обаче не мога да си кривя душата, чета ги с огромно удоволствие.

# 413
  • София
  • Мнения: 7 501
Свърших "Вината, която носим". Няма ли да има край тази сапунка...
Аз се отказах, май на петата или шестата. Simple Smile
Но пък чета поредицата за Юна Лина на Ларш Кеплер. И там има една линия дето се влачи иаз всичките книги, но пък са ми интересни.
"Островът" и на мен много ми хареса.

# 414
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 062
Прочетох една немалка част от" Pieces of her" на Карин Слотър и не мога да повярвам, че точно тя е написала нещо толкова скучно, няма да се мъча повече.

Това звучи кофти, аз много я харесвам и с удоволствие й чета книгите. Това от поредицата за Уил Трент ли е?
Аз честно казано не се отказвам да чета Крис Картър, все пак толкова много от нещата си ги има в живия живот. Извратените убийци съществуват. А и той не пише самоцелно, за да ни е гадно. Не знам, казах си, пристрастна съм, защото той пише добре, кара ме да си размърдам сивото вещество, докато чета.

# 415
  • Мнения: 1 003
Много мнения срещам за "Вода за цветята" и силно се заинтригувах. Ще взема да си я купя да видя за какво става на въпрос, като цяло има много положителни отзиви за книгата явно си струва да се прочете.

Аз я  започнах и завърших по диагонал.
Може би моментът не беше подходящ-  след инцидент, който застраши животът на цялото ми семейство, без да имаме вина. И само четенето, дори без желание ,ме изкара от депресията.
Имам книгата, ако още я търсите.Simple Smile

# 416
  • Мнения: 280
Относно "Кестеновия човек" - за мен романът е много по-въздействащ и зловещ от сериала, макар че съм чела книгата преди няколко години все още помня колко майсторски Свайструп описваше  сцена с участието на убиеца и следователката по случая и настръхвам при мисълта за нея, въпреки че в същата нямаше жестокост или насилие, докато сериалът нямаше подобно въздействие поне върху мен. Образите на двамата разследващи също не бяха пресъздадени по оптимален начин и бяха до някаква степен осакатени.

# 417
  • София
  • Мнения: 26 353
"Кестеновия човек" ми е любимият трилър.

# 418
  • Мнения: 13 160
Ох, "Кестеновият човек" ми отлежава от месец някъде на нощното шкафче...
И аз така, но скоро ще дойде и нейният ред.

# 419
  • Мнения: 225
За почитателите на разказите, с две ръце препоръчвам "Делфийската рокля" от Димана Симеонова. Разказите са прекрасни, различни и много въздействащи.

Книгата съдържа 22 истории. Обединяващото между тях е, че във всяка една присъства по някакъв начин рокля и също така неочакваният край, който те кара да си кажеш "уау".

"Съществуват два момента на истинско щастие в живота и двата са в ръцете ни. Когато за пръв път преплетем пръсти в майчината длан и когато за пръв път преплетем пръсти, докато правим любов. Ръката ти винаги ще помни тези две ръце, в които си се предала безусловно."
https://m.helikon.bg/236002-%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%B9 … %D0%BB%D1%8F.html

Общи условия

Активация на акаунт