Щом 19 годишният пълнолетен възрастен мъж иска кола, нека да си купи. Кой му пречи? Даже да се изнесе и да започне да работи и да е напълно самостоятелен и независим. Оценките как са му? Учи ли?
- Публикувана: 14 март 2024, 20:14 ч.
- Последно мнение: 31 март 2024, 21:50 ч.
Родителски неволи
Стига,хора, никое съвременно момичене слугува:) Приятелката на сина ми също не е студентка и живее със студент, издържан от родителите си, но не готви например. Синът ми пазарува и готви, тя върши нещо друго из тях (нямам представа кой какво, само за готвенето знам, защото ме е питал и споделял разни неща, които е готвил). Това не са 30-те, не се впрягайте толкова 
Аз съм сигурна, че и младежа преживява стрес. Нов град, нова среда, нови отговорности.
Но пък има и такива родители, които считат телефонните разговори за истинска грижа към детето. Имам позната която звъни на своя тийн на всеки два часа. А реално не полага ьа него никакви адекватни грижи.
Но пък има и такива родители, които считат телефонните разговори за истинска грижа към детето. Имам позната която звъни на своя тийн на всеки два часа. А реално не полага ьа него никакви адекватни грижи.
Финансова култура е едно, ама базови умения по катерене, къде ме хвърли, ЧС? Че и причислено към базовата обща култура
Имах предвид катерушки, върлини, дървета... Основни неща от моето детство. Щото виждам как супер тренираните атлети в "Игри на волята" нямат техника за елементарни неща.
Действителни предимства на мъж според мен/не претендирам за изчерпателност/: общи познания по точни науки - математика, география, химия, физика, биология и др.; умение за работа с по-популярни машини - автомобил, моторна резачка, бормашина, поялник и др.; компютърни умения на някакво ниво; дребни битови ремонти и дейности - ВиК, ел.инсталации, покрив, бои и замазки, цепене на дърва, сглобяване и разглобяване. Бонус са известни познания по оръжие и военно дело. Ред и дисциплина, добро възпитание и мироглед, обвързани със семейството и религията, се подразбират.
Труден период за авторката, но да й пожелаем успех и от момчето й да излезе един качествен, пълноценен човек!
Има един поговорка - простият се учи от своите грешки, умният - от чуждите, а перфектният - и от двете.
За ценностите и уважението се възпитава основно в началните години. Момчето е млад мъж, пълнолетен, сега се сблъсква в живота.
С психолога наистина е добре да обсъдите своето мислене и поведение - не сте ли обсебваща, не закриляте ли прекалено много сина си, не го ли виждате само като "мамино синче"?
За пари и кола хубаво са Ви посъветвали - да работи и тогава може да помогнете. Ясно е, че с крайни мерки и "наказания" - как ще наказвате млад мъж?!?! - няма да постигнете нищо положително.
Да, поговорете с психолога за себе си...
За ценностите и уважението се възпитава основно в началните години. Момчето е млад мъж, пълнолетен, сега се сблъсква в живота.
С психолога наистина е добре да обсъдите своето мислене и поведение - не сте ли обсебваща, не закриляте ли прекалено много сина си, не го ли виждате само като "мамино синче"?
За пари и кола хубаво са Ви посъветвали - да работи и тогава може да помогнете. Ясно е, че с крайни мерки и "наказания" - как ще наказвате млад мъж?!?! - няма да постигнете нищо положително.
Да, поговорете с психолога за себе си...
Стига,хора, никое съвременно момичене слугува:) Приятелката на сина ми също не е студентка и живее със студент, издържан от родителите си, но не готви например. Синът ми пазарува и готви, тя върши нещо друго из тях (нямам представа кой какво, само за готвенето знам, защото ме е питал и споделял разни неща, които е готвил). Това не са 30-те, не се впрягайте толкова
И преди години не сме слугували никому.
Аз заживях със съпруга ми на 18, той беше на 20. Учехме, работихме, родителите ни помагаха, заедно си домакинствахме, заедно правехме всичко. И сега е така. Даже за много от нещата чакам той да ги свърши, понеже аз не мога физически.
Големите ни дъщери в началото на студентския живот бяха със съквартирантки, после бяха двете заедно. Все им се налагаше и да си сготвят, и да си изчистят, и да се изперат. После се събраха с половинките си и дори по-леко им стана, че вече се съобразяваха само с човека, с когото се обичат и искат да градят заедно дом и семейство, вместо да се съобразяват с чужди хора или да живеят сами. Едните са вече женени с дете след 5 години връзка, другите сега ще правят годеж, а до 2 години планират сватба (заедно са още от гимназията).
Предпочитам тези варианти пред това да си стоят младите до 30-40 г с родителите и да се чудят къде да се сврат набързо за малко ласки и после кой откъде е.
Много повече се притеснявам, че третата трябва да замине сама и да живее сама, отколкото би ме притеснявало да си дели домакинството с гадже, но бъдещето ще покаже и може и тя да срещне някой там, като най-голямата си сестра.
Според мен съветът беше да не се превръща в малката булка и да не се обръща толкова внимание на домакинските й умения, защото това не са най-важните й приоритети в момента. Иначе няма лошо да си има сериозен приятел, нито да работи, нито да си изчисти квартирата. Но така казано - "прави неща, които досега не е правила - чисти, готви", звучи сякаш се добавя особена стойност на базови умения, които не се налага да си ядрен физик да ги вършиш. Аз имах чудесно детство без никакви домакински задължения и като отидох на квартира и дрехи простирах, и баня миех, и супи, и баници правих. И никога майка ми или баба ми не са ми показвали как (нали, 'щото и това се смята като задължително възпитание за жената в дълбока провинция, майка ти да те научи да шеташ).
Постоянно гледам в социалните мрежи коментари под качени манджи от млади жени "ей това е истинска жена, браво, няма вече такива", което е върхът на простотията и това го казвам като човек, който готви почти всеки ден и рядко яде навън.
Постоянно гледам в социалните мрежи коментари под качени манджи от млади жени "ей това е истинска жена, браво, няма вече такива", което е върхът на простотията и това го казвам като човек, който готви почти всеки ден и рядко яде навън.
Аз заживях рано с мм, в началото на студентския живот. И нито съм слугувала, нито съм готвила денонощно. Той не беше студент, живееше втори студентски живот с мен. Излизахме денонощно. Не сме готвили. Помня, че сме яли навън и си пекохме сандвичи на една малка скара. Можех да готвя, защото вкъщи и двамата ми родители бяха кулинари и се бях научила. Ама дали ми беше до мусака? Нито някой ме е спрял да живея студентски живот, нито съм била слугиня да чистя денонощно. Повече помня хилядите купони, излизания, времето с приятелите, бирите в парка, полятите изпити.
Макар с доста финансови ограничения имах студентски живот и сега си спомням с умиление за него. Аз останах да уча в София, а съм от тук. Да живееш като студент с родителите си не е особено добра идея. Ако живеех в друг град пак щях да трябва да чистя стая, общи части и тн. Както и да си намеря нещо за ядене. Но аз и при родителите си чистех. Въобще чистенето си върви където и да живееш. А на 20 не ми е пукало дали ям манджите на майка ми, или филия с кашкавал.
Макар с доста финансови ограничения имах студентски живот и сега си спомням с умиление за него. Аз останах да уча в София, а съм от тук. Да живееш като студент с родителите си не е особено добра идея. Ако живеех в друг град пак щях да трябва да чистя стая, общи части и тн. Както и да си намеря нещо за ядене. Но аз и при родителите си чистех. Въобще чистенето си върви където и да живееш. А на 20 не ми е пукало дали ям манджите на майка ми, или филия с кашкавал.
Откъде тръгнахме, къде стигнахме.
Напомням обаче, че шофьорската книжка често е предимство при търсене на работа, затова е добре младият човек да мине курсовете. Вече купуването на автомобил е според възможностите, желанието, уговорката с родителите и т.н.
Напомням обаче, че шофьорската книжка често е предимство при търсене на работа, затова е добре младият човек да мине курсовете. Вече купуването на автомобил е според възможностите, желанието, уговорката с родителите и т.н.
Откъде тръгнахме, къде стигнахме.
Напомням обаче, че шофьорската книжка често е предимство при търсене на работа, затова е добре младият човек да мине курсовете. Вече купуването на автомобил е според възможностите, желанието, уговорката с родителите и т.н.
Напомням обаче, че шофьорската книжка често е предимство при търсене на работа, затова е добре младият човек да мине курсовете. Вече купуването на автомобил е според възможностите, желанието, уговорката с родителите и т.н.
Какво лошо има в това момиче да живее със студент, издържан от родителите си? Едно време половината ми приятелки си изкараха студентските години така, живееха си с приятелите и родителите от двете страни си пращаха джобни на своето дете, то е все едно, че живееш със съквартирант. По отношение на телефонните разговори с родителите, хората са различни, едни са по-емоционални и имат нужда по-често да се чуват, има и по-отчуждени, които могат да не се чуят и месец. Аз въпреки, че съм от първите, като млада се чувах с моя баща през 2-3дни, звъня всеки ден, от както остаря и се притеснявам дали е добре. Но тогава нямаше мобилни телефони, в ранната ми младост и фонокартните апарати бяха кът. Сега при тези комуникации е срамота, да не драснеш поне 1 ред на ден на родителите си, че си добре, ако не ти се говори всеки ден с тях. Иначе родителите не са длъжни да осигурят на 19 годишното си дете кола. Хубаво е да го издържат, докато учи в университета, но издръжката за мен включва базови неща, колата не е задължителна.
То не че е лошо, но е неизгодно за момичето ако то вкарва доходите си и в издръжка на студента, аз така разбрах възражението.
А аз не. Може би защото даже не мога да го допусна... Студентът си има издръжка от родителите си (предполагам) и това ще е така независимо дали има или няма гадже. Но с гаджето обединяват финансите си и реализират икономия от мащаба - много от сметките на двойка са по-малки, отколкото на двама живеещи сами. Та аз не знам защо не виждам проблем...