Любители на кучета - 140

MrsPenguinButt питах ви

тук ме съветват да не давам вече кожени кокали , а само играчки защото  не било хубаво да свиква само с кокал , въпреки че сега чеше венци ,объркващо  е. да му давам ли да гризе още кокал защото се мръщи на играчката и почва да хапе,едва го успокоявам като му слагам повода

Имаме едни съседи, които намериха изхвърлено бебе кученце на нивата. Отгледаха го и стана едро питбулоподобно, женско е. Вчера вечерта ги срещнах, бяха на разходка, ами то върви като войник. Бавно, спокойно, отстрани на собственичката си. Не са го водили на обучение. И се замислих... защо, по ягодите, нашата откачалка е толкова въртоглава? Какво ли не направихме и опитахме, е не слуша и не слуша. Нищо не я плаши, ни бой, ни наказание. Явно си е до куче, нашето просто е хиперактивно.

Добро утро!

Vanne, сестро все едно аз съм го написала. Според мен е до порода, нрав, характер и малка степен стопанина!
В събота ходих до Балчик. В морската им градина видях малко пуделче със стопаните си. На 5 месеца беше, вървеше без каишка точно като войник до тях......завидях им искрено!

Аз пък забелязвам различно отношение към местата за разходка и вида на повода.
Ако съм с неразтегливия, върви бавно и не се дърпа. Ако сме с Флексито - ходи напред, чака, връща се назад, кръстосва встрани. Но пак не опъва до края на повода.
Ако сме в парка и с Флексито - обикаля наоколо. Ако сме на улицата, ходи до мен без да опъва.
Ако е пусната - тича много наоколо, но не ме изпуска от поглед и идва веднага, щом я повикам (само ако не се въргаля в някое л..., тогава идва след като се навъргаля:). Без повод върви плътно до мен само ако е много уморена.
Преди време пробвах упражнението с лакомство в ръката и ръката малко по-назад от крака, за да я уча да върви плътно до крака ми без повод.  Имаше успех, но не бях постоянна.
Идването го тренирахме с десетметровия повод, беше още от първите тренировки като бебе и го усвои перфектно.

Всъщност да, характера има значение, но стопанинът е от огромно значение. Заниманието ежедневно с кучето е много важно, но по-важно е как човек тренира кучето си. Някои хора си опитни и са гледали много кучета, други са си просто природни таланти. Аз не ви познавам защото ви чета от скоро. Исках да се намеся за строгия нашийник и нашийниците против лаене.
Строгият нашийник например е нещо, което извън България не се продава и се използва само от опитен треньор при проблемни кучета като крайна мярка. За съжаление в нашата мила родина се продава свободно и се ползва от всеки като коригиращо средство. Реално ако махнете строгия нашийник кучето пак ще се дърпа. Воденето на повод е тренировка. Първо кучето трябва да изгради връзка с водача. По-нагоре някой беше възхитен как на тренировка кучето е гледало треньора и го и следяло непрестанно. Това е, което стопаните рядко успяват - при всяка команда трябва да има очен контакт. Командата без очен контакт е за напреднали. Вниманието на кучето трябва да е във водача и то трябва да го следи. Обикновено става с лакомства в джоба. Навън вече има много интересни неща и кучето губи стопанина и гледа настрани за това от време на време се прави корекция. Корекцията става с привличане на вниманието (например дума или леко, много леко подръпване на повода), очен контакт, команда, награда. Отначало наградата и лакомство, но похвала и погалване са също награда. Защо дърпа кучето? - защото иска да отиде там, където то иска и да прави това, което на него му харесва. Виждали сте хора, които тичат след кучето и отиват след него. Какво мисли кучето? - когато искам да отида там в ония храсти и дръпна силно, те идват след мен и аз отивам в храстите. Значи искам ли да отида някъде трябва да дърпам. Как се коригира дърпането - сменя се посоката. Спира се кучето. Прави се малка пауза на място с команда например “на място” или “стой”. Връща се очен контакт. Какво мисли кучето: ако дърпам не отивам там, където искам, а спираме. Вече никъде не отивам. Значи ако искам да отивам някъде не трябва да дърпам.
За това работят тренировките, а не нашийниците. Всеки може да си изгради представа какво става със строг нашийник, болката и асоциацията. Слагате го преди най-хубавото - разходката и после боли и боли.
Същото е с лаенето и тока и каквито там други причиняващи болка неща има. За лаенето само опитен треньор и индивидуална работа. Всички казват, че токът е много слаб и нищо не му прави. Малко знаят, че точно този ток причинява болка понеже кучето е много чувствително на електростатично поле. Пъти по-силно от нас. Често страхът от гръмотевици и светкавици не е само страх, а и неприятното усещане понеже козината на някои кучета се “зарежда” електростатично и като докоснат нещо с нос получават лек токов удар, който е много неприятен. Кучето се наелектризира и като се търка в завивки и дивани. Ако го докоснете става токов удар. Някой забелязал ли е промяна в поведението на кучето след това? - държи се дистанцирано, не разбира защо сте му причинили тази болка. В случая нито вие, нито кучето имате вина за електризирането. С нашийник обаче е осъзнат избор.
Малко се отплеснах. Просто не всяко занимание с кучето е ефективно и не всяко куче е като другото. 5 месечният пудел е “по-възрастен” от 5-месечно едро куче. Просто съзрява по-бързо.
Tintina много точни наблюдения - различните поводи дават различни възможности и всяка се използва 😁 Същото е и с нашийници и нагръдници. Нагръдникът дава на кучето едно друго усещане и с нагръдник едрото куче дърпа много повече.

Нашият приятел белият голдън е роден в Германия и там е ходил една година на кучешко училище. Дърпа ли се? Дърпа се. Стъпва ли си на ушите често? Стъпва си.

Аз съвсем честно си признавам, че в повечето случаи нашите две ни размятвам като "пръскачки из лозе". Вчера например както си вървяха почти прилично, на пътя им излезе котка и стана...чудо - дърпат, дърпат, нищо не чуват. А не сме дребна порода нито аз, нито мъжът ми. Когато излезем на разходка със синът ми, дори да ги водя  аз, си вървят тихо и кротко - лицемерки такива. Той ги разхожда без повод и си тичат до 5 метра, връщат се само докато им подвикне тихичко името. Ако случайно се отплеснат по котка, той им слага поводите и си знаят, че са си го заслужили с непослушание.
Направо си се провалихме като кучеразводачи ние с мъжа ми , само гдето аз си признавам, а той твърдо не го приема. Ще ни "сменят" нашите маймуни, явно...
Ама много нагли тия котки, беееееее, много - застават на пътя и не се помръдват, като хипнотизирани.
В неделя си стоим на голямата веранда насядали и изведнъж Райчето като настръхна, като побесня, изправя се на два крака и гледа към горната тераса. Помислих, че пак има някой плъх от съседите, а то една нахална котка си се качила, седнала на покривчето и си гледа, и си наглее. Триумфално премина по перголата над главите ни и се прехвърли на покрива на барбекюто, а на Рая щеше да й изскочи сърцето от безсилие поради височината. Буренцето си се ядосва, ама тихичко - зер да не хаби енергия в безсмислени битки...

При предишното ми хъски строгия нашийник изобщо нямаше резултат, дърпаше си се когато поиска и това/редки случай е било, но все пак не я спираше да иска при гълъбите/. Сега със Съни е различно. Строгия нашийник има гумени накрайници върху шиповете и те все пак омекотяват. Откакто й го сложих вече си ходи съвсем спокойно и не ходи на два крака от дърпане. Даже мисля сега да поръчам Флекси да ми е по-удобно,че въжето само се оплита в него и ще го оставя за игра. За купета, които има малко козина мисля, че ще им е гадно с такъв нашийник, но Съни й е толкова дебела козината, че едва ли й съсздава огромна болка.

Нашият проблем с котките е същият като при galenaa. В неделя бяхме доста време на двора и Бергичка беше пусната почти цял ден, ейййй като видя котка в другият двор и щеше да полудее. Котката си седи от другата старана на оградата, Берга се приближава и котката посяга с лапа да я удря!!!!!! Дет викате наглее яко хем и аз бях там. Няма да обяснявам нервното напрежение на Берга, но реших да я разсея с играчки и топка и по този начин да й отстраня вниманието от котето.

Иначе вчера имахме неочакван гостенин. Малиноа на 6 години на име Роко. Страхотна игра направиха по двора, неуморими и двамата. Беше вече тъмно когато дойдоха да играят в нашият двор. Собственика ме пита: "може ли да я осветя с телефона да я видя?" Казвам "да". Огледа я, огледа я и казва: "ама тя има брада"!!!!!!! Казвам му: "има, да от няколко месеца".

Значи Кастиел каго го взимах от развъдника си му купих Флекси, за 3 дена беше почти прегризал лентата. Ходихме 2-3 дена с обикновен повод, той се дърпаше, хапеше го. Купих евтин разтегателен повод от Джъмбо и миряса.
Нормало е за кучетата, които имат повече от един стопанин, да слушат повече единия. Той за тях е водача на глутницата. И при нас е така. Майка ми го извежда понякога, ако аз съм на работа. Той навън нищо не върши и се разсейва и яде боклуци. После тримфално се прибира и върши всичко вкъщи. С мене в повечето случаи вече си върши нуждите навън и яденето на боклуци е сведено до някоя и друга дъвка. Но, да, навън е значително по-разсеян, особено ако има хора или други кучета наоколо.
При нас с котките е обратното - нашата в къщи се опитва да го ступва понякога ако й се изпречи на пътя. Уличните пък много не го отразяват, но има едно, което винаги идва като ни види и го бута с носле, и се гали, а той се разтапя от кеф.

Това пусто дърпане не мога да го овладея, има подобрение, но вечер на познат маршрут си е като парен локомотив. Спирам, сменям посоки - плътно до мен, тръгвам направо - пет крачки пред мен е. Изгледах 20 клипчета с различни инструктори, но проблема е в задповодното устройство

Тези дни доста ми се насъбра и умувах снощи дали да не разредим разходките до 2 вместо 3 на ден, но се позачетох и мисля, че още му е рано. Сега е на 7м излиза сутрин за час, на обед час и половина и вечер час и половина. Храна след всяко излизане все още.

Защо да го намалявате?
Аз извеждам Нейо 3 или 4 пъти на ден. Не че не стиска ако се наложи, но ми е жал. Наваля ни стабилно днес. Висяхме на опашка пред Спиди, така трепереше, че го гушнах под якето. Много е изнежен моя смотльо. 😃

Понеже от обедната разходка се прибираме към 16:30 и след това към 19:00 излизаме пак за вечерната. Идеята ми беше да обединя един вид двете разходки в 1, но по дълга примерно излизане към 16 до към 18-19.
Ще изчакам да се постопли още времето и вече покрай горещините може да въведем една такава промяна.

Ходенето на училище не е константа,научените неща трябва да се тренират ежедневно,за да се затвърждават,а когато вече се затвърдят си става съвсем естествен процес на комуникация между стопанин и куче. Всички тези приказки за хиперактивни кучета и т.н. са чисто и просто оправдания и мързел на стопанина. Всеки стопанин иска да постигне различно ниво на комуникация с кучето спрямо приемливите за него граници. Но да ме разнася то като знаме след него и аз да казвам ми просто си е такова не е нормално . Отделно различните видове училища за кучета използват различни подходи,най-ефективни са тези ,където те учат как да общуваш със собственото ти куче,а не просто треньора да го научи,защото така кучето изгражда връзка с него,а не с вас. Различните породи кучета си имат индивидуални нужди и колкото повече се задоволяват е по-продуктивна и комуникацията и връзката куче-стопанин. Отделно не трябва да се пренебрегва и  естествения инстинкт на кучето-това да се отъркаля в мърша си е съвсем нормална маскировка в дивата природа и колкото и да се опитваме да ги одомашним не може да бъде на 100 %.

Ние минахме на две хранения на ден като стана на 4 месеца. Първо - защото аз държа да следя колко яде, а ходя на работа, и второ - от развъдника казаха, че може да променя моледа, защото така или иначе техните часове на хранене нямаше как да ги спазвам. Въпреки това съм на мнение, че разхдките е добре да са възможно повече, стига да позволява времето. За самото куче е добре да има движение, дори и да се е научило вече да стиска. Все пак ако едната разкодка приключва към 16:30, тази в 19 би било по-удачно да се измести в по-късен час, но само ако не ви пречи на сутрешната рутина. Нашата последна в момента е към 22-22:30, но сутрин си поспиваме до към 9-9:30.