Чувствам се изключително отчаяна на този етап. Имам всички възможности, които биха били нужни на един човек и въпреки това не мога да намеря пътя към личностното щастие.
Септември месец се преместих в друг напълно непознат за мен град, изцяло сама. В началото всичко беше прекрасно, но в момента се чувствам по-самотна от всякога. Нямам приятели - само хора, с които водя банални и еднакви разговори в работна и академична среда. Всеки опит от моя страна за започване на нещо повече остава без предприети действия. Нямам мъж да себе си, въпреки всички старания, които полагам относно външния си вид. Никой не проявява интерес към мен. Имам чувството, че целият свят се е изправил срещу мен и ме тества.
Всички тези съпоставки ме доведоха до борба с ужасна тревожност, която със себе си доведе и неприятни физически симптоми - стомашни проблеми, жажда за бягство, трудно поемане на въздух, неспокоен сън. Усещам, че започвам да развивам хипохондрия. Както споменах живея сама, постоянно съм в размисли какво ще стане ако падна и почина на място или имам нужда от спешна помощ, но нямам никого наблизо, на когото да се обадя. Главата ми е фабрика за негативни мисли.
Отдавам всичко това на липсата на социализация и удовлетвореност от моментното ми положение в живота. Нямам цел, не знам с какво искам да се занимавам занапред. Правя нещата изцяло рутинно. Чувствам се безполезна. Постоянно имам необясними физически болки, вече не знам към какъв лекар да се обърна по-напред.
Смятам, че си пропилявам живота с това еднообразие. Изживявам някаква екзистенциална криза…
Искам нови запознаства, искам тревожността да ме изостави, да бъда пълноценна. Опитах да се присъединя към клуб по танци, всички там бяха с едни 20 години по-възрастни от мен, което от своя страна също завърши без успешни дълготрайни контакти. Започнах да приемам разни билкови таблетки за успокоение…
Съжалявам, че темата е толкова нахвърляна. Моля за съвет, какъвто и да е той.