Мъжът ми ме напуска

да си подреди спокойствието първо и това на детето, после да си прави интроспекции, ще има достатъчно време..
тя и сега плаче всяка вечер, бащата и той не обръща внимание на детето, хайде стига с набиване на тази вина..
кой прав, кой крив, трябва да се мисли за детето, поне от единия родител...
тази теория, че за изневяра двамата били виновни, не е правдива, нали изяснихме вече..

Не може да няма обяснение. За да се натрупа такава агресия, трябва да си поживял в неудовлетворение известно време. Затова се чудих дали е правил някакви опити да говори и промени нещо преди това.

Тя не  е длъжна да отговори.
Тя като цяло на никой не отговаря.

Със сигурност има обяснение. И какво? Това няма да й помогне в този момент. Нещата са преминали предела. Връщане няма. Да гледа да извлече каквото може и да продължава напред. Сега има по-важни неща да решава отколкото да се рови в минали случки и да търси вина у себе си. И ако вземете да опонирате, че тя трябва да види своите грешки само за да не ги повтаря пак с евентуално следващ мъж, да, така, но не, не е сега моментът. Така че айде стига ровене в това защо бил спрял да я обича. Спрял е, това са фактите. Оттук нататък се действа според тях. Приоритети му казват.

Така е, не е длъжна.
Но това не е и просто изневяра, тук има агресия, обиди, нежелание за разговори и подобрение на отношенията. Никой не се събужда така една сутрин, от нищото.
И не става дума за вина, а за отговорност. Отговорности в отношенията нямат само мъжете все пак.

Агресията се е натрупала след аборта.
Нищо, чудно и да я обвинява за загубата на бебето и за това да му избива гнева точно сега. Стига си търсила под вола теле.

На лош човек няма как да му се случват хубави неща в живота, независимо дали вярваме или не в такова нещо като кармата. Изначалното желание да се навреди на друг човек вече е провал. Той, за да е лош, вече е загубил, вече е провален, вече се е поддал на контрола на разрушаващите чувства. Връща му се заради неговите лични действия, те водят до връщането на злобата и лошотията към него, защото винаги лошото е грешка и като такава, тя винаги си има своите последствия.  Мозъкът на такива хора не е трезв и те грешат жестоко и понасят логичните последствия от грешките си, от мисленето си, че така печелят - като отнемат от другия, като вредят, като унижават, като не обичат.  Всичко е поправимо, само загубеното достойнство никога не се връща, имаш вече черно петно, което някой  може да посочи. Истинският успех е да живееш така, че въпреки всички гадости, които някой ти е причинил /без значение кой е този някой партньор, родител, приятел, колега и т.н/ да не си допуснал болката да те промени към недобро; да не си допуснал да си загубиш морала, заради нея. Защото той няма връщане, всичко е поправимо, но личното достойнство веднъж загубено… Именно затова са тежките ситуации, за да ни проверят ще можем ли да продължим достойно, въпреки ударите. Няма да върна, за да не се изцапам с мръсотията на другия, за да мога да кажа: аз назад съм бетон, посочи ми някой на когото съм навредила умишлено, посочи ми такава ситуация. И отсрещната невъзможност да се посочи такъв момент, отсрещната невъзможност да ме уязвят с каквото и да било е най-голямата победа. Личната класа е над всичко, това да си можел да навредиш и ти, но да не си искал да паднеш на това ниво.  Няма по-голям успех и удовлетвореност от това да нямаш нито едно черно петно в живота си. При други обстоятелства/ имущество на нейно име и пари/, бих посъветвала авторката да си тръгне и да не иска абсолютно нито стотинка от бащата и да си отгледа сама дъщеричката, но при така посочените от нея обстоятелства е наложително и той да помага финансово, за да могат да живеят нормално с детето.

Агресия, обиди и нежелание за разговори може да има също и поради факта, че мъжът бърза да се освободи от нея. Не е задължително да бъдат в резултат на някакви велики, дълбоки, неосъзнати психически травми. Да не го правим този мъж по-умен, по-сложен и по-труден за разбиране. Понякога най-простият отговор е верен.

Как разбра, че е след аборта? Изневярата е била още по време на самата бременност, т.е. още тогава нещата не са били ок.
Изобщо не търся под вола теле, за да се стигне до тук, и двамата имат отговорност, и докато и двете страни не го осъзнаят, все ей така "от небето" ще им падат някакви неща.

това малко звучи като 'ударих те защото ти ме предизвика'..

Добре де, ще си осъзнае тя вината. И това какво ще й помогне СЕГА? Ще й даде ли сигурност, по-голяма издръжка, ще й върне ли съпруга? Не. Айде баста тогава, размислите за вината ще чакат по-подходящ момент. Сега става дума за оцеляване.

И не, на лошите не им се връща. Кармата не си гледа работата, а спи. Лошите си живеят чудесно, добрите страдат. Около мен все това виждам, но е друга тема.

Естествено, че не са били окей - жената е лежала за задържане за Бога! И вместо оня да й е опора е тръгнал да мърсува. Жив да го ожалиш!

През съзнанието на жертва, да, може да звучи така. Обаче той не я е ударил, поне не е писала такова нещо. И вероятно може да дойде изненадващо за някои, но да, поведението ни може да предизика реакции в партньора, и резултатът да е отдръпване и нежелание.
Изобщо не става дума за жалене, Ариел, просто си задавам въпроса как се стига до тук? Освен, ако не е психопат, обясни ми как се стига до такова рязко отдръпване и отвратително отношение, без дори да си го крие?

Как щяло да й помогне, ами ще й помогне да осъзнае дали изобщо има шанс за мирни преговори с този човек, или този кораб отдавна е отплавал.

разбрахме, че за теб явно всяка обида е предизвикана.. твое мнение, имай си го..за мен е невярно това...
само, че действия се искат в такива ситуации, заради детето, не самобичуващи анализи..

Elunaria, мъжа променя поведението си след появата на любовницата. Интересно защо не насочите гнева си към нея, а към жертвата. Има страшни, безксрупулни мастии, които дори раждат от други. Рогоносците търпят, поради слабост, зависимости или страх от развод.
Четох изключителни глупости, типични за малцинствата или аморални простаци. Кой мъж би довел любовница в дома си , пред детето си???
Съпругът е образован , от богата фамилия. Не е селския плейбой с неочакван нагон. Проблемът тук е , че той не предприема и не казва нищо конкретно. Вероятно се колебае. Ако е склонен към чуждо влияние, по- силната ще победи. Изключително се подценява характера на даден човек. Той обича и се грижи за детето си. Но то не може да е спойка или буфер  м/у двама отчуждени родители. Авторката трябва да говори прямо с него.  Разводът не означава война и край. Те ще се срещат, консултират и помагат за детето.
Потресена бях от радостта на жена, която се радваше , че децата и мразят роднините и бащата. Но тя си извоювала безплатно жилище до пълнолетието им. Това е загуба. И един ден те може да намразят и нея , особено при материални интереси.