Публикувана: 26 март 2024, 18:37 ч.
Последно мнение: 31 авг. 2025, 23:25 ч.

Трудно проговаряне - тема 27

37 174
371
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява диспраксията и какви са основните терапии, използвани за деца с това състояние?
Трябва ли децата с диспраксия да се консултират с невролог?
Какви са резултатите от методите на д-р Мелило за деца с диспраксия?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява диспраксията и какви са основните терапии, използвани за деца с това състояние?
  
  Диспраксията е неврологично разстройство, което засяга координацията на движенията и моторните умения. Това е резултат от аномалии в работата на централната нервна система и не е просто структурна повреда. Основните терапии включват логопедична терапия, ерготерапия и работа върху фината моторика. Често е полезно да се поддържат активни терапии, за да се наблюдава напредък в подобренията.
- Трябва ли децата с диспраксия да се консултират с невролог?
  
  Консултацията с невролог може да бъде полезна, но не е достатъчна за диагностициране на диспраксия. Неврологът може да предложи насоки и да изключи други медицински проблеми. Основните терапии обикновено се провеждат от логопеди и ерготерапевти.
- Какви са резултатите от методите на д-р Мелило за деца с диспраксия?
  
  Методът на д-р Мелило е холистичен и има за цел да балансира развитието между двете мозъчни полукълба. Резултатите от центровете, където се прилагат неговите методи, варират. Някои родители съобщават за значителен напредък, докато други не наблюдават подобрение. Важно е подходът да се комбинира с активни терапевтични интервенции, а не да се разчита единствено на метода на Мелило.
- Как трябва да се прилага Ноотропил при деца и как трябва да се коригира дозировката?
- Какви дейности се извършват при логопед преди детето да навърши 2 години?

# 330 22 юни 2025, 10:21 ч.

Мнения: 2 740

Ами и аз смятам, че най-важното са логопеди, психолози, но и ерготерапевти, не за друго, но за концентрация, уседчивост., имитация. АБА започва винаги с двигателна имитация.
Аз най-голям прогрес със сина ми съм наблюдавала при ежедневна работа с логопед и ерготерапевт. Тогава проггресът е бил зашеметяващ при нас.
Между другото синът ми на 3-4 години имаше много слаба двигателна имитация и при зарядки в комплекс на морето с аниматори съм наблюдавала, че почти не имитираше. Отдавна ходи на много спортове и имитира много добре движения, а всичко това започна да се подобрява с ерготерапия.

При нас все още има проблеми със споделеното внимание, дори до ден днешен, а това е и изначално един от основните проблеми и при развитие на речта и при социалното развитие.
Един ерготерапевт много може да помогне със споделено внимание, концентрация, имитация. Логопедът с речта. На нас логопед ни е натискал за ерго, между другото.

Но пък при сина ми някои академични функции са по-добре развити от при нормата -- много ранно разпознаване на букви и цифри, добро смятане, добро четене, бързо схващане, въпреки слабата концентрация, супер памет, способност за запаметяване на сложни думи и изрази (ехолалия). Тоест, в училище някои неща са ни по-лесни, може би благодарение на това, че се е развивал извън нормата.

# 331 22 юни 2025, 11:46 ч.

Мнения: 15 748

Проблемите с имитацията са класически , базов проблем на деца от спектъра. Има си цялостно научно обяснение защо това е така, в рамките на вербалното поведение (ABA/VB) . Като при децата от спектъра на едно от водещите места според това научно течение стои нежеланието и липсата на интерес в неща, които за нормотипичните са естествени.често не е неумението. Мотивацията е един базов проблем. Защото тяхната мотивация има съществени отлики от невритипичните. Там стои И резултатът от липсата на мотивация за имитацията, защото при нормотипичните първите години имитацията е базово залегнала в развитието.
Когато с едно дете се работи над мотивация (именно чрез принципите на ABA/VB не просто на на АВА) за да може то да има интерес да имитира и да взаимодейства (не само речево), то тогава нещата си тръгват и съответно има внушителен процент деца които израстват от диагнозата Рас (проявите се редуцират се като количество и/или сила симптомите) . Но както казах, има деца, които към липсата на мотивация имат и проблеми в двигателното планиране ( това е важен момент - може да се възбуди интерес но моторното планиране налага и други мерси) . Спектърът е разнообразен, но има и преодолими неща. Затова и едни го преодоляват а други не. Спектърът не е болест в класическия смисъл на думата. Това състояние с набор симптоми. Щом симптомите намаляват, то може да се каже че състоянието се преодолява (напълно или частично). Казвам че има деца за които преодоляването се случва, но има и такива, за които проблемите са на по-дълбоко ниво . Но като се работи с тях, също със сигурност има подобрение.

Последна редакция: пн, 23 юни 2025, 09:50 от _re_ge

# 332 22 юни 2025, 18:50 ч.

Бургас
Мнения: 4 102

РАС е типично невроразвитийно разстройство с произход на неврологично и невронно развнище, за това е палитрата е толкова шарена, колко и къде ще удари, какво ще засегне и до колко ще може да се рехабилитира.Колкото повече работя и чета, толкова повече се замислям и припознавам, теория която засяга не толкова лезии или засягане на цели центрове в мозъка, а по-скоро изобилие в невронните връзки. Успеха в рехабилитацията за мен се постига в умението да се изградят или алтернативни невронни мрежи или да отпаднат част от тях. Естествено е поведенческата терапия да работи чудесно, защото предоставя възможност за опит в контролирана среда, който съотвества на социално приемливото поведение, който опит позволява на "мозъка да се учи кое е съответно и несъответно поведение и реакация към стимулите от средата" и то по социален и емпатиен начин, в социална, игрова и реална среда, със съдействието на терапевта. ABA терапията е една много интензивна терапия, която ако се прилага адекватно, навременно и се прилага и в ежедневието на децата/казвам на децата, защото невропластичността е най-голяма тогава/ е най-успешна, защото тя обхваща теми и проблеми, които са свързани както със социалното функциониране, така и с познавателните процеси и езиковата рехабилитация където е възможно, а където не е се търсят веднага алтернативи. Т.е това е цялостна терапия. Позволявам си да сложа в скрит текст част от писанията ми и проучванията ми, свързани с темите които се дискутират.

Скрит текст:

Речта е социален феномен с биологичен характер и в когнитивен смисъл е пряко свързана с възприятието и преработката на информация. В този процес активно участва и краткосрочната памет. Преработката на информацията възходяща отдолу-нагоре и низходяща отгоре надолу и всички тези процеси трябва да се случват едновременно и относително бързо, за да може да разбираме постъпващият поток от фонеми и морфеми и те да звучат като смислен език. (Бургов П. 2020). Езиковите и речевите нарушения засягат дълбоко личният и социален живот на индивида. Речта е основен инструмент за комуникация при хората. Това е звуково проявление на невронните дейности и включва използването на нерви, мускули и дихателна система. Езикът е висша
форма на комуникация и е функция на сложни процеси в мозъка. Това е комуникационна система, която позволява на хората да обменят символи, които носят сложни значения. Усвояването и производството на речта при малките деца е изключителен феномен в сложността на човешкото поведение. Усвояването на речта носи не само социален смисъл, тя е важна и по отношение на когнитивното развитие. Когато придобият езикови умения, децата стават по- ефективни в изразяването си, а процесът на учене и мислене става по-лесен. Чрез езика, децата изучават света около себе си, той е инструмент за придобиване на знания и умения, наследени поколения назад и носи в себе си еволюционен смисъл. Децата асимилират чрез езика изцяло готов продукт на
социокултурното развитие и го използват с цел анализиране, генерализиране и за кодиране на преживения опит. (Лурия, 1976)................
Речта като процес включва бързо извличане на лексикална информация, последвано от фонологично кодиране и декодиране. Подобно на много други когнитивни задачи, процесът се свързва пряко и с правилното протичане на екзекутивните функции. Екзекутивните функции са процеси, които регулират различни когнитивни и поведенчески функции и помагат на хората да поддържат мотивацията си, спрямо целите си, да управляват вниманието, да планират действията си спрямо тези цели и/или да организират и изпълняват сложни и
многокомпонентни задачи. Производството на реч е многокомпонентен процес и
може да бъде проследен като задача. За да се изпълни правилно изисква
планиране и организиране спрямо целта и мотивацията. Планиране се
осъществява и на ниво фонема, както и организация на речта спрямо
изискванията на граматичните правила на езика. Разбирането на езика от друга
страна също изисква организиране на входящата информация, както и
обработката и съхранението в краткосрочната и работната памет. В контекста на
езиковите нарушения и аутизма, централно място заема когнитивната гъвкавост
и умението езика да се произвежда и моделира спрямо определена цел, тема и
слушател. Комуникацията е динамичен процес, който протича с голямо
разнообразие. За да бъде индивида адекватен на социалните изисквания, които
речта поставя в процеса на комуникация, то той трябва да е способен да
наблюдава, оценява и да предвижда поведението на събеседника си, в същото
време да обработва постъпващата информация по невербален път и да отразява
социалната ситуация, за да е способен да диференцира наличието на
фигуративен език, метафори или преносен смисъл. Тази невъзможност да се
оценят динамично и адекватно всички фактори на функционалният разговор дава отражение на реципрочната вербална и невербална продукция. Тя е
несъответна, забавена или дори липсва. Нарушението в когнитивната гъвкавост
се отразява негативно и на поведението, като то придобива стереотипност и
социално неподходящо. Нарушава се сформирането на абстрактни понятия и
категории. Децата усвояват понятията, афективната им стойност, категоризират
ги и ги съотнасят едно спрямо друго, чрез речта и комуникацията с останалите.
Целият предметен свят, който ги заобикаля, придобива смисъл и
взаимосвързаност, чрез емоционалният и поведенчески отговор и репертоар,
който възрастните използват във взаимодействието си с реалността и с децата.
Интеграцията на този опит в менталният свят на децата, идва чрез речта.
Функционалната реч, реорганизира мисленето, структурира го, характеризира
го, генерализира и категоризира понятийната система, придава му емоционален
и поведенчески смисъл(Luria A., 1976). Инициацията и мотивацията са другите
афективни понятия, които са тясно свързани с ефективната комуникация и
речева продукция. Те включва поставяне на комуникативна цел и стратегическо
използване на речта за постигане на тази цел, а за да се поддържа разговор се
изисква едновременно с това- разбирането на целта на събеседника. Езиковите
нарушения биха влошили силно мотивацията да се поддържа социална връзка и
комуникация. Невъзможността да се интегрира чуждата реч в смисъл, лишава
индивида от мотив да участва. Речевите нарушения, както споменахме и по-горе,
са често срещани патологии сред децата от аутистичният спектър, наред с
влошените или пълната дисфункция на екзекутивните функции, поставя тези
деца в условия на изолация и липса на стимули от средата. Тази изолация,
допълнително влошава симптоматиката и ги лишава от богата среда и
възможност за рехабилитация или някакъв вид компенсация. Фундаментално е
за развитието на детето, уменията му да комуникира и взаимодейства, за да
предава мисли и идеи, но още по-значима е ролята на комуникацията за

перцепцията и възприемането на реалността и формиране на идейно-
понятийната система за действителността, формирането на съзнание.

Екзекутивните функции са набор от ментални способности, които се развиват
през ранното детство под въздействието на средата. Те са отражение на изискванията на тази действителност и регулират поведенческият отговор на
индивида спрямо нея. Придобиват се постепенно, от самото раждане на детето,
под въздействието на стимулите и са генетически заложена програма. Свързани
са с контрола на емоциите, взимането на решение, адаптирането към
настъпващите промени, инициацията и мотивацията, решаването на задачи,
вниманието и когнитивната гъвкавост. Този набор от умения зависи от
правилното функциониране и съзряване на мозъчните структури, за да се развие
пълният им капацитет през юношеството. Всичко това се случва постепенно. За
да се регулира поведението спрямо изискванията, съществена роля има друга
инхибиторният контрол. Възможността да се обработи даден стимул с
приоритет и да се отговори на него, дава директно отражение на поведенческият
и социален отговор. Добрият инхибиторен контрол, позволява на слушателя да
филтрира адекватно, на фона на общият сензорен шум от средата, постъпващата
информация, да възприеме фонемния поток, да обработи невербалното
поведение, което съпътства речта. Нарушенията в инхибиторният контрол,
засягат пряко уменията за комуникация, тъй като при невъзможност да се
филтрира цялата постъпваща информация от средата, то би настъпило сензорен
хаос и общ шум. Това води до пълна загуба на ориентация в средата, до
невъзможност да се проследи смисъла. Нарушението на инхибиторният контрол
резултира във фрагментарно възприемане на информацията и хаотичност на
поведенческо ниво, като отговор на тази фрагментарност и липса на смисъл и
свързаност. И не на последно място по значимост е правилното функциониране
на краткосрочната и работната памет, спрямо комуникативните умения.
Работната памет участва и в двата процеса на производството и разбирането на
речта. Работната памет участва активно в процеса на формиране на понятия и
съзнание. Формирането на понятия е сложен когнитивен процес, които ни
позволява да се ориентираме в ежедневието и обектният свят. То е свързан с
предметите и заобикалящата ни среда. Понятието „най-общо е :репрезентация
на важните свойства на клас обекти, отношения или концепции, която е обща за
набор от определени примери. С други думи понятието може да се дефинира и
като начин, по който търсим правила, за да структурираме и организираме познанието си за реалността“(Бургов П., 2020, стр. 113). Лурия 1976, разглежда
детайлно проблема за начина на формиране на понятия и категории, свързва ги с
процесите на мислене, абстракция и генерализация. Както теориите на Лурия,
така и съвременните изследвания подчертават решаващата роля на
префронталния кортекс в работната памет и формирането на понятия.
Увреждането на тази област често води до затруднения с абстрактното мислене и
формирането на концепции. Работната памет е основна екзекутивна функция,
заедно с когнитивната гъвкавост и инхибиторния контрол, които участват
активно в адекватното формиране на концепции.
Поведенческото е видимото на повърхността, но социализацията при човек е еволюционно предимство, което лежи на когнициите. Не функционира ли дадена когниция, се засяга комуникацията и в най-очевидният вариант -езика. Не текат ли в норма умствените процеси, винаги наблюдаваме отклонение от социалната норма на поведението. Така, че според мен уменията ни да общуваме толкова ефективно са благодарение на това, че сме развили когнитивната си система толкова добре и естесвено процеса вече е двустранен- колкото повече общуваме, толкова повече развиваме това си умение, развиваме различните инструменти, канали и т.н.

Относно умението за имитация пак е чисто неврологичен процес, съществува невронна система в мозъка, т.нар огледална невронна система, тя обслужва именно това умение, засегне ли се , наблюдава се нарушение. Това да се обослови такава система обаче, най-вероятно е еволюционен процес, който ни дава приемущество да живеем социално и емоционално свързани, да се учим от предишен опит и да се групираме като общество, а не отделни, изолирани групи, да трупаме еволюционен опит и да се учим наблюдавайки околните. Но....си е биологична функция, обусловена от социален фактор.

Скрит текст:

Друга система, която е ангажирана в това да интерпретира чуждо човешко
поведение е ментализиращата система или иначе казано, части от човешкият
мозък, които са активни, когато сме ангажирани с това да предвиждаме чуждото
поведение, да се опитваме да направим изводи за чуждите психични процеси,
гледна точка или реакции спрямо даден стимул. Целият този процес се задейства
автоматично в невротипичният мозък, при определени стимулации или
ситуации, които го изискват. Крайният резултат ангажира въображението и
координацията на различни модалности в опит на това, да се интерпретира и
прогнозира дадено чуждо поведение или дори възможността да се правят изводи
за своето собствено. Нарушение в тази област би довело до тежки нарушения в
социалното взаимодействие, чуждото поведение ще се възприема хаотично,
фрагментарно и заплашително. Невъзможността да се прогнозира социалният
характер на човешките действия или да се интерпретират ограничено, би
повишило тревожността и нарушило нормалното функциониране на човек, тъй
като ако фокуса и вниманието е насочено само в това да се проследява
постоянно заплашителен обект, то познавателните и социалните функции на
индивида остават на втори план. Ментализирането отново е сложен когнитивен
процес, който се усвоява в детството, зависи от сетивният и емоционален опит,
от правилното интегриране на различни невронни мрежи, с определена
локализация в мозъка. „Множество проучвания са идентифицирали менталната
мрежа в мозъка, включваща медиаленият префронтален кортекс (mPFC) и
темпоропариетална връзка (TPJ). Понякога също се откриват активации в
темпоралните полюси и прекунеуса (виж Gallagher & Frith, 2003; Amodio & Frith,
2006; Saxe & Kanwisher, 2003). Тези региони са ангажирани, когато се четат
истории, които изискват фантазиране (Saxe & Powell, 2006; Young, Dodell-Feder,
& Saxe, 2010) или когато се прогнозират вярванията и бъдещите действия на
другите в интерактивните игри (Fletcher et al., 1995 ).

# 333 24 юни 2025, 19:40 ч.

Мнения: 15 748

За сега Не съществува една единствена причина за появата на състоянието. Навсякъде се пише и говори че можем да говорим за мултипричинност. И до сега, колкото и научни изследвания да се правят, не може да се изтъкне една единствена причина, което и диктува разнообразието. както се казва ако си видял един аутист си видял точно един аутист.

За теорията за невронните връзки, нарастването на бялото вещество и излишъка на ликвор съм чела в материали на Стенли Грийнспан, автор на световноизвестната методика Флоортайм. Това е една от причините. Но не можем да кажем че е единствена, не можем да отречем, че има случи в които аутистично поведение може да предизвикат метаболитни отклонения и дефицити, ваксини и много, много, наистина много други причини, които не могат да бъдат обяснени с теорията за отклонения в строеж и от там заради строежа във функциониране на ЦНС. Очевидно е че всичко друго, което причинява рас поведение, води до отклонение във функционирането но то е резултат от други причини.

Последна редакция: ср, 25 юни 2025, 09:06 от _re_ge

# 334 24 юли 2025, 18:48 ч.

Мнения: 1 266

Здравейте, опитвах се да поизчета изключително многото полезна информация, която сте споделили, но малко се позарих, затова ще съм ви благодарна за съвет.

Накратко, детето ми навърши 3, но все още говорът е на ниво отделни думички, доста от тях на бебешки/ не е имал екранно време никога/.Тестът на слуха му е отличен. От почти 4 месеца посещава логопед 2 пъти седмично, виждам някакво подобрение, но не съм убедена колко се дължи на сесиите с логопеда и колко на работата вкъщи, т.к. аз го гледам и се занимавам ежедневно с него, а и детето наистина много се промени като поведение/ израстна през последната половин година . Направихме консултация и с ертотерапевт и потвърдиха моите съмнения за СИД особено в тактилната част. Детето няма типичните черти за аутистичния спектър, и досега никой не ни е насочвал към такава диагноза, но определено има доста сфери в които има изоставане за възрастта, т.к. вече с баща му почнахме да не успяваме да различним кое е просто волеви отказ/ отказ да ходи на гърне, въпреки,че вече може да стиска и контролира/ и кое може да е някаква паталогия искаме да направим подробен преглед от различни специалисти, за да добием предства има ли наистина някаква конкретна диагноза или просто това са специфики в резултат на забавянето в определени зони.

Та въпросът ми е в каква последователност и какви специалисти трябва да посетим с цел изследване:

- Предполагам невролог/ психолог/ детски психиатър или изпускам още някой? Ако имате добри отзиви за такива специлисти в гр. София, ще съм благодарна за насоките.

# 335 24 юли 2025, 22:24 ч.

Мнения: 275

Цитат на: mexicana___ в чт, 24 юли 2025, 18:48

# 336 25 юли 2025, 13:07 ч.

Мнения: 15 748

Това което вие отписвате като "волеви отказ или контрол" Е типичното за спектъра "Противодействие на Ръководещия контрол", за който р. Шрам има даже глава в книгата си. Според Шрам (съгласна съм 100% с написаното) родителите много трудно се борят с това противодействие, защото децата от спектъра не притежават типичната за нормата мотивация. Като чета за стискането ви, в главата ми изникват редове, в която пишеше че децата със спектрално поведение не че не могат а не искат и са толкова силно мотивирани в това свое желание да контролират ситуацията, че са с състояние да се стискат или правят друго до изнемога. Противодействието на Ръководещия контрол е класика... Почва се от стискане и може съпътстващо да стигне до това да ви се диктува кой и къде ще седи на масата, какво ще се яде, по кой път ще се минава и т. Н.

Дали детето е спектър или не, не е толкова важно, важни са няколко други неща
1. Детето има изоставане и за съжаление това изоставане ще прогресира щом изостава речта. Изостава не само тя, това искам да подчертая. Речта е "бомба" която "гърми последна". Затова, за наваксване, преодоляване на, дефицитите, се иска работа не само с логопед, който подкрепя речта, но и със специален педагог и ерготерапевт. Тъй като паралелно на изоставането в речта (а даже преди това), задължително има и изоставане в други области.

2. Прекрасно е че се занимавате с детето. Хубаво би било някой да ви насочва към това върху какво да работите с детето за да не се получава изискванията ви към него да са завишени или занижени. Родителската е работа е много много важна.
3. Не знам какво си представяте под типични черти на спектъра. При СИД винаги има това което се смята за типично, макар че СИД може да има и нормата. За момента не мисля че някой може да даде диагноза. Вероятно ще е изоставане в развитието (при все още работещо мкб 10 ще е вероятно ГРР) . А защо има такова е вече друг въпрос. По принцип, в момента, са важни дефицитите и работата по тях а не дали детето е точно спектър или не е. Да кажа така - спектъра е състояние на симптоми на поведение. Работите над дефицити, преодоляват симптоми, изчезват симптоми - излизате от спектъра. Не знам дали го описах понятно.

Последна редакция: пт, 25 юли 2025, 13:26 от _re_ge

# 337 25 юли 2025, 13:20 ч.

Мнения: 1 266

Благодаря, да, разбираемо е. Да, има успоредно изоставане в няколко направления, просто не исках да влизам в твърде много детайли, т.к. темата е за забавяне на говора, но за съжаление са като скачени съдове. Аз вече се отказах да търся причината, в момента просто искам да помогна на детето да се развива по-добре и да навакса колкото може в дефицитните зони. Просто вече минахме през няколко логопеди и ертотерапевти, които ни изгубиха времето, тип че чакахме по 2-3 месеца за час после ми казаха, ми ние не работим с неговорещи деца/ в случая на логопеда/, в което няма лошо, но можеха да ми кажат още като записвах часовете и обясних каква е ситуацията, същото и с някои ерготерапевти, които бяха мили, но по никакъв начин не настояваха, когато той откажеше да направи нещо, просто го оставяха да прави каквото иска.

Т.к документално няма някаква диагноза как се случват нещата с подкрепата в детската градина? Досега не е посещавал детско заведение, приеха го на общ прием, т.е. не е СОП, ако има нужда от допълнителна подкрепа как се процедира и как да коментираме това със самото детско заведение? Идеята за минаване през психолог, невролог и т.н. тръгна от там, защото като виждам как вървят нещата съм убедена, че определено ще му е трудно с адаптацята в градината, повече от нормалното и ще трябва някакво медицинско становище, за да може да се работи с него по-целенасочено.

# 338 25 юли 2025, 14:41 ч.

Мнения: 3 438

Получавайки диагноза ще имате достъп до соц услуги. Понякога /не винаги/ те може да се окажат по добри от подобни услуги на частно и реално с телк решение ще изпреварите други деца, тъй като чакащите може да повече, най вече при логопедите. Обикновено в градината има логопед и психолог и с телк също ще можете да се възползвате.
Друго - ако детето не е много назад, ако няма силно видимо спектрално поведение, ако прогнозите са, че детето ще навакса, моя съвет е да го пуснете без да споменавате нищо в градината. Вие пак си го водете при специалисти, пак кажете, че не говори и се срещайте с психолога и логопеда по често и следете как се развива детето в градината. Просто в тези институции все още се среща предубеденост към децата и т.н. Така или иначе има скрининги, ако забележат нещо от градината също ще ви насочат, ако се налага тогава ще извадите телк и т.н. Просто не отивайте директно да говорите какво прави и не прави детето ви.

# 339 25 юли 2025, 16:00 ч.

Мнения: 15 748

Днес едва ли ще мога да пиша и утре ще ми е зает ден... по темата има много да се говори, защото все още липсва масова информация по повод предоставянето на този тип услуги и най-важното - какви са минусите и плюсовете. Родителите трябва да са много много добре информирани, за да вземат информирано решение. И да са информирани именно в ДЕТАЙЛИ. Защото това решение АФЕКТИРА в една или друга степен върху живота на детето за в бъдеще. Както в добра, така и в лоша посока. Каквито и хвалебствия да четете по повод допълнителното подпомагане, колкото и да бъде оплювано, то е услуга с плюсове и минуси. И те трябва да са ясни на всеки родител. Това е като "договор с дълготрайни последствия".

Мис ЧИЧИ
бързам обаче да те поправя, защото разбирам, че нямаш ясна представа, КАК се случва това и КОЙ има право. Колкото повече чета какво си писала, толкова повече разбирам, че си много объркана. Логопед психолог както си ги спрегнала, може да ползват всички деца в градината в рамките на общата подкрепа. Но това е временна услуга. Ако детето не може да казва Р ползва логопед, но не е СОП. Ако детето има проблеми с развода на родителите си, ползва психолог, но не е СОП. Детето СОП ползва допълнителна подкрепа, която се рамкира с договор. Общата подкрепа (както казах) е за всички деца и е временна ( за логопед, психолог, дори стандартния педагог в училище примерно може да работи с детето допълнително) ако проблемът се решава в рамките на няколко месеца до учебна година. След това, за използване на услугата на специалисти по този проблем се преминава към допълнително подпомагане. Не всяка ДГ има психолог, логопед. Това е решение на администрацията за образователната институция, защото средства се заделят от бюджета на заведението. Иначе услугата е общинска. Един логопед обслужва няколко ДГ и т. Н. При допълнителното подпомагане вариантите са различни, но да не задълбавам.

Допълнителната подкрепа по договор може да се преподписва отново и отново или всяка година или на етапи (на етапи е най-лошия вариант. Алармирам да се избягва). И така, докато детето има нужда. Как става "разторгването" на тези отношения също е дълга тема. Заради получаваните от държавата финанси от страна на образователната институция, Ресурсен център и още органиьации за предоставяне на соц. услуги. Както и много важно (!) заради "конфликта на интереси" . Родителите нищо не знаят по въпроса. Та като общо тази допълнителна подкрепа се предоставя чрез подписване на договор както на дете с дефицити (без мед. Документи), така и на дете с диагноза, ТЕЛК или с ЛКК. Договорът прави детето СОП. Така, че описаното от теб по-горе леко "бяга" от реалната ситуация. Не коментирам посланието ти , коментирам описанието на работата на системата.

Получаването на допълнителна подкрепа под всякаква форма (вкл И работа със специалист) НЕ Е ОБВЪРЗАНА С НАЛИЧИЕ НА ДИАГНОЗА! Това съм го писала сто пъти ще го напиша отново. Услугата се предоставя при нужда, а не заради наличието на диагноза. За справка Наредба за Пробщаващо образование от 2017 г. Пише че "АКО РАЗПОЛАГА" родителят МОЖЕ да предостави. Ресурсно подпомагане често извиват ръце заради непознаването ( от родителя) на тези текстове. И изисква от родителя диагноза. Истината е че ако детето няма диагноза, но има нужда такава помощ не може да му бъде отказана. Друг е въпросът какво му носи тя. Както казах - плюсове и минуси. Изискването на диагноза отново опира в дезинформация на родителите. Чувала съм фрази от ресурсен екип като: ще го диагностирате и какво толкова, ние не можем да работим с дете без диагноза. Това е лъжа.

Последна редакция: пн, 28 юли 2025, 04:51 от _re_ge

# 340 25 юли 2025, 17:46 ч.

Мнения: 601

Така е, моето дете е без диагноза, но е с нужда и временно ползва такава социална (общинска) услуга. За нас беше неудачен избор и се отказахме от нея. Продължаваме с логопед и ерготерапевт на частно. То и с частната услуга е сложно. Сменихме трима логопеда, докато намерим "нашия".

Последна редакция: ср, 30 юли 2025, 20:07 от AriaNovaKaq

# 341 30 юли 2025, 18:43 ч.

Мнения: 230

Здравейте някой знае ли логопед който работи с двуезични деца в гр София?

# 342 1 авг. 2025, 08:50 ч.

Варна
Мнения: 3 641

Има безплатни обучения и много материали към Фондация Невроразнообразие България. Със записването си получавате достъп и до една индивидуална консултация, в която да зададете своите въпроси
https://toolkit.neurodiversity.bg/support/

# 343 1 авг. 2025, 14:05 ч.

Мнения: 2 740

Ние сме с двуезични деца, но винаги сме работели с едноезични логопеди -- и на двата езика. При ранното развитие и при двете ми деца когаот се достигне до някакво умение на единия език, те винаги са ог трансферирали автоматично на другия. Например, задаването на въпроси защо, какво е това, почнеха ли на единия, винаги трансферираха тези умения и на другия.
Естествено, това не важи за богатство на речника, но важи за базови майлстоуни в проговарянето-- задаване на въпроси, съставяне на сложни изречения, противоположности и други.
Моят голям син е имал какви ли не маркери на аутизъм и други, и най-големите скокове е правил с ежедневни логопедични и ерготерапевтични сесии в България. Когато се е прибирал в Германия всички са ахвали за развитието на речта му (на немски) и поведенчески Simple Smile

))

Момичета, ние успяхме да завършим първи клас. Имаме и големи успехи, но и си продължават нашите проблеми. За успех си броя, че детето се представи добре по писане, четене и математика на външното оценяване, което се прави всяка година в моя бундесланд. Даже по функционално четене е на страшно високо ниво, като сза края на втори клас. По писане е над 70ти персентил. Но те там в Германия пишат само думички, почти не изречения. По математика не е впечатляващо, но ne e оценен като проблемен -- тоест прилично.
При характеристиката са го оценили и доста високо по смятане, но се тревожа, че има най-ниската възможна оценка за социализация и работене в група, въпреки, че има приятелчета. Има ниски оценки и за концентрация и мотивация. Остава при нас проблемът с концентрацията както и с преработване на информация и реч. Изрично пише, че понякога прави много, а друг път малко.
Сега лятото продължавам работата с него без специалисти и виждам напредък чисто академично.

Последна редакция: пт, 01 авг 2025, 14:55 от MariyaHris

# 344 1 авг. 2025, 16:03 ч.

Мнения: 15 748

Цитат на: MariyaHris в пт, 01 авг 2025, 14:05

Моят голям син е имал какви ли не маркери на аутизъм

но се тревожа, че има най-ниската възможна оценка за социализация и работене в група, въпреки, че има приятелчета. Има ниски оценки и за концентрация и мотивация. Остава при нас проблемът с концентрацията както и с преработване на информация и реч.

Всичко написано СА маркери за аутизъм. И в това няма нищо чудно. Даже е закономерно. В Бг примерно, погрешно се смята че всички аутисти са академично изоставащи, неадекватни, неговорещи, бавно развиващи. Крайно време е да се разпространи познанието, че спектъра е разнообразен. Вие примерно сте във високия край.
Коментирам проблемите ви:

Социализация - базов маркер - не че не желая, а не умеят. Не им идва естествено. Трябва да се учат, напълно механично. Могат да развият подобни умения, но както казах не са им естествени. Но колкото повече се работи над тях, толкова повече се приближават към нормата и излизат от спектъра. Стават леко странни възрастни.

Не работят в група - пак по горните причини, бих ги нарекла и саможиви на моменти. Но и ги спира неумението да са социално адекватни на дадена ситуация. Те много добре усещат тези свои проблеми.

Преработване на скуховата информация - отново е свързано с мотивация. Децата от спектъра умеят да си "изключват" ушите, когато нещо не им е интересно, както и нямат мотивация да направят усилие да ги включат, защото така "иска някой".

Мотивация - класиката на спектъра, не че нямат мотивация но тяхната мотивация и напълно различна от тази на невротипичните им съученици. Трябва да се намери кое мотивира конкретно тях. Да не се преминава към подкупи защото в бомба със закъснител. Тяхната мотивация в никой случай не е - да зарадвам мама, да получа добра оценка, да съм най-добър в класа и т. Н. Те се приучават на социална мотивация, тя не им е естествена.

Концентрация - пряко свързана с мотивацията, щом няма мотивация няма и концентрация. Щом има концентрация трябва да се анализира кое е мотивирало детето в случая и този мотив да се използва някакво време, докато не се "изхаби".

Иначе какво да кажа, поздравления че сте минали успешно академичните изпитания, това също не е лесно. Децата от високия край често знаят, но нямат мотивация да покажат знанията си.

Последна редакция: пт, 01 авг 2025, 16:32 от _re_ge

Препоръчани теми

Априлче 2025г./тема 7/

760
С термин април

Да си поговорим за образованието, или защо учениците не могат да покрият I модул на НВО успешно - 3

Пъзели 67

Термин Ноември 2025 - Тема 3

Причина:

Причина: