Тази вечер успях да изгледам 4 епизод.
Той, разбира се изцяло мина под знака на сватбата на Аслан и Девин.
Много ми хареса, че Девин отново успя да покаже своята независимост и не само, че не прие условията на Аслан,но самата тя постави условие.
Хареса ми и това,че Аслан уважава тази нейна независимост.
Може би, отново Хюлия е причината.Аслан цял живот е гледал как тя постепенно загубва своята самоличност, в семейството на съпруга си и той не иска същото за Девин. Тази негова подкрепа е забележителна и това още повече вбесява Хюлия! Тя и без друго не може да приеме факта,че друга жена ще направи щастлив синът и.
Сватбените сцени оставиха своя отпечатък върху епизода. Имаше много весели и забавни моменти, но не всички.
Посрещането на двойката в чифлика беше уникално. Хюлия буквално замеряше Девин с това, което хвърляше.
Тя преживя тежко отказа на Девин да приеме фамилията на мъжа си.
Не, че изобщо прие леко това,че синът и се жени за нея.
Планът с Джихан беше добре измислен, но не беше предвидила факта,че Джихан ще хареса Девин.Много ми харесаха думите на Джихан, когато се опита да я откаже от него, че този път има двама души, които тя ще нарани!
Баба Сахер,тя за пореден път ме спечели- най-демонстративно пред Хюлия подари пръстена на Девин, защото до сега не е имало на кой да го завещае.
Сякаш бях пропуснала при първото гледане тази нейна сензитивност.
Успява да види и разпознае безпогрешно нещата, въпреки болния си мозък.
Всичко вървеше прекрасно, до момента, в който залата изведнъж се превърна в бойно поле.
Истинският живот на Аслан излезе наяве със случката на сватбата!
Докато Девин беше потресена от сбиването,се случи нещо още по-ужасно- Еко беше прострелян.
За Девин това се оказа само началото на едно трудно пътуване, което тя предприе заедно с Аслан( в буквален и преносен смисъл)- да създадат собственото си семейство...



