Финансова грамотност и финансови възможности - защо често не ги различаваме?

Липсва финансова култура, разбиране на финансовите инструменти и тяхната потреба, както финанси липсват на хората.
Та, миш- машът е пълен.

Мен нищо не ме кара да мисля защо другите така. Честно казано моят балон си ме вълнува.

Според мен такива неща трябва да се учат в училище. Дори най, най-елементарна финансова култура, защото положението е страшно.

Едно на ръка, че в България масово сме си бедни и с нисък стандарт, но и уменията ни да работим с финанси, като цяло на българите са ни зле.

Най-малкото като погледнем бързите кредити. Колко хора затъват в тях, защото банките не им дават вече и те отиват на лесното, където всеки може да вземе пари от финансова институция.

Постоянно се купуват телефони, най, нови модели, които човек не може да си позволи, обаче айде на изплащане, само по Х пари на месец.

Аз лично не харесвам това да се разпростираш по-далеч от чергата си. Старая се да разполагам с това, което имам. Това не изключва кредитиране, човек трябва да умее да ползва финансовите инструменти.
На мен също ми се наложи да тегля кредит и то не е за хубаво (апартамент, кола примерно), а за лошо и гадно нещо. Не пожелавам на никого, но съм отишла в банка, имам ТД, лихвата ми е по-ниска, заради работодателя ми, съответно кредитът е изгоден. Има хора, които просто отиват, взимат един гигантски телевизор на изплащане, подписват без да четат и после той им излиза двойно.

Имам много близък приятел, на над 40 години е, все няма пари. Ама вечно празно портмоне. Обаче сега е с айфон 15 про, изплаща лаптоп, плейстейшън, кара една кола, която вечно кичи с някакви тунинги (все нещо й доправя и слага)… с такъв начин на живот никога няма да има пари, ако ще милиони да има. Просто не умее да си прави сметката, но и винаги има кой да му спаси задника.

Виждам около мен подобни примери, до човек си е. Като цяло много хора не са знаели как да планират разходи, докато не им се наложи. Аз бях така, не умеех да спестявам, харчех много. Това преди години, още на първата ми сериозна работа. С времето се научих, тогава бях млада, излизах, пиех, обикалях постоянно. Разбира се, не съжалявам, че съм си поживяла, но някои хора сякаш не вдяват, че са пораснали.

Темата е интересна, ще продължавам да я следя. Дано завържем ползотворна дискусия.

Но най-вече, май бъркаме предпочитания с финансови възможности 😁

Абсолютно съм съгласен, че децата още от малка възраст трябва да се възпитават в тази насока. Проблемът обаче е, че на не малка част от възрастните им липсва елементарна финансова грамотност. И тук няма място за никакво оправдание.

Всеки днес разполага със смартфон и интернет, където информацията е необятна и човек може да се възползва напълно безплатно от това. Дали обаче ще се гледат клипчета в тик-ток или прочете нещо по темата лични финанси е въпрос на личен избор.

По отношение на тегленето на кредит - всеки сам си преценя, както се казва.

Може би противно на повечето хора, аз съм почитател на кредитите. Предпочитам да изтегля 5000 лева за една година и да върна 5 150, отколкото да похарча налични пари, които при нужда могат да ми бъдат на разположение във всеки един момент.

Иначе в стоките на изплащане не виждам нищо лошо - особено, когато говорим за домакински уреди без оскъпяване.

А това с бързите кредити никога не съм го разбирал - всяка една банка отпуска потребителски кредити с пъти по-добри условия. Ако някой обаче ома проблем и банката не му отпуска потребителски кредит в размер на 1000-2000, каквито са масовите, то трябва сериозно да се замисли, какво не е наред с личните му финанси.

Част от хората са склонни да се изтъкват като еталон за поведение, харчене и пр., съответно да размахват пръст и да определят чуждите харчове като финансова неграмотност. Това е.

Taка е. Ама пък едва ли често го правят по своя инициатива - да отидат при някого неповикани и да почнат да му опяват, че е финансово неграмотен. По-скоро предполагам, че това изказване е следствие от нечие оплакване за недостиг на пари.
Като цяло не ми е много ясно какво точно се пита в темата, затова ще пиша, ако намеря какво да коментирам в конкретен пост.

Ми кредита трябва да се връща, децата да се нахранят, общо взето това  са показателите, другото са си лични предпочитания дали ще си караш ферарито със скъсаната тениска си касае само теб и няма какво да му се анализира, има по-интересни неща за правене.

Ако вноската по кредита и лихвата, която ще се върне са в размер, в който няма да ти наруши начина на живот или да лишават теб или семейството от определени удоволствия, то в такъв случай не виждам проблем.

Кредитът още ли се приема за липса на финансова култура?

Така изглежда. Затова пуснах и темата, да видя дали само изглежда, или наистина се приема.

Зависи за какво е кредита.

Зависи за какво е, колко е и как е, да.
Аз също съм на принципа, че е хубаво да се работи с парите на банките, не със свои, но си е игра за напреднали.

Аз нямам нищо против кредитите като цяло, напротив. Проблемът е като са бързи, необмислени и за глупости. Това е.

Кредитите имат и размер, все пак порядъкът е важен, колко пари взимаш, колко връщаш и какви са най-изгодните за теб условия.

Ако човек умее да прави сметката, супер. Ама ако не умее, чси-то почва да чука на вратата.

Връщането на кредита показва финансовата култура иначе вземането всеки го може  😁

Зависи. Аз винаги в спорове за имоти съм защитавала кредита като инструмент, защото е хубаво да го има като опция. Но от там нататък как ще се използва е въпрос на финансова култура. Просто не може да се обобщава и да се говори по принцип.

П.П. Да излезеш по тениска и скъсани дънки от Ферарито е шик, докато да излезеш със смокинг/бална рокля от стар таралясник е смешно

Тъй като всяка ситуация следва да се анализира индивидуално и неща като "желание за качествени вещи" може да бъде широко понятие, ще се опитам да дам конкретни примери.

Спечелих айфон веднъж. Не ми трябваше, имах си телефон и като цяло не съм фен на марката. Пуснах го за продажба, за символична сума. Разбрахме се с един човек за ден, място и час, в който да осъществим продажбата. Отивам на посоченото място и гледам, че той ми пише, че е пред банкомата да изтегли парите, но банкоматът не му пускал повече от определена сума и не можел да ми даде цялата сума в брой. Пита ме дали има проблем да ми преведе останалото по банков път, уверяваше ме, че няма да има проблем, всеки месец му превеждали заплатата в сметката и имал спестявания от цели 1800 лв. Нямаше проблем от моя страна, преведе ми парите и си взе телефона. Но нямаше как да не ми направи впечатление, че дава повече от половината от парите си за тоя телефон, малко гузно се почувствах, макар че осъзнавам, че не е моя работа.

Една позната на майка ми, която е водила доста висок стандарт на живот, но впоследствие житейският й път се е променил, не може да спре това "желание за качествени вещи", въпреки че има бързи кредити и здравословни проблеми, синът й също е със здравословни проблеми, мъжът го няма в картинката. Не може да не купи скъпи маркови обувки, да не консумира сьомга всяка седмица, да няма последната марка айфон. И въпреки това постоянно се оплаква от безпаричие. Това, поне за мен, е липса на добра финансова култура и невъзможност да се пригоди към обстоятелствата.

Иначе аз работя от доста ранна възраст и буквално съм спестила разходите на родителите ми докато бях в гимназията. Семейството ми нямаше добри финансови възможности и от рано трябваше да се науча на пестеливост. Работила съм на ниска заплата, на средна и на по-висока. В нито един от тези периоди не съм се лишавала от качествен живот. Винаги съм се опитвала да се храня разнообразно и здравословно, правя си екскурзии в чужбина, купувам си нова техника, когато имам нужда, но просто се опитвам да си правя сметката, така че да заделям и някой лев. Досега кредити не съм имала, но това е нещо, което предстои да се промени.

За бързите кредити - и аз не одобрявам особено, макар че съм виждала случаи, в които просто няма накъде. Не всички бързи кредити са за почивки, телефони и т.н. Понякога на човек му се налага по здравословни причини и поради лични обстоятелства няма как да вземе потребителски, затова прибягва до бърз кредит.

Относно останалите кредити - пак зависи за какво са и как се използват. Ако не надвишава определен размер от дохода и човек се е опитал да си направи сметката за някакви непредвидени ситуации, има буфер, то това е по-скоро добра финансова култура, не обратното. Това ще ви го каже и всеки финансов консултант.
Между другото, ако някой се интересува повече от темата, препоръчвам канала на Поля Христова в YouTube. Занимава се именно с кредитно консултиране и дава примери за конкретни казуси, има съвети и истории, особено за имотния сегмент.
Извинявам се за романа.

То там е проблемът, че много хора не могат да осъзнаят разликата между „сьомга всяка седмица на всяка цена (и най-вероятно върху веселата кухненска мушама)“ и „може сух хляб да яде, но ще е непременно на ленена покривка, в порцеланова чиния и с нож и вилица“.
Същото е и с кредитите, и с колите, и с всичко останало. За някои е стил и аристократизъм, за други – бизнес инструмент, за трети – само гола демонстрация на нещо, което не притежават, но много им се иска.

Разликата е, че един го интересува повече какво яде, а не на каква мушама, а в другия случай обратното? Какво значение имат личните приоритети за глобалното човечество? Важно е само кое от тия неща снимаш за интернета 🤣

Какво е питането в тази тема, може ли по резюмирано, Нар?

За покриване на дългове от бинго с бърз кредит ли става въпрос? Бързия кредит си е глупост заради лихвата и нищо повече.

Ще ти падне ли реномето, ако си признаеш, че имаш кредити или стоки на лизинг.

Вземала съм от така наречените "бързи кредити" преди 10тина години. Кредисимо бяха едните , другите два не ги помня. Помня обаче условията по кредитите, да върнеш сумата в определен срок и ще върнеш парите, които си получил, без лихва, ако ти е първи или седми кредит. На мен ми бе първи. И не, парите не ми трябваха за кола, телефон или почивка. Трябваха ми, за да изкарам месеца, защото заплатата ми тогава бе ниска, имах кредит за образование от банка и бях в процес на търсене на по-добра работа. Всеки такъв кредит съм върнала в "гратисния сток" и не съм платила и стотинка лихва.

Не, не. Под какъв доход притежанието на айфон те прави финансово неграмотен.
Поводът за темата беше изказване, че финансирането на самоучастие за жилище с потребителски кредит е признак за финансова неграмотност. Сега ми е важно да разбера за кого е признак, защото ако е за банките, вкъщи я втасахме.

Това пак е принципно положение, но важни са детайлите. Неслучайно има изискване за някакъв процент самоучастие и заобикалянето му в общия случай е лоша практика и за банка, и за получател. Ама има нюанси
Банката си прехвърля риска на другите кредити и си е оплела кошницата. Човекът пък може да има черни пари и само наглед да е финансово неграмотен, а всъщност грамотно да пере парите.

Добре де, защо не зададе темата с въпроса за самоучастието още в началото, вместо да разтягаме локуми за сьомги, телефони, бързи кредити и прочие?

Това че има възможност да се закупи жилище с финансиране, което на 100% идва от банково финансиране не означава, че трябва да се подхожда лекомислено или емоционално.

Хубаво е да не слагаме розовите очила особено, когато говорим за срокове на изплащане от порядъка на 10-20-30 години.

И приятелят ми се беше възползвал от тази услуга, а именно бърз кредит без лихва, за да плати обучението си.
Сега се сетих за още един фрапантен случай - близък приятел на баща ми се възползва от услугата, но освен от свое име тегли и кредит от името на баща ми, именно за да не дължи лихва. Разбрах случайно, докато настройвах едно приложение на телефона на баща ми и той получи съобщение, че има просрочени вноски. Беше ме яд тогава, понеже като го е теглил кредита го е направил без негово знание, а не изглеждаше парите да му трябват за нещо спешно. Беше се сдобил с мерцедес наскоро, а точно по същото време купи още един и даде стария на дъщеря си.

Стана ми ясно коя е темата, предполагам съм била участник в дискусията.
Банката си е вързала гащите при всякакви ситуации. Банката има интерес да ползваш пълния си кредитен потенциал, дори реално да нямаш нужда. Това с финансирането на самоучастие с кредит не се препоръчва от никой финансов консултант. Общо взето мнението на всички е горе-долу едно и също.
Обаче има един момент, в който банка може да направи кредит предсрочно изискуем, което може да засегне именно хора, финансирали самоучастие с кредит. Кредитният посредник Поля Христова, извинявам се за рекламата пак, в едно от видеата си адресираше именно такива случаи.
В крайна сметка зависи от човека дали ще се възползва и как, но е хубаво да предприемаме информирани рискове.

Не си го слагай на сърце. Общо взето същото - част от хората си умират да размахват пръст, че някой е направил нещо не като тях. Така едни обясняват, че е финансова неграмотност да вземеш ипотека, друг - да стоиш под наем, трети - нещо трето.

Че кой е говорил за сьомги и телефони? Още в първия пост посочих малко по-съществени неща от това.

Между другото, сьомгата тази седмица в Кауфланд е 35 лв килото. Искрено съжалявам всеки, който не може да си я позволи, не е признак за разточителство даже на редовната си цена.

Нещата не са просто черно и бяло. Винаги има нюанси.
Около нас доста хора направиха крачка с жилище и всеки случай е доста индивидуален.
Възрастта също има значение. Ако правиш сметка да изплащаш около 25 г, а самият ти си на 40, може да нямаш време да спестяваш първоначалната вноска.

От друга страна човек, който няма собствено жилище, най-вероятно трябва да планира по-рано такава крачка и да спестява. Странно е на 40 да се сетиш, че трябва да купуваш жилище. Не визирам никого от пишещите тук, да не се обиди някой.

Нарцùса, ти описваш как се бърка нещо си с еди какво си, но не става ясно кое как се бърка. Питаш как се преценява дали дадено поведение се дължи на финансова грамостност. Дават се конкретни примери, за да може всеки да си прецени и да не се приеме веднага като наставление.
Ако нещо те е тригърнало в съответната тема, която визираш, заповядай да го дискутираме, не е нужно от нова тема с увъртания. И иронията накрая е леко неуместна. Наистина има немалко хора, за които е лукс.
.
hechicera_, животът на човек може да се стече по различен начин и в зависимост от това не всеки има възможност да спестява. Възможността за спестяване не е свързана само с харчовете, но и с доходите ти. В момента се дават ипотеки до 35 г. Човек и на 40 да е може да вземе ипотека, ако няма спестявания - може да финансира с потребителски. Въпросът е това да е информиран избор и ако наистина е такъв не мисля, че можем да говорим за финансова неграмотност, защото означава, че човекът е запознат с рисковете и не подхожда лекомислено.

Ще ми падне ли, ако кажа, че аз давам

Сьомгата е хубав нутриент, купувам, какво да правя.

Мистик, за това казвам, че нещата не са черно и бяло само. Не всеки на 40 без вноска за апартамент е мързеливец. Но и масово хората не знаят как да си управляват парите.

В момента жилищата в големите градове са ужасно скъпи на фона на доходите и е нормално да е трудно ако разчиташ на заплата само. От много неща зависи, някои хора са предприели стъпката за апартамент още докато са сами (без половинка), други го правят вече във връзка, като цяло животът не се стича по еднакъв начин за всички.

Toва, че масово не знаят е факт, за съжаление.
При теглене на ипотечен кредит препоръчвам силно да се ползва финансов консултант. Добре обясняват и проверяват най-добрите оферти и за потребителски кредит при липса на самоучастие, въпреки че масово не съветват, но няма да те спрат, а и имат по-голям шанс да договорят добри условия. Обаче не знам как стоят нещата в момента, на една приятелка към края на 2023 й отказаха банково финансиране за самоучастие, макар че до преди 1-2 години нямаше никакви проблеми. Тя си плати самоучастието накрая, имаше възможност, просто искаше да се възползва от по-ниските лихви.

Иначе и аз давам бързи кредити, но индиректно.

Когато си купувахме къщата с мъжа ми, аз бях на 36, той на 42. Мъжът ми се е сетил на 40 да си купува жилище, защото има един брак преди да се събере с мен. Живели са в жилище на бившата му жена и не му е било необходимо да си купува преди да решим заедно. Даже ако не бяхме с котарак и зависеше от него, още щяхме да си живеем на квартирата му в Лозенец. Аз настоявах да си купим къща. Та както каза, нищо не е черно или бяло.
ПС. Не го пиша, защото си ме обидила с някой пост.

Кредитен консултант е за дом. Нашите двама (едната излезе в майчинство и пое колега) съветваха точно с потребителски за самоучастие да действаме. Всъщност, не съм чула друг да е получил различен съвет, при условие, естествено че няма друга възможност за самоучастието. Под друга се разбира родителите да додадат, да се продадат ниви, излишни апартаменти или къщи и така някой 'сам и без кредит' да си купи жилище.

Всъщност никой на никого не знае цялата финансова история, така че не е много адекватно да се дават непоискани съвети.
Много хора ми предричаха финансов колапс, а така като гледам съм си добре....

В първоначалното си поставяне темата ми беше по-интересна.. Спестявам от дете, и все пак нямам ни апартамент, ни първа вноска Дупки, кво да ги правиш...
Та, нека да преформулирам - къде и как се ограмотявате финансово? Мернах едно име по-назад, ще го проверя. Други, все пак адекватни източници (имена, сайтове, от които четете)?

Прави ми впечатление, че не малка част от домакинствата започват да се ограмотяват финансово, когато дохода в семейството започва да не достига, някой остане без работа, започват да изникват непредвидени разходи, които не могат да се покрият и т.н.

Според мен, дори не е и задължително да се чете толкова много. Както се видя от мненията в темата, всеки един случай е строго индивидуален и няма универсални съвети. Няма как да кажете на някой, който живее с минимална заплата да отделя 20-30% от дохода си, какъвто е случая в много от видеата в YouTube. Приоритетите и потребностите в домакинството също са много различни.

Близко е до акъла, че когато разполагаш със 100 единици за месец, а харчиш 120, то има нещо сбъркано в цялата схема и това не можа да продължава до безкрай. Или когато започне да те боли зъб да чакаш до следваща заплата, защото нямаш никакви средства, с които да отидеш при зъболекаря.

Обикновено, когато човек вижда черно на бяло, къде отива всеки ден лев от заплатата му, може много лесно да си направи сметка, какво може да се оптимизира и какво не.

Никога не съм спестявала, няма и да започна. Но винаги съм имала определен месечен бюджет, от който не излизам.
Така че, ако ми падне някоя странична сума, я инвестирам някъде.

То няма как да разбереш откъде да се ограмотяваш, ако не знаеш за какво се ограмотяваш
За мене финансовата грамотност е проста математика - във времеви отрязък Х кое ще ми излезе най-бюджетно. Като колкото по-дребно е нещото, толкова по-кратък е отрязъкът. За най-големите неща (то от жилище колко по-голямо) е хубаво да се ползват специалисти с практически опит, които да ти покажат къде се намираш и на какво да разчиташ. Доколкото виждам, другите хора също разсъждават така.
Интернет източниците на финансова грамотност съм търсила преди години и отдавна съм ги отписала - всички съвети тръгват от САЩ и много различни социално-икономически условия, абсолютно всички преписват един от друг, накрая имаш съвети, които не са адекватни на нашата действителност.

Единственото адекватно нещо като съвет беше как да изчислим нетното си богатство. Когато го направих за първи път, направо зяпнах. В смисъл, аз си мислех че съм по-зле, а се оказа че съм добре. И все още съм.

Хората тръгваме от различно стъпало така да се каже. Един ще има 1-2 наследствени имота, друг ще наследи и дългове. Казвам примерно, разбира се. Трети ще бъде на 0, няма да има нищо и ще знае, че трябва да се оправя сам.

Имах колега на 30+, чиито родители живееха в чужбина и му пращаха пари. Хората работеха тежък труд, синът им в голяма корпорация, нелоша заплата, ама те пращаха и пращаха. Той дали имаше някаква финансова култура? Не, защото не му се налагаше. Просто знаеше, че винаги има кой да праща.

Разбира се, че не всички хора са така, който е работил сам от ученик/студент и се е издържал от рано, най-вероятно умее да планира по-добре.

Съгласна съм с Нарциса, че повечето финансови съвети, идващи от сащ не са много адекватни за тук. Просто тук начинът на живот, заплащането, всичко е много по-различно.

Примерно за мен е важно да имам допълнително здравно. Имам здравословен проблем, хроничен, който ми коства стотици левове годишно за изследвания и хиляди за добавки. Добавките не ми ги покриват, но изследванията и лекарите - да. Съответно винаги си правя такова здравно. В нашата фирма то се плаща на 25% от служителя, което отказва голяма част от колегите. Разчитат, че са млади и здрави. Мда, обаче и мм не си го правеше, веднъж се разболя и му потрябва. Похарчи толкова пари, че ако си го беше платил, нямаше да даде и стотинка.

В България много хора и здравните осигуровки не си плащат, които са някаква минимална сума, ама ако нямаш е лошо. За мен това е лоша финансова култура. Имаше някъде такива сравнения - 200 лв за кръчма не са много, ама за зъболекар са много!

Примерно ние не сме си купили хубава кола. Караме една стара, не се чупи, не ни генерира много разходи. Обаче причината да не я сменим е, че нямаме нужда в момента. Колата с дни не я палим, защото сме вкъщи. Не пътуваме толкова извън града, живеем в града от който сме. Например наши приятели от други градове всеки уикенд си ходят при техните. Ние работим вкъщи предимно и не ползваме колата за транспорт до работа. В центъра винаги ходим с гт, защото паркирането е проблемно.

Съответно колата не ни е приоритет в момента. Това би се променило при наличие на деца, нова работа, която изисква повече път или ако се преместим да живеем по-далеч от тук, където сме сега.

Аз имах лош период, в който харчех много за глупости. Ама то студентски живот всяка вечер навън. Своите пари си харчех, работех много ама и много излизах. В един момент си сложих един ап мъни мениджър или нещо подобно. И там всеки разход се документираше, дори кафето в офиса. И така осъзнах къде ми отиват парите, промених си навиците.

Сега съм в труден финансов период, след едно много неприятно сътресение. Теглих кредит, който не е голям, но и не мога да спестявам, защото всичко наливам в една посока. Надявам се скоро да изплувам.

Може би трябваше да изтегля по-голям кредит и съответно да имам повече спокойствие сега. Обаче като го теглих, не знаех, че ще имам още непредвидени разходи.

Човек не знае никога какво предстои.

Така е. Но като се научиш да си управляваш парите, дори и да попаднеш в лоша ситуация, ще знаеш как да пренасочиш всичко, което е много важно умение.

Авторът вероятно познава само хора които не могат да си плащат кредитите и не може да си представи друго.

За мен редовният кредит от банка е чудесен финансов инструмент, особено в момента с тази инфлация!
Че преди 6 месеца 1000 лева бяха ехе, каква сума, сега са едно нищо. Същото важи и за 10, и за 100. Сто пъти по-изгодно е да се вземе кредит, отколкото да се пести в момента.

Нито искам да ти се меся, нито знам как е реално при теб, но толкова често коментираш личния си живот, че съм запомнила това онова (по принцип не го правя). И от написаното не мога да заключа, че си добре, а пои-скоро се справяш някак си. Но има разлика между това да не си фалирала и да си добре.

И малко по темата - забелязала съм какво огромни влияние на по-късен етап има поведението на младини. Хораб с общо взето сходни доходи, ама едните бумкат всичко в скъпи вещи, екскурзии, коли, а другите пестят и реинвестират. И на 40 години едните имат стотици хиляди активи, другите почти нищо. За мен това е показател за финансова култура - умението да не харчиш на 100% и да умножаваш спестеното, без да ставаш скъперничка и да се лишаваш. А вече като се налага да се купи жилище за живеене няма мърдане от ипотеката.


Не ти трябват кой знае какви източници. Нужен е здрав разум и умение да се смята. И воля. А ако съвсем не можеш да схванеш философията прочети станалата банална класика на Киосаки:
https://www.ozone.bg/product/bogat-tatko-beden-tatko/

За начинаещ, който не схваща идеята, си е съвсем добра.

Не знам, не мога да гледам такива хора. Нямат възможности, но мислят че ще измамят системата с кредити или да лежат на помощи.
 Една позната в чужбина-за година има, няма 2 месеца да е работила, през останалото време на помощи. Личеше си че е свикнала нашироко обаче. Като вземеше социалната помощ за 1 ден удумкваше всичко дрехи да поръчва😂. Влизаме в магазина, аз имам пари, но си правя сметката, тази граби като не виждала, на касата не може да плати😂. Аз ако съм ще умра от срам, ама такава простотия. Много ясно че като лежиш една година на помощи, не може да си позволиш каквото може един работещ.
Една друга пък се напълва да демонстрира голям стандарт, за 1000,1200 лева работи, но с 5 кредита явно и се получава за сега. Някои хора ще затъват, но няма да си живеят според възможностите. Не могат да се лишат от морета, спа, скъпи рожденни дни(тип бал), лазерни процедурии подобни, ще опъват кредити, докато умрат,а работят за 800, 1000 лева.

Чакайте сега, финансовата култура не е просто да не похарчиш цялата си заплата. Инвестирането не е финансова култура, а късмет.

А какъв е примерът за финансова грамотност в този случай? Да се натискаш в детската стая при мама с жената и децата, докато събереш парите за самоучастие (нищо че инфлацията изяжда немалък процент), или да живееш под наем и същевременно да спестяваш, което е още по-глупаво от това да ползваш потребителски кредит за самоучастие?
Или да изкараш спешно някой курс за ИТ и да започнеш да береш парите по дърветата? Да събереш парите за самоучастие за една година и да изплатиш ипотеката за още две?
Да инвестираш в тунинг, за да съблазниш някой чичко паричко, който да ти подари апартаментче?
Моля, подскажете, ако има и други варианти. Много ми е любопитно какви законни опции има да се сдобие със собствено жилище млад човек, който живее под наем, няма големи спестявания и няма вероятност скоро да наследи имотите на родителите си?

Не е вярно. Успешното инвестиране може и да е късмет (освен умение и трезва преценка),  но идеята, че трябва да се инвестира, си е баш финансова култура. А и ако се спазва заветният принцип да не се слагат всички яйца в една кошница, тогава шансът за загуба е много малък. Остава основната разлика между голяма печалба и нормална печалба.

😁И да заровиш жълтиците в двора да има за внуците. Така е като се учим основно от Елин Пелин.

Не мисля, че някой някъде е твърдял, че финансирането на самоучастие за жилище с потребителски кредит е признак за финансова неграмотност, а че може да бъде признак на такава. Ако някой e пред подобен житейски избор, припознал се е и сега търси валидация - както вече поясних, не мисля, че е признак на финансова неграмотност ако изборът е информиран. Това са големи кредити, за дълъг период. Ясно е, че всеки случай е индивидуален, както се отбелязва неведнъж, но е хубаво човек да се е запознал с рисковете и да не тръгва само с розовите очила. Защото много хора си мислят, че нещо не може да им се случи, докато не им се случи.

И не, далеч не е нужно млад човек да се натиска при мама, да съблазнява някой си или да наследява имоти. Защо, ако някой успее да спести пари на млади години, бива квалифициран по този начин? Млад човек съм, живея под наем, не го намирам за глупаво изобщо. Това е изборът ми, докато се развия кариерно и мога да си позволя да изплащам кредит по-спокойно. Сега вече съм в такъв етап и наистина се чувствам по-спокойна и сигурна, за да предприема такава стъпка, а банките предлагат и по-добри условия в конкретни ситуации. Личен избор е, психически също ще се чувствам по-добре, което също е важно. И други млади хора познавам, с добра основа, която са си подсигурили съвсем сами. Има всякакви случаи, разбира се.
Същевременно аз също инвестирах, което определено помогна значително. Определено не съм съгласна, че е до късмет. Ако набиваш пари в някой шиткойн - да, до късмет е, чисто казино. Но аз например съм отделяла доста време, за да проучвам компании, в които да инвестирам. Досега положените усилия са се изплатили.

Инвестирането може да се смята за успешно едва, когато средствата са в банковата сметка

По принцип е така, и аз го казвам, но има нюанси - ако става дума за инвестиране за покупка на жилище е 100% така - инвестираното се кешира и се купува. Но ако се инвестира без крайна цел просто не се стига до продажба и тогава рекапитулацията се прави от наследниците

Какво визираш под добра основа в случая?
Млади хора на по 25 години с "основа" в банката по 20-30 хиляди евро? Не вярвам, просто не вярвам, че тази основа не е подсигурена с продажабата на някоя нива на дядо или някой имот някъде по селата. Младите хора не правят добра основа, ако нямат нещо, подложено под нея, няма какво да се лъжем.

Аз имах горе-долу толкова тогава и нищо не ми е подлагано. Работя от гимназиална възраст, досега не съм спирала. Нашите нямат никакви имоти, които да продават, нито пък голямо наследство ще получим със сестра ми. На помощ не мога да разчитам, макар че определено щеше да е по-лесно. При мен малко обратното се получава, родителите ми по-скоро на мен разчитат, дали за стартиране на бизнес или някой ремонт. Доколкото мога помагам. Ясно ми е, че моят случай не е масов.
Иначе за другия пример, който визирах, познавам млад човек, който имаше малко повече от 20-30 хиляди евро, горе-долу на тази възраст. Започна работа за доста добро заплащане веднага след университета, преди това също работеше, живееше със секвартирант на доста добра локация със символичен наем докато събере достатъчно за начална вноска. Родителите му имаха добри спестявания и можеше да си спести много главоболия, но той не желаеше, предпочиташе да си пазят спестяванията, бяха пенсионери вече. И да, и такива хора има.

Може ли някой малко по-подробно да сподели, как  млад човек на 25 години може да има 20-30к евро спестявания, отчитайки факта, че на 19 години завършват средно, а на 23 бакалавър? И това е в идеалния случай.

Какви са тези работи, символични наеми и прочие? Или пак говорим за единични случаи, които се случват  веднъж на хиляда?

Инвестиция и приходи от ъпгрейднати валутни операции не са баш едно и също. От друга страна инвестирането, бидейки рисково начинание, не е едно и също с финансовата грамотност. Няма лошо да си от първите, хванали началото на инвестиционната треска, обаче вече твърде много маймунки са на този клон и наистина е въпрос на много голям късмет.
Може да не е нива. Достатъчно е да разнася кафета 'за джобните' от 16 до 20годишен, после да учи в София , където има прилични офисни местенца с малко повече от МРЗ, а през цялото време друг да му плаща сметките и храната. По Коледа и Нова година осурвакани 200-500 лв от всеки родител. И воала , на 25 е с трудов стаж и спестявания. Лично постигнати, разбира се.

Точно, съвсем лично постигнати.

Мен напоследък един приятел ме учи на тези сайтове с валутите и разни уж инвестиции. Някои са чисти пирамиди. Аз засега наблюдавам, нямам нерви да сложа пари там и да играя.

Чиста финансова неграмотност е да знаеш, че нещо е пирамида и да търсиш смелост да вложиш пари в него.

Да не се редактирам и да не ме разберете погрешно, не осъждам такива постижения. Факт, че децата работят и печелят пари. Но изобщо не натрупват такъв капитал на такава възраст сами, а същевременно не признават приноса на родата, което първо е срамота, второ не е точно добро управление на финанси. Ученици като онова дете, дето го разлиствахме в СО преди 2 седмици се броят на пръстите на едната ръка за цял набор , ако не и два-три даже и при тях е много съществено, че имат вече компетеннции, не си търсят просто да си заработят почасово с подноса за яките маратонки.

Има как, но наистина не е масово. Но и не е масово, защото много хора с възможности не се опитват. И хайде да не са 25 години, ама на 28 си е съвсем ОК.
- Живот при мама и татко.
- Без лична кола.
- Добре платена работа. Основно ИТ, още повече те работят още от трети курс.
- Стипендии разни. Има една за медалистите от олимпиади, лауреати на конкурси по танци и изкуства, спорт и прочее, която е годишна, 12 по 0,5 МРЗ. Това значи 6 МРЗ годишно, което е близо 6000 лева. И понеже медалистите са общо взето все едни и същи, това значи от 6 до 12 клас 35 000 лева само от стипендии.
- После 5 години работа за 50 000 годишно от които може да се спестят поне 2/3.
Когато се оженихме и ние с половинката май имахме към 50 000 лева по цени от 1995 година. Но не сме се изхвърляли и живеехме под приходите си.

Не съм учила висше, работих от по-ранна възраст, никой не ме е издържал, малко след като завърших средно се изнесох да живея с приятеля ми под наем. И не, не съм разнасяла кафенца в гимназията. Знаех език на високо ниво, работех дистанционно. Доста хора работят и докато следват.

За мен наем на двуспален апартамент в топ квартал в добро състояние за 450 лв си е символично според мен. Особено ако делиш на две. Преди няколко години имаше такива наеми. Човек като живее със секвартирант/партньор е малко по-лесно.

И знам, че на много млади им е трудно, аз не казвам, че ми е било лесно, ами не е. Не твърдя, че ако си на 25 г, нямаш пари и роднини ти помагат е нещо лошо. Но не ми е ясно защо се правят изводи как някой бил издържан или подсигуряван без да се знае нищо за живота му. Ясно, че може да не познавате такива хора, но не значи, че ги няма.

Ехехеее, ЧС, от. 25 до 28 има доста голяма разлика. 3 години работа по специалността като начало. И пак зависи какви са и двете.
Между другото, откак живея с ММ, спестявам наема от старата си квартира. Обаче ще ползвам сумата да си закрия кредита за висшето, тъй че все едно в момента нямам спестявания.

Мистик, аз резонирам с твоите мнения.

Просто тук се навлиза в някакви конкретни случаи, как един имал Х пари от спестявания, пък друг нямал. Различно е при всеки.

Примерно Нарциса добре го каза, че при много хора се омаловажава подпомагането от родата. Не казвам, че твоя случай е такъв.

Примерно моя приятелка се хвана с едно момче, сериозни гаджета. Заживя в квартирата му, плащаха някакъв малък наем (беше преди 2020). Смениха се собствениците на апартамента и трябваше да напуснат. Обаче беше захванала пандемията и работеха онлайн. Така заживяха извън града при неговите родители. После малко при нейните в София. Блъскаха се в детската й стая, буквално в малък апартамент. За мен това би било недопустимо по моите разбирания. Тя сама си казваше как родителите им покривали всичко, храна и сметки. Така спестявайки по няколко хиляди на месец успяха да купят апартамент с минимален кредит. Ама нека не се лъжем чия е заслугата, защото ако човек сам се издържа, трудно ще си заделя 90% от заплатата.

Аз лично за себе си не искам да живея с майки и свекърви, за това си плащам сама масрафа от 20 годишна. И не е лесно, но аз не обичам да се съобразявам, не ме мързи и си работя, уча и съм се справяла. Но всеки с разбиранията си.

hechicera_, абсолютно съм съгласна, че е различно при всеки и има хора, на които родителите оказват голяма подкрепа и това понякога се омаловажава, познавам и такива. Просто тук някои не можеха да повярват как е възможно на някаква възраст да имаш Х сума пари и да си се справял сам, почва се с разни интерпретации, затова дадох конкретни примери.

И аз се ометох при първа възможност от бащината къща, много ме натоварваха нашите тогава. Опитваха се да налагат мнението си за това как трябва да живея и какво трябва да правя след като завърша, как ако не ги слушам нямало да стане нищо от мен и т.н. Засега не съжалявам за изборите си.

Аз много добре знам колко е трудно да постигнеш някакви неща в по-млада възраст без да разчиташ на някой друг. Затова съжалявам ако изглежда все едно се изтъквам, не ми е това намерението, просто като знаеш през какво си преминал и какво е коствало не става много приятно да ти каже някой "ама обясни ми ти как на еди колко си еди какво си"...

Няма лошо родители да помагат, донякъде благородно завиждам. Имам приятелка от детството, чието семейство е много добре финансово, тя менка апартаментите, в които живее през 2 г (не е под наем), може да избира между 4. До 25 г не беше работила, следваше, всичко се покриваше от майка й, какво остава за спестявания... И да, разбирам раздразнениетио, когато някой се изтъква колко е успял и колко е напред в сравнение с другите, а е имал доста добра подкрепа от родителското тяло.

Как ли няма да ме е срам от това, което имам.
И как ли няма да тръгна да се доказвам кога, защо и как.

Щом си е мое по документи, значи си е мое и точка. Всеки си знае през какво е преминал и на какъв етап в живота е.

Емии, щом е твое на документи, ок, ясно е, че е твое. Ама като родителите са издържали двама млади до 30тата им година, някак… кофти е да не се признае принос.

То само покрив и образование да дадат, пак си е достатъчно добра основа, от която да литне птичето.
Покрив - в смисъл детската стая.

Не намирам за редно, да живеят до 30 години с родителите си, че да спестявали за вноска. По-добре да се изнесат с приятели и да делят апартамент под наем, отколкото да ми влачат гаджета и да правят купони в детската.

Аз в България само успели хора познавам. Само на по 16 са се изнесли, на 14 почнали работа, на 10 с по 3 езика. На 20 вече имат по един апартамент и кола 😂. Защо 2,3 милиона избягаха ми е чудно, тук е толкова хубаво, особено извън София(където все още живеят хора).

По северозапада имат една приказка “кой работи при двама живи родители?!” 🤣

Извън София е друго, у наше село купуваме апартаменти за децата, още преди да идат студенти, после парите отиват там.Но и на нас са дали жилища, не сме плащали нито лихви, нито наеми и сметките са ни плащали и са ни хранили.Затова ни остават пари за жилище на децата.И работа сме почнали на 25, докато учехме не сме работили.Ето, има мързеливи и неуспели като нас.

Знаем ги нашите роднини от северозапада, да.

А защо трябва да са лични спестявания парите в банката? Пък и като е семейство ще се дели на две.

Понякога и това е вариант, но краткосрочен.
Купихме жилище на зелено, с 40% самоучастие заема ни го отпуснаха на акт 14,през това време живеехме на квартира в малък град, различен от този в който купихме имот. Съпругът ми успя да се прехвърли там на работа и за да ме плащаме заем и наем отидохме в детската ми стая. Започнах работа, защото имаше кой да ми помага-  да ми прибира дето от градина и да го гледа когато се разболее. И така до момента в който жилището беше готово и си се преместихме. Да трудно е да се съобразяваш с още двама възрастни, с които не си живял от 18 годишен, но не е невъзможно.

Спомнете си класическия соц филм "Два диоптъра далекогледство".  Там младите ни пари имаха за жилище, нито пък имаше за продан да си купят. Трябваше да им дадат, ама не. И къде отидоха да живеят накрая при хепи енда? Ми при дъртите, барабар с бебето и малкия брат. Това някога беше нормата. По мое време също все още беше норма да не се изнасяме от вкъщи преди брака. С гаджетата си живеехме всеки у тях си и се виждахме само през деня или ако ходим на море, ски и прочее. И така за няколкото години от започване на работа до брак се събираха някакви прилични парици, ама не от всеки. Някои гуляеха, други събираха.

Много се е променило от тогава.

Като се замисля мм като дете е живял в един апартамент с техните и баба си. И то не голям апартамент. И то така са си живели, не за временно, а винаги, докато е починала баба му.

Ние като семейство с нашите при баби не сме живели никога. Мисля, че и нашите са били достатъчно наясно, че е супер да са самостоятелни. Но явно сме били изключение, не правило. Сега даже не мога да си представя в този апартамент да живеем и с родители. А дори нямаме деца. Страшен калабалък ще е.

За мен финансова грамотност и финансова култура означава човек да използва всяка налична възможност парите му да работят, да не спят. Първо - да има "мазнинки". Никога не оставам без спестявания и този съвет да имаш пари, за да преживееш поне шест месеца, ако останеш без доходи е много важен.
Кредити обичам най-вече дългосрочни ипотечни, но ако имам предоволно мазнинки - погасявам предсрочно. Ако не бяха кредитите, никога нямаше да имам собствено жилище, че и последващи инвестиционни.
Да се търси всяка възможност за "работа" на парите - даване под наем на собствени имоти, за да не стоят празни, диверсификация в други инструменти, предоговаряне на лихви, и т.н.
Освен това считам, че докато човек е млад, трябва да поработи повечко и да натрупа имАне. А след това да го харчи. А не айфони-майфони и пилеене, докато е млад, а като стане на 40 - без нищо.
Разумно харчене - всяка вещ се използва, докато върши работа. Колата ми е инструмент, с който работя. Ако преценя, че вече не става за работа - тогава сменям. Същото е с компютъра.
"Това нещо нужно ли ми е, или го искам?" е въпрос, на който уча детето - да си го задава преди всяка покупка.
И още от ранна възраст - 5-6 години, уча децата да работят със собствен бюджет, за да имат преценка за харчовете. Забелязала съм, че когато в "Джъмбо" се ходи с нейни пари, а не с мои, покупките рязко намаляват.
Не че някога няма и разходи "за душата", трябва да има и такива, ама не всеки ден

Точно това е финансовата култура.
Да не харчиш повече, отколкото печелиш.
Кредитите са полезен инструмент, аз също съм ползвала, само веднъж. Но ми даде силен отскок и от там нататък много лесно тръгнаха нещата.
За твоя конкретен въпрос - мисля, че купуване на жилище без никакво самоучастие, в смисъл налични спестявания, е голям риск. Много голям даже. Защото освен задължения към банките, трябва и буфер да имате, за форсмажорни обстоятелства. Всичко става.

Аз купих така - без самоучастие. С ипотекирани две жилища, за да даде банката такъв голям кредит. И без доказване на доход с лихва от 15%. Звучи направо безумно, но преди 20 години просто нямах друг начин. Нито финансова помощ от родители. Достатъчно бе, че ме приютиха обратно в детската стая, че и с детето, докато се развеждах.
Жилището го купи майка ми, за да не се води на мен. Тя обаче не може да докаже доход. Аз доход имам - имах много висока заплата, обаче не мога да го купя официално, защото все още бях омъжена Пълен цирк.
Стратегията ми беше максимално бързо да прключа с развода, да прехвърля кредита на мое име, да махна ипотеката от нейното жилище и лихвата да стане нормална.
Успяхме за около година, но що нощи не спах, аз си знам. Но нямаше друг начин, наистина. Жилището ми трябваше, дадох го под наем, за да събирам парите за вноската и за ремонт...
Ето, абсолютен пример за финансова "неграмотност". Но за дадения момент сработи.

Важното е, че си намерила начин! И аз в момента съм след развод и ми предстоят разни финансови и имотни гимнастики.

Бизнес нюх и лична финансова грамотност са различни неща.

Финансиране на самоучастие с потребителски кредит не е непременно равно на финансова неграмотност, но в повечето случаи е равно на финансова нестабилност, което всъщност е по- важният критерий на практика.
Познавам доста неграмотни хора, които си изплатиха апартаменти тип руска рулетка просто защото имаха късмет да не бъдат съкратени, да намерят бързо също толкова добре платена работа в рецесията преди десетилетие или да не се разболеят, което да им глътне парични потоци.

Инвестирането не е късмет/залагане/игра. И не е равно на търкане на билети, казино или тото. Има доза късмет, рабира се, но ако трябва с една дума да го дефинирам, ще е "търпение".

Другото не ми се коментира. Имам стар айфон, който ми е втори резервен. Някои хора на масата доста се учудиха.
Имам понякога проблем с емоционално харчене за вещи, но са кратки периоди и никога не е нещо, което не мога да си позволя. Просто са неща, които невинаги ми трябват.

Ако някой взима заем, за да си плати депозита за квартирата, финансира самоучастие с потребителски кредит и т.н., в повечето случаи не е понеже разполагаемите му средства са малко, а пък спестяванията си ги е инвестирал в биткойни, акции на Майкрософт или Петрочайна, и не може да ги пипа. Просто  нито разполагаеми средства има достатъчно за целите, които си е поставил, нито спестявания.

Хората по принцип имат повече късмет с кредитите, като са по-млади. По-лесно се отпускат кредити, ако имат късмета да си загубват работата, по-лесно намират друга. По-здрави са (като цяло) и може и да нямат разходи за здраве, издържат на повече натоварване, родителите им е по-вероятно още да са здрави, работещи и ненуждаещи се от дотации или грижи, даже могат да помогнат с кредита в тежък момент. Рискованите финансови ходове не са чак толкова рисковани в една по-млада възраст.

Имам и аз една приятелка, бяха взели кредит преди десетина години, с висока вноска за онова време, едната им заплата заминаваше само за кредита и тя се върна работа веднага след първата година от майчинството. Много се притесняваше тогава как ще се оправят, но с годините цените на жилищата много се повишиха, заплатите също скочиха 2-3 пъти и даже го изплатиха предсрочно жилището.

Истината е, че повечето хора в Бг, са подпомогнати от наследствени, общи семейни жилища, парцели и т.н. ..
от там масово хората харчат повече отколкото имат, защото знаят, че 'имат нещо зад гърба си'..
все още битува неписаният закон - да множиш имоти за децата, което не е лошо, ако имаш възможност и го правиш без особени усилия, но е много лошо, ако си съсипваш здравето заради това и се лишаваш от елементарни потребности..
аз лично съм давала за наеми пари колкото за покупка на един апартамент, но не съжалявам, защото така съм имала възможността да живея на много различни места и да натрупам страхотни спомени, познанства и житейски опит..
плащала съм и зверски лихви на ипотечен кредит и съм решила, че предпочитам занапред да съм свободна от стреса по всякакви кредити, ако ще някой да каже, че съм финансово неграмотна и да не мога да множа 'имането'..

Мисля имам финансова грамотност, но нямам финансова възможност, като приказката : имам на сърце, но нямам в ръце. Истината е, че с днешните заплати не остава много за спестяване( пиша от провинцията) , рядко има нормално заплащане , за да се живее нормално и , за да спестяваш. Иначе ми са странни хора, които са на минимална заплата , но купува марково червило, не знам как се нарича това поведение, но за мен е неприемливо . Създават си фалшив имидж, заблуждават себе си, виждала съм хора ,които продават имот и си купуват скъпа нова кола, а после няма пари да я обслужва. Свят като цвят сме.

sunrise_67, пробвай с малки стъпки. Все отнякъде трябва да се започне. Скоро давах съвети на една приятелка, която се развежда и има нужда да стане финансово по-независима и грамотна. Хем иска да си купи жилище, хем да си купи кола, защото иска да е мобилна, хем признава, че има зависимост от шопинг терапия... Не може всичко наведнъж.
Като за начало - 3 месеца стриктен списък на приходи и разходи може да даде много добра база за размишление. И после има какво да се направи върху всяко отделно перо. Мога книга да напиша как се пести от храна, от козметка, от всякакви неща за домакинството.
От всяка заплата - да се отделят ако не 10%, то поне 5% - отделяш настрана и забравяш за тях!

ПС. Това с марковите червила за 97 лева и аз не го разбирам и никога не съм го разбирала

Благодаря, Tintina, ограничила съм максимално, проблемът е в дохода, но точно сега не мога да търся нова работа, а и тук при нас максимума на заплата е 1000-1200, и други изключения, които са много малко и невъзможноо да се уредиш там на работа. Не че не спестявам, но едно е да спестяваш от заплата 1000 лв, съвсем друго от 3000.Имам спестени средства, но в никакъв случай аз инвестиция в гарсониера дори и да  я давам под наем и да имам допълнителен доход. Всичко е навързано, пак има приказка- пари при пари отиват, ако имаш малко повече може да инвестираш добре или да сглупиш и да си купиш някоя дивотия и после нямаш нищо. Никога не се хвърлям да купя нещо още щом го видя, голямо размишляване пада, дали ще ми върши работа, дали ще е удобно, проучване на цени и т.н., дори и с дрехи и обувки съм така. Храна от вкъщи, а не купувам навън, пазарувам със списък, друго не се сещам да се похваля

Уорън Бъфет, който по едно време беше най-богатият човек в света, считан е за най-великите инвеститор и пр., е известен с теорията си за лотарията на яйчниците, но освен това има и изказване от сорта, че много повече средностатистически хора от семейства с възможности, са постигнали финансов успех и реализация, в сравнение с броя на надарените гении, тръгнали от нулата и постигнали такъв.

Та да, едно е да имаш вече 2 жилища, които да ипотекираш, за да ти дадат кредит за трето, друго е да нямаш нищо и да търсиш кредит за първото.

В списъка за пазаруване също нанесох бая корекции навремето. Махнах битова химия, която е широко рекламирана, но не много нужна. Евтини препарати вършат същата работа, като по-скъпите, само усилия трябва да ги търсиш. Храна не хвърлям  - рециклирам. Маникюр, педикюр - сама вкъщи правя от години. Тотално преосмислих отношението към козметика.
А що неща на детето продадох в OLX - скейтбордове, колела и т.н. Направо се учудвам колко хора ощастливих с вещи, които вече не ползваме.
Remix имат опция да продадеш и дрехи, които не носиш, понеже нямам време да се занимавам с дрехи в OLX, много неща продадох и там.