АПРИЛки в девети месец влизат, бебчета започват да излизат. – ТЕМА 4

Добре че има с кой да обменяш опит, притеснения и терзания, защото никои не може да ни разбере по-добре от тези които сме по едно и също време в едно и също положение. Само си повтарям там  някъде в задните си мисли дано да сме както при JayRay да се чувстваме по спокойни просто като се приберем а не както очакваме. Мен честно казано от 2рото секцио не ме беше страх изобщо, отидох като на кафе и ми беше супер спокойно, а сега не знам защо така, може би защото мн време е минало, знам ли.

Аз съм почти на същото дередже, на мен терминът ми е събота и можем да чакаме най-много до вторник/сряда. Всеки ме проверява всеки ден дали не съм родила случайно и започвам да се напрягам. Много ми тежи вече, чувствам се страшно изморена последните дни, обаче индикации за раждане - йок. 😃

Акушерката ми каза дълги разходки и секс със свършване вътре. Освен това знам за ядене на фурми и пресен ананас, пиене на чай от малинов лист, качване и слизане по стълби, ако имаш топка за упражнения - кръгове с таза. Може да потърсиш като цяло в интернет упражнения за предизвикване на раждане, тъкмо мислех и аз да проверя какво друго има.

Аз пробвам всичко, каквото се сетя, обаче си мисля, че докато тялото ми и бебето не са готови, няма как да стане на сила. Но не пречи да се пробва де. Стискам палци при теб се получи до неделя! 🤞🏻🍀

И аз съм като вас, момичета, нямам търпение да свърши тая ера на "съквартирантството", защото е доста потискащо, особено толкова дълго време. То сякаш не сме мъж и жена, ужасно е. Моят е много разбран, поел е и доста неща на гърба си вместо мен и аз хем знам, че не бих могла да се справя, хем изпитвам някаква вина. Изпитвам "предварителна" вина към каката, и се надявам да успея да направя всичко възможно тя да се чувства добре при появата на бебето.

Притеснявам се от това как ще се оправяме вкъщи като сме 4ма, самата операция някакси не ме плаши (засега), просто искам да минава. Последните дни се чувствам толкова зле физически, всичко ме боли, не мога да свърша нищо, снощи някакво безумно главоболие ме хвана, което не се повлия от парацетамол, оправих се след като в 3ч през нощта ревах 20 минути в банята от болка, такова нещо никога не ми се е случвало. Според ММ е подсъзнателен стрес, защото наближава секциото. Не знам какво беше, но беше брутално.

LadyBug  ние цяла бременност не сме се пипали с таткото. До към 13 седмица ми беше забранено от лекарите, до към 18 седмица беше много лошо и много повръщах, след това гъбички, инфекции , сега прищипани нерви, абе приключение. Добре че таткото е разбран
и въпреки, че не му е приятно  се държи. Като бяхме в спешното само съм му се извинявала, а той ме успокоява.
Много мина мъничко остана. В моя случай най-много още 11 дена 😅 След това ще ,не ще, ще го изкарваме

Явно в групата имаме доста разбрани татковци. Ние с 1вата ми бременност не спирахме до последно, с 2рата все ме болеше и не ставаше а сега на него буквално му се изпрари желанието, прекалено е съпричастен към мен каза, но ще връщам
И въпреки всичко го виждам и него напрегнат, сам каза, че е неизбежно понеже знае какво ни чака а аз от своя страна усещам неговите емоции също и се получава това ми състояние. Добре че пообсъдихме и тази тема, тук определено няма някой който да се почувства сам в някое отношение.
И в един момент опирам до мисълта колко пък други емоции има у хората / жените които години на ред искат и не успяват да се сдобият с дечица...нооо, някак си пак не ме успокоява.
Да видим днес на тази хубава огледална дата дали ще се сдобием с ново бебче в темата

За нас е трета бременност без никакъв секс. Не изпитвам вина вече към никого и за нищо. Такава тежка бременност изкарах, много пъти плаках от чувство на безсилие и болки и през това време се старах пред хората да съм стегната и да съм нормален човек, а всъщност не бях и не съм. С ремонта сме на финалната права, надявам се бебчето да изкара едни още 10-14 дни, но Божа работа. Едва ли ще има момент, в който ще съм на 100% готова, защото проблеми идват отвсякъде, но това е... Гледам умствено да се успокоявам, всички около мен са паники големи и ако не съм си сама стожер, няма кой. Казвам си, ще боли, но ще мине, ще ми е гаден престоят в болницата, но и той ще мине и така...

Аз съм позитивен човек по принцип и винаги съм на принципа всяко зло за добро или и това ще мине, та просто гледам да не изпускам тази права и дори и да кривна леко с не толкова положително мислене гледам бързо да се върна в коловоза. За третото дете желанието и решението бяха повече мои от колкото общи. С таткото много пъти сме говорили за трето, но някак си като опря ножа до кокъла и като че ли го хвана леко шубето и то не че не го иска, иска го и аз знам, просто той иска всичко да му е подредено от гледна точка на някой случайно да не му липсва нещо, него това го тормози много, всичко да е подсигурено и сигурно. А пък аз знам, че заедно ли сме всичко ни се нарежда по един или друг начин. Имам някакви вътрешни мисли относно финансовото ни справяне, но пак знам че ще се справим. Аз обичам да съм в кондикция и да съм си свършила всичко вкъщи и все си повтарям, че ако трябва ще живея известно време на кофеин на системи само и само нещата да се случват. От друаг страна от началото казвам и вътрено се надявам малкия да е кротичък, въпреки че вече сме минавали по този път с един овен и ...олелеле... не се отказахме от второ дете само защото имахме помощ
Delightful искренно ви пожелавам да успеете да стигнете до самия край на ремонта преди да се появи малкото човече, аз имам списък с неща за вършене до деня преди секцито така беше и с номер 2, той си изчака чинно реда, та уговарям и този бебешок да си стои там до когато сме се уговорили. Факт - и това ще мине, но и при мен много пъти е имало такива емоционални моменти на - дръж се заради другите.
Delightful Ей тук се зарових сега малко така за успокоение - https://www.bg-mamma.com/?topic=1002861.30

Аз бях по абсолютно същия начин като вас накрая. От една страна вече ми тежеше много, болките и неразположенията ми идваха в повече, броях дните до секциото. Обаче като дойде деня и се замислих как това може да е за последно да раждам и да преживявам тези емоции (засега трето не планираме, но сме млади и имаме време да ни прещрака). Като ме караха към болницата си викам “Охх айде да се срещам с това човече вече”, обаче си викам и “след няколко часа вече ще сме 4ма” и малко ме шашна мисълта. Просто нещата станаха супер реални и малко ми внесоха тревога.

Сега седмица по-късно вече имам чувството, че все сме си били 4ма Много е странно. Имам си притеснения, разбира се. Как ще се справим с двете деца (чисто организационно към момента), ще успявам ли и на двамата да обръщам внимание, да не пренебрегвам някое от тях или таткото. С баща им от месец спим в различни стаи, за да свикне баткото в неговата. Не ни е ок, но още чисто емоционално не мога да оставя едното дете да спи само в стая, а другото при нас. От друга страна си казвам, че и ММ има нужда от сън, все пак през седмицата работи, а някои уикенди е дежурен.
Приемам, че има периоди, ще се променят често нещата, трябва да сме адаптивни, децата няма вечно да са толкова малки, а сега е най-прекрасната им възраст когато опознават света и стават по-разсъдливи човеци. Успяваме да си “откраднем” някакви часове в деня с ММ и само за нас двамата като двойка, не като родители. Гледам да съм позитивна възможно най-много (имам си и моменти на прегряване) и си повтарям, че сегашния момент няма да се върне и трябва да извлека максимума от него.

И след тази плеяда…малката почнаха да я хващат колики : Засега нищо не давам, гушкане и сучене я успокояват. Пръцка си, свива крачета и се зачервява, но към момента за кратко и минава сравнително леко. Задържам с Газ бимби-то. Педиатърката също нищо не каза да даваме. Предполагам, че като отидем на 20тия ден ще спомене при нужда какво да пробваме. Предният път за баткото не виждаше смисъл да изписва, не му бяха силни коликите. Ще видим сега как ще се развие при малката.

оооо JayRay колко познато, предполагам и сега няма да ми е по различно с тези мисли около деня на секциото. И все пак мисля, че още не си ни споделила името на твоята девойка може да си имаш твои принципи и да не искаш де а може и аз да съм го изпуснала. Аз днес прехвърлям файлове, снимки и какво ли не от тел, че да опразня малко място и за това съм и толкова активна, иначе само от тел си е малко мъка да се пишат дълги постове.
Относно коликите след най големия ни батко и с второто и сега процедирам по един и същи начин, не чакам да се почне или да видя ще се почне ли, опаковките Инфакол от Англия се купуват още с влизането във втория тримесър и си чакат реда представете си колко ни е наплашил баткото.Инфакол и Биогая давам от ден 1, дано и този път имат същия ефект като с номер 2, той беше много спокойно бебче.
Чудесно е щом успяване да си откраднете часове а не минути. Дано да сте така и за напред.

Вчера две от най-добрите ми приятелки ме светнаха, че не съм им казала името също и аз чак връщах чатовете да видя наистина ли съм била толкова отвеяна да не им кажа

Калина я записахме . Днес си говорихме вкъщи, че празник ще имаме и този месец и Цветница вече ще има още едно значение за нас. После следват всякакви семейни поводи чак до есента с едно прекъсване през октомври и после до края на януари все някой празнува. Та вече позапълнихме годината с хубави емоции

И аз така се замислям че ще ми е последна втора бременност с две момиченца ще съм после на 33,36 сме едва ли ще се навия  на трето предвид че може пак да е момиче или близнаци(дядо ми има близнак) и ще станат мнозинство😁😁😁някакви такива моои глупости.

И аз се чудя как ще се нагаждаме особено за съня на двете ....🤷
На каката нищо не й помогна от капките за колики,бях откачила,ама ниищооо зверски рев и носене това е ....сега се моля да е по-леко.

Браво, браво, поводи да има, хубаво име сте избрали на девойката.

Ооо, аз трети път не си го причинявам. АГ не дава (това секцио ще ми е 3та операция на матката), еднокриноложоката не дава (трябва да оправим ИР и килограмите) и най-важното: и аз, и ММ не искаме. Възхищавам се на хората, които се осмеляват на повече от 2, но ние (аз) не сме от тях. Винаги има възможността след 10 години (т.е. на 40) да ни дойде вдъхновението за един изтърсак, ама честно казано, като ни познавам какви сме с ММ, шансът е почти нулев. А дори след 10 години не знам дали от гледна точка на операциите, все пак ще е препоръчително.

Много хубаво име, JayRay, и нашата кака е на Цветница, много хубав празник!

JayRay, чудесно име! Аз също празнувам на Цветница, много хубав празник. Ние се спряхме на три имена, едното и то е с имен ден на Цветница, ще видим как ще го усетя, като се роди бебка. Калина ми е в топ имената, но отпадна, защото синът е Кирил...

Лейди, права си, а онази тема съм я чела многократно преди да се навия 😁

Момичета,благодаря за откровено споделените мисли,стана ми по-добре…🌸🌸🌸Наближавам датата за секцио и ме обхванаха притесненията.
Дай Боже,всички бебенца да се родят безпроблемно,идват толкова хубави празници и с новите човечета, ще бъде прекрасно🌸🌷🌺