Любители на котки - Тема 193

Просто на нашите приятели и на двамата им е нещо като втори брак. Жената с котанка, а мъжът с две кученца (от тези малките, не знам и аз каква е породата, ама много лаят). Заживявайки заедно просто няма как жената да вземе със себе си котанката, защото кучетата ще пощуреят. А са къщни кучета така да се каже, не дворни. И така котанката остава сама в апартамента на жената. При един разговор случайно разбрах. Някак до този момент и да е споменавала може би не бях обръщала внимание. Като разбрах една година почти саминка в апартамент... не че исках друго животно, но просто ми дожаля. То всеки ден ходел някой да ѝ слага водичка и храна, но не си е работа това. Освен това котанката на 6 години пък некастрирана... Бе малко кривичко така работата - хем само животното седи, хем не го пускаш навън да си намери котарак. Абе мани, не съм привърженик аз на това некастриране. Може, но ако си в състояние да осигуриш на животното възможност да задоволява природните си инстинкти. Иначе си е живо издевателство.

Та взехме котанката. Водихме я пробно един ден в нас. Ришко я погледна отдалече, подуши отдалече и тържествено си легна да спи. Ние решихме, че е ок работата. Ок... ама за него. Котанката изглежда някак не беше усетила в страха и вцепенението си от тая пробна визита у нас присъствието на Риш. И не можахме да разберем, че е толкова лошавка. Ако бяхме видяли как съска и ръмжи срещу него още тогава щяхме да зарежем идеята да я вземаме. Но в него ден при тая пак казвам пробна визита, тя седеше вцепенена на дивана и не издаде звук. Кастрираха я нашите приятели, защото аз си им казах, че некастрирано животно аз вкъщи не се наемам да гледам. Взехме я в нас веднага след кастрацията. Още първия ден Ришко отдалече я нюхаше и боязливо идваше да я види, а тя още щом излезе от упойката взе да го съска като го види отдалеч. Даже започна силно да ръмжи. Решихме, че е от упойката, от самото ѝ страдание и се опитахме да я отделим в другата стая, за да не вижда много-много ПиратЯ Ришко. Но той пак ходеше да я гледа. Нищо не ѝ правеше - не съскаше по нея, не ръмжеше, не се наежваше. Ришко е добродушно котараче, на което един-два пъти в нас е нахлувал съседския котарак докато аз и съседката си приказваме на площадката. Ришко не го биеше, даже не го съсъкаше. Онзи се разхождаше тържествено на територията му, а нашият седеше и си го наблюдаваше без да прави нищо. Сега обаче се запона едно дълго лИбовно гледкане отдалеч, пробваше лекичко да я подуши, но отстреща само силно ръмжене от нейна страна. Чак звуково наподобяваше куче. Оказа се доста лошава и несоциална котка. Хапе, ръмжи, съска. И накрая Риш просто я намрази. Сега вече даже не я гледа, не я и души. В момента, в който види вратата отворена се хвърля върху нея и я бие.

Та да, тревожно ми е, че причинявам на котарачето си на вече 9 години някакъв дискомфорт. И то сериозен. Неприятно ми е да слушам по цял ден пищенето на котката, ръмженето ѝ, да се налага нон стоп да ги разтърваваме и сегиз-тогиз да бършем капки кръв от боищата им. Опитах много неща. Може би не всички, но много. На два пъти зареждах по един дифузер във всяка стая от Фели Уел. После взех и каишката, която докара екземата на котанката на вратлето точно за ден и половина. Купих още първата седмица отделна нова тоалетна на котанката, отделни нейни купички. Опитах. Не се получи. Не ми е приятна тази ситуация повече и не вярвам в това, че време трябва. Може би при по-млади животни да е така. Но както казах Риш е на 9, а тя на 6. Не са маалки животни.

Приятелите ни като видяха каква е работата казаха, че само да кажем и ще дойдат да си я вземат веднага. Но бяха студени месеци. Решихме да изкара зимата на топличко пък тогава да си я вземат обратно. Те самите нямат решение хората, защото ситуацията си е точно същата както и когато взехме котанката преди 4 месеца. Не знам какво ще правят. Още след нова година им казах, че се отказваме и че няма да стане явно с нас. Да мислят и те ако могат някакви варианти. Но така и не се е намерил кандидат за котанката. Или ще започнат да я гледат в къщата с кучетата отделяйки я в една остъклена много огромна тераса, или... не знам и аз. Но отдавна съм казала, че не става. Но явно и те не знаят какво да я правят и затова сякаш се поослушват, отлагат го леко. Може и да ни се сърдят, че я взехме, пък сега искаме да я върнем. Но не става така - това е мъчение и за двете животни, а и за нас.