Мойто малкото продължава да е на 90%. Нещо не му е съвсем добре, вял и безразличен е. Яде и пие вода в нормални количества - но може би пък сега дозата му е голяма. Що не могат да говорят кучетата!?! То говори де, но на негов си език.
Дано уцелим правилно нещата. То туй чудо се дава течно в милиграми и вдигнахме от 1,5 на 2,0 - вероятно е голям скок. Уф.
Тили ме замисли за чугунена тенджера. Бях чувала, че е супер, пък нямам. Сигурна съм, че материалите на съдовете са от огромно значение. По-долу по тая тема ще рязправям куриоз номер 1 от сватбата, за който му се чете.
Донси, моля те, кажи че ти е по-добре окото. Много стряскащо ми прозвуча как си го наранила, пък го разказваш мимоходом.
Бър, гуууш. Всички имаме право на такива моменти и никой не може да ни го отнеме! Даже са задължителни, иначе от стиксане на зъби и премълчаване се полудява! Още един гуш!
Бръди, и на теб гуш, почивай си, моля те!
Пускам в скрит текст да не досаждам с чаршафи, куриоз 1, също и бонус куриоз 2.
Дано уцелим правилно нещата. То туй чудо се дава течно в милиграми и вдигнахме от 1,5 на 2,0 - вероятно е голям скок. Уф.
Тили ме замисли за чугунена тенджера. Бях чувала, че е супер, пък нямам. Сигурна съм, че материалите на съдовете са от огромно значение. По-долу по тая тема ще рязправям куриоз номер 1 от сватбата, за който му се чете.
Донси, моля те, кажи че ти е по-добре окото. Много стряскащо ми прозвуча как си го наранила, пък го разказваш мимоходом.
Бър, гуууш. Всички имаме право на такива моменти и никой не може да ни го отнеме! Даже са задължителни, иначе от стиксане на зъби и премълчаване се полудява! Още един гуш!
Бръди, и на теб гуш, почивай си, моля те!
Пускам в скрит текст да не досаждам с чаршафи, куриоз 1, също и бонус куриоз 2.
Скрит текст:
Куриоз 1
Няколко дни преди сватбата децата истерясваха, че нещо не сварват със задачките си. "Давайте да помагаме," викам, "каквото може - всичко ще направим." Ама снахата вече организирала помощниците и за мен оставало - две погачи да направя. Една за ритуала "разчупване" (над главите си я чупят и по по-голямото парче разбираме кой ще командва); една за гостите по масите - там е една от много, имало поръчани на различни хора.
Омесих аз тесто с 2 кг брашно, в следобеда на срядата, и тестото втасва на две партиди. Първата я нарочих за специалната питка. Имаше даже орнаменика от традиционен български сватбен хляб, за сродяване, за умножаване на рода, таквиз работи. Стана прелест. Метнах я да се пече, всичко супер. Втаса и втората част от тесто междувременно.
Чак тогава осъзнах, че втора тава за погачи аз нямам! Постът на Тили ме подсети, как мойта алуминиева тава за погачи е номер едно и в нея всичко се поучава супер. Да, ама е една.
С готово втасало тесто, взимам аз следващата по размер тава. Ами тя широка и плитка. Ех... Та да знаете, втората погача стана една тава с милинки! Ревеше ми се! А иначе всички ме знаят като майстор на погачите!
Към днешна дата ми е смешно, а в онази сряда - исках да потъна в земята. Но обещаното - обещано. Занесох я. Била много вкусна
Куриоз 2
Вечерта във въпросната сряда (нали знем, че сватбата беше в четвъртък), звъни сватята ми. И ми реве по телефона. "Ами ти знаеш ли, че така нагласиха програмата, че ме оставят сама в къщата преди вземането на булката! Не мога, не мога сама да се справя, ще трябва да редя маси, чаши, сладки, мезета, и съм съвсем самичка! Можеш ли да дойдеш по-рано? Колкото може по-рано? И носи валидол."
Да обясня, това значи, да съм отвътре "от страната на булката" до 10:30 и след това да изляза отвън и да се прехвърля "от страната на младоженеца".
"Ама, разбира се, сватя, идвам, имам валидол." Аз съм отзивчив човек. Приех, че ще сменям ролята - от булката, от младоженеца, все наши, налЕ.
Обаче....
По програма трябваше да изритам мъж и дете да заминават за кръстник около 8:00 и аз да изляза за вземане на булка към 10:00. Ехее, два часа, за обличане, грим прическа.
Ами, като сватята ме нареди така? Аз взех, че обещах 8:30 да съм при нея?!?
И така - спазва Дорчо обещанието. Тръгнаха моите момчета за кръстник. Аз имах крупните 15 минути за гореспоменатите манипулации (облекло, грим, прическа). 15 минути!!! И излетях.
Ама пък, после ме питаха къде съм ходила на фризьор. Справих се, ей!
Няколко дни преди сватбата децата истерясваха, че нещо не сварват със задачките си. "Давайте да помагаме," викам, "каквото може - всичко ще направим." Ама снахата вече организирала помощниците и за мен оставало - две погачи да направя. Една за ритуала "разчупване" (над главите си я чупят и по по-голямото парче разбираме кой ще командва); една за гостите по масите - там е една от много, имало поръчани на различни хора.
Омесих аз тесто с 2 кг брашно, в следобеда на срядата, и тестото втасва на две партиди. Първата я нарочих за специалната питка. Имаше даже орнаменика от традиционен български сватбен хляб, за сродяване, за умножаване на рода, таквиз работи. Стана прелест. Метнах я да се пече, всичко супер. Втаса и втората част от тесто междувременно.
Чак тогава осъзнах, че втора тава за погачи аз нямам! Постът на Тили ме подсети, как мойта алуминиева тава за погачи е номер едно и в нея всичко се поучава супер. Да, ама е една.
С готово втасало тесто, взимам аз следващата по размер тава. Ами тя широка и плитка. Ех... Та да знаете, втората погача стана една тава с милинки! Ревеше ми се! А иначе всички ме знаят като майстор на погачите!
Към днешна дата ми е смешно, а в онази сряда - исках да потъна в земята. Но обещаното - обещано. Занесох я. Била много вкусна
Куриоз 2
Вечерта във въпросната сряда (нали знем, че сватбата беше в четвъртък), звъни сватята ми. И ми реве по телефона. "Ами ти знаеш ли, че така нагласиха програмата, че ме оставят сама в къщата преди вземането на булката! Не мога, не мога сама да се справя, ще трябва да редя маси, чаши, сладки, мезета, и съм съвсем самичка! Можеш ли да дойдеш по-рано? Колкото може по-рано? И носи валидол."
Да обясня, това значи, да съм отвътре "от страната на булката" до 10:30 и след това да изляза отвън и да се прехвърля "от страната на младоженеца".
"Ама, разбира се, сватя, идвам, имам валидол." Аз съм отзивчив човек. Приех, че ще сменям ролята - от булката, от младоженеца, все наши, налЕ.
Обаче....
По програма трябваше да изритам мъж и дете да заминават за кръстник около 8:00 и аз да изляза за вземане на булка към 10:00. Ехее, два часа, за обличане, грим прическа.
Ами, като сватята ме нареди така? Аз взех, че обещах 8:30 да съм при нея?!?
И така - спазва Дорчо обещанието. Тръгнаха моите момчета за кръстник. Аз имах крупните 15 минути за гореспоменатите манипулации (облекло, грим, прическа). 15 минути!!! И излетях.
Ама пък, после ме питаха къде съм ходила на фризьор. Справих се, ей!
Къса ти се сърцето като ги гледаш такива, страдащи и безпомощни. 
Полудявам с нея и с притесненията ѝ от всичко и всички. Ще се опитам да говоря с нея довечера и да я убедя. 
