Аз така се опитах да му чета на бебето - за проба - от Карл Май. Хич не го прие добре. 
- Публикувана: 19 фев. 2024, 16:16 ч.
- Последно мнение: 30 март 2024, 16:22 ч.
Красиви и след брака и детето
И сега много майки се справят сами с отглеждането. Точно пък преди 25-30 години е едно от дъната на раждаемост и много семейства остават с едно дете покрай кризите на 90-те (има статистика).
А все по-малко са тези, които могат да разчитат на баба/дядо и близки за помощ. И по времето, когато са имали 6-7 деца, грижата е била по-различна, пък да не говорим, че много от тези деца не са доживявали пълнолетие.
Има памперси, има свободен достъп до адаптирани млека, ама като е нямало записи на бял шум и това да е било затруднение... Моля ви, спрете да пишете от отдалечени наблюдения. Ако ще сравняваме - аз изгледах бебе и учех, а в един период и допълнително работех, докато боледуваше при първи контакти в частна градина, за която трябваше някак да изкарваме пари. И нямах баба да го гледа до мен, почти сама съм се справяла с колкото може таткото да помогне. Преди повече от 20 години братовчедка ни, тя по възраст и близост ми е като леля, също учеше и е оставяла много пъти детето си при нас, за да си решава задачите. Без да броим помощта от майка й. Това, че не е имала лесен достъп до памперси и АМ се компенсира от друго.
И стига писа глупости, познавам много състоятелни хора с по едно дете, а познавам и такива с три и повече деца, които са със скромни финансови възможности. Откъде си правиш наблюденията?
А все по-малко са тези, които могат да разчитат на баба/дядо и близки за помощ. И по времето, когато са имали 6-7 деца, грижата е била по-различна, пък да не говорим, че много от тези деца не са доживявали пълнолетие.
Има памперси, има свободен достъп до адаптирани млека, ама като е нямало записи на бял шум и това да е било затруднение... Моля ви, спрете да пишете от отдалечени наблюдения. Ако ще сравняваме - аз изгледах бебе и учех, а в един период и допълнително работех, докато боледуваше при първи контакти в частна градина, за която трябваше някак да изкарваме пари. И нямах баба да го гледа до мен, почти сама съм се справяла с колкото може таткото да помогне. Преди повече от 20 години братовчедка ни, тя по възраст и близост ми е като леля, също учеше и е оставяла много пъти детето си при нас, за да си решава задачите. Без да броим помощта от майка й. Това, че не е имала лесен достъп до памперси и АМ се компенсира от друго.
И стига писа глупости, познавам много състоятелни хора с по едно дете, а познавам и такива с три и повече деца, които са със скромни финансови възможности. Откъде си правиш наблюденията?
Аз викам да оставим Bizzie да си каже всичко, как смята, защото сега, преди да е родила е единственият път, в който ще има отговор на всички въпроси и всичко ще й е ясно ...
Куку, наистина ми е мъчно за теб. Като знам колко ми беше трудно с Монстърчо си мисля, че просто нямаше да оцелея с твоята щерка. 
Тя вече е почти на 5, сега е друго, последният час си се забавлява сама да си подхвърля една топка от двора до стълбищната площадка и да си я взима, сутрин се събужда и си се усмихва и си кротува, разглежда си книжки, чака да ѝ направя закуска... пък менталната ми нагласа въобще не е друга. Първите 3 години изобщо не смеех да помисля за второ, а сега ми се иска понякога, но вече минах 40, по-рисковано е в здравословен план, а и още едно такова дете ще ме довърши. Иначе въобще не ме притеснява напълняване или поддръжка.
И стига писа глупости, познавам много състоятелни хора с по едно дете, а познавам и такива с три и повече деца, които са със скромни финансови възможности. Откъде си правиш наблюденията?
То защото "аз познавам" е мнооого силен аргумент!
Никакви глупости не са, а въпрос на елементарен здрав разум. Разсъдливите хора си правят сметка, преди да стартират със семейното планиране дали имат стабилна работа, надежден партньор до себе си, сигурни и постоянни доходи, преди да родят, като мислят и в перспектива за децата. Децата струват пари, да им се предложи нещо в живота, като възможности - също. Естествено, че по-заможните могат да си позволят разходите по повече деца. На поразия, без много мисъл за бъдещето, раждат братята роми и нискообразованите.
[/quote] И стига писа глупости..
[/quote]
С този тон - вкъщи, не на мен!
Кукумицинка, разбирам, че е било много трудно и при всеки е индивидуално - по-лесно, или по-трудно. Аз пиша за тези, родили миналата и по-миналата година. Сигурно и това играе роля. Майка ми и лелите ми са споделяли в разговор колко много по-трудно е било да се справяш с бебе преди 25-30 години. Нямало е много неща, които сега са даденост благодарение на прогреса и улесняват живота на майките неимоверно. Нямало е и успокояващ бял шум, макар че пак е можело да се чете на детето (гласът на майката действа положително) или да му се пуска музика. Нямало е и подкрепа от страна на мъжа, който е работел, и грижите са падали най-вече върху жената. В никакъв случай не твърдя, че да се гледа бебе е разходка в парка, а и, прави сте, не съм го изживяла все още от първа ръка, но това не пречи да имам наблюдения от познати и приятели и да имам мнение. В днешни дни, животът на майките е доста улеснен, раждат максимално 1-2 деца, рядкост са големите семейства с по 3-4, тъй като това са най-вече хора с финансови възможности да осигурят повече деца. Само преди 3-4 генерации не е можело да се разчита на противозачатъчни и е имало семейства (не само в България, а и навсякъде) с по 6-7 деца и жените пак са се справяли.
Скрит текст:
Аз съм на мнение, че не само за децата, а и за повечето неща в живота, който иска, търси начин, който не иска, намира извинение. Който иска, ако трябва и кръгове в дневната ще прави с бебето на ръце, но ще си направи крачките. Като не ви харесва "дядо ви Вазов", има и друга сентенция на изявени личности, които твърдят същото за менталната настройка: Henry Ford "Whether you say you can or cannot you are right."
Но това са лично мои убеждения, не ги налагам на никого, нито правя изказване моите или нечии други са правилни.
Но това са лично мои убеждения, не ги налагам на никого, нито правя изказване моите или нечии други са правилни.
Ама защо е необходимо? Не можеш ли да схванеш, че има хора, за които просто това, което си написала в скрития текст не е важно. Защо трябва да ти се извинява младата майка, че не го прави това нещо, като има вече съвсем различни приоритети.
Остави, моля ти се хората на мира и стига им внушава някакви неща, които са просто израз на твоето лично временно мнение и в никакъв случай не са нещо задължително, че дори и пожелателно.
Абе човек си мисли, че е подготвен, ама после някой си губи работата, пък почва едно саниране на блока и той става невъзможен за живеене с бебе, пък не знам какво си.
Живтотът е това, което ти се случва, докато си правиш планове. Това са 18 години и повече, през които ще минеш през какво ли не.
Никога не си готов или подготвен и който днес няма, утре може да има.
Живтотът е това, което ти се случва, докато си правиш планове. Това са 18 години и повече, през които ще минеш през какво ли не.
Никога не си готов или подготвен и който днес няма, утре може да има.
...Само преди 3-4 генерации не е можело да се разчита на противозачатъчни и е имало семейства (не само в България, а и навсякъде) с по 6-7 деца и жените пак са се справяли.
Не мога да твърдя за други части на България и света, но в моя край преди 3-4 генерации всички са живеели по няколко поколения под един покрив. Съответно няколко жени са си поделяли домакинството, но и тогава стандартите за чистота са били други. Сега биха ги нарекли...
Моите баби са се пенсионирали на по 52 и имат голям принос в отглеждането ми. Когато аз родих, мама беше на 46, свекърва ми на 53. Ние и не живеем в един град, но те си бяха на пълен работен ден и не сме си помисляли да ги ангажираме с нашите отговорности. Сами. Няма и за час на кого да го оставиш. Нямахме етаж от къща, както се раздаваха едно време на младите. Имахме стабилни доходи, бяхме и заделили, но приоритетите ни бяха насочени към изплащането на ипотеката, не пари за детегледачка.
Иначе да, моето мнение по въпроса за кротки/енергични деца и родители беше като твоето, дори след раждането. И тогава дойде бебешкият пубертет (на около 2-годишна възраст). Същинският не го усетихме, но през бебешкия бяхме като в торнадо. Да не можеш да влезеш дори за 5 мин. в тоалетната, защото ще измисли как да се утрепе, не го пожелавам на никого. Не всички деца са така, разбира се, обаче който го е изпитал, знае какво имам предвид.
Скрит текст:
Вече не помня за какво, но веднъж си бях извадила несесера, може да не слагам често грим, но имам всичко. Тя бутна и счупи нещо в другата стая, скочих по спешност да почистя преди да се е подхлъзнала и пребила/нарязала. Докато се върна се беше направила на прасе със спиралата ми и беше яла от перлите. Ппочистването на кожа, дрехи, диван и килим ми отне близо час. Да, моя си е грешката, че ги оставих на достъпно място, но когато гази в стъкла мозъкът ти се насочва натам. Повече не го извадих, всеки си избира битките.
Пазя всичко, като се заоплаква един ден от нейните деца, да ѝ напомням.
Пазя всичко, като се заоплаква един ден от нейните деца, да ѝ напомням.
Скрит текст: 
Бе то сигурно и аз съм си правила крачките всяка нощ в апартамента, носейки на ръце плачещо бебе, но изобщо не ми е било зор ни за крачки, ни за нещо друго. Единствената ми цел в живота, беше да поспя повече от 3 часа накуп.
И пак - второто дете беше спокойно бебе, та знам каква е разликата. Родителите сме едни и същи, спокойни хора. Но ей, голямото ни бял шум отразяваше, ни нищо... Само носене на ръце, денонощно.
НСЧ, голям бонбон е.
И пак - второто дете беше спокойно бебе, та знам каква е разликата. Родителите сме едни и същи, спокойни хора. Но ей, голямото ни бял шум отразяваше, ни нищо... Само носене на ръце, денонощно.
НСЧ, голям бонбон е.
Друго да ви кажа - аз тези крачки ги правя без проблем. Обаче, след целия натоварен ден и една лудост след друга, кой болен, кой не знам си какво, и ти трябва и да работиш, и уроци да преподаваш или бебе да гледаш, и да пазаруваш, и да оправяш, иии... Накрая за всеки е различно, но аз лично ей така искам да си хапна една пица, едно суши и да си сипя питие и да се почувствам човек. То и ако това не може пък...
То защото "аз познавам" е мнооого силен аргумент!
Който ти използва малко по-рано.
Истината е, че човек дори като роди, има опит с неговото си дете, в неговите си обстоятелства. И често си няма идея какво им е на сума други хора. Но някои си мислят, че много знаят.
Ирис, значи, изрично съм написала, че не налагам вижданията си на никого, но "защо трябва да ти се извинява младата майка" и "стига им внушава"! Вменяваш изказвания, които не съм направила.
Не се поддържайте, скъпи съфорумнички, или се поддържайте, както ви е удобно.
На мен ми е безразлично, ще ме прощавайте. Изказвам мнение в публичен форум, без да го налагам, да подчертая отново.
Не се поддържайте, скъпи съфорумнички, или се поддържайте, както ви е удобно.
На мен ми е безразлично, ще ме прощавайте. Изказвам мнение в публичен форум, без да го налагам, да подчертая отново.