АПРИЛки в девети месец влизат, бебчета започват да излизат. – ТЕМА 4

Аз явно на подсъзнателно ниво се притеснявам доста и вече ми е писнало да ме боли всичко и навсякъде 😒
Ужасно сприхава съм и се караме всеки ден с моя мъж, който явно също се притеснява и е позагубил търпение с мен....
Искам вече да минава, да се наместят тия хормони и да спрем да си вадим душите взаимно 😥

И аз съм сприхава напоследък…И в нашата къща “дими коминчето”😃И за първото ми дете се безпокоя,и за идващото и за какво ли не и просто си казвам-стоп.Всичката бъркотия е в главата ми и само се стресирам-излишно.😌

Само аз ли от тези, за които сега ще е 2ро бебче(или повече) гледам да не мисля много, много? Като знам с първото какво си представях, а то какво беше...никакъв смисъл не виждам да си правя планове и сметки кое, как ще бъде. Единствено се старая да подготвя каката, че мама няма да я има няколко дни, че после ще дойдем с бебето, че много ще трябва да го гушкам, както съм правила с нея и такива работи

Мами, най-накрая дойде и моят ред да се похваля. Нашето момче, с термин 28.03, се появи днес следобед, с мерките 4060 гр и 56 см. Чрез предизвикано естествено раждане. На втора индукция, бях приета на 02.04. Родих в Окръжна болница, гр. Бургас, моят лекар беше в секцио, в момента на раждането ми, но пък за сметка на това ме повери на друг екип, на който колкото и да благодаря ще бъде малко.🙏🏻❤ Персонала е уникален, много са мили и грижовни, нямам забележка към нито един лекар или акушерки. 🔝 Общо взето беше тежко раждане, но имам малко вътрешни разкъсвания и епизиотомия. Казаха, че за тези мерки на бебето съм била супер.🍀

Честитооо 🍀голямо бебе,герой си,и аз съм от Бургас но ще бъда секцио ако може сподели при кой АГ си и кой екип ти се падна на лс

Честито! Да ви е жив и здрав и много добър и щастлив! Еха, много голямо бебче, герой си!!!!

Еее, ето че прекарсната огледална дата не подмина нашата тема
Честито бебче на вашето семейство!
Голям човек направо! Браво!
Бърза адаптация на вас и бебо и разбира се много здраве да има около вас!

Перилен препарат ползвам Friendly organic, който е без аромат. Много изчистен състав, има го онлайн само мисля. За каката ползвам с аромат магнолия, изпират супер, много съм доволна и са доста икономични.

И аз не знам дали бих се навила на 3-то…  с първото беше голяма мъка да се случи, отне ни 3г, много мисли, доктори, стана естествено и тогава се чудех как е възможно от раз да стават по филмите… еми ей на.. 2-рото си е чиста Благословия от 1път морско бебе. А исках поне 3г разлика. На 35г съм, тежи ми, даже още кърмех първото 1,10м когато стана 2-рото.  Усещам се изчерпана е точната дума, та дано няма изненада за 3-то. Не знам как бих постъпила, но определено не желая повече да съм бременна.
Откакто родих първото, спя едвам едвам, а мм хърка жестоко. Не успявахме да се наспим, изнервени и двамата, той шофира по цял ден и не спим заедно от 2г близо. Мъчно ми е, но като легне и захърка до ухото ми минава бързо не са ни се развалили отношенията, имали сме си интимността, която може да я имате и извън спалнята, така че, това за мен не е най-важното. Наистина съня ни е на 1-во място, за да сме в добри отношения не сме от тези хора, спящи гушнати, даже напротив.
Проблем ми е малката, има стая, не спи в нея, спи с мен на спалнята… и иска само с мен, сега особено много. Не е поспаливо дете, заспива късно, става късно, та аз ще отнеса съня на двете деца. Притеснено ми е как ще се получи, но нямам избор. Дори и да бяхме настоявали да спи в нейната стая, след бебето тя щеше да се върне при мен. И аз си казвам, че ще е до време, няма да е вечно и ще се оправя някак.

 Изцяло кърмих първото, бащата даже не разбра, че имаме бебе през нощта и се сменят/преобличат бебетата.

Малката явно усеща нещо и не иска да ходи на ясла, а ходеше с голямо удоволствие. Не се отделя от мен, избиват и горни последни кътници, та оцелявам е силна дума 🤣
Доста ми е странно, че ще преживея отново раждане/среща, колкото и да ми е познато, толкова и ми чуждо.
Мъчно ми е за малката, че няма цялото внимание да е за нея, но ще се опитам тя да е приоритента също някак, защото тя е повече в съзнателния си живот вече отколкото ще е бебето. Гледах даже - ако плачат бебето и голямото дете заедно, първо да се отиде при голямото, после при бебето, тъй като голямото помни, има чувства и емоции, докато бебчето все още не толкова развити. Ама както всичко относно тодлърите описано по книгите и това са неписани правила

Имам си стягания всеки ден, отиващи към кръста, контракции са си определено. Засега не ме притесняват, първия път, явно имах инфекция и се спукаха водите и тръгна бързо, сега съм 37гс и слагам гинопеварил още защото имах гъби последно.

dilyanakdimova хубаво е все пак, че имате отношения с мъжа ти, въпреки изброените препядствия. И ние имахме период в който той повече спеше на дивана, но наистина и това отминава, после се преоткрихме. И ние не спим гушнати, той обича, но аз имам нужда от пространство в леглото, но държа да спим в 1 легло де
Относно бременноста ние все се шегувахме за трето, но не се бях замисляла бременеели ми се, но сега определено знам, че вече не ми се, то не че има и за кога многооще де, на 37... с 3, въпреки че съм сигурна, че има майки родили или планиращи 3то или 4то след тази възраст. Много ме хващат бесните като някой ми каже, че еди си коя несгода по време на бременноста ми е от възраста... Че ми се гадеше много 1вите 3 месеца - ееее, не е като да си на 25... (Боже, хората не мислят преди да говорят), че сега в 9ти месец имам схващания на различни места ю сухожилия, крампи - ееее, еми възрастта си оказва влияние - ауууу, направооооо без кръв оставам А не съм от мрънкащите, били са еднократни коментари за нещо. Но дишам дълбоко и гледам спбственото и на бебето спокойствието. Имахме и имаме доста семейни всякакви щуротии и премеждия, не с ММ а други неща които все още гледам да неглежирам докато малкия стане ''самостоятелен'' човек и да не сме 2в1
Тази нощ нещо хич не успях да спя, късно запсах и станах с ММ когато той за работа та ще се захващам с някакви задачки сега, че има за отмятане

Коментарите за възрастта са изключително неуместни и не мисля, че щях да си замълча. Адмирации за търпението! Да не говорим, че около мен момичетата на 25 още са мнооооооого далече от мисълта за бременеене.

Абсолютно! И то единия беше от моя приятелка (на моята възраст), а другия от свекърва ми - и с двете съм в прекасни отношение принципно, и въпреки това... Да не говорим, че на днешно време възрастовата граница за раждаемост толкова се е повишила, че е излишен коментара. За това и все повече хора се навиват за повече деца, което също е хубаво. По обствено наблюдение също мисля, че момичетата на тази възраст са доста далеч от тези мисли, но може би визирайки възрастта на 1вата ми бременност. А пък доста наши познати и приятели на същата възраст нямат дори 1, разбира се, че е личен избор, но неизбежно правя съпоставка.

Нека да има деца, а на каква възраст са майките си е Божа работа.. Аз на 13ти април ставам на 38, но това не го мисля изобщо, мъжът ми е на 45. Да сме живи и здрави да си изгледаме децата, а разни коментатори да си гледат техните и да не се занимават с нас. Аз съм много люта и никой нищо не е посмял да ми каже по темата възраст, а и не много хора знаят, че съм бременна, като не съм излизала толкова месеци.

Аз първото родих на 25 тъкмо направени, т.е. цялата бременност ми беше на 24г. Ми и този и период, и след родилния минах много по-трудно и по-бавно. Самото секцио прекарах по-неприятно, възстановяването ми от него първите дни беше по-зле, вкъщи имах много емоционални сривове, коремът се прибра ужасно бавно, кг не слизаха така както ми се искаше.

Сега вече търча 7 дни след секциото. Никакви проблеми с клякане, ставане, абсолютно нищо не усещам. Единствената ми болка е гърба - страната, на която ставах в болницата явно натоварих мускул и сега при повече стоене права или ходене по-дълго ме боли. Надявам се скоро да отмине, а като почна тренировки да заздравя мускулите. Оставих само 4кг в родилното, но виждам, че още смъквам сега. Имам едни 2кг до първоначалните и още 2-3кг, които искам да смъкна.
Та, не е до възраст според мен. До бременност си е. Както АГ каза в началото - 1 с 1 бременност нямат общо.

Това с възрастта си е строго индивидуално според мен. Аз си имам сколиоза и разширени вени и сега накрая много се усещат, но и на 24 да бях пак щяха да си се усещат според мен.
Отделно аз имам генетичен проблем и като цяло тук в Германия ми препоръчаха да не опитвам за деца след 40. Просто качество на яйцеклетките ми се очаква да се влоши и всички рискове се покачват 3но при мен.
Мъжът ми иска 3 деца, аз ще се радвам да мога да забременнея още веднъж имайки на предвид , че за сегашния юнак се борихме 3 години.
Иначе глупави коментари и аз съм слушала много Интересното е, че повечето са от приятелки на моите години, които нямат нито деца , нито партньори

Честити ни бебчета. Живи и здрави.
Днес минах последни тонове и сега вече чакам датата на приема и секциото. Още не мога да повярвам, че деня наближава.