Това изречение ми направи голямо впечатление и затова ще развия върху него тезата си. Когато момичето или жената има навици и рутина, които и носят усещане за нормалност, всяко отстъпление от тези навици предизвиква дискомфорт и неприятно усещане, че е в екстремен режим на оцеляване, че нещо се е "счупило", че е трудно и различно. Това създава безпокойство. Затова е добре човек да запазва навиците си, макар и леко модифицирани. Например, да си поскъси косата или направо да си направи забавна къса прическа. Полезно и за косата, да се възстанови след бремеността, и лесно за поддръжка. Дългата коса изисква повече грижи и време, затова къс вариант е по-добро решение от коса с омазнени корени (или суха с пърхот), вързана на опашка или омотана на някакъв кок. Същото с облеклото - вариантите не са само секси дрешки с високи токчета, срещу развлечена тениска с клин или долнище на анцуг. При изборът, който има в момента, няма абсолютно никакъв проблем човек да е облечен едновременно удобно и елегантно. За чисто и цветно е ясно от самосебе си.
За мен е по-скоро въпрос на мисловна нагласа. Дали жената "намества" новия член на семейството, така че той да заеме своето място в него с минимални промени, или го поставя в центъра и завърта цялата вселена около него. Никога не съм разбирала склонността към "мъченичество" - о, горката аз, толкова съм отдадена на бебето, че нямам време да се изкъпя. Тия деца имат и бащи все пак. И денонощието има 24 часа. И не е нужно къщата да е като за снимки на Вог. Ако преди бебето е чистено един път в седмицата, с бебето може да е два пъти, а не всеки ден. Ако преди бебето е имало по една манджа за възрастните, след бебето не е нужно да има петстепенно меню. 80% от "претоварването" идва от напълно излишния стремеж към някакво фалшиво "съвършенство", което не само не се постига, но се изпускат и много други основни неща междувременно.
Подреждане на приоритетите, добра организация, и запазване на усещането за нормалност - това е моят съвет и рецепта.
Обичам детето си, но то е част от нашата семейна система, която е йерархична, а не "бебецентристка". Нямам никакво желание да бъда майка-героиня, която по цял ден разнася на ръце и стерилизира по три пъти всеки сантиментър. Явно имам късмет с бебе, което е спокойно и мъж, който го гледа цял ден, за да отида на спорт, виждане с приятели, фризьор и който няма против да става няколко пъти седмично за нощните хранения, за да се наспя. Просто бебето явно не е случило на родители, които да се въртят на пета около него, какво да се прави.
), но дори тогава нямам спомен да съм излизала без някакъв грим. За мен това беше част от нормалността -- зъби, душ, лице... Но готвенето не ми е било приоритет и не ми е сила, не съм считала за необходимо да чистя повече вкъщи от преди детето...
