Любители на котки - Тема 193

Грейси днес хъска от плота в кухнята, ама и Кастиел май се понаучи да не я доближава и застава милия на прага и гледа тъжно. Поне тя вече не седи по цял ден горе, ами слиза да се разхожда.

Barbie, 🥰😍 Радвам се да ви видя!
Много обичам такива снимки ❤️

Red soul, помня едни твои постове... Зак бил тъп и т.н.... Еми да, то от любов се оглупява 😹
Добре, че дойде грациозната прелест Сакура, та да оцениш момчето.
Разкошен е Зак!

Да.Всеки път си спомням Таня как казваше,че ще видя след време😀
Имах много трудно начало със Зак.Мразех го.Буквално и близо  две години.А,и той се старае да е така.Оказа се изключително чувствителна,умна,привързана,отмъстителна котка.И мразеща Сакура.

От сегашната банда само Преслава я гледам от бебе и смея да твърдя, че връзката с нея ми е никаква. Все се шегуваме, че това е анти-котка или че е повредена от удара в главата. Трудно се разбира какво иска, рядко идва и то само, за да меси и мърка, не и да легне спокойно до някого, да я гушнем, да я галим. Не си знае името, но може би и ние сме виновни за това. Някак не ми идва да я наричам с цялото ѝ име, дадено от доктора в клиниката и рядко го използвам. И умалително не измислихме. Но може и от глупост да не си го знае. Не блести с интелигентност.

А Рижко ... Седем години на улицата, а все едно цял живот е бил домашна котка. Общува с всички, мърка, гали се, винаги е близо до мен или мъжа ми. Знае си името. С кака му се разбират само като се погледнат. Жалко, че не живеят заедно!

Киро пък е моята котка. Не съм го избирала, а той ме избра. Чак е досаден! Студ, жега, той е върху мен или поне залепен за мен. От време на време дори го махам малко по-грубо (когато съм изнервена) и после ми е гузно, но той не ми се обижда. Само да го погледна и да му кажа "Кире!", търчи и със засилка се качва върху мен.

Наско пък е котката на мъжа ми, но ако съм само аз, се примирява и с мен. Няма как да минеш покрай него и да не поиска да се гали. Обожава да търка муцунка в лицето или в косата. Лигльо от класа! И е много умен. Разбира всичко, което му казваме.

Барби, чудесни са!

Защо ме търсиш, разбирам те чудесно! Нали знаеш, че Мацо и Мъро никога не се спогодиха? Повече от 10 години бяхме регулировчици в собствения ни апартамент. Дано намерите някакво решение, защото е мъка и вас, и за котките.

И аз не обичах в началото Тобчо. Наричах го и аз глупчо, тъпчо и все такива красиви умалителни😆. В един момент обаче супер много си го заобичах. От всички котки даже мисля, че той най-много ме обича. И той гледа да е все залепен за мен. Сега малко май ревнува, но пак си ме търси. Името си май не знае, но е единственият, който общува с мен.

Танче, сега като те чета да разказваш за вашия Рижко как след 7 години на улицата е целият любов, се сещам за нещо. Мъжът ми грам не понася котанката. Още преди да я вземем смяташе, че за 6 годишна котка не познава стопаните си. Беше ходил веднъж с нашите приятели да я хранят. И беше удивен как тя въобще не дошла при стопанката си предвид, че стои сама. Той много обича да се заиграва с улични котки. И все ми повтаря, че не Риш, а тя е лоша котка. И все сравнява с уличните. Казва "Те гледат в очите сякаш казват" Вземи ме, аз ще бъда добро".".
То верно малко са така уличните.

Всъщност и Ришко е улично от Варна. Само дето малък го взех удома в Пловдив.
 Аз пък с всичките си котки съм имала силна връзка. 3 преди Риш. Като включвам и тази от детството ми, както и едно котенце, което живя по-малко от годинка когато бях студентка. Падна от терасата докато бях излязла. Когато се прибрах колегите ми го бяха погребали (или изхвърлили ). Та всички ги обичах. Просто съм била с другите дете или по-млада и освен пухкавото другарче са ме вълнували още сто неща. Докато Риш го взех на по-друга възраст. Някак имах нужната философска настройка да се взирам в очето му и да го разбирам. И той мен. Няма да забравя как Четирилистна Детелина ми казваше, че ще го заобичам и то много.
 Ей го тука от вчера ранна утрин около 4.Притиснат до мен на дивана където спя от месеци заради него.
И котанката започнах да обичам по малко. Но ако трябва да бъда честна май е по-скоро защото знам, че е сама и малко като кажи-речи без дом. Ето я нея с мъжа ми преди седмица. Но каквото и да си говорим е трудна котка - хапе, драска, пищи... Е, тук съм хванала кратък миг идилия. Беше след като сложихме каишката. Май я разнежи отначало. Но пък тия екземи ме отказаха форевъ от това приспособление.

Много улични животни са така, с надежда гледат човека и очакват спасение, подслон или поне храна, душички. И после веднъж взети, котките поне, бързо установяват йерархия, на върха на която според тях са те

Моя мъж малко завижда как ме следва Цура. Като стоим по двора лятото, ходи по мен, вътре-вънка, и той все отбелязва "кучето ти дойде!"

Спас осинових на 1,1год. възраст. Не му смених името. Беше страшно привързан към мен.

Останалите все като бебета съм ги взимала. Хари на 45 дена, Дейзи на 2м. Аш и Оникс на 3м.
Дейзи сама ни избра. Беше точно 1кг като я премерихме при ветеринарят.
Най-привързана е към сина ми. Дъщеря ми се смее "той не я тормозел". Никой не я тормози у дома, изкл. Аш. Но пък тя го бие и като цяло тя започва споровете. Два пъти носят успокояващи каишки, имам и дифузер с течност и почти не топлят отношенията си. Но пък поне не се закачат като се разминават.

И аз всички от малки ги гледам обаче са различни. Тобчо беше дивикулник като го докара Манди. Опитвах се да го опитомя много време и тук писах, исках съвети. През цялото време хем исках да стане социален, хем си мислих какво ще го правя и много не го исках. В един момент си го обикнах супер много, каквото и да му направя си ме обича. Манди ме намрази с времето. Свързва ме с тормоз лекари, спринцовки и бяга от мен😂. Бебето от супер мило гушанче започва и той да става асоциален. Вече не обича да бъде гушкан и гален. Само той, ако пожелае, но за кратко и трябва да е на земята, а не на ръце. Като е на земята се търкаля и дава и коремче, но много за кратко. Липсва ми нежния и любвеобилен период. И той тръгва да бяга и да се крие, ако ме види със спринцовката или посегна да го взема.
Всички са много различни макар и от малки гледани.

Здравейте,имам въпрос по скоро някой да ми каже че може да се случи чудо.Котката на приятеля ми(която обичам като своя ,и съм я гледала 7 месеца) имаше пиометра,оперираха я,отстраниха няколко малки тумора от матката.Две седмици по късно се влоши,сега е в друга клиника,жлъчката и не функционира и черния дроб върши работата на жлъчката,доктора казва че няма шанс да се оправи,и всеки момент може да почине,левкоцитите са нараснали от предния ден.Няма ли поне малко шанс,къса ми се сърцето за нея.Също така е и възрастна,на 11 години

Без жлъчка се живее. От личен опит го знам. Ако само това е проблема не би трябвало да е толкова сериозно.

Жлъчката може да уврежда четен дроб и панкреас( при хората).Вероятно и при котките.Защо не я оперират?

Мисля,че не могат заради високите левкоцити не е споменал изобщо за премахване на жлъчката

Разпитайте лекаря, нека обясни ситуацията.

Всички приличат на майките си и бабите си по характер (е, рядко и на бащите си ).

Каква е причината жлъчката ѝ да не функционира?

Чета, че по оперативен начин може да се върже жлъчния канал към червото и той може да върши работата на жлъчката. Не изглежда обаче лесна операция, защото трябва да се внимава за доста усложнения.