Бургаско родилно отделение - ПЕТИЦИЯ ЗА ПО-ДОБРО!

Става въпрос за това, 4е ТРЯБВА да си платиш, за да родиш детето си в Бургас. Това не е редно и вси4ки го знаят, дори и лекарите, които то4но защото не е редно си искат и те изнудват карайки те да страдаш, да се страхуваш, а понякога дори умишлено ти при4иняват страдания. Не може, ставайки въпрос за разждането в Бургас, да не се споменат и другите градове, където много бъдещи майки предпо4итат да отидат и то не заради комфорта, а от страх за живота на детето което 4акат и собствения си живот. Няма да изброяваме слу4аите на лекарска некъдърност в Бургаско родилно, тъй като те са безброй много... Искам само да кажа на вси4ки бъдещи майки на които им предстои раждане - моми4ета, ако усещате дори зрънце страх и несигурност - не раждайте тук! Поздравявам вси4ки моми4ета, които са имали куража да родят в Бургас, но също така и вси4ки, които са предпо4ели да се по4увстват спокойни и сигурни и са избрали Варна, Сливен или Поморие...   
мариса, аз също родих в Ева - Сливен, но на 22 май 2007. Подозирам, 4е дори сме били в една и съща стая, тъй като тя, мисля е единствена... Страшно доволна съм от условията, безболезненото раждане, професионализма, грижите и усмихнатите лица на персонала   

Момичета, родих в Сливен в държавната болница. за такова отношение не съм си мечтала. Ама как така един лекар/сестра/акушерка/санитарка не беше кисала/в мензис/или нещо такова?!?!??!
Родих по спешност със секцио. Бебо лежа 6 дена в ковиозче и още 10 дена на лечение. аз бях изписана, но ме оставиха в болницата заради бебо (макар да не кърмех) Нямам думи с които да благодаря на неонтолозите.
Моя съвет : Не раждайте в Бургас!!!!!!

Съгласна съм с предложенията направени в "ПОДПИСКА за повишаване качеството на медицинското обслужване в Родилно Отделение, гр. Бургас". Крайно време е да се повиши качеството на здравеопазването като цяло. Това с което не мога да се съглася са всеобщите призиви "НЕ РАЖДАЙТЕ В БУРГАС!". И двамата си сина съм родила в Бургас и ако се наложи пак тук ще родя. Ражданията ми не бяха леки и двата пъти бебетата ги извадиха с форцепс. Благодарение на адекватното отношение на лекарските екипи, както АГ, така и неонатолози се радвам на здрави и не увредени деца. Свалям шапка на тези лекари, които въпреки условията в които работят си вършат работата прекрасно. Проблемът не е в лекарите, проблема е в държавниците, които решават къде да отидат парите. Похвално е, че в Сливан, Варна или Поморие някой се е сетил да направи клиника и да взема пари от държавата, а не от родилките, но е въпрос на личен избор кой къде да ражда.
Пожелавам на всички бъдещи мами леко и безпроблемно раждане!

Аз също се подписах.Преди 8. родих в Бургас,отношението им е под всякаква критика.Моята история беше следната:аз преносвах и си започнаха нормални болки,бях приета вече в патологията.Свалиха ме долу и ме оставиха цяла нощ без да предприемат нищо.Изчакаха да мине сутрешната визитация ,за да ме включат на системи.Аз бях мн изтощена,попитах д-р Дорийска колко трябва да си платя за секцио,тя троснато ми отговори:не ме моли няма да те оперирам,накрая се наложи акушерките да помагат защото аз бях без сили.Затова,че дори и да си платиш не е никаква гаранция за по-добро отношение.Опитвам се да не си спомням за този момент,слава богу вече съм в София и второто  ми раждане беше тук.Нищо общо с това в Бургас.
Успех на мамите,които ще раждат там.

Проблема си е в нашите алчни и безкрупулни лекари. Преди всичко трябва да бъдеш човек . А повечето от тях със сигурност не са .
Вярно е че и държавата е безучастна ,но ..........

        Днес разбрах от бургски гинеколог, че предстоят големи съкращения в Родилното. Не знам само дали ще е за добро 
        и това е интересно
        http://burgas.dir.bg/2008/07/30/news3246708.html

Мисля, че тази болница във Ветрен може да промени донякъде нещата в Бургаско родилно отделение. Поне така ме увери зам. кмета на здравеопазването в Бургас- д-р Мануелян. " Изцяло подкрепям инициативата Ви да се обърнете към всички институции за решаване на този проблем, който с времето не само не намира отговор, но и непрекъснато се задълбочава.Родилното отделение като структурна единица е част от МБАЛ Бургас АД, което е на пряко подчинение на принципала си (министъра на здравеопазването) и за съжаление провежда политика, с която общинска администрация не е съгласна, не одобрява, но не притежава административна власт върху лечебното заведение.
    По тази причина, отчитайки сериозните дефекти в бургаското здравеопазване се наложи обсъждането им, анализирането им, следствие на което се реши да бъде проектирана и изградена общинска болница, включваща в структурата си и ново родилно отделение."/част от писмото на д-р Мануелян, адресирано до мен, пълния текст на стр. 19/

мариса въпросната клиника във Ветрен, ще е собственост на Света София, и ако в нея работят гинеколозите които в момента работят там .... работата ще е същата
Има една приказка, че нов бардак със старите к**** не се прави  /извинявам се за израза , но не намерих по-точно сравнение/
Аз бях приета една седмица в болницата в Поморие, ами изобщо неможе да става сравнение, лекарите там че и акушерките са 100 години преди бургаските...

Там оправия няма - само се моля да не се наложи да раждам там

Нефертити, много си права за бърдака и к-5. Но да се надяваме, че нещата ще бъдат по-добри. Поне това ни остава- надеждата. Не знам за Поморие- и аз съм чувала добри отзиви- но аз пък раждах в Сливен и също мога само да ги хваля.

   Никога повече няма да родя ТАМ. Не вярвам, че ТАМ нещата са поправими. Никога през живота си не съм преживявяла такъв стрес!!!
   За последен път ще си спомня какво ми се случи там, за да ме разберете правилно. Наложи се да ми бъде направено секцио - 19 дена преди термина. В реанимация няма персонал през нощта - спят. Бяхме седем жени, наричаха ни леш и крави, няма да споменавам цинизмите докато сутрин ни правеха тоалета. Втората нощ едно от момичетата изкърви лошо. Само за мен и за една туркиня беше втора нощ- можехме да се влачим покрай стените. 3 часа сме викали някой да дойде, незнам дали сте опитвали да викате с рана на слабините. Тук има практика децата на родилите секцио да се свалат на втория ден за 5 минути да ги видят майките. На моя втори ден от третия етаж дойде съобщение: "Горе има много работа утре ще си видите децата" - разбираемо, казах си и зачаках третия ден. Свалиха три деца, а останалите четири майки попитахме какво става - две деца на кислород, едно в кувьоз, а моята Дария - разтревожих се този път наистина? Едната акушерка ме изгледа преценяващо и погледна другата: "Ти за Дария горе чувала ли си?" "Ми неее" беше безучастния отговор. Прилоша ми, щях да припадна. "На 19 е родена" - обяснявам през сълзи. "Объркали сте си датата на секциото или сте дали друго име и сте забравила. Горе Дария няма!" Полудях. Загубих образ и картина. Още упреквам себе си, че бях толкова ранима и не успях да се развикам, а само заплаках. Дежурната по смяна в реанимация акушерка внезапно си спомни, че е жена и може би някога е ставала майка и ми направи знак да се успокоя. Бях определена за качване горе в 19:00 часа същия ден. "Ще те кача в 16:00, като си замине главния лекар" ми каза жената и ще видим тая работа. Изпълни си думата качи ме горе, влезе в интензивно бебешко и ми показаха детенце от 2 метра растояние. Камък ми падна от сърцето, познах очите на мъжа си и си отдъхнах. Попитах кога мога да я видя и ми казаха всеки ден от 12:00 до 13:00 има свиждане. Зачаках следващия ден. Повиках таткото и опитах да позвъня на вратата. Усмихнах се на появилата се лекарка. "Тая кво ми се хили" - попита светилото някаква акушерка наоколо. Залитнах от обида "Ама аз за свиждането, имам детенце тук" "Не виждаш ли колко сме заети, аман от вас (майките б.а.), върви си в стаята! Обадих се на мъжа ми от стаята, който чакаше отвън незнаещ какво става. Към 13:00 ми звънна по телефона и ми каза да отида на другата врата. Успял да влезе и да снима детенце. Отидох и на вратата впих поглед в малката снимчица на дисплея. Не щеш ли същата лекарка. "Сега ще ви дам аз на вас да разберете" разфуча се  и ме блъсна по рамото навън, опитвайки се демонстративно да ме заключи извън отделението. Правилно ме разберете, ние сме кротки хора. Сега не знам дали нямаше да изпитам облекчение, ако мъжа ми беше скочил да я удари, но той просто не е такъв човек! На визитацията същата лекарка ме захвана с думите "Оооо, ето я майката дето не иска да си види детето! Бащата дойде, направи снимки, а ти дори не се поинтересува от състоянието на детето си". Повтарях си това ще свърши, ще ни изпишат, ще забравя всичко! Беше като във филм на ужасите! На следващия ден ме повикаха да си видя детето. Беше в кувьоз на фототерапия заради жълтеница. Бяха четири дечица в отделението. Явно те четирите бяха създавали толкова много работа на персонала. Спрях да плача. Прибрах се в стаята, но до вечерта се надух. Боляха ме страшно гърдите. Попитах акушерката дето разнасяше АМ за бебетата, какво да правя. "Ами почвай да се изцеждаш" каза жената и си излезе. Криво-ляво започнах с помощта на същото туркинче, с което лежах в реанимация. Влезе вечерната визитация. "Добре ли сте момичета, ааа тука на второ легло се цедят, хубабо, хубаво! Докато се обърна и бяха излезли. На другия ден попитах една акушерка, може ли да ходя да си кърмя детето или поне да му носят кърмата. "Тук нямаме такава практика" беше отговорът и с това въпроса приключи. Детето ми донесоха на шестия ден вечерта. С цианоза, наакана, с лепенките които са държали абокатите по тялото й. Замиха я надве-натри без да махнат висящите лейкопласти и с думите "Честито майче!" ме зарязаха. Представа си нямах какво да правя тогава, а и не бях спала от операцията насам. Трябваха ми три часа да я стопля и нахраня. Държах я цяла нощ на ръце и почти непрекъснато на гърдите си. Молех се само да ни изпишат на следващия ден. Изписаха ни, но като я теглеха възникна спор колко точно тежи, щото нещо не било наред с кантара. Родена беше 3300, писаха я 3100 по правило. Не беше толкова, сега съм сигурна. Насрочиха ни контролен преглед след 20 дни и се прибрахме. Държах я почти непрекъснато на гърдите си, но бебе заспиваше на две три минути. Въпреки всичко отидохме на контролния преглед без да съм и давала и капка АМ. Изтеглиха я 3200. "Детето ти ще получи мозъчно увреждане от недохранване" загълча ме лекарката като разбра, че не дохранвам с АМ. НА един месец детето ми тежеше 4200 - само след 10 дни!!! Така се мъчих да кърмя да се цедя и да дохранвам до средата на третия месец, когато кърмата ми окончателно спря.
   Това ми причини МБАЛ Бургас! Нямам какво да добавя. Няма да се оправят нещата с подобряване на условията! Там трябва да си отидат всички обръгнали към човешката болка хора!

Изруди мръснииииииииии 

 mamaVladi  голям ужас си преживяла майчице  Все едно сме лежали в различни болници... Аз си виждах детето 2-3 пъти на ден в интензивното бебешко. А само да уточня  Там няма само една стая а има 6-7 стаи от които бебетата са разделени. Има обикновени кошарки за здравите бебенца от секцио а другите са в кувиозите.
 Факт е, че и при мен нямаше нощем акушерка и ние крещяхме по- коридорите за да търсим за една жена която и беше лошо.

Мама Влади,  това което прочетох изобщо нищо не ме учуди .За съжаление това е реалността в Бургаската болница .Моето бебе ,сега вече ангелче  също беше в интензивно и когато отидох да го видя преди да потеглим за София една от сестрите се изрази: нали го видя ,колко пъти ..........Казвам Ви неможах да се сдържа и и се троснах :ако ти беше на мое място какво щеше да направиш??? Отвърна ми нахалницата: всички сме минали през нещо .Не и останах длъжна и да видиш как омекна. Просто са отвратителни. Това е моето мнение и затова казах ,че не ме учудва поста на мама Влади.

mamaVladi, направо ме просълзи твоята история. Като си помисля, че в клиника "Ева"в Сливен, където раждах, бебка ми я доведоха на 3-я час след секциото и вечерта отново за няколко часа, че от следващия ден си стоеше по цял ден при мен в стаята /вземаха я само за преобуване и за преглед от педиатър/, че акушерките  мед- сестри, педиатрите непрекъснато бяха по стаите на родилките , че ни даваха обезболяващи, мереха кръвно, температура - непрекъснато, направо имам чувството, че не съм раждала в България. Все бях чувала ужасии за Бургаско родилно отделение, но такива зверства - не бях и предполагала, че могат да съществуват.