Красиви и след брака и детето

Смятам, че е много относително. За едни хора поддържана жена е тази, която се къпе, за други е тази, която през 3 седмици ходи да си боцка разни филъри тук и там и е 2 пъти в седмицата на фризьор.

И преди и след детето да се поддържам, за да се чувствам добре означава да спазвам изрядна лична хигиена на първо място. Косата не я боядисвам, защото имам точно 5 бели косъма и те са дълбоко скрити. Не си правя сешоар, защото косата ми добива много приятни чупки напълно естествено, изправям си само бретона понякога и по 2 пъти на ден. За сметка на това съм надарена с изобилно окосмяване като за двама мъже, което освен, че е изобилно, 12-14 дни след кола маската е пак за оправяне. Та епилацията ми отнема толкова много време и усилия, че нямам нито сили, нито желание да правя каквото и да било друго. Пък и след щателно оскубване се чувствам като филмова звезда😆😆😆. Общо взето, не знам много ли се поддържам, малко ли, важното е , че като се погледна в огледалото се харесвам и имам достатъчно самочувствие да знам колко струвам отвъд външния си вид.

Гледам си снимката от последната гимназиални година, с невъобразим грим съм там. В смисъл, майсторски, но защо толкова тежък и натрапчив?
Гримирах се в края на гимназията и като студентка, после някак изгубих интерес. До Ковид-ситуацията слага само червило, после и това пропуснах. Сега слагам гланц, червило отново. Пълен грим-само на събития и празници.

За хигиената, колкото и всички да са единодушни, че трябва да се спазва, рядко има двама души с абсолютно идентични хигиенни навици. По този повод, в близкото форумско минало имаше една любопитна гореща тема за миенето на косите, който я помни Доста остри спорове се разгоряха.

Спретнат вид, чисто тяло, чисти дрехи, добра форма на косата, мисля, че е задължителен минимум независимо от семейно положение, месторабота, ангажименти. Разбира се, има ситуации на болест, стрес, неприятности, може да изглеждаш всякак.Но в нормалното ежедневие добрият външен вид е уважение към себе си и околните.

И накрая, едно непопулярно мнение за килограмите. Пак изключвам екстремни ситуации като бременност, кърмене и подобни, но следенето на килограмите е необходимост и здраве. Може половинки те ни да ни обичат всякак, но наднормено то тегло не е добра идея, не одобрявам модерния възглед"да се обичаме и с наднормено тегло". И нали, все пак не става въпрос за вманиачено следене и "Ах, защо кантарът показва днес 300 гр повече"., а за трайно затлъстяване, което загрозява и е предпоставка за здравословни проблеми.

На етапа съм да следя и за 300 грама да не кача. Не че винаги успявам Но на мен излишните кг. освен че ми седят мега ултра супер зле, ми и пречат на живота. От едни стълби се задъхвах, буквално. Е за какво да го търпя това? По-добре всеки ден да броя калории.

Не бъркам нещата, същото казвам. Ако един човек/ мъж, жена, без значение/ го мързи да се поддържа и да изглежда добре е много вероятно да го мързи да се грижи достатъчно добре и за дете, да изкарва пари, да се грижи за тръпката в брака, за забавленията ако щете на детето, т.е да е безотговорен към всичко. Имала съм много трудни периоди, детето ми започна да спи след 4-годишна възраст, побърка ме, вертикално съм заспивала, както се казва, но никога не съм си изоставяла външния вид, колкото и уморена да съм била. Също относно мъжете чета много сериозни заблуди тук. Обичали ви пълнички, чакайте малко. Това вече не е просто външен вид, а затормозени системи, цялостно организмът не е ок, и няма нищо лошо да отслабнете и да подобрите здравето си. Тук става въпрос за здраве на първо място, не че мъжът няма против да сте с наднормено тегло. В този случай по-добре да има против, не да се лежи на тази кълка, че и с 30 излишни килограма е все едно. Защото не е все едно. Гледам и други са писали, заедно с мен, същото. Супер, че не се оправдават болестите, много хубаво. Браво!

При нас съвпадат нещата, защото и на 10-тата, и на 20-тата, и на 30-тата година - все сме били с малки деца, вкл. сега. От 32 години живеем заедно. Най-малкият ни син е на 1,6 г.

Да, да, знам че в тука всички са с манекенски форми и като цяло всичко им е опънато от - до във всички аспекти на живота.
Понеже аз и още една потребителка казахме, че сме дебели, някак се чувствам длъжна да отговоря на критиките. Говоря от високата на 90 + кг. Мислите ли, че ние дебелите не знаем, че не е здравословно да сме такива? Мислите ли, че не сме опитвали повечето  режими и диети? Не сме толкова елементрани, за да смятаме, че е достатъчно да заявим, че се харесваме и кг да се заметат под килима. Цял живот се боря с наднормено тегло и нищо от това, което казвате назидателно не ми е чуждо. Не било естетично, не било здравословно... Добре, че влезнах в тоя форум, за да разбера, че е така, щото мислех, че само  грим и дрешки са достатъчни, хе хе...
Няма значение колко си слаб и стегнат визуално ако ума ти е посредствен и импулса да се хвалиш, изтъкваш и назидаваш е водещ в общуването.

На мен хич не ми звучи назидателно, защото и аз съм си  живяла дебела и си бях свикнала, и си се харесвах. За съжаление след една възраст нещата се получават само с много сериозни ограничения и силна воля. Няма как иначе! Защо пък човек да не се похвали, че е постигнал нещо с труд и упоритост? На мен хората с хубава фигура са ми стимул. Имам идея какви усилия стоят зад телата им и го оценявам.

Да си слаб не винаги означава да си добре изглеждащ или поддържан, нито да си дебел е оправдание да се запуснеш в други аспекти.

Исках само да кажа, че не е  нужно на дебелите да се обясняват последиците от наднорменото тегло. Повярвайте, сами знаем какви са те. И правим каквото можем, за да подобрим състояние си.

Това изречение ми направи голямо впечатление и затова ще развия върху него тезата си. Когато момичето или жената има навици и рутина, които и носят усещане за нормалност, всяко отстъпление от тези навици предизвиква дискомфорт и неприятно усещане, че е в екстремен режим на оцеляване, че нещо се е "счупило", че е трудно и различно. Това създава безпокойство. Затова е добре човек да запазва навиците си, макар и леко модифицирани. Например, да си поскъси косата или направо да си направи забавна къса прическа. Полезно и за косата, да се възстанови след бремеността, и лесно за поддръжка. Дългата коса изисква повече грижи и време, затова къс вариант е по-добро решение от коса с омазнени корени (или суха с пърхот), вързана на опашка или омотана на някакъв кок. Същото с облеклото - вариантите не са само секси дрешки с високи токчета, срещу развлечена тениска с клин или долнище на анцуг. При изборът, който има в момента, няма абсолютно никакъв проблем човек да е облечен едновременно удобно и елегантно. За чисто и цветно е ясно от самосебе си.
За мен е по-скоро въпрос на мисловна нагласа. Дали жената "намества" новия член на семейството, така че той да заеме своето място в него с минимални промени, или го поставя в центъра и завърта цялата вселена около него. Никога не съм разбирала склонността към "мъченичество" - о, горката аз, толкова съм отдадена на бебето, че нямам време да се изкъпя. Тия деца имат и бащи все пак. И денонощието има 24 часа. И не е нужно къщата да е като за снимки на Вог. Ако преди бебето е чистено един път в седмицата, с бебето може да е два пъти, а не всеки ден. Ако преди бебето е имало по една манджа за възрастните, след бебето не е нужно да има петстепенно меню. 80% от "претоварването" идва от напълно излишния стремеж към някакво фалшиво "съвършенство", което не само не се постига, но се изпускат и много други основни неща междувременно.
Подреждане на приоритетите, добра организация, и запазване на усещането за нормалност - това  е моят съвет и рецепта.

Моята пък рутина включваше най-вече сън. И всичко останало ми изглеждаше второстепенно

Честно казано доста ме учудвате с тези примери за мърляви майки, омазани с бебешко ако. Гледането на бебе изисква стриктна хигиена,. Повечето майки и кърмят. Непрекъснато се мият ръце и други части, перат и дори гладят дрехи, завивки и всякакви неща около малкия човек с неукрепнала имунна система. А вие говорите назидателно за някакви мърли немити и  с мазни коси.  Кой ще си гледа бебето така?

Сега, ако си свикнала, примерно да си правиш косата на вафли,  устните ти  ти изглеждсат тънки и затова си ги оформяш с червило, очите малки без грим и спирала и затова предпочиташ с - окей.  Но не е задължително, нито общовалидно, всеки си знае какво във външния му вид не иска много да се демонстрира и какво си изглежда добре и без никакви усилия. Някои неща няма как да се съчетаят - примерно количка с гърчещ се тодлър и токчета на мен винаги са ми били много напрягаща гледка.

И за мен винаги основен приоритет е било да се наспя. Мисля, че имам някакво разстройство на съня, защото с под 8 часа направо не мога да функционирам. След раждането основно спях няколко месеца, бях загубила и доста кръв, това също не помогна. Така че приоритет номер едно беше бебето, номер две сънят, пък нека съм квачка-мъченица на годината. Колкото до това, че детето имало баща, има, ама работи по цял ден.

Колкото и хигиенично да е всичко, все някога памперсът протича. И обикновено не е в най-подходящия момент.

В тоя форум бебетата акат дъга, а майките им току що са спечелили Мис Млечен път.