Това изречение ми направи голямо впечатление и затова ще развия върху него тезата си. Когато момичето или жената има навици и рутина, които и носят усещане за нормалност, всяко отстъпление от тези навици предизвиква дискомфорт и неприятно усещане, че е в екстремен режим на оцеляване, че нещо се е "счупило", че е трудно и различно. Това създава безпокойство. Затова е добре човек да запазва навиците си, макар и леко модифицирани. Например, да си поскъси косата или направо да си направи забавна къса прическа. Полезно и за косата, да се възстанови след бремеността, и лесно за поддръжка. Дългата коса изисква повече грижи и време, затова къс вариант е по-добро решение от коса с омазнени корени (или суха с пърхот), вързана на опашка или омотана на някакъв кок. Същото с облеклото - вариантите не са само секси дрешки с високи токчета, срещу развлечена тениска с клин или долнище на анцуг. При изборът, който има в момента, няма абсолютно никакъв проблем човек да е облечен едновременно удобно и елегантно. За чисто и цветно е ясно от самосебе си.
За мен е по-скоро въпрос на мисловна нагласа. Дали жената "намества" новия член на семейството, така че той да заеме своето място в него с минимални промени, или го поставя в центъра и завърта цялата вселена около него. Никога не съм разбирала склонността към "мъченичество" - о, горката аз, толкова съм отдадена на бебето, че нямам време да се изкъпя. Тия деца имат и бащи все пак. И денонощието има 24 часа. И не е нужно къщата да е като за снимки на Вог. Ако преди бебето е чистено един път в седмицата, с бебето може да е два пъти, а не всеки ден. Ако преди бебето е имало по една манджа за възрастните, след бебето не е нужно да има петстепенно меню. 80% от "претоварването" идва от напълно излишния стремеж към някакво фалшиво "съвършенство", което не само не се постига, но се изпускат и много други основни неща междувременно.
Подреждане на приоритетите, добра организация, и запазване на усещането за нормалност - това е моят съвет и рецепта.
Обичам детето си, но то е част от нашата семейна система, която е йерархична, а не "бебецентристка". Нямам никакво желание да бъда майка-героиня, която по цял ден разнася на ръце и стерилизира по три пъти всеки сантиментър. Явно имам късмет с бебе, което е спокойно и мъж, който го гледа цял ден, за да отида на спорт, виждане с приятели, фризьор и който няма против да става няколко пъти седмично за нощните хранения, за да се наспя. Просто бебето явно не е случило на родители, които да се въртят на пета около него, какво да се прави.