Трудно проговаряне - тема 27

ЕПРЛ може да предложи качествено оценяване, ако преценят, че това е правилно за случая. Вие имате право да откажете и детето да се оценява количествено. Мнението и желанието на родителя винаги е на първо място, независимо дали е правилно или грешно.
Относно самото преодоляване на нарушения - там основният фактор е самото нарушение и неговата степен. Не знам какъв е Вашият казус, но е възможно да няма как да се коригират напълно.
Давам пример:
Дете с умерена умствена изостаналост. Тази диагноза върви с букет от нарушения. Това дете е възможно да не може да усвои цялата азбука и събиране и изваждане до 10. Няма как да говорим за шофьорска книжка и дипломи. Там фокусът е върху трупане на умения за относителна самостоятелност в ежедневието.
Друг пример:
Детски аутизъм с 80% ТЕЛК. Отново букет от нарушения. Възможно е детето да не успее да развие функционална реч. Фокусът е същият.
Разбира се, ДП винаги има основно образователна и приобщаваща цел. Специалистите се опитват да коригират и развиват умения и знания, но те не са магьосници. Възможно е детето да не бъде работоспособен възрастен. Както и да не е препоръчително да има семейство, тъй като няма да може да се грижи за него. Може дори да не осъзнава напълно какво се случва.
Болката на един родител е безмерна и разбирам тревогите Ви. Но е важно да бъдете максимално обективна, спрямо състоянието на детето. Надявам се, че при Вас се касае за по-лек случай на нарушение, което подлежи на преодоляване.

Дами, може ли да ми помогнете, ако имате актуална информация. Има насрочена дата за оценка от РЦ  София за сина ми, който е  1 гр. в ДГ. Естествено съвпада с преглед при лекар, за който чакаме от 3 месеца. Та въпросът ми е колко време  трае оценката? После веднага ли се коментира с родителите план/ оценка и като цяло колко продължава тестването с дискусиите , за да преценя ще успеем ли да стигнем за прегледа, който е на обяд, а оценката е от 9.00 сутринта. Какво да очаквам от самия процес? В градината не можаха или не искаха да ми дадат детайли извинявайки се,че зависело от РЦ изцяло.

Благодаря ви!

Оценката в ДГ на сина ми и в 1 гр., и в 4-та група беше не повече от 5 минути. Колкото да влезем аз и той, аз да подпиша документите, и той се върна в групата, аз се върнах на работа.

Оценките от регионален център обикновено отнемат около час. Там се коментират отново и изисквания на родителите, както и предложения на РЕПЛР. Възможно е да има разминаване в продължителността на процедурата по област. В моята е така. Съветвам Ви да се обадите по телефона на регионалния център за по-точна информация.

Още повече, че вероятно ще има и други деца и може да не минете веднага.

Попаднах в Фб на това.
Човекът, който публикува е лекар, психиатър

https://www.facebook.com/lybomanolow/posts/pfbid0bri8pH5vsR9Mehf … uB2jo4mfTPfRujxAl

За тези които нямат профил в социалните мрежи цитирам:

"Наскоро поредно семейство дойде за оценка за своето дете с невроразвитийна проблематика (за съжаление сериозна), вече преминало пълен "курс на лечение" за "екранна зависимост" от знаменит "доктор" в "център за приложни невронауки".
🥸 Всичко е в кавички, защото всяко от тези понятия се интерпретира от въпросното лице и неговия център абсолютно свободно и с особена креативност.
💸 Цената на това "лечение" е било от порядъка на 1000 лв/месечно и естествено не е довело до добри резултати. Семейството се е отказало само, разбирайки, че полза от такива "лечения" няма.
👩‍⚕️ "Екранната зависимост" като термин се доближава най-силно до т.нар. "Gaming disorder", което ще бъде въведено в новата диагностична класификационна система МКБ-11. То е състояние, засягащо юноши и млади хора и има ясно дефинирани диагностични критерии. Спада към групата на поведенческите зависимости и се лекува като такава.
❌ Понятия като "екранна зависимост" при малки деца, "екранен аутизъм", "екранна травма" и др. обаче НЕ СЪЩЕСТВУВАТ. Освен ако сам не си ги създадеш.
👶 Известно притеснение относно екраните и тяхното влияние върху развитието на много малките деца действително съществува в научната общност. Има данни, че при малки деца, прекарващи голяма част от деня си пред екран, се отчитат изоставания в усвояването на различни умения (напр. изоставане в говорните умения с няколко МЕСЕЦА спрямо календарната възраст) и в крайни случаи - преходни и бързо обратими наподобяващи аутизъм симптоми. По същността си такава ситуация е форма на неглижиране, а не на болест.
❗️ Затова СЗО препоръчва деца под 2г.в. да не бъдат излагани на екрани, а децата между 2-5г.в. да прекарват не повече от 1 час дневно пред екран. За съвременните претоварени и неподкрепени семейства екраните се превръщат в удобна, но и непълноценна "дигитална бавачка".
‼️ Важно е да се има предвид още, че децата с невроразвитийна проблематика (разстройство от аутистичния спектър, хиперкинетично разстройство и др.) са по-склонни да проявяват интерес и трудно да бъдат отделяни от екрани.
🤥 Имайки предвид всичко това, е признак на спорна професионална етика да вземаш високи суми от уязвими и търсещи помощ семейства, като им обещаваш бърз напредък за сериозни състояния, които не можеш да диагностицираш и които се нуждаят от основана на доказателства терапевтична подркепа. Освен лекуващите "екранна зависимост" "доктори" съществуват и истински лекари, предлагащи скъпоструващи "електростимулации", "имунологични терапии", трансплантации на всевъзможни материи, барокамери и др.
😇 За съжаление, както каза един министър на здравеопазването - "неморално е, но не е незаконно". Това не се случва само в нашата държава. Необходимо е пациентски и професионални организации да се обявят официално против тези практики."
Край на цитата


Допадна ми този коментар под поста, защото когато съветвам  да се ограничат екраните ми е много трудно да обясня, че има деца изложени на екрани 24/7 и на тях нищо не им става. А при деца с развитийни затруднения при спирането им има положителна тенденция. Възможно е, но това не означава че те излизат веднага/или въобще от състоянията си и стават норма.


Калоян АВ
"Когато терминологията се измисля ad hoc, без връзка с МКБ, DSM или каквото и да е валидирано знание, резултатът е една и съща схема: уязвими родители, които се хващат за „диагноза“, която не съществува, и за „терапия“, която няма как да има ефект. Това не е медицина, а търговия със страх.
A при децата с невроразвитийни затруднения интересът към екраните е следствие от състоянието им, не самостоятелно „разстройство“. Професионалната общност трябва ясно да отграничи науката от шарлатанията, защото иначе вредата за семействата става системна."

Относно екраните напълно подкрепям ограниченото допускане на екрани, като моят син до 2г и 6м не е гледал телевизия и не е бил на телефон за повече от 10-15мин и то не всеки ден. От съвсем скоро му пускам приказки на телевизора и това е за не повече от 40минути на ден, като той вече има доста думички в речника и виждам как и от самите приказки запомня нови думи.

Аз до колкото разбирам , става дума за Везенков. Имам приятелка , която изкараха курса при него , забравила съм 3 или 6 месеца беше , детето имаше страшен напредък, наистина много голям, тогава детето беше на 3,6г . При него не може да изкараш втори курс , но тя много му се беше молила , да направят още един курс , защото наистина напредъка беше голям и искаше да продължат да ходят там. Детето беше диагностицирано от Елена Заякова с аутизъм, преди да направят курса при Везенков. След курса , детето стана много по комуникативно, започна да се храни и обслужва само и зрителния контакт се подобри , започна да комуникира с други деца на площадката, нямаше ги тръшканията толкова. Все още имаше ,,странности,, , но напредъка беше огромен за кратък период. Не помня повече подробности , защото беше преди 3г и вече не са ми в близкото обкръжение, преместиха се в София. Помня ,че Везенков беше изкоментирал , че е ВЪЗМОЖНО да не е точно аутизъм, защото при аутизъм скока в развитието не е толкова бърз и голям , за толкова кратко време и според него е по скоро от екраните.  Тук сте коментирали,че спектъра е широко понятие , та не знам.  Реших да споделя , това развитие , защото се споменава точно за Везенков.

ПС. Каква е препоръката за екрани на 3г ?

На колко годинки започна да казва повече от 10-20 думички,вашето детенце?

Lizi, също мисля, че става въпрос за Везенков.
Обаче, коя е тази госпожа Елена Заякова? Лекар ли е? А поставянето на диагноза аутизъм е в правомощията на психиатър. Та тя, ако не е лекар психиатър, що за диагноза си е позволила да постави?

Аз до колкото си спомням Елена Заякова е клиничен психолог, явно е известна защото двама различни логопеда , от различен град пращаха и мойто дете и на мойта приятелка точно при нея. Мисля ,че не е психиатър,нашата логопедка ми каза клиничен психолог и тя праща всички деца за които има съмнения при нея.

Редактирам , ей това намерих за нея:
https://svnaum.com/bg/60-cvs-bg/637-elena-ninkova-zayakova-bg

Аутизмът е нарушение в развитието, което се характеризира с различни отклонения от нормата, като водещо е поведенческото. Изобщо не е задължително да върви с умствена изостаналост, макар че се среща често. Имам колега, който се "шегува", че аутистичният спектър е толкова широк, че всички сме или на крачка от него, или с единия крак вътре.
Споделям историята на едно дете, което е невербален аутист. Тя обяснява какво се случва с мозъка и тялото й. Съжалявам, но е на английски.
https://m.youtube.com/watch?v=p92Pcmkn7GA
Относно излагането на екрани, там нещата са отдавна доказани. Така наречената "екранна зависимост" в етапите на най-бързо развитие на мозъка (0-5г.) е абсолютно пагубна за детето. Обаче, така то е тихо и се занимава само, без да притеснява родители си. Затова се практикува често, макар да е нередно. Изкуствено се създават затруднения, които могат да "имитират" аутизъм и дори умствена изостаналост. Голяма част от нарушенията в експресивната реч са точно на тази основа. В този възрастов диапазон детето трябва да е ангажирано активно в дейности, свързани с грубата и фината моторика (има стотици неща, които могат да се извършват в домашни условия) , с ДИАЛОГ с родители и близки, приятели, защото с екрана има само монолог.
Не се притеснявайте, че пускате приказки на детето си (стига да не е по цял ден). Това е съществуващ метод в обучението. Но после обсъдете приказката, подредете събитията в хронологична последователност, нарисувайте или оцветете героите, изрежете ги, залепете ги според последователността на действията, обсъдете цветовете, имената на героите, обсъдете какво е чувствал героят и защо е постъпил така. Можел ли е да постъпи по друг начин? Много е важно да се обсъждат емоциите на героите, за да може детето да развие умения да разпознава и описва собствените си емоции. От това ниво вече се започва и самоосъзнатостта на детето. То ще започне да разпознава своите емоции и да ги тълкува. Развитието на емоционалната интелигентност е аспект, който се пренебрегва, а е от изключителна важност за цялостното развитие на едно дете.

Не съм казала за кого точно е поста , но определено един човек в бг се смята за корифей по проблема.
Познавам хора минали от там и с каквото "влязоха" с това и "излязоха". Без да съм специалист си мисля че екраните не биха направили едно дете аутист. Оставям встрана че аутизма е състоение на симптоми. Не може да бъде измерен. диагностира се поред това какво се вижда . Може би затова децата, при които са прекалили с екрани, се държат като аутисти, но не са. Като спрат екртаните и симптомите отпадат. Спектърът е начин на работа на мозъка. Вроден при което. Детето не може да се "разболее" и после да се "излекува".


Зависи от нивото на развитие. Детето трябва да е повдиганото до ниво, в което екранното време трябва да му е от полза . Както и да се филтирира  като съдържание и време. Кога става от полза е трудно , бих казала невъзможно да прецени родител, защото той няма общото виждане за това как точно се движи развитието на едно дете и какво има скрито зад едно залитане встрани. Затова бих казала че по-добре е без екрани. Може с аудиозаписи, но пак детето трябва да "повдигнато" до разбиране . Още повече примерно екраните ограничават уменията за комуникация, желанието за взаимодействие, истинския опит на децата. Не се притеснявам да кажа, че екраните заместват времето на родителите с децата и изземат в някои случаи функциите на родителите. Както  и лишават децата от времето което са предоставени сами на себе си и трябва да развиват въображение. По-лесно е нещо там да се случва пред очите им.  Не го пиша за да обвиня или посоча някого. И аз самата бях в тези обувки на заблуден, да си мисля че филмчето ще подкрепи речта, която по него време направо си липсваше, та нямаше даже какво да се подкрепя. Доста време в терапии мина да го повдигнем до това екранът да му носи полза преди всичко под формата на социални  истории.

Отказвам се от всякакви екрани
Попринцип не пускам екрани (макс веднъж  в седмицата и то не всяка седмица, баща им пуска) , но днес на обяд пуснах , за това и зададох въпроса ,,колко време за 3г е подходящо,, . Еми резултата е , че гледаха един час , реваха един час след това , спаха , станаха и в момента слушам 3 часов рев, мрънкане , рев , мрънкане , рев ,,искааам да гледам телевизияааа,, , това изречение за последните 3 часа го чувам вече стотици пъти. Повече няма да си го причиня това!

За да отговоря в термините на приложния поведенчески анализа (АВА), това се случва защото вие като родител сте позволили някога, преди, пускането на детски след мрънкане да се е случил. Не само, а и сте затвърдили модела на двусмислено родителско поведение. Както се подчертава  в Говорно поведенческия подход към приложния поведенческия анализ (ABA/VB), когато казвате че нещо няма да се случи го имайте предвид и го изпълнявайте, защото ако кажете "няма", но после направите обратно на думите си (защото  ви е омръзнало да ви мрънкат на главата) - вие с това затвърждава у детето/децата  виждането,  че трябва просто да са малко по-настойчиви и търпеливи с тръшкането и нещата ще се случат.  Т.е. децата няма мърморят и мрънкат, да се тръшкат чупят викат и т.н.,  ако вече сте минавали през процедурата и те знаят че колкото и да "стараят в тръшкането"  няма да получат това, което искат. А в момента те знаят, че трябва просто да са малко по- настоятелни. Ако им пуснете детското понеже ви омръзва, просто ще увеличите времето за мрънкане следващия път. Ако не пуснете нищо, ще минете през поведенчески взрив в които децата ще направят всичко възможно да се пречупите. Понякога и неприятни неща. Но причината за всичко това все пак сте вие, а не те (съжалявам че трябва да го кажа но уви е факт). И като поемете някаква линия трябва да я поемате всички възрастни, защото всяка слабост ще бъде използвана срещу вас ( мама каза, татко каза, ти си лош,  той е добър, не те обичам и много други. Децата са изобретателни. ) Защото в миналото сте им показали че с мрънкане могат да постигнат което желаят. Помнете че това че не им разрешавате екрани не ви прави лош родител нито показва че ги обичате по-малко.