Трудно проговаряне - тема 27

Аз все се каня да питам може ли да се сбърка държанието точно в социална среда на срамежливо/притеснително дете със маркер на аутизъм? Моето дете например обича деца, но някак си е доста притеснителен. Пита ги на площадката на колко са години, как се казват. Водят някакви базови разговори. Като се виждаме с познати като му кажа да гушне другото дете го прави, иначе на него не му идва отвътре. Играят, ходят хванати за ръка, но винаги другото дете е водещо. Ние с баща му като малки сме били доста срамежливи и със сигурност детето сега е доста по-добре отколкото ние на 6г. Просто времената и средата сега са други и някакси той изглежда, че е по-назад в тази социална част. Проговори късно, може би и това оказва влияние и още сякаш няма достатъчно самочувствие. Или пък е някъде във високия спектър и това ще си му остане така като черта от характера...

Аз все се каня да питам може ли да се сбърка държанието точно в социална среда на срамежливо/притеснително дете със маркер на аутизъм? Моето дете например обича деца, но някак си е доста притеснителен. Пита ги на площадката на колко са години, как се казват. Водят някакви базови разговори. Като се виждаме с познати като му кажа да гушне другото дете го прави, иначе на него не му идва отвътре. Играят, ходят хванати за ръка, но винаги другото дете е водещо. Ние с баща му като малки сме били доста срамежливи и със сигурност детето сега е доста по-добре отколкото ние на 6г. Просто времената и средата сега са други и някакси той изглежда, че е по-назад в тази социална част. Проговори късно, може би и това оказва влияние и още сякаш няма достатъчно самочувствие. Или пък е някъде във високия спектър и това ще си му остане така като черта от характера...

Затова си има специалисти,за да не се бърка едно с друго.

Съвсем така е. Срамежливостта няма нищо общо със социалните умения. Възможно е да има притеснителни деца с напълно адекватни и развити социални умения и реакции ... и съвсем наопаки, деца, които искат много да контактуват, но по определени причини не са в състояние да го направят по адекватния за възрастта начин или не умеят да четат социални сигнали или да реагират адекватно на социални ситуации.

Тук искам да кажа , че познавам и родителите , за които тези неумения на децата остават скрити, разбира се заради родителската неопитност. Примерно , аз лично , много добре виждам че детето и поведението му имат проблем и че примерно то не разбира всичко, напълно наопаки на твърдяното от родителя. Виждала съм много и различни размити  прояви на дефицит , прояви с много различни лица: едни деца са дръпнати, други инатести, трети мълчаливи, четвърти срамежливи и т.н. Лесно се вижда с опитно  око в естествени ситуации. Разбира се, че понякога е сложно да дефинираш докъде е намесено семейство/среда/стил на възпитание, но и тези неща бързо се изясняват. Трудно е родителят да осъзнае че детето не е просто срамежливо или инатливо и затова не поздравява познатите на улицата. Така че разбирам причината за притеснение нa smilee_ , поздравления че е допуснала мисълта че срамежливостта може да е нещо повече.



Искам да отделя внимание и на един "феномен" , който наблюдавам в последно време по темите за децата с развитийни дефицити : "Детето ходи на психолог и той казва, че на него нищо му няма".
Причините психолог да счита че с детето нещата са ОК  но това да не е така са наистина много. Дори не съм сигурна че мога да изброя всички. И понякога се чудя какво се случва, детето се води  на специалист , с нещо е ангажирано, специалистът и той е ангажиран но всъщност какъв е резултатът от тази услуга?

Ще дам няколко примера за този "феномен", с които не мога да изчерпам всички възможни варианти. Аз да кажем виждам че детето не реагира адекватно за възрастта, но според психолога, който то посещава -  детето е перфектно защото сортира или прави някакви си там задачи в кабинета.

1. Психологът  в кабинета си дава разни задачи насоченост от сферата на специалната педагогика (много често срещано явление по настоящем - всеки има по 100 специалности да прави всичко) детето се справя добре то значи му няма нищо. Но вие не сте го видели извън вашия кабинет как реагира, дали прехвърля тези концентрирани в кабинета знания навън (нещо много трудно за някои деца и то е показател за дефицити), понякога децата успяват да налучкат процедурата, нейната сърцевина в кабинета, използват "подсказки" които специалиста незабележимо предоставя и там се справят чудесно, но това, че в кабинета нещата вървят, още нищо не значи. Нормотипичините лесно пренасят или обобщават уменията си от ДГ/училище към живота. Но нормотипичните не ходят на психолог на 4 г. възраст.

2. Друг пример, в кабинета детето реагира адекватно  на емоционални карти на социални истории с него е работено за това и то знае какво право. Обаче извън кабинета отива на площадката и удря шамар на непознато дете без повод , не проявява състрадание към познато дете или лице,  или показва жестокост към животно. Психологът твърди, че на детето нищо му няма. Той вижда перфектния образ в кабинета си и до там.

3. Заниманията в кабинета с психолог вървят без проблем и той твърди че с детето всичко е наред. Но извън неговия кабинет -  все пак детето не може да завързва контакти, да реагира адекватно когато топката удари лицето на госпожата в градината се смее. Всичко наред ли е тогава?

4. При психолог ходи невербално  или слабо вербално дете и той се занимава с него, като му дава неща от сферата на специалната педагогика. Според психолога детето се справя. То пази ред, изпълнява команда, спазва авторитет, решава задача, това е достатъчно. Но как невербално дете ще работи с психолог по неговата си насоченост. Значи детето не посещава психолог а посещава психолог под формата на специален педагог, само детето на родителя това не му става ясно.

С това което пиша просто искам да разясня на родителите че това, че  детето му посещава специалист не е необходимо и достатъчно - може свършеното в кабинета да си остава в кабинета,  може това, което става в кабинета да е не това, което вие очаквате да става. Може това, което ви се казва да е някаква истина в очите на специалисти и светлината на това което той прави и очаква, но дали тази истина вас ви устройва?

Точно така е! Особено на последък с разните му там психолози,полупсихолози полу нещо друго и изобщо съмнителните на някои психолози с дипломи,дето да се чуди човек как да ги взели ,ама иначе са с по 3 висши! Затова си има разни регистри на психолозите,на психотерапевтите, а не човек да съди за тях по лъскавите им сайтчета. Все пак читавата част от тези хора си разбират от работата и по изброените  от Ре-ге точки няма как да кажат на черното бяло или обратното,или да се заблудят. Има обаче и родители,които ще си го стъкмят така,както им се иска да бъде и ще кажат,че педиатърът е казал,че всичко е наред,психологът е казал,че всичко е наред,учителката -и тя така,пък то даже и съседката или бабата на детето ще твърди,че има проблем,пък дори и да нямат диплома.


Съвсем така е. Срамежливостта няма нищо общо със социалните умения. Възможно е да има притеснителни деца с напълно адекватни и развити социални умения и реакции ... и съвсем наопаки, деца, които искат много да контактуват, но по определени причини не са в състояние да го направят по адекватния за възрастта начин или не умеят да четат социални сигнали или да реагират адекватно на социални ситуации.

Тук искам да кажа , че познавам и родителите , за които тези неумения на децата остават скрити, разбира се заради родителската неопитност. Примерно , аз лично , много добре виждам че детето и поведението му имат проблем и че примерно то не разбира всичко, напълно наопаки на твърдяното от родителя. Виждала съм много и различни размити  прояви на дефицит , прояви с много различни лица: едни деца са дръпнати, други инатести, трети мълчаливи, четвърти срамежливи и т.н. Лесно се вижда с опитно  око в естествени ситуации. Разбира се, че понякога е сложно да дефинираш докъде е намесено семейство/среда/стил на възпитание, но и тези неща бързо се изясняват. Трудно е родителят да осъзнае че детето не е просто срамежливо или инатливо и затова не поздравява познатите на улицата. Така че разбирам причината за притеснение нa smilee_ , поздравления че е допуснала мисълта че срамежливостта може да е нещо повече.



Искам да отделя внимание и на един "феномен" , който наблюдавам в последно време по темите за децата с развитийни дефицити : "Детето ходи на психолог и той казва, че на него нищо му няма".
Причините психолог да счита че с детето нещата са ОК  но това да не е така са наистина много. Дори не съм сигурна че мога да изброя всички. И понякога се чудя какво се случва, детето се води  на специалист , с нещо е ангажирано, специалистът и той е ангажиран но всъщност какъв е резултатът от тази услуга?

Ще дам няколко примера за този "феномен", с които не мога да изчерпам всички възможни варианти. Аз да кажем виждам че детето не реагира адекватно за възрастта, но според психолога, който то посещава -  детето е перфектно защото сортира или прави някакви си там задачи в кабинета.

1. Психологът  в кабинета си дава разни задачи насоченост от сферата на специалната педагогика (много често срещано явление по настоящем - всеки има по 100 специалности да прави всичко) детето се справя добре то значи му няма нищо. Но вие не сте го видели извън вашия кабинет как реагира, дали прехвърля тези концентрирани в кабинета знания навън (нещо много трудно за някои деца и то е показател за дефицити), понякога децата успяват да налучкат процедурата, нейната сърцевина в кабинета, използват "подсказки" които специалиста незабележимо предоставя и там се справят чудесно, но това, че в кабинета нещата вървят, още нищо не значи. Нормотипичините лесно пренасят или обобщават уменията си от ДГ/училище към живота. Но нормотипичните не ходят на психолог на 4 г. възраст.

2. Друг пример, в кабинета детето реагира адекватно  на емоционални карти на социални истории с него е работено за това и то знае какво право. Обаче извън кабинета отива на площадката и удря шамар на непознато дете без повод , не проявява състрадание към познато дете или лице,  или показва жестокост към животно. Психологът твърди, че на детето нищо му няма. Той вижда перфектния образ в кабинета си и до там.

3. Заниманията в кабинета с психолог вървят без проблем и той твърди че с детето всичко е наред. Но извън неговия кабинет -  все пак детето не може да завързва контакти, да реагира адекватно когато топката удари лицето на госпожата в градината се смее. Всичко наред ли е тогава?

4. При психолог ходи невербално  или слабо вербално дете и той се занимава с него, като му дава неща от сферата на специалната педагогика. Според психолога детето се справя. То пази ред, изпълнява команда, спазва авторитет, решава задача, това е достатъчно. Но как невербално дете ще работи с психолог по неговата си насоченост. Значи детето не посещава психолог а посещава психолог под формата на специален педагог, само детето на родителя това не му става ясно.

С това което пиша просто искам да разясня на родителите че това, че  детето му посещава специалист не е необходимо и достатъчно - може свършеното в кабинета да си остава в кабинета,  може това, което става в кабинета да е не това, което вие очаквате да става. Може това, което ви се казва да е някаква истина в очите на специалисти и светлината на това което той прави и очаква, но дали тази истина вас ви устройва?

Но все пак да имаме предвид и, че много хора имат маркери без да са достатъчни за диагноза. Например синът ми е воден къде ли не буквално от 3 годишна възраст и никой никога не се е ангажирал с диагноза. Така, че хората сме различни, има и такива от нас със специфики, което не означава диагноза, за която си има строги медицински критерии.

Здравейте , внука ми е на 2 години и 10 месеца.  Всичко разбира, даже повече от брат му на тази възраст, но не говори. Произнася определен брой думи, жестомимично е много добър, слуха му е идеален.  Активно социално дете . Леко трудно си задържа вниманието за повече време. Мислим за посещние при логопед. Според вас рано ли е и да изчакаме ли?