Мъжът ми ме напуска

Понеже между жалка жена и дебил, няма океан от други възможности, нали? В крайна сметка, резултатът ще е същият - той ще е в новият си живот, а ти още ще драпаш за внимание, и ще го убеждаваш всеки ден, че е взел правилно решение.
Разликата е, че някои ще го научат по трудният начин.

Какво драпане за внимание, за финансово имотния аспект на развода говорим тук.

Под "да го съсипеш" нямах предвид да го докараш до самоубийство, а да го накараш да осигури добър живот за детето (и за тебе). Дали той ще е щастлив с любовницата и какво ще прави с нея няма никакво значение. Важното в случая е да плаща издръжка за детето, която да е достатъчна, за да му покрива разходите. Тъй като в БГ няма закони за обещетение на партньора, обаче, бих се постарала детската издръжка да е порядъчно щедра... Доколкото разбирам, главният герой има финансова възможност. Просто бих го оставила порядъчно ужилен след подобно поведение и такава грозна постъпка.

Там е работата, че никого не съсипвате, съсипвате единствено себе си. Каквото и да е направил един мъж, ненавист, насочена срещу него, всъщност разяжда този, който я изпитва или вас. Всичко, свързано със семейния живот се обсъжда, това означава подкрепа и семейство. Като жената е усещала, че слугува, че грижата за семейството я приема като все едно изневерява на себе си, да бяха го обсъдили двамата като зрели хора, каквито са. И защо второ дете при такова мислене? Те просто не могат да се адаптират. На единия отговорностите свързани с детето не му понасят/ в случая на мъжа/ а , другият/ в случая жената/, очаква медал, че се била жертвала за семейството. Това не е жертва,  грижата за семейството не е жертва; чисти се, готви се, подрежда се и така. А най-вече се възпитава и образова детето, както и се поддържа здравето на всички  - физическо и психическо. Като не искаш - има чистачи, готвачи, бавачки и т.н, никакъв проблем. Като не ми се готви се храним навън или купуваме за вкъщи. Готвенето, гладенето, чистенето не са нещо велико и незаменимо, това са битовизми, велико е знанието, свободата, уважението, обичта, смелостта, достойното поведение. Това последното, въпреки всичко, въпреки личната ти болка. Иначе какво справяне с болката е и продължаване напред. Никакво. Сядате, зрели хора сте, и се разбирате за всичко - кой къде ще живее, кой ще отглежда основно детето, с какви финанси ще разполагате поотделно. Мъжът ми да ми ходи при любовница и после да се прибира при мен, въобще не го разбирам и не мога да ди го представя даже. Това един мъж никога няма да го търпи. Чакайте малко, той нито ще е ужилен, нито съсипан, нито изигран; той само ще плаща издръжка за собственото си дете, детето е негово, той го е създал и носи отговорността да живее нормално, докато порасне и стане зрял човек. Тук не говорим да плаща 15 бона месечна издръжка, говорим за оцеляване.

Желанието да го съсипваш, е точно желание за внимание. Могат да се уговорят добри условия и без да го преследваш до края на света. А и не живеем в САЩ, където наистина можеш да съсипеш някой. После защо мъжете там вече не желаели да сключват брак.

Те и тук вече не искат.
Жената трябва да подсигури себе си и детето си. За съсипването - ами кармата си знае работата, аз поне вярвам в тези неща.

Аз не вярвам в кармата - някои неща лично трябва да ги свършиш. На лошите хора не се случват лоши неща - това видях до сега за краткият си живот. Напротив, продължават си с мизериите и си живеят чудесно.
Да я беше напуснал и тогава да прави каквото ще прави, но него го е шубе, защото "новата" явно само иска да спи известно време с някой висшестоящ и после кой от къде е.

Не знам. На мен не ми идва отвътре да правя гадории на близки хора. Ако някой ме предаде, може да върви на м*йната си. Все си мисля, че ако правиш лошо, не може вечно всичко да ти е ок.

Няма нужда и смисъл от реваншизъм и отмъщение. За мет поне .
Нека насочи енергията си в друга посока и да гледа напред. Не да рови назад! - това само ще й изпие енергията и ще я изтощи.
За какво й е всичко това?
Съветвам я да гледа напред и затвори страницата. Това е правилният път според моите виждания...

И аз не вярвам в кармата, но вярвам, че кофти хората рядко са щастливи, просто защото не знаят как и не могат да бъдат. Авторката, ако успее да се пребори с емоциите, просто трябва да гледа интереса си. Другото не е нейна работа. А той, ако беше мъж на място, щеше да се погрижи да осигури нея и детето си, вместо да си чуди как да я обижда и да си играе на иди ми дойди ми, докато й обяснява как грам не му пука как се чувства тя. Това, че вече не обичаш някого, не ти пречи по никакъв начин да се държиш достойно и да постъпиш, както е редно.

преди да стигне жената до безразличие към мъжът и личният му живот, трябва да мине през гнева от предателството, обидите, неуважението му, абдикирането му от отговорности..
в момента тя този гняв го подтиска и изкарва на повърхността само паника, ступор, драми и самосъжаление по несъществуваща любов..
гнева канализиран правилно, ще ѝ даде неподозиран кураж и воля да се заяви твърдо, да го натисне за адекватно поемане на отговорност към детето и да се отърве от тази кошмарна обстановка по-скоро..

Аз попитах авторката как се стига от голяма любов до грозни обиди, ей така от нищото, но не получих отговор. Не че това ще е оправдание за мъжа, но вероятно трябва да отдели някакво време и да помисли каква е била нейната роля във всичко това.

Василиса, да вземеш да спреш с този нездрав интерес към личният ми живот. Не е нужно да съм минала през развод, за да знам кое е правилно за мен, и как ще се чувствам след това.

Няма обяснение на това. Хората са различни. Тя няма как да влезе в главата му и да разбере какво си мисли.
Бившият ми ме разкара от днес за утре с думите: "Не те обичам вече". Няма как да насилиш някой да те обича. Но като ще се разделяш го правиш човешки - изнасяш се от жилището, оставяш жена си и детето ти там, а не я обиждаш и унижаваш очаквайки тя самата да се махне. Не е мъжко това съжалявам.
Ако беше мъж да се беше изнесъл, а не да я мачка психически с надеждата тя и другият дразнител детето да се махнат.

да си подреди спокойствието първо и това на детето, после да си прави интроспекции, ще има достатъчно време..
тя и сега плаче всяка вечер, бащата и той не обръща внимание на детето, хайде стига с набиване на тази вина..
кой прав, кой крив, трябва да се мисли за детето, поне от единия родител...
тази теория, че за изневяра двамата били виновни, не е правдива, нали изяснихме вече..

Не може да няма обяснение. За да се натрупа такава агресия, трябва да си поживял в неудовлетворение известно време. Затова се чудих дали е правил някакви опити да говори и промени нещо преди това.