Красиви и след брака и детето

А, не!!! Аз и ММ сме направо флегматични, а децата ни са зверчета. Някой рецесивен алел ще да е избил и при двамата.

Аз пък Янтра я разбрах, че няма как да се състезаваме с природата. И на 50 не изглеждам като на 20, ако и да мога да си влезна в абитуренската и булчинската рокля. Никой не е казал да се запуснем тотално и да не се къпем, постригваме или режем ноктите. Постове като на Руми са ми изключително кухи, но сега са модерни.

А мотивацията и дисциплината откъде идват? Не е от менталната настройка, така ли?

Споделям просто какви са ми впечатленията. И двете двойки са изключително уравновесени като характер, организирани, може би има и други фактори. Какви навици изграждат на бебето, как го успокояват, пускат му бял шум, например, и то се кротва. Но характер на родителите и отношение към бебето, как се справят и адаптират към ситуацията определено влияят според мен. Не казвам и че не им е тежко, нормално е с бебе, но децата им са кротички.

Съшата работа. Ние кротки, а детето беше диво за 3. Като порасна се кротна, но първите 5 г. ни стопи лагерите. Не ми е пречело на рутината, защото моята отнема малко време и мъжът ми участваше активно в гледането. Но на друг тип рутина би попречило.

Бизи, първо роди ти, после ни давай примери, на нас майките, с децата на твоите познати

Аз пиша за първите година, две - как реагират децата, опира и до нервна система, някои с много реактивни, плачат, не могат да се успокоят, не могат да заспят. Други са спокойни и кротки. Зависи и от отношенията между родителите, усещанията и менталното състояние на родителите. Децата усещат много и реагират. Като поотраснат, сигурно стават зверчета, които са много живи и активни.

Edit:
Не давам пример, пиша във форум своите си впечатления и изказвам мнение.

А щом зачекна темата за примери, само да кажа, че е абсолютно научно доказано от проучванията за мотивацията и поставянето на цели, че най-ефективно за вътрешната мотивация на човек - парадоксално - не са положителните примери, а антипримерите и какво става в най-лошия случай, ако се запусне човек и не работи за целите си, така че и от антипримерите човек може да извлече (голяма) полза.

За първите две - седем... пак звучи смешно.

Да имаш дивак, пък му пускай бял шум и се надявай на спокойствие. И аз знам за такива деца-чудо, като на колежката, която спокойно оставяше и двете на грижите на бащата и излизаше, без никой да й крещи и да се тръшка, че чак малко след раждането на второто се обади да пита не може ли да поработва през свободното си време, че й било скучно.

На нас няма как да ни се падне спокойно дете, като и двамата сме нерваци. И не само ние ами и назад в поколенията - баби, дядовци, прабаби, прадядовци.... няма откъде да се вземе просто, освен някакво супер отклонение от гените.

Именно. И обратното е вярно. Родители, които са уравновесени, спокойни, адаптивни, справяли са се с предизвикателствата в живота, без особен стрес, имат определена нервна система, която се наследява и от поколенията им. Ген. Отделно, те подхождат и по друг начин към ситуацията с бебето, което също дава отражение.

Всяка майка е перфектна преди да роди.

Аз диастаза не съм имала, не съм се мазала, стрии имам от преди раждането и не са по корема, белегът от секциото изобщо не е грозен и релефен, просто тънка линия в окосмената (принципно) част, която няма шанс да се види от случаен човек, но изобщо не съм имала възможност първите една-две години да правя умишлено крачки, да играя пилатес, йога или каквото и да е. Сутрин ставаше с рев, чуваха я в радиус от километър. Имаше и други близо на нейната възраст бебета, само моята казваха, че чуват. Не смогвах сутрин да отида до тоалетна, преди да я нахраня, не чакаше и минута, с нея съм влизала в тоалетната. С нея съм се къпала, защото винаги се събуждаше, като влизах да се къпя. През цялото време мълчеше и спеше само в движение, с раницата, с количката, не съм спирала. Като тръгнех да ям, все ревеше, щото нали не е в мен, не се движи, отщяваше ми се направо. Захласваше се до посиняване от рев. Много дълго само да я чуех да реве и ми се разхлопваше сърцето. Заспиваше само в раницата, по-късно, и сега продължава често, само, ако е легнала върху мен. Като проходи, се случваше да хуква да излиза навън, и рев, не мога да я оставя сама да излиза, каквото и да правя, зарязвам го и хуквам след нея, че ако се опитам да я задържа, див вой. И с различни обувки май съм излизала, пък и тя, нали, като решеше, че ще излиза и си обуеше сама обувките, ставаха грешки. Сама я гледах, без помощ, баща ѝ идваше да я види вечер, като ще заспива, колкото да я разсъни. Бях отслабнала зверски. Толкова слаба никога не съм била преди раждането. Някъде след 2-годишна възраст спря да реве толкова и някъде след 3 спря да се събужда през нощта. Кротна се и аз нали дояждам, че тя злояда, да не стане зян, си върнах килограмите.

Много се радвам, че не се отказваш да пишеш, аз често си казвам - офф, няма смисъл - а е хубаво тези неща да се казват.

По темата, дори не мога да опиша колко изобщо не ми дреме за поддръжка - моя или на хората около мен. Нито забелязвам ново червило, нито забелязвам несресана коса. Понякога си казвам - с какво беше облечена Х днес бе? И изобщо не мога да се сетя.
Затова и не пиша по темата конкретно, но и аз намирам за вредно да се обяснява на млади майки, които може би още да не знаят на кой свят се намират, че поддръжката им е въпрос на ментална настройка и само трябва да се юрнат на йога.
Айде да оставим жените да дишат малко.

Кукумицинка, разбирам, че е било много трудно и при всеки е индивидуално - по-лесно, или по-трудно. Аз пиша за тези, родили миналата и по-миналата година. Сигурно и това играе роля. Майка ми и лелите ми са споделяли в разговор колко много по-трудно е било да се справяш с бебе преди 25-30 години. Нямало е много неща, които сега са даденост благодарение на прогреса и улесняват живота на майките неимоверно. Нямало е и успокояващ бял шум, макар че пак е можело да се чете на детето (гласът на майката действа положително) или да му се пуска музика. Нямало е и подкрепа от страна на мъжа, който е работел, и грижите са падали най-вече върху жената. В никакъв случай не твърдя, че да се гледа бебе е разходка в парка, а и, прави сте, не съм го изживяла все още от първа ръка, но това не пречи да имам наблюдения от познати и приятели и да имам мнение. В днешни дни, животът на майките е доста улеснен, раждат максимално 1-2 деца, рядкост са големите семейства с по 3-4, тъй като това са най-вече хора с финансови възможности да осигурят повече деца. Само преди 3-4 генерации не е можело да се разчита на противозачатъчни и е имало семейства (не само в България, а и навсякъде) с по 6-7 деца и жените пак са се справяли.

Бащите да ги оставят.